“и ето всичко беше твърде добро” – Сътворението на човека и поставянето му като управител на земята довежда сътворението на всички земни неща до един край. Според доклада Бог често преглежда Своето дело и се произнася, че е твърде добро (ст.4,10,12,18,21,25). Прегледа, направен в края на шестия ден обхваща всички дела извършени в предишните дни, “и ето всичко беше твърде добро”. Всяко нещо бе съвършено в своя вид, всяко творение отговаряше на целта, за която бе сътворено. Употребата на израза “добро” за всичко, което Бог беше направил и повторението на думата с подчертаване “твърде добро” в края на сътворението с човека като корона и слава на творението, посочва, че нищо несъвършено не е излязло от Божията ръка. Този израз на одобрение напълно изключва възможността за някакво несъвършенство в сътворението, което да е отговорно за слабостта на Адам и Ева изявена в часа на изкушението.