“всяка семеносна трева” – Храната за поддържане на живота на новопосочениу владетел, човека и неговите подчинени е следващото дело. Ние научаваме от Божествения доклад, че човека трябва да се храни от произведенията на полето и дърветата, с други думи, със зърнени храни, ядки, плодове, животните да ядат “всяка зелена трева”, зеленчуци или всяка зелена трева и растения. Споменаването на тази наредба открива, че не беше Божията воля човека да убива животни за храна, или животните да стават плячка едно на друго, следователно буйното и често пъти жалко унищожение на живота от човек и животни е резултат от навлизането на греха в света. Това не е съществувало, докато след потопа Бог не даде позволение на човека да яде месото на животните (гл.9:3). Дори древните езически легенди говорят за един златен век на невинност, когато човекът се е въздържал от убиване на животни. Че никакво животно от какъвто и да е било вид не е яло месо отначало, се вижда от пророческото изказване в Исая 11:6-9, 65:25 за Новата земя, където прекратяването на греха и пълното преобразяване на света в царството Божие са придружени от премахване на убийството на кое да е от Божиите творения. Ясното учение на Писанието, че смъртта е влязла в света поради греха, посочва недвусмислено, че Божието първоначално намерение е било нито човек, нито животно да не отнемат живота си за да се снабдяват с храна. Всички аргументи основани на предпоставката, че е необходимо да се убиват животни, за да се предпазим от тяхното прекомерно нарастване е от съмнителна стойност. Безполезно е да спекулираме с това какво би се случило в този свят, ако животни и човешки същества биха се умножавали безкрайно. Бог сигурно би имал Своите планове да посрещне променени обстоятелства, ако те биха се появили. Тези планове не са ни били открити, защото греха навлезе в земята преди да се появи нуждата да се спре едно прекомерно нарастване.