“и Бог сътвори човека” – Доклада за изпълнението на Божествената цел е изразен в еврейския език в поетична форма, която обикновено се среща във всички поетични книги на Библията. В тази форма мисълта изразена в първата част на куплета се повтаря с незначителни вариации в думи, но не в значение във втората и третата част на куплета, както в нашия стих: “Тъй Бог сътвори човека по Свой собствен образ. В образа Божий сътвори го Той, Мъж и жена сътвори ги той.” Мойсей, който ни е дал и други примери за своята поетична способност (Изх.15, Втор.32 и 33, Пс.90), бе първият от всички вдъхновени писатели, които разказват за Божиите чудни дела в поетични думи. Когато той достига точката на своя доклад, която говори за сътворението на човека, корона на Божието дело на земята, той изоставя обикновения разказвателен стил и използва поезията. “в Своя собствен образ” – Забележителна е употребата на единствено число “свой”. Множественото число, употребено в стих 26 открива, че Божеството притежава множественост в единство, докато стих 27 набляга, че множествеността на Божието триединство не отрича Божието единство. “мъжки и женски пол” – Един нов елемент е изведен в информацията дадена относно сътворението на човека, като се споменават различията в пола. Двете думи “мъжки и женски” са преведени от еврейските наречия, които посочват пола на две индивидуални същества. Благословението на плодородието произнесено над животните (ст.22) посочва, че те трябва да са били сътворени също така с различия в пола, но този факт не е споменат. Вероятно съществува една особена причина за да се спомене това във връзка със сътворението на човека. Тази причина може да идва от факта, че само в човека двата пола намират своя израз в наредбата на святата брачна връзка. Този стих ни подготвя за откровението относно Божия план за учредяване на семейството, което се представя в глава 2.