“Нека направим човека” – Свещеният доклад възвестява превъзходствата на човека над всички други същества на земята. Множественото число на глагола “да направим” епризнато от богословите напълно единодушно, че се отнася за трите лица на Божеството. Думите “да направим” изискват присъствието най-малко на две личности действащи единодушно. Изразите: “човека да бъде създаден” в “наш образ”, и “бе направен” по “Божий образ” ни довеждат до заключението че те трябва да произлизат от същите личности на Божеството. Тази истина съдържаща се в Стария Завет, в различни пасажи като дискутирания тук (в Бит.3:22, 11:7, Дан.7:9,10,13,14 и др.), напълно и ясно е разкрита и в Новия Завет, където ни се казва с ясни изрази, че Христос – второто лице на Божеството, наречен Бог от самия Отец (Евр.1:6) бе съединен със Своя Отец в делото на сътворението. Текстове като Йоан 1:1,3,14, 1Кор.8:6, Кол.1:16,17, Евр.1:2 ни учат не само, че Бог Отец сътвори всичко чрез Своя Син, но също, че целия живот се поддържа от Христос. Макар да е вярно, че тази пълна светлина на истината не се излъчва така ясно в стиховете на Стария Завет в сравнение с откровението на Новия Завет, и че точно разграничаването на различните личности на Божеството не е ясно различимо в Старозаветните пасажи, то очевидно доказателство за Христос като съработник на Отца е представено още от първата страница на Библията. Тези текстове не представляват никаква трудност за онези, които вярват в боговдъхновеността както на Стария, така и на Новия Завет, и че един текст обяснява друг и че двата Завета представляват един хармоничен завършек, както камъните на една красива мозайка. Не само стих 26 и 27 съдържат загадки за дейността на Христос, като Второ лице на Божеството в това творческо дело, но стих 2 споменава за Святия Дух като съработник в същото дело. Следователно ние може да заявим, че първото доказателство за възвишената тайна на Божеството се намира още в първата страница на Библията, една тайна, която е поставена в по-ясна светлина, колкото перото на вдъхновението на различните автори на Библийските книги е подбудено да открие по-пълно. “човек” – от еврейската дума "adam". Същата дума Бог даде за да наименува бащата на човешката раса (Бит.5:2). Значението на тази дума е било различно обяснявано. То е описание или на неговия цвят, от "adam", което значи още “бъди червен”, или на неговия външен вид, от един арабски корен, което означава “да свети” и представя Адам като “бляскав”, или за неговото естество като подобен на Бога от думата "dam", “подобен” или най-вероятно от неговия произход, “пръстен” или “направен от пръст” от еврейската дума “adamah", което означава “един от пръстта”. “по наш образ” – “Човекът трябваше да носи този образ както във външния си вид, така и в характера си.”(Е.Вайт) Този образ бе повече по отношение на духовното естество. Той стана “жива душа” или по скере “живо същество”, надарен със свободна воля, една самостоятелна личност. Това естество отразяваше божествената святост на своя Създател, докато грехът разруши това подобие. Само чрез Христос, светлината на божеята слава и “сияние на Неговата личност” (Евр.1:3), това наше естество се преобразува отново в Божий образ (Кол.3:10, Ев.3:24). “и нека те да владеят” – Отношението на човека към останалото творение бе на един, който да управлява. Употребата на множественото число “те” доказва, че Бог планираше още от самото начало да сътвори повече от една личност. Чрез разпростиране на Адамовата сила да управлява “цялата земя”, Бог планираше да направи човека свой представител, княз на тази планета. Че тук не са споменати полските зверове, се приема от някои коментатори като едно указание, че животните, които сега са диви не бяха подчинени на Адам. Такова мнение е неприемливо. Растителният свят също е пропуснат в изброяването на сътворените дела подчинени на Адам макар никой да не отрича, че човека има власт над растителния свят и че растенията трябва да са били включени в израза “цялата земя”. Този израз “цялата земя” в действителност обхваща всичко от тази земя, което не е споменато по име, включително “полските зверове” (Пс.8:6-8). При това обаче Бог ограничи човешката власт на тази земя, като не разпростря властта на Адам над небесните тела.