“В началото” – Тези думи ни напомнят факта, че всичко човешко има едно начало. Само Този, Който седи на трона – Всемогъщия Господар на времето е без начало и без край. С тези начални думи на Писанието се представя поразителния контраст между всичко, което е човешко, временно и ограничено и това, което е божествено, вечно и безконечно. Напомняйки ни за нашата човешка ограниченост, тези думи ни сочат на Този, Който винаги е Същият и на Когото годините нямат край. (Евр.1:10-12, Пс.90:2,10). Нашите ограничени умове не могат да мислят за началото, без да мислят за Бога, защото Той е “началото” (Кол.1:18, Йоан 1:1-3). Мъдростта и всички други добри неща имат начало в Него. (Пс.111:10, Яков 1:17). И ако ние трябва винаги да приличаме на нашия Създател, то нашия живот и всички наши планове трябва да имат едно ново начало в Него. (Бит.1:26,27, Яков 3:5, 1Йоан.3:1-3) Наша привилегия е да се радваме на непоколебимата увереност, че “Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще Го завърши до деня Исус Христов” (Фил.1:6). Той е “автора и завършителя на нашата вяра” (Евр.12:2). Нека никога не забравяме върховния факт загатнат в тези думи: “В началото …” Битие първа глава подчертава, че Бог е преди всичко, че Той е Първопричината и единствената причина за всичко. Този стих е основата на всяко право мислене по отношение на материалния свят. Тук е изложена внушителната истина, че в образуването на нашия свят, Бог не е бил дависим от съществуваща отпреди материя. Пантеизма, старото еретическо учение, което ограбва Бога от Неговата личност чрез разпръсването Му по целия Универс и така го прави равен с творението, също е отречен и оборен в Битие 1:1. Няма никаква основа за учението на пантеизма, когато някой вярва, че Бог живее независимо и над всичко преди да е имало творение, и по този начин стои над и отделно от това, което е сътворил. Никакво изявление не може да бъде по подходящо от тези уводни думи на Свещеното Писание. От самото начало читателят е въведен към едно Всемогъщо Същество, притежаващо личност, воля, намерение и цели, Който съществува преди всички неща и не е зависим от нищо, Който упражнява Своята Божествена воля и “сътвори небето и земята”. Никакво разискване на второстепенни въпроси относно тайната на божественото сътворение, било за времето или за начина не трябва да допуснем да замъгли факта, който е разделна линия между истинското и фалшиво вярване по въпроса за Бога и нашата земя. От приемането или отхвърлянето на истината изложена в този стих зависи нашето отношение към Бога като Творец и Създател. Подходящо е тук да се каже една дума на предупреждение: От дълги векове теолозите са спекулирали с думите “в началото”, надявайки се да открият повече от Божиите тайни пътища, които Безконечната мъдрост е видяла за неподходящо да открие. Но всяка спекулация е фалшива. Ние не знаем нищо за метода и начина на сътворението повече от Мойсеевите думи, които са кратки: “Бог рече …”, “и стана така”. Тези думи са тайнствения и величествен обертон на химна на сътворението. Да припишем като основа на нашите разсъждения, че Бог е направил така и така при сътворението на света, освен че природните закони са били нарушени, означава да помрачим обсъждането с думи и да дадем подкрепа и утеха на скептика, който винаги е поддържал, че целия Мойсеев доклад е невероятен, защото той приема нарушение на природните закони. Ние не трябва да се изкушаваме да бъдем по мъдри от това, което е писано. По точно, нищо не се печели чрез спекулиране с въпроса, кога е била създадена материята на нашата планета и кога е била доведена в съществуване. От гледна точка на времето на сътворението на нашата земя и всичко по нея, книгата битие прави две изявления: 1. “В началото Бог създаде небето и земята (ст.1), 2. “И в седмия ден Бог Си почина от делото, което бе направил” (Бит.2:2). Стиховете за сравнение (препратките) не прибавят нищо към тези два текста относно времето на сътворението. На въпроса, кога Бог завърши своето дело, ние можем да отговорим само: “В седмия ден Бог завърши делото Си .. “, “За шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях и почина Си в седмия ден.” (Изх.20:11) Тези забележки относно сътворението не са като опит да приключим разискването, но като една изповед, че ние сме неподготвени да говорим със сигурност отвъд онова, което е ясно и открито. Важният факт, който почива върху доклада на сътворението, дори цялата постройка на Писанието, подсказва на посветения и благоразумен ученик на библията да съобрази своите изявления с ясните и изрични думи на Свещеното писание. Наистина, когато широките полета на спекулация го изкушават да блуждае далеч в неизследваните области на времето и пространството, той не може да направи по добре от това да посрещне изкушението с простия отговор: “Писано е”. Винаги има сигурност в закрилящите граници на цитираните библейски знаци. “Бог създаде” - Глагола “създаде” или “сътвори” е от еврейския глагол "bara". Формата, която е употребена тук, описва една дейност на Бога и никога не се отнася за дейност на човек. Бог “създаде ветровете” (Амос 4:13), Бог “сътворява чисто сърце” (Ис.51:10) и “ново небе и нова земя” (Ис.65:17). Еврейската дума, която ние превеждаме “да направи” от глагола "asah", който означава “да формира”, “да образува”, а също и глагола "yas\ar" и др. обикновено (но не изключително) се употребяват във връзка с човешката дейност и се отнасят за действие върху съществуващ от по рано предмет или материя. Първата страница на Свещеното Писание запознава читателя с Бога, на Когото всички неща, одушевени и неудошевени дължат своето съществуване (Евр.11:3). “Земята”, спомената тук не се отнася само за сухата част на планетата, която не бе отделена до третия ден на сътворението, но за цялата наша планета. Този първи стих от Свещеното Писание ни изправя пред една от най старите борби спорове между библейски вярващите християни от една страна и скептиците, атеистите и различните видове материалисти от друга страна. Материалистите, които търсят по различни пътища и в различна степен да обяснят Универса без Бога, твърдят, че материята е вечна. Ако това е истина и ако материята има сила да еволюира от най простите форми на живот в най сложните и до човека, тогава Бог наистина не е необходим.