
Притчата за неверния настойник е една от трудните, на пръв поглед, за разбиране притчи. Защо Исус разказва притча, в която е похвален един неверен настойник, който лъже и краде от господаря си? Не трябва ли Исус да разказва само добри и поучителни истории в които доброто е похвалено, а злото отречено?
Ето и самата притча:
"Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщата си, когато бъда отстранен от настойничеството.