
Изглежда странно да започнете разговор с обявяването на онова, което не трябва. Но много от разговорите, които имам тези дни не могат да продължат без да започнат с това.
Гласът от телефона потреперва леко и в думите се прокрадва неясна тъга и колебание: "Някой друг път, ще ти кажа какво всъщност ме тревожи." И въпреки това, истинската причина за обаждането е точно тази.
Приятелка във фоайето на църквата съсредоточено проучва модела на килима, докато на лицето й е изписана гримасата на една история, която тя се притеснява да сподели, история, заради която се чувства притисната, ужасена и изплашена. Дори когато сме намалили гласовете си до шепот, тя се озърта мислейки, дали наистина стените нямат уши.