Продължение на статията: "Лунарните съботи - библейски източници"

Историческите сведения може да ни бъдат полезни ако се опитваме да изясним нещо, което не е достатъчно ясно обяснено в Свещеното Писание. Въпреки, че Библията е достатъчно ясна относно освещаването на всеки седми ден като "събота", то погледът към историческите данни може би ще помогне на онези, които все още не са убедени.

Защитниците на теорията за "лунарните съботи" обичат да цитират няколкото светски енциклопедии, които обясняват, че най-вероятно произходът на седмицата е свързан с фазите на луната и лунния месец.

Теорията за така наречените "лунарни съботи" е сравнително нов начин да се отрече седмичната събота от Сътворението и опит да се докаже, че днешният седми ден от седмицата, събота, не е този, който Бог е постановил за освещаване. Тази теория претендира, че седмичната събота всъщност се определя от фазите на луната и от лунарният месец и всеки месец съботите се падат на точно определени дати, а не следват непрекъснат седемдневен цикъл. След завършване на лунарния месец и настъпване на новия, тази подредба стартира отначало. По този начин съботите от нашия календар и "лунарните съботи" се разминават, като "лунарните съботи" могат да се паднат във всеки един ден от нашата седмица.

Полемиките и напреженията, които в момента се наблюдават в ЦАСД, не протичат в някакъв вакуум. Зад нас е историята, проектирала пътя, по който днес вървим. До голяма степен духът и споровете в днешните наши диалози са оформени от един трагичен теологичен завой, който сме направили в пътуването си като народ преди повече от сто години.

ИЗМЕСТВАНЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО

А.Г. Даниелз в писмо до Уилям Уайт, писано през 1902 г., изказва дълбокото си съжаление поради съществуването в редиците на адвентизма на онова, което според думите му е „цял род старозаветни  мъже, които непрекъснато изразяват съмнения относно светлината, получена на конференцията в Минеаполис“ ( Писмо на А.Г. Даниелз до Уилям Кларънс Уайт  от 14.04.1902, публикувано в „Ръкописи и Спомени за Минеаполис – стр.321)

"Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка" Евр. 4:9

Един от аргументите на противниците на буквалното спазване на Четвъртата Божия заповед е твърдението, че съботната заповед е старозаветна наредба и няма нито един текст в Новия завет, който да споменава тази заповед, като задължителна за християните. Ако оставим настрана нелогичността на подобен аргумент, който предполага, че Бог трябва да преповтаря още веднъж всичко каквото е казал, то наистина има текст, който буквално потвърждава валидността на Четвъртата заповед. Този текст е посоченият по-горе от Посланието към евреите.

Разбира се, авторът на посланието има друга цел с написването му, но е забележително да се изследва въпросния стих и значението на употребения там израз „съботна почивка“ или „sabbatismos“ в оригиналния текст.