Когато "остатъкът" ни се представя в Откровение, вниманието ни е насочено към Божието намерение тази група да бъде идентифицирана чрез специфична богословска конструкция:
"Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството на Исус Христос" (Откровение 12:17, KJV).
"Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата на Исус" (Откровение 14:12, KJV).
Съюзът "и" тук описва не толкова въпрос на балансиране между вяра и послушание, а по-скоро мощна динамична връзка между двете. Смисълът на Евангелието не е вяра и действия, а по-скоро вяра, която действа. Добрата новина не е, че Бог ще ви спаси ако се покорявате на Неговия закон, а по-скоро, че дарът на спасение сам по себе си е толкова трансформиращ, че създава във вярващия ответен поток от любов към Бога, и че тази любов се проявява в послушание. Точно тук, според Откровение, е ключовото прозрение, което трябва да бъде разбрано по отношение на богословската идентичност на остатъка.