Бил съм адвентист през целия си живот. Докато други приемат адвентизма, аз се родих в него и бях формиран от неговата култура. Поради този факт съм виждал буквално всякакви хора влизащи и напускащи църквата ни.
Едно от най-трудните неща на това, да сте адвентист през целия живот, със сигурност са хората. Както казва една популярна мисъл:
"Да живеем горе със светиите, които обичаме, ще бъде наистина благодат и слава. Но да живеем долу със светците, които познаваме … е, това е друга история."
Няколко думи в Битие, описващи първите дни на Сътворението са създавали сериозни противоречия през годините. Една от тези думи е думата „raqia“, описваща създаването на небето над Земята и преведена на български с „твърд“ или „простор“.
"И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода.
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата която беше под твърдта от водата която беше над твърдта; и стана така.
И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори." Битие 1:6-8
Езикът на Писанието не е научен, а популярен, и той отразява популярната разговорна реч. По този начин ние четем, че Слънцето изгрява и залязва, небесните звезди падат на земята, и други подобни.
Еврейската дума „raqia“ всъщност означава "шир, разширение, разпростиране, протежение, ширина, нещо опънато, разпростряно около земята“.
Библията недвусмислено учи, че никой не може да получи спасение, освен чрез Исус Христос. Единственият начин да се получи прощение и вечен живот, е този чрез жертвата на Исус. Поради този факт мнозина вярват, че онези, които са имали нещастието да умрат, без да чуят за Христос са базнадеждно погинали. Дали наистина можем да твърдим това?
Апостол Павел коментира случаят с езичниците, които не са чули нищо за Христос:
"Който ще въздаде на всеки според делата му:
вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
Понеже Бог не гледа на лице.
Притчата за неверния настойник е една от трудните, на пръв поглед, за разбиране притчи. Защо Исус разказва притча, в която е похвален един неверен настойник, който лъже и краде от господаря си? Не трябва ли Исус да разказва само добри и поучителни истории в които доброто е похвалено, а злото отречено?
Ето и самата притча:
"Каза още на учениците Си: Някой си богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщата си, когато бъда отстранен от настойничеството.
"Традицията – това е живата вяра на мъртвите,
традиционализмът – това е мъртвата вяра на живите ...
Традиционализмът е, който е дал на традицията това лошо име. "
- Ярослав Пеликан
Истинската традиция срещу “Status Quo”
*Status quo – запазване на статуквото
Годината е 1885. Един тридесет и пет годишен адвентист е в кабинета си и изследва някои от позициите на Църквата на адвентистите. Той мисли, че е открил нещо. Това е нещо незначително, но проблемът е, че заключенията му не са в хармония с това, което църквата е проповядвала в продължение на десетилетия. Той не го осъзнава все още, но е на път да раздруса лодката и да предизвика световъртеж на някои хора. Името му е Алонсо Тревиер Джоунс, известен още като, А.Т.Джоунс.