Go to footer

Пропусни


Книгата на пророк Даниил

Теми, свързани с Библията и нейните учения

Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 28 Фев 2013 09:38


Съдът в небето

Седма глава не свършва до тук. Ако беше така, това би означавало, че Бог е безучастен и за жителите на земята няма надежда. Пророчеството продължава с друго събитие:

"Гледах, докато се подложиха престоли, седна Старият по дни, чието облекло беше бяло като сняг и косите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше от Него и течеше пред Него; хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него; съдиите седнаха и книгите се отвориха." (9 и 10 стихове)

Докато на Земята върлуват силите на мрака, докато жестокостта и коравосърдечието, себелюбието, алчността и гордостта взимат поредните си жертви, горе на небето, в глъбините на безкрайната Вселена, се провежда съд. В него са ангажирани всички разумни същества, всички космически цивилизации. По някакъв начин съдът оказва влияние върху безпорядъка в нашия свят, докато накрая го приобщи към хармонията на Вселената.
В този съд има много необичайни неща. Не е ясен неговият смисъл. Какво ново като информация доставя на Бога и на Вселената? Защо в него участват небесни същества, а хората присъстват само задочно? Какви са тези книги? Защо толкова дълго заседава. Според 25 и 26 стихове началото на заседанията му започва някъде след отнемане силата на Малкия рог. Оттогава са изминали кръгло двеста години.

"Гледах в нощните видения и ето, Един като човешки син идваше с облаците и стигна до Стария с дни, и Го въведоха пред Него. И Му се даде власт и слава, и царуване, за да Му служат всички народи, племена и езици: властта Му е вечна и няма да премине, и царството Му няма да се разруши." (13 и 14 стихове)

Човешкият Син е Господ Исус Христос. Чрез чудото на въплъщението Той навлезе в проблемите на страдащото човечество, срасна се с тях. Преминавайки през всички парещи болки на заболялата човешка душа и споделяйки ги с нея, Той успя да й предложи две неща: изцелителна сила, която апостолите нарекоха Божия благодат и мир, идващ от очистването на човешката съвест от "мъртвите дела на греха" (Евр.9:14).

В последния Си разговор със Своите ученици Исус им казва: "Отивам да ви приготвя място и когато отида и ви приготвя място, ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, щото, където Съм Аз, да бъдете и вие" (Йоан 14:2, Йоан 14:3). "В дома на Отца Ми има много жилища" - в небесната Вселена никога не може да настъпи жилищен недостиг. Но от нравствена гледна точка простеният грешник се чувства сам сред свои. И за да бъде щастлив, за да възприеме рая като роден дом, за да се чувства като частица от общата хармония, той трябва да се вижда чист в собствените си очи и чист в очите на другите; без да се заглушава неговата съвест, чрез достойнствата на Божия син да има съзнанието на същество, което никога не е съгрешавало. Именно в това се състои голямото дело на съда, представен в пророчеството на Даниил. "Защото Отец благоволи в Христос да се всели съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си - и земните и небесните! (Кол.1:19, Кол.1:20)

"съдилището се откри, и книгите се отвориха."
Според Свещеното писание информацията за личността на всекиго се съхранява в четири книги. (Разбира се, "книга" е фигуративен израз, който има за цел да направи по-достъпни за нас сцените на съда):

1. "Защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се скриха от Теб костите ми, когато в тайна се създавах и в дълбините на земята се образуваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми дни, когато още ни един от тях не съществуваше." (Пс.139:14-16)
Казано на съвременен език, става дума за генетичната информация, за тайните, до които науката на ХХ век успя частично да се докосне. Тълкувателите с право са нарекли този информационен носител "Книга на родословието".

2. "Грехът на Юда е написан с желязна писалка и диамантово острие. Начертан е на плочата на сърцето...Затова, ако и да се умиеш и да употребиш много сапун, беззаконието ти пред Мен си остава петно!" (Ер.17:1; 2:22)
Този втори източник на информация разкрива разрухата, причинена от личните ни грешки. Тук вече става дума за персоналната вина. По всяка вероятност това е "най-дебелата" книга...

3. "Тогава боящите се от Господа си говореха един на друг и Господ ги слушаше. И написа се книга на възпоменание пред Него за онези, които се бояха от Господа и мислеха за името Му." (Мал.3:6)
Третият източник на информация е наречен "Книга на възпоменанието". Той съхранява нашите добри дела, мисли, чувства и думи, тоест онова, което Божият Дух е възпроизвел у нас.

4. "И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си от писаното в книгите." (Откр.20:12). Тази книга е наречена "Агневата книга на живота" (Откр.21:27) и се води единствено от Христос (Агнето). Ясно е, че съдържанието й се отнася до нашите интимни отношения на приятелство, които сме създали с Исус. Това е книгата на нашите християнски трепети, вълнения, послушание, вярност, доверие и обич. Написаното в нея предопределя съдбата на човека: дали е годен за вечен живот, или не; пожелал ли е да се облече с достойнството на своя Изкупител, или си има собствена правда, собствена философия, с която иска да застане пред Вселената.

Книгите имат за задача да открият онова, което не се вижда, да осветят тъмните страници на живота, потайните кътчета на човешката душа. От друга страна, те съхраняват информацията за човешката индивидуалност и в деня на възкресението тя ще бъде подновена според тази информация.

"Погледнах поради звука на надменните думи, които рогът говореше. Гледах, че се умъртви звярът и тялото му се погуби, и се даде на огнено изгорение. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и срок." (Дан. 7:11, Дан. 7:12)

Показвайки ни сцените на съда, пророчеството ни навежда на мисълта, че Бог упражнява влияние в света и не позволява на злото да премине определени граници. В развитието на световната история доста ясно се проявява законът за възхода и залеза на отделните царства. Когато една империя изпепели моралните устои, на които е положила властта си, или своите представи за Бога, малко след това рухва. И не по случайност, а чрез Божията намеса в развитието на човешката история. Употребеният израз "време и срок" според арамейския текст не означава някакво определено количество дни или години, а неопределен период от време, който не е безкраен. В исторически план първите три царства съществуват и след покоряването си. Вавилон е продължил да бъде важен търговски център и по времето на Кир Велики. Персите пък запазват своя облик няколко века след разгрома, който им нанася Александър Македонски. А за гърците е излишно да говорим, те съществуват и досега. Но що се отнася до съдбата на четвъртото царство, на гордия Рим, нещата са коренно различни. След "Великото преселение" римският народ изчезва заедно с културата, която е създал. Унищожението на римската цивилизация е пълно. Днешните римски граждани са потомци на варвари. Те произхождат най-вече от ломбардите. Чак по времето на Ренесанса се прави опит за възкресяване на погребаната култура на Запада. Следователно и в тази подробност пророчеството се изпълнява удивително точно.

Цитираните стихове ни представят един свят, който се събаря, руши се и накрая издъхва. Свят, чийто край е логичен завършек на цялата греховна история. Картината на края на съда в небето, който ще предизвика и край на човешката история, е представяна от почти всички пророци. "Ще дойде нашият Бог и не ще мълчи. Пред Него ще има огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си, казвайки: Съберете Ми моите светии, които направиха с Мен завет с жертви. И небесата ще възвестят правдата Му, защото Той е съдията" (Пс.50:3-6). Днес Бог все още мълчи, но идва ден, когато ще проговори.

"А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват." Дан.7:27
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 28 Фев 2013 10:00


Така завършва седма глава.
От осма глава започва еврейската част на книгата. Тя има триъгълен вид и също е подчинена на хиазтичния принцип. Началото й започва с видение за световните царства. То е дадено на Даниил две години след видението от седма глава и допълва неговото съдържание, уточнявайки някои важни за вярващия човек моменти.

Деси,
искаш ли да се опиташ да откриеш значението на символите. Без да търсиш някъде другаде обяснения, просто прочети главата и се опитай да откриеш колкото можеш повече неща. Използвай сравненията с предните видения и символите, които вече споменахме. :)
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот dessy2 » 28 Фев 2013 13:12


Добре , но ще ми дадеш малко време :grin:
И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Аватар
dessy2
Братолюбие
Братолюбие
 
Мнения: 514
Регистриран: 14 Яну 2013
Блог: Виж блога (2)
пол: жена
църква: Българска Божия църква
характер: нетърпелива
Репутация: 22


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 04 Мар 2013 18:21


Ще продължаваме ли? :)
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот dessy2 » 04 Мар 2013 19:18


Да продължаваме , извинявам се , че се забавих!

"И повдигнах очите си и видях, и ето, пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; и роговете бяха високи, но единият по-висок от другия и по-високият беше израснал по-после. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му, но постъпваше по волята си и се носеше горделиво."

Тук според мен и сравнявайки с предишните обяснение на прорчествата става дума за Мидо - Персия .
Двата рога са две народности първите - мидяни , вторите- перси.

"А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който имаше двата рога, когото видях да стои пред потока, и завтече се върху него с устремителната си сила."

Козелът и Александър Македонски или Гръцката импирия . След смъртта на Александър Велики импиреята му се дели на 4 части "към четирите небесни ветрища".

От тези четири царства излиза едно друго различаващо се от останалите, което разшири властта си повече от другите- Рим.
"И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя."

Така до дук съм сега си ти на по трудната част :grin:
И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Аватар
dessy2
Братолюбие
Братолюбие
 
Мнения: 514
Регистриран: 14 Яну 2013
Блог: Виж блога (2)
пол: жена
църква: Българска Божия църква
характер: нетърпелива
Репутация: 22


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 05 Мар 2013 11:29


Много добре :) Основните линии на видението са съсем ясни.

Както казахме виденията в книгата Данаил са свързани и всяко следващо, въпреки, че говори за същите събития, надгражда предното и добавя нови подробности. Затова е много важно всяко следващо видение да се тълкува в контекста на предните, като се има предвид, че те разкриват едни и същи сили и събития.

Осма глава е интересна и различна с това, че използва символи, характерни за светилището и по специално свързани с "Деня на умилостивението" (деня на съда или "очистване" на светилището), един от най-важните еврейски празници. Описаните животни, вече не са зверове, а са жертвени животни, използвани в храмовите служби на този ден. Всичко това ни показва, че всъщност темата за светилището и съда, загатната във втора глава и доразвита в седма, тук ще бъде представена с повече подробности.

"В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение след това, което ми беше дадено по-напред. И видях във видението, че бях в Суза - столицата, която е в областта Елам, при потока Улай. Повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше овен, който имаше два рога, рогата му бяха високи, но единият бе по-висок; и по-високият порасна после. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг. Никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше никой, който да може да се избави от силата му. Той постъпваше по волята си и се възвеличи." (1-4 стихове)

Видението е дадено и със своето тълкувание:
"Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия." (20 стих)
Това са вече познатите ни от предните видения световни империи. Какво още иска да каже Бог с това преразглеждане на мрачната история на греха? Първия път, в съня на Навуходоносор, Той показа блясъка, културното влияние, което четирите царства ще окажат на човечеството, като оформят неговия облик. Във второто видение, описано в седма глава, Бог откри на пророка какво ще отнемат на човечеството и как ще го управляват. Той му показа техния кръвожаден, жесток характер, който накрая ще се насочи в явен бунт срещу Бога и верните Му последователи. Третото видение е посветено на възхода на гордостта и безумието. С други думи, пророческите вериги постепенно пренасят нашия ум от последиците към причините, от кръвопролитията и гоненията към себелюбието и гордостта, от фактите към законите, от непосредственото наблюдение към цялостното обобщение.

Защо обаче е изпуснато Вавилонското царство? Третата година от царуването на Валтасар е 548 или 547 г.пр.Хр., тоест десет години преди превземането на Вавилон от Кир Велики. По това време царството е загубило доминиращата роля в живота на Плодородния полумесец и затова е излязло от пророческия поглед. Това се вижда от мисленото пренасяне на пророка в областта Елам, в столицата на Персийското царство Суза.

Чрез гордия овен е представена мощта и величието на Мидо-Персийската империя. Двата рога представляват двата народа, от които е била съставена - мидийците и персите. Мидийците придобиват трайно присъствие в политиката на Древния свят, когато в съюз с вавилонците разгромяват асирийската армия и превземат гордата Ниневия. За персите започва да се говори по-късно, когато настъпва процеса на сливане с мидийците след брака на дъщерята на мидийскя цар Астиаг Мандана с Персийския цар Камбиз. Но след възкачването на Кир на персийския престол нещата коренно се променят. За удивително кратко време той покорява Мидийското царство и след смъртта на дядо си Астиаг изцяло поема кормилото на властта. Затова често вместо Мидо-Персия се казва просто Персия.

"Овенът бодеше на запад, на север и на юг." Показано е развитието на новото царство, походите на персите. Забелязва се връзката с трите ребра, които мечката от предното видение бе захапала с устата си. Първите походи на Кир са насочени на запад - към Лидия и Вавилон. После следват походи на северозапад - към Тракия и Македония. Войските му стигат чак до река Дунав. Завоевателната политика на Кир се продължава от следващите царе. Неговият син Камбиз започва да "боде на юг" и успява да покори двете силни царства - Египет и Етиопия.

"Когато размишлявах, видях, че ярец от козите идваше от запад по лицето на земята и не се допираше до земята, и ярецът имаше бележит рог между очите си. И дойде до овена, който имаше двата рога, и завтече се към него с устрема на силата си. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и удари овена, та счупи двата му рога; и нямаше сили в овена да устои пред него. Козелът хвърли овена на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от ръката му. Козелът се възвеличи много; и когато заякна, счупи се големият му рог; и вместо него възлязоха четири други бележити рога към четирите ветрища небесни."
"Козелът е царят на Гърция: големият рог, който е между очите му, той е първият цар. А че се е строшил и са възлезли четири рога вместо него означава, че четири царства ще се въздигнат от този народ, но не според неговата сила." (5-8, 21, 22 стихове)

Ясно е, че отново става дума за бляскавите победи на Александър Велики. Като че ли още с името е била предопределена мисията му: Александър означава "покровител на хора" или "покровител на човек". Неговата личност е излъчвала особен устрем. За пръв път Александър е смаял бащините си войници, когато е бил на тринадесет години. За почуда на всички той успява да обязди един невероятно буен кон, бъдещия верен Буцефал. Подарявайки му жребеца, Филип казал: "Трябва да си търсиш друго, достойно за теб царство, защото Македония ще бъде много малка за тебе и не ще ти стига." Тази върховна амбиция, този необясним устрем са най-загадъчното в походите на Македонски. Понякога те са предопределяли изхода на битките. Когато македонската войска се е изправяла срещу десет пъти по-многоброен противник или когато е навлизала в непознати земи, дръзкият Александър е навлизал във вражеските редици, откъснат от собствената си армия. Уплашените му сънародници, подгонени от по-големия страх, че ако бъде убит, няма кой да ги спаси или върне в родината, тръгвали да го защищават и спечелвали битката.

Жаждата за величие и слава не била чужда и на неговите генерали. Познавайки ги добре, той казал преди да умре: "Вие ще ми направите едно кърваво погребение". И наистина, след "отчупването на големия рог" настъпила кървава баня. Цялото семейство на Александър Велики било изклано - брат му Армидей, жена му Роксана, синът му Александър. Единадесет години след смъртта на великия пълководец вече нямало нито едно мъжко дете, което да има някакви родствени връзки с него. В 301 г.пр.Хр. станала решителната за съдбата на империята битка - една от най-кръвопролитните в древността. След нея империята се разпада на четири части под управлението на четиримата генерали: Касандър, Лизимах, Селевкий и Птолемей.

"И из един от тях излезе малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към земята на славата. И възвеличи се до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка. Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната жертва; и святото му жилище се съсипа. И множеството беше предадено нему заедно с всегдашната жертва заради престъплението им; и той хвърли на земята истината, стори го по волята си, и успя." (9-12)

Попадаме на вече познат символ - малкия рог. Според текста той излиза от "единия от тях". Изследванията показват, че това е неточност на превода. Не става въпрос за един от роговете, а за едно от "четирите ветрища", една от четирите посоки на света. Затова не бива новата сила да се свързва с някоя от четирите провинции на разпадналата се империя на Александър Велики. Дейността на малкия рог има две посоки: към земята и към небето. Това показва, че ни се представя сила, която има две фази на развитие: в първата ще завоюва територии, а във втората ще атакува авторитета на Бога и на Неговите верни последователи. Като изхождаме от историческите сведения, дадени в коментара на предишни видения, се вижда, че тук е описан Рим в своите две фази: Рим на императорите и Рим на папите.

Коментарът за първата фаза е: "И в последните времена на царуването им (става въпрос за четирите гръцки провинции), когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще въстане цар, жесток на лице и вещ в коварството." (23)
Последните години на елинизма бележат една небивала разруха. Несъгласия, отцеубийства, разврат, жестокост, подлост, оргии и слабоумие характеризират царете на първенствуващото царство на Селевкидите. Малките гръцки републики са в непрекъснат раздор, безконечни войни и взаимни нападки. С една хитра уловка, почти без битка, Рим успява да ги покори. В 196 г.пр.Хр., след като нанасят поражение на Македонското царство, римляните обявяват гръцките републики за свободни. Гърците твърде лекомислено се доверяват на Рим като на защитник на техните интереси и свободи. Това прави възможно в 168 г.пр.Хр. Рим да нанесе съкрушителен удар на Македонското царство. Така според принципа "разделяй и владей" римският ботуш стъпва на обширни земи и подчинява множество народи.

Силният възход на Рим започва с походите на Помпей, който очистил Средиземно море от пиратите, укрепил се на остров Крит и след серия от битки с хитрия Митридат отишъл далече на изток. Забележителен негов успех е превръщането на Египет ("на юг") в римска провинция. А в 63 г.пр.Хр., възползвайки се от раздорите между двамата братя Хиркан и Аристобул - представители на две еврейски партии, Помпей се появява в Ерусалим (в "земята на славата"), за да разреши възникналия спор. С цената на 12 000 жертви партията на Аристобул е унищожена, става подчинена на Рим. Така за много кратко време Рим разпростира господството си над света на Библията.

"И силата му ще е голяма, но не от своята си сила, и ще погубва чудесно, ще успява и действа, и ще погубва силните и свети люде. И чрез коварството си ще направи да успее лъжата в ръката му; и ще се възвеличи в сърцето си, и в мир ще погуби мнозина; и ще застане против Началника на Началниците, но ще се съкруши, не с ръка." (25,26)
Сега погледът на пророка е преместен към втората фаза на развитието на малкия рог. Тук точно е описано папското господство с неговите дръзки претенции! Методите му са отчасти тези на езическия Рим, но далеч по-усъвършенствани. Папството владее не чрез "своята си сила". Винаги папската държава е била малка по територия и никога не е имала на разположение някаква мощна армия. Нейната сила е идвала от кралете, които папата е коронясвал. Чрез интердикта и изключването папството е упражнявало небивал духовен натиск върху хората.
"Небесната войска и звездите" са Божиите верни последователи. "Коя е тази, която прилича на зората, красива като луната и чиста като слънцето, страшна като войска със знамена" (ПП 6:10). Като сравним тази картина с описанието в "Откр." 12:1,2 се вижда, че небесните светила олицетворяват Божия народ през вековете. Преследвала ли е папската система верните Христови последователи? От инквизициите и аутодафетата, от кръстоносните походи и кървавите кланета са загинали около 100 милиона души.

"И отне се от Началника на небесната войска всегдашната жертва". "Началника на небесната войска" е Христос. Думата "жертва" липсва в оригинала. В светилището имаше два вида служби, годишна и всекидневна. Тук димата всегдашна означава не само всекидневната жертва, но и всички дсекидневни служби, извършвани в светилището. Чрез тях се е символизирала постоянната посредническа служба на Исус в небето (виж Лев. 6:20 Числа 29:2, Числа 29:8; Изх.30:9 и Лев.24:5, Лев.24:6, Лев.24:8).
Папството въведе учението за ролята на католическия свещеник като посредник между човека и Бога. Свещеникът трябва да изповяда човека и ако не го стори, връзката с ходатая Христос е невъзможна.
"И мястото на светилището Му се съсипа" - службата на Христос в небесното светилище, илюстрираща Божия спасителен план, бе окончателно задраскана от ученията на официалното християнство. Исус бе изместен като личен посредник от светци и изповедници. По този начин Неговата дейност в небето бе срината в съзнанието на хората. Функциите на върховен свещеник се изпълняват от папата на земята и от Дева Мария и светците, на небето.
"тръшна на земята истината" - употребената дума за "истина" тук е синоним на закон.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 05 Мар 2013 11:42


"Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти."

Може би най-интересната и най-неясната част за Данаил е тази за светилището и неговото очистване. Тук има три понятия: "всегдашната жертва", "престъплението, докарващо запустение" и "светилището".

"Всегдашната жертва" - така се е наричало и "хлебното приношение", безкръвната жертва се е наричала и "възвишаемо приношение". Тази жертва е съпътствала принасянето на животни за грях, за всесъжение, за примирение, което определено сочи, че тя символизира не принасянето на Исус в жертва за човешките грехове, а това, което ще последва след Голгота - Неговата дейност след възнесението (Числ.15:2-5). "Аз съм хлябът на живота. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света." (Йоан 6:48, Йоан 6:50, Йоан 6:51).
Хлебното приношение е символизирало човешката природа на Исус, чрез която Той ще се доближи до падналите грешни същества, ще се сроди с тях и ще ги представи пред Вселената в качеството си на техен брат, на "Син човешки".

"Престъплението, докарващо запустение" е пък противодействащата на ходатайствената Христова служба тенденция. Това е оправданието чрез дела. Тази тенденция се развива още с приноса на братята Каин и Авел. Каин олицетворява разбирането за оправдание пред Бога чрез дела и лични заслуги, докато Авел въплътява евангелската истина за ходатайствената дейност на Спасителя. Според пророчеството най-силно развитие на учението за оправдание чрез дела и лични заслуги ще се достигне по време на владичеството на Малкия рог - онази религиозно-политическа система през Средновековието.

Третото понятие е "светилището". На него Библията е отредила доста страници, което по недвусмислен начин показва, че тук се крият важни спасителни истини.

"И да ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности - така да я направите." (Изх.25:8, Изх.25:9)
От заповедта се вижда, че скинията е била направена по небесен образ. Това означава, че тя е копие на нещо, което съществува на небето. С една подходяща символика на картинен разбираем и за детето език, тя е разкривала основните аспекти на Божия спасителен план и най-вече - личността на бъдещия Спасител, Господ Исус Христос. По такъв начин устройството и службите в земното светилище ни говорят за онова, което Исус е извършил на земята и което върши за нас на небето. Спрямо старозаветния Божи народ ние се намираме само с една крачка по-напред в разбирането на Христовата мисия. Можем пряко да научим какво Исус е извършил на земята, но какво прави на небето, можем да разберем единствено от символичните служби в светилището. Затова въпреки Голготската жертва земното светилище заема централно място в познанието ни за Бога.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 05 Мар 2013 20:12


Материалите, от които е било направено земното светилище, са с просто и ясно значение - те са букви на неговата особена картинна азбука. Първите три са представени от металите мед, сребро и злато. Според Ер.1:18; 15:20; Йов 20:24, Йов 20:25 и Лев.26:18, Лев.26:19 медта символизира борбата с греха и божията строгост спрямо него, но и проявената издръжливост. Среброто пък ни говори за цената, която трябва да се заплати (виж Изх.30:11-16 и 27:17-19). А златото показва прославянето на грешника и на Спасителя.

От неметалите срещаме: дървото ситим, отличаващо се със способността си да не изгнива, препреденият висон - много фин ленен плат, и различни видове кожи - язовски, овчи и ярешки. Негниещото дърво представя безгрешното човешко естество на Исус (Пс.1:1-3). Скъпият ленен плат - правдата, с която Бог ще облече простения грешник - онази дреха на човешко достойнство, която Адам и Ева загубиха, след като съгрешиха (Откр.19:8; Ис.64:6; Бит.3:7; Откр.3:18). Трите вида кожи разкриват различни аспекта на Божията жертва за падналите в грях творения. Те са оформяли покрива на скинията, състояща се от четири пласта материали: най-вътрешният е бил от ленен плат, по-външният - от ярешки кожи, следващият - от овчи кожи, боядисани в червено, и най-външният - от язовски кожи (Изх.26:14). Самата скиния представлявала палатка с дървени колове, всеки от които се е свързвал с другия чрез препреден висон, а в основата си имал сребърна подложка (Изх.36:20, Изх.36:34). Скинията е била разделена на две отделения: първото, по-голямото, се е наричало Светая, а второто - Светая Светих. Двете отделения са били отделени едно от друго чрез завеса. Зданието не е имало прозорци. То се е намирало в центъра на едно пространство, наречено двор, имащ размери 23 на 46 метра. Предметите в двора и в светилището символизират етапите на Божия спасителен план.

Дворът
Оградата на двора е била направена от ленен плат, окачен на шестдесет ситимови стълба (Изх.27:9-18). Когато някой от народа е съгрешавал, той е трябвало да вземе едно агне без недостатък и да отиде в двора на светилището. За да влезе в двора, е трябвало да мине през странна врата - завеса от висон, боядисан в червено, мораво, синьо и бяло. Така грешникът се е сблъсквал с първата представа за бъдещия Спасител, който ще дойде от небето (синия цвят), ще живее в грях, но ще остане чист и неопетнен (белия цвят), ще предложи кръвта си за нас (червения цвят) и накрая ще стане цар (моравия цвят). През вратата е влизал този, който собственоръчно е дръпвал завесата - жест, красноречиво говорещ за това, че всеки трябва да осъзнае личния си принос за прободените на кръста ръце (Йоан 10:7-10, Йоан 10:17; 20:25). Минавайки обаче през вратата, той вече е бил заобиколен от белотата на препредения висон. Каква точна илюстрация на правдата, която Исус дава! Колко нагледно е представена идеята за оправдание чрез вяра (Йоан 3:16)! Грешникът е бил скрит от обвинителните погледи. Външните наблюдатели не са можели да виждат нищо друго, освен белотата на финия ленен плат.

Непосредствено пред вратата на скинията се е намирал умивалник - един голям басейн с вода. Той е бил направен от мед. В него свещениците е трябвало да мият ръцете и краката си, преди да влязат в светилището да започнат службата (Изх.30:17-21; 38:8). Друг предмет в двора е бил олтарът за всеизгаряне. Той е заемал най-важното място в службата по отношение на жертвената система. Бил е с размери 2.30 Х 2.30 Х 1.38 метра (Изх.27:1, Изх.27:2); направен от ситимово дърво и кух отвътре, а отвън - обкован с мед. На него са били поставяни жертвените животни. Тук се е изгаряла тлъстината и съответната част на месните и хлебни приношения. На четирите ъгъла на олтара е имало издатини, подобни на рогове. При някои жертвоприношения кръвта се е поставяла на тези рогове. В други случаи кръвта само се е поръсвала на олтара. В подножието му обаче се изливала неизползваната кръв. За грешника това е била доста тягостна картина. Нажежената мед е говорела за болката, която грехът ще причини на бъдещия Месия. Вадичките кръв, потекли още преди жертвеното животно да бъде поставено на олтара, са представяли неизмеримите душевни страдания, агонията в Гетсимания, която превърна потта на Исус в капки кръв (Лук.22:44). По този начин - чрез страданията на Един невинен, застанал между Бога и човека - грешникът е бил освобождаван от товара на съвестта.

Ако с олтара за всесъжението е било представяно изкупителното дело на Христос, то с умивалника се е онагледявало делото на Светия Дух в човешкото сърце. Отново среща с медта, но този път няма жертва. Сега грешникът ще види себе си през очите на Бога. "Съветвам те да си купиш от мен...колурий (очно масло), за да помажеш очите си, та да виждаш." (Откр.3:18). Бог иска да направи съвестта ни чувствителна, будна и чиста. Резултатът от Неговата жертва е, че "очиства съвестта ни от мъртвите дела на плътта" (Евр. 9:14). С жертвеника и умивалника са представени двата важни процеса в делото на спасението: прощението и очистването. Принесената жертва дарява на грешника прощение, но Бог иска да се отиде по-нататък - от прощение към чистота, към новорождение и освещение (Йоан 3:5, Йоан 3:6; 1 Сол. 4:3).

Светая
Пак същата врата посреща свещеника при влизането му в първото отделение на светилището. Отново пред нас застава Господ Исус Христос, но сега не с цел да ни прости, защото прощението е вече извършено, жертвата е дадена, а да ни примири с Бога. "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си, като не вменяваше на хората прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението (2 Кор.5:19)". В Светая, която е била два пъти по-дълга от Светая Светих, или по-точно размерите са били 9.2 Х 4.6 Х 4.6 метра, е имало три предмета: маса с хлебно приношение, златен светилник и кадилен олтар. В отделението се е влизало от фронталната страна на зданието, която е гледала на изток, а точно на други край на стаята е стоял кадилният олтар. Отдясно е била масата с хлябовете на предложението, а отляво - светилникът.

Масата с хлябовете на предложението (Изх.25:23-30; Лев.24:5-9) е имала размери 0.86 Х 0.46 Х 0.69 метра и е била направена от ситим, обкован със злато. Отново се срещаме с Исус Христос, но сега като хляба на живота. Неговото слово дойде до нас чрез съчетанието на метал с дърво, на Божествената природа с човешката. Металът е злато, което недвусмислено показва, че в светилището е представено Христовото дело на небето. Изрично е било наредено хлябовете да бъдат дванадесет и да се подменят всяка седмица, като старите да се изяждат от свещениците "пред Господа", тоест в светилището. Тук съвсем ясно се открива интимната връзка, която простеният грешник създава с Господ: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен". (Откр.3:20) "И взе хляб, и като благодари, преломи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава..." (Лук.22:19).

Златният светилник е бил направен от 42-килограмов къс злато и е имал седем клонки - по три от всяка страна на централното стъбло. Чашите, съдържащи маслото, са били направени във форма на бадеми. От чисто злато са били направени още щипците и подносите му (Изх.25:3-10;27:16-21). Тук Исус е представен като светлината на света (Йоан 1:4, Йоан 1:5, Йоан 1:10). Светилникът е бил единстеният източник на светлина в светилището - нещо, което разкрива пълнотата на Бога и желанието му да не примесваме Неговото учение с други философии или религиозни възгледи (Кол.2:8, Кол.2:9). Светлината се поднася на света чрез седемте светила на светилника, маслото и фитилчетата. Това е Христовото дело чрез Неговия народ, Неговата църква. "Седемте светила са седемте църкви" (Откр.1:20), тоест седемте етапа в развитието на църквата Му през вековете. Елеят винаги е бил символ на Светия Дух. А фитилчетата сме ние, хората. Когато прегорят или се изкривят, свещеникът ги оправя със златни щипци.

Кадилният олтар е бил най-важния предмет от Светая. Имал е размери 0.46 Х 0.46 Х 0.92 метра и е бил направено от ситим, обкован със злато. На горната му част е била прикачена корона, направена също от чисто злато (Изх.30:1-10). На него първосвещеникът е принасял тамян с въглени от олтара за всеизгаряне в двора. На златната корона се е слагала кръвта от жертвите, принасяни за грях. По този начин олтара е обединявал в себе си дървото ситим, символизиращо човешката природа на Исус, златото - символ на славата и божествеността Му и кръвта - жертвата, която е направил за нас, за да поеме вината на греха. С кадилния олтар е била онагледявана ходатайствената служба на Исус в небето. При принасянето на тамяна първосвещеникът е идвал в съприкосновение с Божието присъствие. Тъй като вътрешната завеса на светилището не е достигала до покрива на сградата, Божията слава, която се е явявала под формата на мъгла във вътрешното отделение, се е виждала отчасти и в първото отделение. Когато се е вдигал димът от тамяна, божията слава е слизала над очистилището и изпълвала най-святото място (Светая Светих). Често пъти тя така мощно се е проявявала и е осветявала, че първосвещеникът е бил принуден да се оттегля назад и да застава чак до вратата на скинията. Както в тази символична служба той е гледал с вяра към мястото на Божията слава, към Светая Светих, където се е намирал ковчегът на завета, без да може да го види, така и Божият народ днес трябва да отправя молитвите си към Исус, Великия първосвещеник, който, невидим за човешките очи, ходатайства за нас (спомнете си картините от седма глава, където се описва Човешкият син, въведен пред трона на Бога). Тамянът символично е представял достойнствата на Христос и съвършената Му правда, която чрез вяра се предава на Неговия народ и която единствена може да направи поклонението на грешните същества угодно на Бога. Олтарът за всеизгарянето, стоящ пред входа на светилището, е говорел за делото на Исус на земята, за откупа, който даде за нас, а вторият олтар е символизирал ходатайствената Му дейност на небето - как Той ще ни облече в Своята правда и ще ни представи чисти пред очите на Вселената. Освен това тамянът е символизирал и молитвите на всяко съкрушено сърце (Пс.141:1, Пс.141:2; Откр.8:3). "Чеда мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, праведния Исус Христос." (1 Йоан. 2:1-3).

Светая Светих
Във второто отделение, наречено Пресвято място (Светая Светих), е имало само един предмет, наречен ковчега на завета (Изх.25:10-22). Бил е направен от дървото ситим, обковано със злато, и е имал размери 1.25 Х 0.75 Х 0.75 метра. Върху него се е поставял капак, направен от чисто злато, който се е наричал умилостивилище, очистилище или седалище на благодатта. Капакът е имал корона, отлята от злато - същата, както върху кадилния олтар. В този ковчег Моисей е поставил десетте заповеди, написани на две каменни плочи със собствения пръст на Бога (Вт.10:4,5). За известно време ковчегът е съдържал и едно златно гърне, пълно с манна, и Ароновия жезъл, който е процъфтял (Евр.9:4). Над умилостивилището са били поставени два златни херувима - единият е стоял в единия му край, а другият - в другия край (Изх.25:19). За тези херувими се казва, че те "ще прикриват с крилата си очистилището, като ги разпростират върху него, а лицата им ще са едно срещу друго над умилостивилището". Тук Бог е общувал със Своя народ: "И там ще се виждам с тебе (Моисей); и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ти заповядам за израилевите синове" (Изх.25:22). Божият закон, вместен в ковчега, е великото правило за пълноценен човешки живот. Този закон е произнасял смърт за престъпника, но над него е било поставено очистилището, което по силата на умилостивението е давало прошка на каещия се грешник. Така в делото на Христа, символизирано чрез службата на скинията, "милост и вярност, правда и мир се целунаха" (Пс. 85:10). Ковчегът на завета е показвал как Бог ще съчетае правдата и милостта си и представял крайната цел на спасителния план: "Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде" (Ер. 31:33). Така човекът ще бъде обновен и прославен.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 06 Мар 2013 19:16


Очистване на светилището

Извършваните в светилището служби могат да бъдат групирани в две категории, в зависимост от това къде са се извършвали - дали в Светая или в Светая Светих. Второто отделение е било използвано само един ден в годината, докато първото отделение - всеки ден. Затова първият тип служби се наричат ежедневни. Най-важната част от тях е била тази, която се е извършвала за отделните личности. Каещият се грешник е донасял приношението си до вратата на скинията и поставяйки ръката си върху главата на жертвата, е изповядвал греха си, като по този начин фигуративно го е пренасял от себе си върху невинното животно. Тогава агнето е било заколвано от неговата ръка и кръвта се е занасяла в Светая и се е пръскала пред завесата, зад която е бил ковчегът, съдържащ Божия закон, който грешникът е нарушил. Така символично грехът се е пренасял от грешника чрез кръвта в светилището (Лев.4:1-21). Казаното важи за човек, който е от свещенически род. Ако обаче приносителят е от обикновения народ, приношенията пак се внасят в светилището, но не пряко, а чрез личността на обслужващия свещеник (Лев.4:22-35 и 6:26). Греховете на Израил са се натрупвали в светилището, то се е омърсявало и е трябвало да бъде очиствано. Чрез специална служба неговите отделения и олтарите трябвало да "се очистват и освещават от нечистотата на Израилевите чеда." (Лев.16:19). Веднъж в годината, във великия ден на умилостивението, само първосвещеникът е влизал в Светая Светих, за да очиства светилището. С тази дейност е приключвала целогодишната служба. Подробни описания за нея намираме в "Левит" - 16 глава.

Денят на умилостивението, Великият ден, в Израил се е считал за особено свят и не се е вършела никаква работа в него. Бил е фиксиран точно на десетия ден от седмия месец тишри, който отговаря на нашите септември-октомври. Който не е смирявал душата си в този ден, е бил отхвърлен от Израил - не е доживявал другата година (Лев.23:29). Десет дни преди това се е чувал гласът на тръбите, които са оповестявали на целия еврейски народ, че трябва сериозно да се замисли за поведението си, тъй като наближава Великият ден. След като първосвещеникът е извършвал определени процедури, за да се подготви за службата, при вратата на светилището са били донасяни два козела. Чрез жребий се е определяло кой да бъде "за Господа" и кой "отпущаем". Козелът за Господа е трябвало да се заколи като приношение за греха на народа. Първосвещеникът е занасял кръвта му отвъд завесата и е попръсквал капака на ковчега на завета - умилостивилището. "И да направим умилостивение за светилището поради нечистотиите на израилевите чеда и поради престъпленията им и всичките им грехове. Така да направи и за скинията на събранието, която стои между тях сред нечистотиите им." (Лев.16:16) Оттук се вижда, че службата на умилостивението е имала за цел да очисти предметите в светилището, народа и разбира се, самия първосвещеник. Кръвта на заклания козел е преминавала през цялото светилище чрез първосвещеника, стигала е до най-святото място, до ковчега на завета, където се е срещала с обвиненията на Божия закон. С този си преход тя е поемала вината, натрупана през годината, след което се е насочвала към другия козел. "И да тури Арон двете си ръце на главата на живия козел и да изповяда над него всичките беззакония на израилевите синове и всичките им престъпления, и всичките им грехове, и да ги тури върху главата на козела. И да го проводи в пустинята с ръката на определен човек, и да понесе козела на себе си всичките им беззакония в необитаема земя; така да пусне яреца в пустинята." (Лев.16:21, Лев.16:22) Докато козелът не се отпрати в пустинята, дотогава народът не се е чувствал освободен от товара на греха. Затова, докато се е извършвала службата, народът мълчаливо е гледал всичко, потънал в смирение и молитва към Бога.

Чрез тази годишна служба, единствена от втория тип - служба, извършвана в Светая Светих - на народа се давали важни уроци относно умилостивението. В приношенията за грях, принасяни през цялата година, на мястото на грешника е заставал невинен заместник, жертва, но кръвта й не е можела да направи умилостивение за греха. Тя е била само средството, чрез което грехът се е пренасял в светилището. Чрез кръвната жертва грешникът е признавал авторитета на Божия закон, изповядвал е вината си и вярата си в Този, Който "щеше да вземе греховете на света", но не е бивал напълно освобождаван от осъждането на закона. Той си е излизал простен, примирен, но не и очистен. В деня на умилостивението първосвещеникът, достигнал с кръвта на жертвения козел чак до очистилището, е вземал в качеството на ходатай греховете върху себе си и е напускал светилището, за да ги стовари върху главата на отпущаемия козел. Тази символика е представяла Божието изкупително дело в неговата заключителна фаза.
Светилището е било направено по даден образец. То е представлявало в символичен вариант действителни събития, които ще настъпят след идването на обещания Спасител. Жертвите въплътявали Исус Христос - "Агнеца Божий, Който взима греховете на света" (Йоан 1:29). Свещеник и първосвещеник е пак той: "Защото Христос не влезе в светилище с ръка направено, което бе праобраз на истинското, но в самото небе, за да се яви пред лицето на Бога за нас" (Евр.9:24). Това означава, че жертвата, свещеническата и първосвещеническата служба са представлявали трите вида дейности, които Исус ще извърши, за да даде прощение, примирение и чистота на обичащите Го души. С раздирането на завесата в Ерусалимския храм Бог преустановил символичните служби, защото символът и образът се срещнали, когато Исус издъхнал на кръста - жертвата вече е дадена. С възнесението Си Исус поел функцията на небесен първосвещеник: "Той направи очистване на греховете ни и седна отдясно на величието на небето. А краят на това, което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол на небесата, служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек" (Евр.1:3; 8:1,2).

Денят на Петдесетница с изливането на Светия Дух открива, че небесното светилище е започнало своето функциониране, тъй като елеят е потекъл и светилникът е запален (Деян.2:1-18). Подобно на старозаветните свещеници Исус дава на всяка молеща Го душа прощение и примирение. Той (по силата на собствената Си кръв) прехвърля вината върху Себе Си и я внася за разглеждане във Вселената. Но това не може да продължава безконечно. Ще дойде ден, когато на греха като явление трябва да се сложи край, т.е. светилището да се очисти и вината да се стовари върху главата на "отпущаемия козел". Даниил получи привилегията със собствените си очи да види блясъка на небесното светилище, престола на Бога, където "хиляди по хиляди Му служат и десетки хиляди стоят пред Него" (Дан.7:10). Даниил видя последната част на ходатайствената служба, когато "съдилището ще седне и книгите ще се отворят". Той видя и великия първосвещеник, който изглеждаше като "Син Човешки и идваше с облаците небесни, и застана пред Стария по дни" (Дан.7:13). Това ще стане във Великия ден на очистване на светилището. В този ден Бог ще изтрие греховете на Своя народ и ще му даде достойнство, за да бъде пълноправен жител на Вселената; спасените да се чувстват и да бъдат възприемани като души, които сякаш никога не са съгрешавали. "Тогава останалите на Сион и оцелелите в Ерусалим, всички, записани като живеещи в Ерусалим, ще се наричат святи" (Ис.4:2, Ис.4:3). Христос ще облече своите верни в собствената Си правда, за да може да представи на Отца Си църквата "славна, без петно или порок, или нещо подобно" (Еф.5:27).

"Отпущаемият козел" представя Сатана, прекия подстрекател на всички грехове. Правдата изисква Сатана да понесе последното наказание. Христовото дело за изкупването на човека и за очистване на Вселената от грях ще завърши с премахването на греха от небесното светилище и с възлагането му върху Сатана. По този начин при Второто и при Третото Си идване Бог ще се срещне с три групи разумни творения. Вярващите в Христа, които са изповядали греховете си и са възприели Неговата благодат, ще бъдат облечени в Христовата правда. Втората група хора са неправедните, които ще се срещнат със своята вина. Третата група разумни същества са Сатана и падналите ангели. Те ще се срещнат не само със своята вина, но и с вината за подстрекателство, чрез което са карали праведните да съгрешават. Изпъждането на "отпущаемия козел" в пустинята съответства на времето между Второто идване на Исус и Третото Му идване, период от хиляда земни години, когато Земята ще се върне в първоначалното си състояние - пуста и неустроена, бездна. Тогава единствените й обитатели ще бъдат Сатана и падналите ангели. Те ще бъдат оковани с веригите на самотата, бездействието, размишлението и обвинението (Откровение 20 гл.). След това Исус ще дойде, за да потърси сметка от неправедните, от Сатана и демоните. Те ще бъдат унищожени, а земята - обновена, пресътворена, върната в първоначалния й Едемски замисъл. На нея спасените ще живеят вечно заедно с Исус и Отец (Откровение 21 гл.).
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 06 Мар 2013 19:17


Имаш ли някакви въпроси по отношение на Светилището и службите в него? :)
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот dessy2 » 06 Мар 2013 20:22


Не съм прочела всичко , ще те помоля да почакаш малко :D
И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.
Аватар
dessy2
Братолюбие
Братолюбие
 
Мнения: 514
Регистриран: 14 Яну 2013
Блог: Виж блога (2)
пол: жена
църква: Българска Божия църква
характер: нетърпелива
Репутация: 22


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 13 Мар 2013 16:00


Ще продължа нататък, за да си довърша темата. В крайна сметка въпросът ти беше за Данаил 11 глава и трябва да стигнем до там :)

"Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва, и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти." Дан. 8:13, Дан. 8:14

Видението в осма глава впечатлява особено Данаил и в ума му има много въпроси. Един от незададените въпроси явно е кога ще стане всичко това. Данаил вече има разбиране за световните сили, които ще дойстват, но особено е впечатлен от действието на малкия рог и последните събития. Затова и ангелът отговаря на незададения му въпрос, кога ще бъде всичко това. Въпреки обясненията Данаил не разбира всичко от видението, и особена онази част, която се отнася за денонощията. Ангелът заявява, че тя се отнася за далечни дни.
"А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
Тогава аз Даниил примрях, и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше." Дан. 8:26, Дан. 8:27

Да направим един преговор и сравнение между разглежданите досега видения:

Код: Маркирай всичко
               Вавилон      Мидо-Персия   Гърция                      Рим
                                                        езически               папски

Дан. 2 гл.     злато        сребро         мед           желязо                глина

Дан. 7 гл.     лъв          мечка        леопард      четвърти звяр    малък рог   небесен съд

Дан. 8 гл.     ---          овен         козел         малък рог       малък рог   очистване на
                                                    по хоризонтала   по вертикала  светилището


От сравненията между трите видения се вижда, че след възхода и паденията на четирите световни царства и след действията на малкия рог, се извършва едно важно събитие на небето. В Данаил 7 глава това събитие е наречено "съд за светиите", а в Данаил 8 глава - "очистване на светилището". Ангелът поставя това събитие далеч в бъдещето. Очевидно е, че тук става въпрос за събития на небето и за небесното светилище, а не за земята и земното светилище. От сравнението със земното светилище, което е образ на небесното, можем да добием представа за това събитие. Това направихме в предните мнения. Въпросът е кога започва и кога завършва този небесен съд? Ангелът дава отговор за продължителността му - 2300 денонощия. Когато приложим пророческия принцип за време, един пророчески ден е равен на една буквална година, тогава периодът до времето на съда и очистване на светилището е 2300 буквални години.

Видението обаче не дава началната дата на отброяване на този период. Данаил разсъждава и се вълнува от видението и от неизяснените въпрос. В следващата глава е описано идването отново на ангела, за да доизясни видението и да даде още подробности по него:
“Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш." (Дан.9:21-23)

“Седемдесет седмици са определени за людете ти… Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до князът Месия ще бъдат… И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен… И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица…” (Дан. 9:24-27).
В изясняване на пророчеството за 2 300 денонощия се дава друго пророчество от 70 седемдесет седмици или 490 дни – един по-малък времеви период. Ангелът казва, че тези седемдесет седмици (490 дни) са “определени”, на еврейски “отрязани”. Отрязани от какво? Естествено, от това времево пророчество, което ангелът дошъл да разясни – 2 300 денонощия. Седемдесет пророчески седмици са 490 буквални години.

Картинка

Има три декрета за съграждане на Ерусалимския храм, разрушен от Навуходоносор II: декрет на Кир от 537 г.пр.Хр. (Ездра 1 и 3 гл.), декрет на Дарий I от 520 г.пр.Хр. (Ездра 6 гл.) и декрет на Артаксеркс от 457 г.пр.Хр. (Ездра 7:1-26). Първите два засягат само реставрирането на храма. Последният говори за даване на пълна автономия на еврейската държава и възстановяване на религиозните и граждански права на еврейската нация, за което е упълномощен Ездра. Следователно третият указ ще ни послужи като отправна точка. Като вземем под внимание, че Ездра е използвал еврейския календар, според който годината е започвала през есента, разбираме, че началната точка на пророческия период е есента на 457 г.пр.Хр. Когато прибавим към нея 2300 години, стигаме до есента на 1844 година.

Картинка

В тази година, според пророчеството, Христос започва последната фаза на своята служба на Велик Първосвещеник, "очистването" на небесното светилище. Това е началото на небесния "съд над светиите". На този съд Христос изпълнява службата на Великия Ходатай и застъпник за греховете на всички покаяни. След приключване на този съд, съдбата на всеки ще бъде определена.

Този огромен период визира и други важни събития: "Седемдесет седмици се определиха заради твоите люде и заради светия ти град, за да се свърши престъплението и да се довършат греховете, и да стане умилостивението за беззаконие, и да се въведе вечна правда, и да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресвятото" (Дан.9:24).
Бог отдели 490 години за еврейския народ, даде му благодатен период. "Защото ще ви взема изсред народите, и ще ви събера от всичките места, и ще ви доведа в земята. И ще ви дам ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, за да правите съдбите ми и да ги извършвате." (Изх.4:24-27) Уви, след това не се е реализирало! След завръщането си от пленничество еврейският народ не довежда докрай започнатата реформа. "Умилостивението за беззаконие" обаче не е поставено в зависимост от човешка воля. Предложената чрез Исус вечна правда и помазването на "Пресвятото" (небесното светилище) - също.
"От излизането на заповедта, да се съгради наново Ерусалим до Вожда Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради отново стената и улиците, макар в усилни времена. И след шестдесет и две седмици ще бъде посечен Месия, но не заради себе си; и людете на вожда, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и свършекът му ще дойде с потоп, и до свършека на войната ще има определени опустошения." (Дан.9:25, Дан.9:26)

В 408 г.пр.Хр. завършва възстановяването на държавата на евреите - точно "седем седмици" (49 буквални години) след 457 г.пр.Хр. За това, че времената са били усилни, ни свидетелстват еврейската история и библейските книги на Ездра и Неемия. Вторият период се състои от 62 седмици, или 434 години. Те, събрани с 49 години, трябва да ни отведат до Месия. Името Месия (на гръцки Христос) е титла, която Исус от Назарет получи при Своето кръщение (Деян.10:38; Лука 3:21, Лука 3:22; Ис.61:1, Ис.61:2). Годината е 27 след Христа, годината на Христовото кръщение. А последната от седемдесетте седмици? Какво ще стане през нея?

"И ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще престанат жертвата и приношението, и върху крилото на мерзостите ще е запустителят, и до свършването на времето гняв ще се излее върху запустителя." (Дан.9:27)
След три години и половина Исус е разпънат на кръст (точно в средата на последната седмица), завесата на храма се раздира(Мат.27:51). Но Бог продължава да предлага Своята кръв на разпъналия Го народ още три години и половина. Исусовите ученици проповядват Евангелието само на еврейския народ, само на изгубените овце от Израил (Мат.10:5; 15:24). Краят на този период е съпроводен с две важни събития: смъртта на първия мъченик за Исусовата вяра (дякон Стефан) и първата среща на младежа Савел с Евангелието. Това е 34 г.сл.Хр. От тази година нататък ролята на еврейския народ като Богоизбран е приключена. Евангелието ще се разпространява чрез нов тип организация - църква.

Картинка

Тридесет и шест години по-късно римските войски обсаждат Ерусалим. След продължителна обсада градът е превзет с пристъп и въпреки усилията на император Тит да запази храма, той е унищожен. Римските войски се явяват инструменти в Божиите ръце, средство, чрез което би трябвало да се вразумят неговите люде. От този момент в центъра на историческите събития ще стои Христовата църква, която става наследница на Божиите обещания.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 14 Мар 2013 10:38


Преминаваме към единадесета глава.
В тази глава е дадено последното от панорамните видения на световната история. Отново трябва да вземем под внимание хиазтичния принцип на структурата на книгата и да очакваме същите сили и събития, но погледнати от друг ъгъл и с нови подробности. Интересното и уникалното в тази глава е, че пророчествата са дадени буквално, а не под формата на символи.

Под какъв надслов ще се представят събитията този път? Отговора можем да намерим в думите на ангел Гавриил: "Сега дойдох, за да те направя да разбереш какво има да се случи на людете ти" (Дан.10:14), т.е. в центъра на събитията ще стоят проблемите на Божия народ.
В Стария завет Божият народ е еврейския народ. В своята история той се сблъсква с почти всички световни сили. През първото хилядолетие се среща последователно с главните културни представители на стария Изток: Египет, Финикия, Асирия, Вавилония, Персия. Три столетия преди християнската ера еврейският народ се сблъсква с културните сили на античния Запад - с Гърция, а малко по-късно и с Рим.

I. Под владичеството на персите
"В първата година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия. Четвъртият обаче ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство." (1 и 2 стихове)
Припомняйки на Даниил, че едно царство стои, докато Бог провежда Своя план чрез него и то откликва на апела Му, Гавриил отбелязва четири периода от владичеството на персите. Защо? Нали според историята царете след Кир са общо тринадесет? Обяснението е едно-единствено: политиката на тези царе ще засегне доста осезателно еврейския народ.

Кир е наследен от своя син Камбиз (529-523). Той успява бързо да потуши възникналите бунтове и след това да организира поход срещу силното Египетско царство. Отрядите на неговата войска преминават през Юдея. Тази крехка държава е обложена с непосилни данъци. Към това се прибавят и лошите реколти, които траят няколко години. Съседните племена се възползват от смутните времена и вероломно организират разбойнически нападения.
След смъртта на Камбиз на персийския престол се възкачва Смердис (523-521). Това е един самозванец на име Гаумата, който се представил за брата на Камбиз, Смердис. По всяка вероятност той е бил подкрепен от жреците, които са знаели, че Камбиз тайно е наредил да убият брат му, и възползвайки се от персийската традиция, която е изисквала висшите сановници да се показват пред народа в изключително редки случаи, както и от приликата му със Смердис, те обявяват самозванеца за истинския наследник. Неговото кратко управление причинява много щети на еврейския народ и е истинска разруха за Персийската империя. Юдеите са оставени на произвола на съдбата. Никой не се интересува от техните проблеми, никой не осигурява защита на това ново поселение. Това е време на сериозен изпит за Божиите чеда: дали ще направят компромис с вярата си и ще се съюзят със съседните народи, като възприемат техните религиозни обичаи, или ще останат верни на великия Йеова. Повечето от тях се огъват. Първоначалният пламък, който ги е подтикнал да напуснат богатите провинции на Вавилон, е застрашен да угасне напълно. Но, слава Богу, този период е твърде кратък.

В 521 г.пр.Хр. цар на персите става Дарий I, умен и справедлив управник, твърде благоразположен към евреите. По негово време храмът е доизграден и в 516 г.пр.Хр. приключва седемдесетгодишният период на робство, предсказан от Еремия (Ер.25:11, Ер.25:12). В същата година Вавилон е сполетян от много тежък удар. Той се е разбунтувал и е смятал, че неговите стени ще устоят на персийския натиск. Но се излъгва, превзет е отново с хитрост.
За наказание Дарий нарежда да бъдат убити около три хиляди от най-влиятелните негови граждани и да се сринат непревземаемите стени. От тази година Вавилон започва бързо да запада. При управлението на Дарий I (521-485) Персия достига своя апогей. Но това е и време, когато на историческата сцена се появяват гърците, време, когато Изтокът и Западът започват да кръстосват шпаги. Първият поход срещу древна Елада се осъществява от зетя на Дарий Мардуниджа с цел да накаже Атина за участието й във въстание в града Милет. Всичко било пресметнато доста точно, но случайни обстоятелства попречват на персите да постигнат целта си. Две години по-късно се организира втори поход (в 490 г.пр.Хр.). Решителната битка става при полето Маратон, в североизточната част на Атика. Атиняните нямат съюзници, но западното военно изкуство удържа победа. Дарий мъдро преценява, че покоряването на йонийските племена не е никак лесна работа и повече не подновява походите.

Четвъртият, споменат от пророчеството цар, е Ксеркс (485-465). Известен е с това, че замисля да покори всички гръцки племена и да наложи господството на Персия в Средиземноморието. Той организира трети поход срещу Гърция с огромна армия, съставена от 800 000 пешаци и 80 000 конници, с флота от 1 200 военни и 3 000 транспортни кораба. Гърците избират позиция в планината Ета, зад тесния Термопилски проход. Армията им се състои от 7 000 войници, а флотата - от 271 кораба. Персите жънат успех след успех. Помага им и предателство. Атиняните са принудени да изоставят града си и да предприемат решителна битка при остров Саламин в 480 г.пр.Хр. Сред персийската флотилия те изглеждат шепа хора, но успяват да спечелят битката и принуждават персите да се оттеглят. Древноизточната деспотия се оказва по-слаба от античните общества на малките гръцки полиси. Една година по-късно (в битката при Платея) на персите е нанесен съкрушителен удар. Ръководителят на армията Мардоний е убит и само малка част от неговите отряди успява да се измъкне от обръча на смъртта. От този момент изгрява нова сила с нови идеи за личността и човешката свобода - Елада. Ксеркс е известен още и с отношението си към евреите, което е подробно описано в книгата "Естир". Подведен от своя приближен Аман, той подписва заповед за избиването им, но след цяла върволица от събития, движими от Божието провидение, избиването е осуетено.
По-нататък събитията влияят благоприятно на еврейския народ. Следващите персийски царе са приятелски настроени към младата държава. Чак малко преди появата на Александър Македонски, при царуването на Артаксеркс III (361-338), нещата се влошават. Юдея е обложена с тежки, непосилни данъци. Честите въстания в Египет също изтощават нейните жизнени ресурси. Артаксеркс допуска един от приближените му евнуси, Богоас, да извършва всякакви своеволия в Палестина. Затова не е никак чудно, че еврейският народ посреща Александър Македонски като освободител от персийското иго.

II. Под Македонското владичество
(332-320 г.пр.Хр.)
"И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му; нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях." (3,4)
Този силен цар е Александър Македонски. С трите си големи битки - при Граник, Исос и Арабела - в 331 г.пр. Хр. той слага край на Персийската империя. Още преди да потегли на поход към Персия, го споходил тайнствен сън. В него видял човек, облечен в първосвещенически дрехи, който му сочел пътя към Босфора и Дарданелите. Александър, разпознавайки у видяния човек лицето на еврейския първосвещеник Ядуа, прощава на евреите неучастието им в превземането на Тир и Газа и скланя да не се поставя негово изображение в Ерусалимския храм. Дава и някои привилегии - евреите се задължават да плащат единствено поземлен данък на македонските племена, като през "съботните години" се освобождават от такъв. Същите привилегии Александър дава и на евреите във Вавилония и Египет. Изравнява по права евреите с гърците и с това поставя началото на бляскавата юдейско-гръцка цивилизация, център на която в продължение на няколко столетия ще бъде Александрия. Юдея е включена в провинцията Келесирия - Долна Сирия.
Александър Велики умира на 32 години. Неговите генерали му устройват "кърваво погребение" - за единадесет години избиват всичките му роднини, за да няма претенденти за престола по наследствена линия. В решителната битка при Исос (301 г.пр.Хр.) империята се разделя на четири части.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 15 Мар 2013 17:26


Под владичеството на Птолемеите
(320-202 г.пр.Хр.)
"И Южният цар ще се уякчи, но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество." (5)
Двадесет и пет години по-късно от четирите части на Александровата империя остават само две. Гърция, която е била под управлението на Касандър, впоследствие е завоювана от Лизимах. Той пък от своя страна е разбит от Селевкий. Така остават само две царства: Египетското, разположено на юг от Палестина, и Сирийското - на север. Чрез имената "южния цар" и "северния цар" пророчеството ще обозначава отсега нататък царствата от гледна точка на Божия народ, който живее в Палестина. "Южният цар ще стане силен". Наистина, територията на Птолемей Лагос обхваща Египет, Етиопия, Либия, Арабия, Палестина, Финикия, Лисия, Кария, Амфилия, Киликия и Кипър. "Но един от началниците (на Александър) ще стане по-мощен от него и ще го превъзхожда". Царството на Селевкий (след превземането на владенията на Касандър и Лизимах) става още по-голямо. То обхваща Македония, Тракия, Витания, Мала Азия, Сирия, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Луизяна, Персия и цялата централна Азия чак до Индия. Заради походите си към Индия той получил прякора Никатор - победител.
От генералите на Александър Македонски най-кротък е като че ли Птолемей I. След военните безредици той доста мъдро управлява своята държава. Спрямо евреите е доста благосклонен, което води до непрекъснато увеличаване на еврейското население в Египет.

"И подир няколко години ще се сдружат: дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържи силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водят, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена." (6)
Между двете велики държави винаги съществуват спорове, които често се уреждат с военни способи. При царуването на Птолемей II Филаделф (283-246) се води битка с третия приемник на царството на Селевкидите - Антиох II Тьоз (262-247). Битката трае осем години. Обезпокоен от известия за възстания на партяните и бактрияните, Антиох сключва набързо мир с египетския владетел. Условието на договора е той да остави жена си Лаодикия, да лиши от наследство децата й и да се ожени наново за Вереника, дъщерята на Птолемей, като осигури короната за децата, които ще се родят от този брак. След смъртта на Птолемей II, сполетяла го няколко години след сключения мир, Антиох изгонва Вереника и взема отново жена си Лаодикия и децата й. Уплашена от променливите настроения на мъжа си, Лаодикия отравя Антиох и поставя на трона Селевкий II Калиник. Тя нарежда да убият и нейната съперница Вереника. После търси убежище в Дафне, но е измамена от вероломството на тези, които я заобикалят. По един изключително жесток начин убиват пред очите й сина й, после нея, а след това всички египтяни, които са я последвали.

"Но вместо него ще се издигне един отрасъл от корените й; и като дойде против войската, ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях, и ще преодолее; също и боговете им ще докара пленници в Египет, с леяните им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар. А оня ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си." (7-9)
"Отрасълът от корените й" е братът на Вереника Птолемей III, наречен Евержет (246-221). Докато Вереника е била затворена, брат й е изпратил армия, за да я освободи, но пристига твърде късно. Сега идва часът на отмъщението. Войските от Азия и тези от Египет се съединяват и под ръководството на Птолемей превземат Сирийското царство. Той умъртвява Лаодикия, после се провъзгласява за господар над цяла Сирия и Киликия. Преминава р. Ефрат, подчинява всичко чак до Вавилон и р. Тигър и ако не е бил един бунт, който го заставил да се върне в Египет, е щял да завоюва напълно всички провиции на Сирийското царство. Птолемей III се завръща в Египет, натоварен с плячка: около 40 хиляди таланта сребро, огромно количество златни и сребърни вази и около 2 500 статуи, една част от които са били египетски идоли, отнесени от Камбиз в Персия. От благодарност египтяните, славещи се със своите идолопоклоннически традиции, го наричат Евержет - благодетел.
Селевкий Калиник, след като научава за връщането на Птолемей в Египет, предприема два похода, за да си възвърне Мала Азия - единия по море, а другия - по суша. Флотата му бива унищожена от буря, а армията - напълно разбита. Самият той едва се спасява с бягство.

При Птолемей Евержет Египет достига най-високата точка на своето развитие. Той е наследен от жестокия и своенравен Птолемей IV Филопатър (221-206). По време на неговото царуване Селевкидите възобновяват своя опит да откъснат Келесирия и Юдея от Египет. Ето как става това:
"И синовете му ще воюват, и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а завръщайки се, ще воюват дори до крепостта му." (10)
Първата част на стиха говори за синове, а последната - само за един син. Селевкий II Калиник има двама сина. Първият син, Селевкий III Сотер (226-223), има голямо желание да нападне Египет, но по природа е мекушав и неспособен да ръководи войска. Той е отровен и в 223 г.пр.Хр. на престола се възкачва вторият син, Антиох III Велики (223-187). След омиротворяване на смущенията в царството си Антиох обявява война на Птолемей Филопатър, отнема му Келесирия, разбива войските му близо до Берита и става господар на част от Финикия. Тогава Птолемей му предлага изгоден мир.

"И южният цар ще се разсвирепее, и като излезе, ще се бие с него - със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка." (11 ст.)
В 217 г.пр.Хр. Птолемей тръгва на поход със 75 000 войници срещу Антиох, който предвожда 78 000 души. Срещата става при Газа. Антиох е напълно разбит. Той загубва повече от 10 000 пехотинци и дава 4 000 души пленници.
"И като закара множеството, сърцето му ще се надигне: и при все че повали десетки хиляди, пак няма да преодолее." (12)
След победата при Газа Птолемей IV посещава Ерусалим по покана на еврейските старейшини. Изведнъж пожелава да влезе във вътрешното отделение на храма - Светая Светих. Неговото намерение не може да бъде отклонено нито от настойчивите молби на свещениците, нито от ропота на народа. Когато стъпва на прага на свещената стая, краката му се подкосяват и той пада примрял на земята, така че е трябвало да го извадят. Този случай променя отношението на Птолемей към евреите. Той започва да ги ненавижда, тъй като се чувства унижен от техния Бог. Издава заповед за задължително участие в египетското идолослужение, в противен случай на непокорните се отнемат гражданските права. Повечето евреи се отказват от египетските привилегии и загубват имота си, стават най-долната и безправна каста в Египет. Но според царя това не е достатъчно. Той нарежда да бъдат избивани по особено жесток начин - стъпкване със слонове. По не много точни данни от неговите репресии са загинали около 40 000 евреи.

"Защото северният цар, завръщайки се, ще опълчи множество, по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот." (13)
Птолемей IV е можел да лиши Антиох от владенията му, но се задоволява да си върне Келесирия и Финикия и после жадно да се отдаде на удоволствия и разврат. По този начин не става "по-силен". След смъртта му наследник става Птолемей V. Той е на пет години. Сключеният мир трае "няколко години" (14 години). През това време Антиох си възвръща всичките източни провинции (чак до Вавилон) и се сдобива с титлата Антиох Велики. Той вече е сформирал армия, калена в битки, много по-страшна от първата. Научавайки за смъртта на Птолемей IV, Антиох разбира, че сега е най-благоприятният момент и за нищо на света не трябва да го изпуска. Една голяма армия, съпровождана от 151 слона, потегля към Египет. Но на сцената ще се появи друга сила, която ще обърка неговите сметки.
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489


Re: Книгата на пророк Даниил

Мнениеот Чими » 16 Мар 2013 14:20


От края на трети век, под влияние на елинската култура и мироглед, на предизвикателството на Птолемей IV Филопатър, а и вследствие разгорелите се лични амбиции на водачите на народа, Юдея рязко сменя поетия курс, като решава да служи на амбицията на световните господари. От този момент всяко спречкване, всеки конфликт между Сирия и Египет ще засяга и еврейския народ. С навлизането в политиката на Древния свят Божият народ загубва най-ценното нещо на този свят - мира.

Под владичеството на Селевкидите
(202-168 г.пр.Хр.)
"И в онези времена ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоите люде, за да потвърдят видението; но ще паднат." (14 стих)
Антиох не е единственият, който тръгва на война срещу детето Птолемей Епифан. Първият министър на Египет, настойник на царското дете, е жесток и несправедлив. Като реакция на неговото управление, подчинените от Египет провинции вдигат бунт. Въстания има и в самия Египет. Антиох сключва съюз с македонския цар Филип. Походът му се подкрепя и от евреите. Силно възбудени и ядосани от тираничното управление на Птолемей IV (221-206), те доставят продоволствие на сирийските войски, прогонват от Ерусалим египетския гарнизон и улесняват Антиох да завоюва Келесирия. Благоприятни за целите на Антиох се оказват и семейните раздори между синовете на влиятелния бирник в Келесирия и любимец на египетския двор Йосиф бен-Товий. Предпочитанието, което Йосиф оказва на най-малкия си син Хиркан, прави другите братя да го намразят. Тази омраза се усилва особено след смъртта на бащата, когато хитрият и подмазващ се Хиркан спечелва доверието на египетския цар и придобива високата финансова длъжност на баща си. От омраза към него по-големите му братя, наречени Товиади, преминават на страната на Антиох и му помагат да завоюва Юдея. Така в 202 г.пр.Хр. Юдея става сирийска провинция и преминава под владичеството на Селевкидите.

Какво обаче спечелва? На пръв поглед би трябвало да спечели доста, защото срещу Египет е насочил оръжието си почти целият тогавашен свят. Но се появява нова сила - "насилниците на твоите люде". Тя обърква сметките на всички.
Далеч от сцената на разглежданите събития, на бреговете на река Тибър се появява ново царство. Отначало слабо, то расте с голяма бързина и вече крои планове да погълне бившата империя на Александър Македонски. Сирия и Македония съвсем скоро ще разберат за съществуването на Рим - в 200 г.пр.Хр. "Докато Филип и Антиох се съвещават да ограбят царството на детето, провидението изпрати срещу тях римляните." [1.8]. Виждайки опасността, египетският двор търси помощ. Той изпраща посланици в Рим, за да предложат на римляните да станат настойници на малолетния още цар, както и да поемат регентството на държавата му. Сенатът изпраща трима посланици. Първите двама заявяват на Филип и Антиох да престанат да безпокоят владенията на малолетния цар на Египет - в противен случай Рим ще им обяви война, за да го защити. Третият посланик Емилиус Лепидус според получените от Сената наставления отива в Александрия, за да поеме настойничеството на Птолемей. Той поставя работите в ред и се завръща в Рим.

Години преди тези събития, още в самото начало на историята на еврейския народ (малко преди неговото влизане в Ханаан), Моисей разкри трите варианта за развитието на народа в зависимост от избора, който ще прави през вековете. Когато евреите започнат да се опират на чужда помощ, да обслужват интересите на световните владетели и да възприемат култовете на силните народи, тогава ще станат играчка в ръцете на великите сили и ако не се опомнят, нещата все повече ще се усложняват, докато накрая евреите бъдат пръснати по целия свят. Силата, която ще ги разпръсне, е представена като "народ отдалече, от края на земята, ще дойде с крила на орел, народ, на когото езика не знаеш, народ със свиреп поглед" (Вт.28:49,50). До този момент всички поробители живеят сравнително близко до техните земи и езиците им са познати за евреите. Изключение прави само един народ - римският. Затова изразът "насилниците на твоите люде" трябва да се отнася за римляните, тъй като е в пряка връзка с пророческите изявления на Моисей.

"Но ще паднат" - някои тълкуватели отнасят тези думи за първата част на стиха, а именно: "за онези, които ще се повдигнат против южния цар", т.е. Сирия, Македония и Юдея; други ги вземат за "насилниците на твоите люде"- римляните. И в двата случая пророчеството се сбъдва. Ако се е отнасяло за противниците на Египет - те падат много скоро, а ако се отнася за Рим - и него го сполетява тежка съдба по време на Великото преселение на народите.
"За да потвърдят видението" - намесата на Рим в историята на елинистичните борби трябва да е сигнал за Божия народ да внимава, защото, ако продължава така, всичко лошо, предсказано от Мойсей, е на път да го сполети.
"И така, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраните му люде ще могат да му противостоят, нито ще има сила да противостои." (Дан.11:15)
За кратко време Птолемеите (с помощта на етолийския пълководец Скопа) успяват да си върнат Юдея. Дивите пълчища на етолийците превземат с пристъп Ерусалим, разрушават града и избиват всички, за които се е знаело, че са привърженици на Селевкидите (201 г.пр.Хр.). Към ужасите на войната се прибавят и вътрешните смутове в Юдея, раздорите между партиите на Товиадите и на Хиркан. Край на това безначалие слага решителната победа на Антиох над Скопа при град Панион, при изворите на Йордан (198 г.пр.Хр.). Една след друга важните крепости на Египет падат в ръцете на сирийския цар, "южният цар" не може да му противостои. Но срещу него застава Рим. В 190 г.пр.Хр. Антиох претърпява поражение и отстъпва на римляните всичките си европейски владения и всички области на предна Азия до Тавар, като е задължен да предаде флотата си и да заплати огромна военна контрибуция. За гаранция на тази контрибуция той изпраща като заложник в Рим своя син Антиох Епифан. А какво е положението на Божия народ? След победата на Антиох над Египет евреите получават доста привилегии. Разрушените стени на Ерусалим са възстановени и всяка година от царската хазна се отделя сума за поддръжка на храма. Но след разгрома от Рим Антиох решава да отнесе съкровищата, пазени в храма на Ерусалим. Възмутените от това светотатство жители убиват царя и неговите спътници.

"Но оня, който иде против него, ще действа според волята си, и не ще има кой да му противостои; и ще застане в славната земя, и в ръцете му ще бъде разрушителна сила." (16)
Положението на еврейския народ се влошава твърде много, когато на сирийския престол се възкачва Антиох IV Епифан (175-163). Първата му работа е да удовлетвори исканията на водача на елинската еврейска партия да го направи първосвещеник. От този момент еленизмът ще прониква по един насилствен начин в живота на юдеите. В съседство с храма е построен стадион, където еврейските младежи ще се състезават голи. Но Антиох е ненаситен. Той иска още по-радикални промени. Затова назначава за първосвещеник Менелай. Но понеже новият първосвещеник на два пъти ограбва храма, за да поднесе подаръци и подкупи на Антиох, в страната започват бунтове, които са жестоко смазани от сирийските войски. Ерусалим отново е изложен на опустошения. В 169 г.пр.хр. 40 хиляди души са убити и още толкова са изпратени на пазарите за роби. Антиох нахлува във вътрешното отделение на храма, и изнася оттам всички скъпоценни съдове и свещените дарове. На следващата година подновява войната си с Египет. Когато е завоювал значителна част от страната, при него изведнъж се явява Попилий Лен начело на римски пратеници с декрет от римския Сенат: незабавно да върне провинциите на Египет и да се оттегли. Познавайки силата на римските легиони, Антиох Епифан се подчинява на нареждането. Това унижение изглежда е предизвикало радост в Ерусалим. Тогава Антиох излива всичката си злоба срещу Юдея. Внезапно напада жителите в съботен ден, изтребва хиляди евреи, а мнозина заповядва да продадат в робство. По-голямата част от града е в развалини, здрава остава само частта, където се намира сирийският гарнизон. После той обнародва указ, според който на всички евреи строго се забранява да изпълняват своите религиозни закони и са задължени да почитат гръцките богове. Навсякъде в Юдея са издигнати статуи на богове и олтари, на които се принасят в жертва само нечисти животни. Свитъците на Писанието се оскверняват с изображенията на езически богове. В 168 г., за ужас на евреите, върху свещения олтар на Ерусалимския храм е издигната огромна статуя на Зевс и е въведено богослужение.
Това унижение надхвърля всякакви граници. Под ръководството на Юда Макавей, син на свещеника Мататия от рода на Хазмонеите, юдеите се вдигат на въстание. То се превръща в общонародна война, отбранителна и нападателна, която трае много години. В 140 г.пр.Хр., т.е. след двадесет и осем години, Юдея най-после става независима.

Новата държава се крепи най-вече на националното въодушевление и на военния гений на своите водачи. Но в устройството й е пренебрегната една много важна Божествена разпоредба: религиозната и царската власт да бъдат разделени. Хазмонеите са едновременно и управители, и свещеници. Това явление винаги носи в себе си зародишите на разложението. Решенията, взети от царя - първосвещеник, много често дават поводи за религиозни конфликти на политическа основа, причиняващи силни сътресения в държавата. Хазмонеите се оказват неспособни да обединят трите враждуващи партии на фарисеите, садукеите и есеите. Те не съумяват да потиснат и династичните разправии - нещо, което довежда работите дотам, че на престола се настанява династия от нееврейски произход, изцяло подкрепяна от Рим. Тази династия идва от Ирод Велики - идумеянин, който чрез хитрата политика на баща си и с личното си угодничество пред Рим успява да се възкачи на престола. Тук е мястото да се отбележи, че идумеяните са насилствено поеврейчени от Аристовул в 104 г.пр.Хр. Още една грешка, която струва доста скъпо на Божия народ!
"И ето името, с което ще се нарича - Господ е наша правда."
Еремия 23:6

Чимиджимичамиджоми
Аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
 
Мнения: 6286
Регистриран: 14 Сеп 2002
Блог: Виж блога (5)
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Репутация: 489

ПредишенСледващ

Отиди до ФОРУМ

Отиди до Библия и теология

Кой е онлайн

Потребители разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 гости