Back to Top

"Да не отмъщаваш и да не храниш злоба против синовете на народа си, а да обичаш ближния си както себе си. Аз съм ГОСПОД."

Християнство

Пет вида духовни екстремисти и как да не бъдем един от тях

ПечатЕ-мейл

Бил съм адвентист през целия си живот. Докато други приемат адвентизма, аз се родих в него и бях формиран от неговата култура. Поради този факт съм виждал буквално всякакви хора влизащи и напускащи църквата ни.
Едно от най-трудните неща на това, да сте адвентист през целия живот, със сигурност са хората. Както казва една популярна мисъл:
    "Да живеем горе със светиите, които обичаме, ще бъде наистина благодат и слава. Но да живеем долу със светците, които познаваме … е, това е друга история."

Прочети още...

Традиционен адвентизъм или адвентен традиционализъм?

ПечатЕ-мейл

"Традицията – това е живата вяра на мъртвите,
традиционализмът – това е мъртвата вяра на живите ...
Традиционализмът е, който е дал на традицията това лошо име. "
- Ярослав Пеликан

 

Истинската традиция срещу “Status Quo”

*Status quo – запазване на статуквото

Годината е 1885. Един тридесет и пет годишен адвентист е в кабинета си и изследва някои от позициите на Църквата на адвентистите. Той мисли, че е открил нещо. Това е нещо незначително, но проблемът е, че заключенията му не са в хармония с това, което църквата е проповядвала в продължение на десетилетия. Той не го осъзнава все още, но е на път да раздруса лодката и да предизвика световъртеж на някои хора. Името му е Алонсо Тревиер Джоунс, известен още като, А.Т.Джоунс.

Прочети още...

Преосмислени обещания

ПечатЕ-мейл

Взехте ли нови решения за Новата година? Имам опит с неуспели решения. През 2013 г. взех решение да науча испански. През 2014 г. обещах да спра да прекъсвам хората. 2017 дойде и ме е срам да кажа, че “no hablo español”, все още прекъсвам хората на английски.

Но някои неща трябва да бъдат прекъснати, като например начина, по който вземаме новогодишни решения. Може би вие сте изключение. Ако вашият личен растеж се повишава до нови висоти с всеки изминал януари спрете да четете това и отидете да станете мотивационен говорител или нещо подобно. Но ако като мен сте се борили в една изгубена битка, за да се превърнете в най-добрата версия на себе си, продължете да четете. Ще откриете нещо, което може да промени всичко.

Прочети още...

Възражение по съвест - истинската история и Холивуд

ПечатЕ-мейл
Дезмънд Дос - възражение по съвест

„Не винаги може да побеждаваш, но когато твоите другари дойдат при теб и ти кажат, че ти дължат живота си, каква по-добра награда от тази може да получиш.“ – Дезмънд Дос

 

Кога Дезмънд Дос постъпва в армията?

     В проучване на истинската история на Hacksaw Ridge, научихме, че Дезмънд Дос е повикан в армията на САЩ през април 1942 г. Той е можел да получи отлагане, защото е работил като дърводелец в корабостроителницата в Нюпорт Нюз, Вирджиния, но Дос иска да служат на страната си. Изборът му да не носи оръжие го отвежда в медицинския корпус на армията.

    През март 1944 г. той отплава заедно с останалата част от 77-ма дивизия („дивизията на Статуята на свободата“) за Тихоокеанския район на бойни действия, първо до Гуам, след това до Лейте във Филипините, и най-накрая участва в съюзническата инвазия на Окинава, остров на 340 мили южно от континенталната част на Япония (само последното е представено във филма). "Чувствах го като чест да служа на Бога и страната си", казва Дезмънд. "Ние воювахме за нашата религиозна и политическа свобода." The Conscientious Objector Documentary

Прочети още...

Какво накара Дезмънд Дос да се жертва за другите?

ПечатЕ-мейл

Текстът на Почетната грамота, придружаваща най-високото отличие на САЩ – Медала на честта на Конгреса, връчен на редник Дезмънд Дос
 

Президентът на Съединените американски щати, в името на Конгреса, има удоволствието да връчи Медала на честта на редник Дезмънд Томас Дос от армията на САЩ, за проявена явна смелост и безстрашие в действие над и отвъд войнския дълг от 29 април - 21 май 1945, докато служи с медицински отряд, 307-ми пехотен полк, 77-ма пехотна дивизия, в действие на Урасое Мура, Окинава, островите Риукиу.

Прочети още...

Такива, каквито бяхме

ПечатЕ-мейл

Нашето заглавие е връзка към песента на Барбара Стрейзънд за миналите преживявания с нейния проникновен въпрос: "Може ли да бъде, каквото беше някога - всичко толкова просто?"

Паметта може да бъде избирателна. Мисля си за времето, когато аз и моите братя ходехме с кану за един дълъг уикенд всяко лято по река Делауеър. Една година времето беше изключително горещо и влажно, а нивото на реката твърде ниско, така че ние трябваше да работим усилено. Оплаквахме се, че целта ни не може да бъде достигната достатъчно бързо.

Прочети още...

Страница 1 от 4