Връстниците ни

[†The_Blessed_Child†]

Нали знаете-онези хора, които си нямат и понятие за благодатта, която Господ им дава, за любовта, с която ги обгръща, за жертвата, която е направил, за всичко онова, което е сътворил и затова, че без него няма живот. С една дума-хората, които наистина са засегнати от "трудната" възраст, която им повлиява, така че всяка петък вечер е дългоочакваното преживяване. Е, това са повечето наши връстници (поне моите, де) и мисля, че и вашите са такива. Та, мисълта ми е:Чувствате ли се не на мястото си сред тях? Например в училище? Или пък, когато отивате да пазарувате и виждате начина им на живот. Има ли начин да им помогнем да се спасят? Ако имате такъв, моля споделете го! Наистина искам да помогна на няколко малко по-свестни момичета. Вече се пробвах да поговоря с "приятелката" си за Бог, а тя ми каза: "Защо ме занимаваш с такива глупости" - много се изнервих тогава. Просто ми е много близка и искам да се спаси! Моля, помогнете ми!
Аз наистина се чувствам не на мястото си, когато съм на училище. Половината отиват само, за да не се карат с родителите си. А пък през междучасията, уж са по 5 минути, но са като цяла вечност. Стоиш на чина и наблюдаваш щуротиите на връстниците си, но да не се задълбочавам! Кажете си мнението и вие .

П.П-Пиша темата тук, но не съм тинейджър, а съм на 12...

[Primrose]

Здравей

Иска ми се да ти споделя някаква изключителна рецепта или да ти кажа магическото заклинание, но се боя, че такова няма. Няма някакво универсално решение, което можеш да приложиш към всички. Винаги ще срещаш трудности. Все пак можеш да се усланяш на някои основни неща. Предполагам знаеш повечето съвети, които обикновено се споменават в църквата. Може да изглеждат като клишета, малко изтъркани, но все пак действат.
Най-важното е да се молиш. Помоли го да избере най-добрия начин, по който да споделиш.
Не спирай да се молиш за хората. Винаги моли Бог да помогне на приятелите ти да намерят пътя.
Подбери подходящ момент да говорите. Обикновено е много по-удобно да говорите насаме, защото така няма да има от кого да се притесняват приятелите ти
Внимавай какво и как говориш. За теб е вероятно е нормално да се говори за Бог, но за много хора не е. Не забравяй да се помолиш да ти помогне да говориш по възможно най-добрия начин.
Не се отчайвай ако получи отказ. Нормално е! Просто не се отказвай. Имай вяра

[†The_Blessed_Child†]

Благодаря за хубавите думи и бързия отговор Много бих искала у-щето да започне по-бързо та да се видя с приятелката ми...

[Primrose]

Няма защо, радвам се ако съм ти помогнала.
А защо не я поканиш да излезете някъде?

[ezdra]

Привет и от мен!
Наистина пробелма с нашите връстници е много болезнен.Лично аз изпитвам голяма сърдечна болка ,когато разхождайки се из моя град виждам младежи,които не познават Исус като Господ и Спасител.Но това което мога да направя за тези младежи е да се моля за тях и да им свидетелствам с начина си на живот.Именно това са двата най-добри метода да привлечеш някого към Исус-молитвата и личното свидетелство ,чрез благочестив начин на живот.Някой може да си каже:Да ама сега младежите имат друга ценностна система и няма да могат да оценят такова едно благочестиво поведение.
Наистина ценностната система на младежите сега е доста извратена,но въпреки това от личен опит съм се убедил ,че дори и сегашните младежи обичат човека срещу тях да бъде честен,откровен,приветлив,радостен и да им желае най-доброто.Именно това се опитай да им покажеш.Покажи им какво Исус прави в твоя живот.Покажи им радостта ,която имаш от факта ,че познаваш Исус като Господ и Спасител.Покажи им как Исус ти помага в трудни ситуации и как Исус е Един реален Бог в твоя живот.И не забравяй да ги обичаш(дори и ако те отхвърлят) и да им желаеш най-доброто.Личния начин на живот е най-доброто свидетелство.Франциск от Асизи е казал на своите ученици:Отидете по улиците и проповядвайте евангелието и ако се наложи използвайте и думи.
Нека Бог те напътства и да ти даде мъдрост как да свидетелстваш за Него!
Поздрави:Ездра

[†The_Blessed_Child†]

Няма защо, радвам се ако съм ти помогнала.
А защо не я поканиш да излезете някъде?

Защото живее в друго село, далечичко е...

[Primrose]

Е, поне имаш повече време, за да прецениш какво да кажеш

ezdra, напълно съм съгласна Винаги мнението е друго, когато свителстваш с живота си. Напр. аз лично уважавам изключително православните вярващи /повечето са добри хора/, но много попове не свителстват добре чрез личен пример...
А всеки дълбоко в себе си знае универсалните ценности- тези, които са вложени във всички сърца лично от Бог. Дори някой да казва, че е въпрос на личен избор и виждане, то той обикновено си "вярва". Точно на тези хора ако им направиш нещо лошо ще гракнат как не е честно, въпреки, че е "въпрос на съвест". Не си ли противоречат
Повече по този въпрос има в една книжка. Казва се "Не оставяй разума си на прага".

[Хобит]

Здравейте. Аз също имам подобен проблем. Искам да помогна на приятелите си - искам да се спасят. Изчаквам удобния момент, когато сме насаме и говорим за Бог, и за Исус, но само след минути сменят темата. Сякаш се страхуват да говорят за това. Опитах, като говорих за начина, по който Бог ме е променил и как ме е докоснал, но нещо не се получава. Ето какво става: Днес примерно говоря или свидетелствам за Него и казват че Го приемат, но в утрешния ден казват "съмнявам се дали наистина съществува". Не знам какво да направя, иска ми се да Го познаят и те като мен.
Аз съм момиче. В училище виждам какви ли не неща, иска ми се Бог да достигне и до най-неверващия грешник. Знам , че може!
Един ден взех на училище със себе си, една книжка - "Братска любов". Един съученик ме попита какво чета. Усмихнах се и му подадох книжката. След секунди се обърна и ми каза "ти си много луда!" после едно момиче до него взе книжката, погледна ме и извика "Сектантка! Тази ще ни въведе във секта". Нищо не отвърнах....
Извинявам се, че изписах толкова много - просто исках да споделя. И винаги се радвам когато, чуя че някой неверник се е променил и е повярвал.

Благодаря!

[shri1]

Какво толкова, просто си предложила.
Вяра се предлага, тя не може и не трябва да бъде налагана.

Ще прибавя и част от моя опит.
В предвид на по вечето изживяно време, и на мен ми се струва невъзможно, връстниците ми да не са потърсили първопричината на всичко съществуващо. Невероятно, но те не се замислят за това.


Бог е там, където Го поканят.

[Bogdan]

Като гледам вси4ките тези коментари и не мога да не съм Благодарен на БОГ 4е ми е показал исината и ми е дал да вярвам ! И аз също имам много приятели които хи4 не се интересуват от Бог и от това което Той им предлага да имат.Не се интересуват и не мислят за това какво става след смътта на земята
Мисля 4е единствения на4ин да им помогнем е да се молим за тях и да им говорим когато имаме възможност.Не мисял 4е е варянт да ги избягваме и да не се интересуваме от това какво би могло да се слу4и с тях ако не отворят сърцата си за БОГ. Молитвата е много силна когато е искрена и идва от Сърцето! И съм сигурен 4е Бог вижда нашата загриженост!
Знам 4е на всяка молитва има отговор - ДА или НЕ
Бог да благослови вси4ки ви! АМИН

[lili92]

Аз да ви кажа, че ако не им кажем за Бог( така пише в Библията), Той ще ни държи отговорни за тях. Естествено, трябва да чакаме Бог да ни води кога и на кой да говорим. Аз съм много благодарна на Него, тази година се спаси един мой съученик и много се промени. Слава на Бога имам и още един съученик християнин, вече сме трима . Молете се и не се отказвайте, защото Бог може да направи път,дори и там където няма. Той най- добре знае пътя към сърцата на хората, а волята му 100% е да се спасят, така че... молете се. Господ с вас.

[Чими]

Лили, много ме зарадва, това, което прочетох.

[lili92]

Лили, много ме зарадва, това, което прочетох.

Слава на Бог, брато, на никой друг. Ние сме само инстументи в ръцете му.

[wish_]

Здравейте! И аз имам същия проблем,но се радвам,че тук откривам много хора,които мислят така ) Бдъхвате надежда

[Autoscum]

И се изненадвате, че съучениците ви не искат да чуят за Христос и покаянието?