Посланието до ефесяните

[Чими]

1. Заглавие
Ранната църква е била в почти пълно съгласие, че това послание е адресирано до църквата в Ефес, и всеки известен ръкопис, без изключение, носи заглавието "Към ефесяните ". Въпреки това, думите "en Ephesoμ" ("в Ефес") в Еф. 1:1 липсват в Codex Vaticanus и в Codex Sinaiticus, два от най-древните и авторитетни ръкописи, както и в "Честър Бийти", още по-ранен папирусов ръкопис. Базил, през 4-ти век, казва (Against Eunomius II. 19), че е виждал древни ръкописи, в които "en Ephesoμ" е пропуснато. Изявления на Ориген (Commentary) и Тертулиан (срещу Маркион ст.17) подкрепят тази идея. Ясно е следователно, че има някои ръкописи от 2-и век, в който въпросните думи са пропуснати.
Също така е важно да се отбележи, въпреки че Павел е прекарал три години в Ефес в плодотворно служение и без съмнение е имал много близки приятели, то няма лични поздрави и приветствия в това послание. Вместо това, то се занимава с доктрини, приложими към универсалната църква.

Има три решения, често предлагани за този проблем:
а . Писмото е адресирано до църквата в Лаодикия (виж Кол. 4:16).
б . Пислото е енциклика на църквите в Азия.
C . Пислото е адресирано до ефесяните.
Комбинацията от втората и трета теории изглежда отговаря на въпроса. Може да се окаже, че писмото е изпратено до църквата в Ефес, метрополията на проконсулството на Азия, с намерението то да бъде изпратено и до други църкви в района. Това би било в съгласие с традицията, че посланието е адресирано до църквата в Ефес, както и факта, че много рано е имало съществуващи копия на книгата, които не съдържат думите "en Ephesoμ", и които може да са копия на оригиналното писло, циркулирали между съседните църкви. Във всеки случай, това писмо несъмнено бе прочетено от вярващите в Ефес, а вероятно и от останалите, които също се намират в провинция Азия.

2. Авторство
Авторството на Павел никога не е било оспорвано до миналия век, когато много от съвременните критично настроени учени стигнаха до заключението, че не Павел е автора, или най-малко, че той е само частичен автор. Беше предложено, че това е само едно многословно повторение на Колосяни и че някои изрази показват, че писателят никога не е бил в Ефес (Еф. 3:2, 3 ; 4:21). Изтъкнато бе, че липсват поздрави към членовете на църквата в Ефес, където Павел се е трудил за около три години (Деяния 20:31). Също так се заявява, че посланието не е в стила на Павловото настроение или цели и дори беше изтъкнато, че никой човек в затвора не може да напише такова жизнерадостно писмо.

От най-ранни времена, когато фалшификации и апокрифи са били отделяни от оригиналните книги, Посланието към ефесяните е поставяно в Новозаветния канон. Външните доказателства за правото на достоверен статут е поразителен. Те са били известни очевидно на Климент Римски, а също така се удостоверяват чрез Игнатий и Поликарп в началото на 2-и век. Павел се споменава по име като автор в "Muratorian fragment" и по-късно от Ириней, Климент Александрийски, Тертулиан, както и много други ранни писатели. Този коментар изхожда от гледната точка, че Павел е авторът на посланието.

3. Историческа обстановка
След като упражнява правата си като римски гражданин и апелира към Цезар, Павел е изпратен в Рим, където най-вероятно пристига през пролетта на 61 г.сл.Хр. Тук той е затворник в продължение на две години. По този начин е вероятно, това послание да е написано през 62 г.
Като затворник, той очевидно се радваше на някои свободи (вж. Ефесяни 6:19 ; Кол. 4:3-11), които му осигуряват възможност за размисъл и писане. Той се възползва от това, за да изпрати на църквите в Азия много доктринално и практическо наставление. Това писмо най-вероятно е писано по същото време когато са писани Колосяни и Филимон, като Тихик е приносител на посланията към ефесяните и колосяните, а спътникът му Онисим, е приносител на послането към Филимон (Еф. 6:21 ; Кол. 4:07 -9 ; Филимон 12). Ефесяни тогава е едно от четирите писма, писани през първото затваряне на Павел, Филипяни също са били написани през този период, вероятно последното от четирите писма.

Предполага се, че Ефесяни може да са били написани по време на затварянето на апостола в Кесария, но доказателствата за Рим са много по-силни. За това, че той е бил в затвора по време на писане на посланието, не може да има никакво съмнение (Еф. 3:1 ; 4:1), но условията на затвора в Рим, изглежда са били много по-благоприятни за писането на неговите писма (Деяния 28:16, 20). Когато е в римския затвор, Павел се надява на бързо освобождение (Филимон 22), докато няма индикация, че той има такава надежда, докато в Кесария. Павел отдавна е искал да посети Рим (Рим. 15:23, 24), а когато е там той планира да отиде в Колоса (Филимон 22). Докато той изглежда никога не е имал намерението да ходи в Колоса от Кесария.
Павел пише това послание във време и обстановка, които добре обрисуват фона на посланието му. Кървавият Нерон е император; безнравственост, лукс и убийства са широко разпространени. Записано е, например, че когато L. Pedanius Secundus, сенатор на Рим, е бил убит от един роб, то в съответствие с действащите тогава закони около 400 роби и техните домакинства са били осъдени на смърт като възмездие. Около годината на написването на посланието, се вдига въстание на Boadicea или (Boudicca) във Великобритания, като се казва, че над 70 000 римляни загинали, заедно с много хиляди бунтовници. В разгара на такова объркване и в резултат на дълбока мисъл и вдъхновение, апостолът прави едно от най-благородните изказвания по отношение на вярата, че само тя може да възстанови мира и единството за човечеството. Посланието му е наречено "Алпийският връх на Новия Завет" и се намира в средата на другите Павлови "върхове" - девет писма, писани до седем църкви.

4. Тема
Предметът на Ефесяни е единство в Христос. Той пише на църква (или църкви), състояща се от евреи и езичници, азиатци и европейци, роби и свободни - всички символи на разрушения свят, който трябва да бъде възстановен до единство в Христос. Това би изисквало единство на личността, семейството, църквата, и всички народности. Възстановяването на индивидуалното единство в живота на всеки вярващ осигурява единството на Божията вселена. Темата на единството се подразбира в цялата книга, дори когато това не е изрично изказано.
Апостолът обявява своята тема с тон на високо духовно възвисяване, и настоява пред всеки да извиси характера и поведението си, с цел единство не само в доктрина и организация, но в Христос главата, и в църквата, мистичното тяло на Христос. Въпреки, че ключовата фраза е "в Христос", то трудно е да изберете ключов стих, защото едва ли има и един стих, който да не представа под една или друга форма основната тема. Избори, прошка, предопределение, домашни взаимоотношения - всички те са "в Христос".

Апостолът има по-малко да каже за вяра, отколкото за благодат. В по-ранните си творби той подчертава отношението на индивида към спасението; тук той подчертава групата, църквата, тялото, и заявява че те са "в Христос", живият Христос, живеещ във вярващия, а не разпнатия Христос.
Павел не развива темата си като формален довод или твърдение. Той говори просто това, което е дошло при него чрез откровение, не поради някакъв превъзходен интелект или прозрение, а посто защото той е бил инструмент на Божията благодат, на който е била дадена визията за основата на духовното единство на царството.
Може да се твърди, че това, което книгите на Галатяни и Римляни са били за протестантската Реформация от 16 век, това е послането към Ефесяни за църквата днес. Какво християнството трябва да каже по отношение на взаимоотношенията на индивида към семейството, на семейството към нацията, на народите към расизма, както и на всички към църквата и към Бога? Павел отговаря чрез поставяне на Христос като център и край на всички неща, осъществяване на Неговите цели чрез църквата, събиране "заедно в едно всички неща в Христос" (гл. 1:10).
Няма по-спешна нужда днес от тази на единството, което да съхрани свободата на индивида, единство но без грубо еднообразие. Апостолът е получил откровение, което предлага единственото решение на проблем, който е обсебил съзнанието на всички добри хора.

5. Съдържание
I. Обръщение , 1:1, 2
II . Доктринална секция , 1:03-3:21
А. Благословения на вярващия , 1:3-14
1 . Химн на възхвала , 1:3-10
2 . Вярващите запечатани за спасение , 1:11-14
Б. Молитва за църквата , 1:15-23
В. Евреин и езичник едно в Христос , 2:1-22
1 . Възстановяване чрез силата на Бога, 2:1-10
2 . Всички те са едно в Христа , 2:11-22
Г. Откриването на тайната , 3:1-21
1 . Тя е станала известна на апостоли и пророци, 3:1-6
2 . Божията мъдрост се прояви чрез църквата , 3:7-13
3 . Молитва за вярващите и славословие , 3:14-21
III . Практична секция , 4:01-6:20
A. Единство чрез дарбите на Духа , 4:1-16
1 . Призив за единство на живота , 4:1-6
2 . Естеството и целта на дарбите , 4:7-16
Б. Реформация на живота , 4:17-5:2
1 . Духовната тъмнина контрастира с духовния живот , 4:17-24
2 . Качеството на реформирания живот , 4:25-32
3 . Един призив към чистота на живота , 5:1-14
4 . Безумието и мъдростта , 5:15-21
В. Задължения на вътрешните връзки , 5:22-6:09
1 . Съпруг и съпруга, 5:22-33
2 . Деца и родители, 6:1-4
3 . Слуги и господари , 6:5-9
Г. Бронята на християнина , 6:10-20
IV . Заключение и благословение , 6:21-24


Nichol, Francis D., The Seventh-day Adventist Bible Commentary, (Washington, D.C.: Review and Herald Publishing Association) 1978.