Не под закон, а под благодат

[Чими]

Не под закон, а под благодат

"Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат." Римл. 6:14

Обикновено този стих се използва, за да се докаже твърдението, че новозаветните християни не са под правилата за поведение на Мойсеевия закон, а са под "Христовия закон на любовта".
Винаги, когато се цитира този стих, обаче, се изпуска следващия:
"Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!" Римл.6:15

Интересно е, че твърдението "не сме под закон", което се използва от много християни, е доста неясно и неопределено дори за самите тях. От една страна, ако това твърдение означава отричане на закона, то би трябвало да отрече задължението да се съобразяваме и с Десетте заповеди. От друга страна, отричането на Десетте заповеди е абсурдно и подкопава основите на цялото християнство.

Какво означава "не сте под закон"? Свободни ли сме да нарушаваме Десетте заповеди или не? Или може би сме свободни да нарушаваме само някои от тях?

Когато се търси смисъла на даден текст е много важно да се разбере не само какво казват стиховете, но и какво НЕ казват. А какво не казват стиховете?
В непосредствения контекст няма нищо, което да намеква, че Павел говори за Мойсеевия закон. В контекста на главата и посланието, Павел противопоставя силата на греха със силата на Христовата благодат. Противопоставянето на двете показва, че християните не са повече под властта на греха и в резултат не са под осъждението на закона, защото Христовата благодат ги е освободила от тях. Следователно не можем да разглеждаме това твърдение в контекста на освобождаване от задълженията да съобразяваме поведението си с някакъв закон. Това твърдение следва да се разглежда в контекста на противопоставянето на греха и на Божията благодат.

Тълкуването на изразът "под закон" в смисъл "под системата от старозаветни закони" означава, че старозаветните хора са нямали достъп до Божията благодат, за тях е било невъзможно да я получат и те никога не са я получили. Това означава, че за всички старозаветни хора няма надежда за спасение и всички те са изгубени - което е абсурдно.

"Владеенето", от което вярващите са "освободени" е обяснено от Павел като състояние на "греховното естество", контролирано от "греховните страсти". Римляни 7:4-6
Вярващите са освободени не от задължението да спазват закона, а от духовното робство на греха чрез Христовата благодат. Това, обаче, както обяснява Павел, не ни дава право да съгрешаваме, като нарушаваме Божите принципи на поведение, предписани в закона. Римляни 6:15

Ако направим паралел с изразът "под благодат", който означава живот "под Божията незаслужена милост", то тогава "под закон" би трябвало да има смисъл на живот "под осъждане от закона" и под Божието неодобрение.
В този текст Павел заявява, че вярващите не трябва да бъдат владяни от греха, защото Божията благодат ги е освободила от властта на греха и осъждението на закона.

Християните са "свободни" и "мъртви" за закона, не защото той не е валиден повече за тях, а защото Христовата благодат ги е направила нови създания, те повече не са роби на греха и не попадат под осъждението на закона.
За Павел законът винаги е бил и си остава "Божият закон", който е "свят, праведен и добър". Римляни 7:12-14.

От всичко това разбираме, че Павел не отхвърля авторитета на закона и задължението да се съобразяваме с неговите принципи. Той не разбира Божията благодат като разрешение за нарушаването на закона.
Това, че вярвящите не са вече "под закон", означава, че Божията благодат ги е освободила от властта на греха и осъждението на закона като ги е променила. Благодарение на тази благодат вярващите се покоряват от сърце на Божия закон и съобразяват живота си с неговите принципи. Римляни 6:17-18