Книгата на пророк Йона

[Чими]

1. Заглавие
Книгата носи името на един от основните действящи лица в нея, Йона, евр. יוֹנָה (Yo-nah), което означава „гълъб”. “Yonah” се използва като гальовно обръщение в книгата Песен на песните 2:14; 5:2 и 6:9.

2. Авторство
Въпреки че в самата книга никъде не се посочва, че Йона не нейния автор, традиционния възглед е, че авторът е той. Много съвременни учени приемат авторство след вавилонския плен, като не отричат непременно историчността на Йона. Въпреки това, аргументите, които те изтъкват, като например присъствието на арамейски думи, са неубедителни. Изследването на угаритски показа древността на много форми и думи, за които преди това се е предполагало, че принадлежат към много по-късна дата. Използването на трето лице при разказа също е недостатъчен аргумент, тъй като не малко древни автори, като Ксенофон, Цезар и други използват този метод. Библейските писатели, също понякога се използват от този начин на повествование (Ис. 7:3; 20:2; Еремия 20:1, 3;. 26:7, Данаил 1:6-11, 17, 19, 21;. Дан. 2:14-20 и т.н., виж Ездра 7:28).
Йона се представя като жител на Гет-Ефер (4 Царе 14:25), който пророкува благоденствие за народа на Израел. Просперитетът се осъществи в дните на Еровоам II (около 793-753 г. пр. Хр.). Така пророчествата трябва да бъдат поставени във времето преди или малко след началото на царуването на Еровоам II. Гет-Ефер беше на границана на Завулон около 4.4 км. на североизток от Назарет. Това е Хирбет ез-Зураа. Наблизо има гробница, за която се твърди, че е на Йона. Нищо повече не е известно за Йона от онова, което се разкрива в този кратък исторически текст в 4Царе, както и в самата книга. Нищо не е известно и за баща му, Аматий

3. Историческата обстановка
Периодът, в който Йона пророкува, е време на голямо национално бедствие (4 Царе 14:26, 27). Царете, който седяха на престола на Израел, вършеха зло пред Господа, и времето на Божието възмездие наближавало. Чрез Йона Господ прогнозира връщане на националната мощ. Изглеждало, че облекчението, която ще последва е дадено, за да бъде подтикнат народа да се върне при Бога. Просперитетът е демонстрация на това, което страната може да достигне при благословение от небето. Все пак, независимо от божествена благословия Еровоам "върши зло пред Господа" (4 Царе 14:24), както направиха наследниците му.
Царете в Асирия, по време на царуването на Еровоам II, според приетата хронология са Адад-нирари III (810-782), Салманасар IV (782-772), Ашур-дан III (772-754), и Ашур-нирари V (754-746). Има доказателства, които показват, че вероятно по време на царуването на Адад-нирари III настъпва религиозна революция. Набу (Нево), богът на Борсипа, изглежда е провъзгласен за единствен или поне главен бог. Някои виждат евентуална връзка между тази монотеистична революция и мисията на Йона в Ниневия.

4. Тема
Книгата на Йона е единствена от дванадесетте, така наречени „малки пророци”, която е структурирана в строго разказна форма. Това е разказ за мисията на Йона да обяви бързото унищожаване на град Ниневия поради негодите грехове. Пророкът представя опасенията и смущенията си да извърши дадената от Бога мисия и да отиде в Ниневия. Самата мисъл за пътешествия към този велик град, трудностите и привидната невъзможност на задачата, го кара да се свие колебае да извърши божественото поръчение и поставя под въпрос неговата мъдрост. Пропадайки да се издигне до толкова силна вяра, която трябва да го накара да осъзнае, че с божествената заповед ще дойде и Божествената сила да я изпълни, Йона потъва в обезсърчение, страх и отчаяние. Познаването на милостта и дълготърпението на Бога, Йона също така се страхува, че ако занесе божественото послание и езичниците го приемат, заплашителната гибел, кято е произнесъл върху тях, няма да се сбъдне. Това ще бъде дълбоко унижение, което той не може да издържи (гл. 4:1, 2). Йона първоначално не се подчинява, но чрез поредица от събития е доведен до положение да изпълни мисията. Жителите на Ниневия се разкайвт, и за известно време се обръщат от греховете си. Йона се разсърди, но Бог оправда Своето милостиво решение.
Сред уроците, предадени от пророчеството на Йона е истината, че Божията благодат носи спасение на всички, (Тит 2:11), че тя наистина не е ограничена до евреите, но е също така разкрита и между народите. Бог "и на езичниците даде покаяние за живот" (Деян. 11:18). Подобно на Петър (Деяния 10), Йона осъзна неохотно, че Бог е готов да приеме това покаяние от всеки народ, който се обърне към него. Като се позовава на "мъжете на Ниневия", които откликнаха на призива на Йона към покаяние, Исус осъди фарисейска гордост по Негово време (вж. Мат 12:41;. Лука 11:32), осъди и всички други, които в тяхноторелигиозносамодоволство и измамно чувство на сигурност, се самозаблуждават, да мислят, че те са в най-благоприятното положение на Божи народ, и по този начин им е гарантирано спасението.
Исус използва опита на Йона в морето като илюстрация на Неговата смърт и възкресение (Мат. 12:39, 40). Позоваването Му на книгата на Йона установява истинността на книгата.
Изследователите на книгата на Йона следват две основни линии на тълкуване: (1) историческа, и (2) на алегорична. Вторият метод е бил приет от тези, които отричат чудотворните елементи в книгата. Те приемат книгата различно, като легенда, мит, притча или алегория. За този, който вярва в чудесата втория метод на тълкуване е ненужено и безсмислен.
В полза на историческия подход са представени следните аргументи:
1. Разказът оставя в читателя впечатлението, че е исторически. Няма индикации, че авторът внушава тя да се разглежда по друг начин.
2. Йона беше исторически характер (4Царе 14:25).
3. Евреите считат книгата като исторически (Йосиф, IX. 10. 1, 2).
4. Обръщането на ниневийците е правдоподобно. Съществува евентуална историческа синхронизация с религиозната революция в Асирия.
5. Информацията за размера на Ниневия може да бъде хармонизиран с известни исторически факти.
6. Позоваванията на Исус на книгата (Мат. 12:39, 40; Лука 11:29, 30) показват, че нашият Господ я разглежда като историческа.

5. Съдържание
I. Йона, дадената мисия и непокорството, 1:01: -17.
A. Отказът на пророка и последвалата буря, 1:1-10.
Б. Йона е погълнат от голяма риба, 1:11-17.
II. Молитвата и освобождението на Йона, 2:1-10.
III. Проповедта на Йона и покаянието на ниневийците, 3:1-10.
IV. Огорчението на Йона и изобличението на Бог, 4:1-11.
A. Жалбата на Йона, 4:1-5.
Б. Изсъхналото растение и неговия урок, 4:6-11.

Nichol, Francis D., The Seventh-day Adventist Bible Commentary, (Washington, D.C.: Review and Herald Publishing Association) 1978.