Книгата на пророк Йоил

[Чими]

1. Заглавие
Книгата носи името на човека, чиито пророчества се намират в нея. Йоил (eвр. יואל‎) ( Yo'el ), вероятно означава "Господ е Бог."

2. Авторство
Не знаем нищо за Йоил отвъд това, което е разкрито в книгата му. Баща му е бил Фатуил, чието име Септуагинтата превежда βαθουηλ , но кой точно е той, не знаем. Йоил, изглежда, е родом от Юда. Неговата пророческа мисия засяга Юда и Ерусалим (гл.2:1, 15; 3:01, 6, 18, 20, 21). В неговото пророчеството не се споменава Израел.

3. Историческата обстановка
Йоил не казва нищо за времето, когато пише своята книга. Той не споменава, както много други пророци (вж. Исая 1:1;. Осия 1:1; Амос 1:1 и т.н.), във времето на кой цар или царе, пророкува. Следователно се налага определянето на датата на написване на книгата да зависи от вътрешни доказателства. Нищо определено не може да се изведе от мястото на книгата в канона, защото не можем да бъдем сигурни, че книгите са подредени в точния хронологичен ред. В еврейския оригинал книгата стои, както и на български, между книгите на Осия и Амос. В Септуагинтата стои на четвърто място в списъка на така наречените малки пророци, след Михей, който е на трето място. Някои смятат Йоил за най-ранния от големите и малките пророци, други го смятат за писал след Вавилонския плен (след 586 г.пр.Хр.). Трети определят Йоил като живял през VII век, в първите години на цар Иосия. Въпреки, че няма дата, която да може да бъде доказана убедително, може да приемем като най-вероятно третото предположение.
Йоил заема видно място сред еврейските пророци и е поставян наравно с Исая и Авакум във възвишеността на своя стил. Той се отличава с жизненост и живописност на описанието и изказа. Стилът му е чист и ясен.

4. Тема
Книгата е разделена на две части: (1) гл.1:1-2:17, описание на ужасната инвазия на "скакалците" (вж. гл.1:4.), придружено от суша, и (2) гл. 2:18-3:21, обещанието за възстановяване на Божието благоволение. Две тълкувания са били давани на описанието на бедствието на "скакалците": (1) буквален смисъл, който се отнася за нахлуване на действителни рояци скакалци, което е основа за жалбата на пророка, и (2) алегоричен смисъл, който разглежда "скакалците" като метафорично представяне на нахлуването на враждебни армии. Като цяло, буквалното приемане изглежда да има повече ангументи в своя полза полза (виж гл. 1:4).
Независимо коя гледна точка ще се приеме, вестите на книгата остават по същество непроменени. Националните бедствия, били те действителни или фигуративни, са база за сериозен призив към покаяние (гл.1:13, 14; 2:1, 12-17), и за развитие на темата за "денят на Господа" (гл.1:15, 2:1, 2, 11, 31; 3:14). Видението на бъдещата слава представя евреите, установени на тяхната земя, възстановена напълно и наслаждавайки се на небесно благоволение, материално и духовно. Йоил вижда появата на бъдеща опозицията, както и опита на вражески народи да смажат процъфтяващата нация. Накрая вижда Божия съд над враговете и последващото продължаване на просперитета на еврейската нация.
При прилагане на есхатологичните учения на книгата трябва да бъдат съблюдавани библейските принципи за тълкуване. (вж. гл.2:18;. 3:1, 18).

5. Съдържание
I. Бедствието на скакалците и призив за покаяние, 1:1-2:17.
А. Ужасното опустошение от бедствието, 1:1-12.
Б. Призив за молитва и тържествено събрание, 1:13, 14.
В. Ефектът от бедствието върху човек и животно, 1:15-19.
Г. Сушата придружаваща бедствието, 1:20.
Д. Денят на Господа, 2:1, 2.
Е. Скакалците, сравнени с добре дисциплинирана армия, 2:3-11.
Ж. Призивът за истинско покаяние и молитва, 2:12-17.
II. Обещание за възстановяване, 2:18-3:21.
A. Премахването на армията на скакалците, 2:18-20.
Б. Обезщетение за вредите от скакалците, 2:21-27.
В. Обещание за Светия Дух, 2:28, 29.
Г. Физически белези, придружаващи денят Господен, 2:30-32.
Д. Съдът на Йехова над езическите народи, 3:1-17.
Е. Бляскавото бъдеще на Юда, 3:18-21.

Nichol, Francis D., The Seventh-day Adventist Bible Commentary, (Washington, D.C.: Review and Herald Publishing Association) 1978.