Книгата на пророк Осия

Новини и полезни статии
Отговори
Потребителски аватар
Чими
Проклетник
Проклетник
Мнения: 6516
Регистриран: 14 сеп 2002 23:38
пол: мъж
църква: Църква на Адвентистите от седмия ден
Контакти:

Книгата на пророк Осия

Мнение от Чими »

1. Заглавие
. Книгата на Осия има за заглавие името на пророка, който я е написал. Осия е първият от дванадесетте малки пророци, наречени така, не защото са с по-малко значение, отколкото големите пророци, но защото книгите им са по кратки по дължина. Много древни еврейски и християнски писатели считат, че писанията на малките пророци са формирали една книга. Доколкото периода, обхванат от малките пророци, е донякъде сходен по характер на нашия собствен дух на материализъм, комерсиализация и социални злини, тези книги имат определено и важно послание за нас днес.
Името Осия (eвр. הוֹשֵׁעַ) ( Ho'sea) е съкратена форма на Осаия (Йеремия 42:1, 43:2), което означава "Господ спасява."

2. Авторство.
Нищо не се знае повече за семейната история на Осия, отколкото е дадено в първите стихове на пророчеството му. Именуването на бащата на пророка, Веирия (eвр. "мое добро"), не разкрива онова племе, към което Осия принадлежи. Не знаем нищо за събитията от последните дни на Осия, или мястото и времето на смъртта му. Въпреки това, от вътрешни доказателства става ясно, че Осия принадлежи на северното царство, Израел и извършва служението си там.

3. Историческа обстановка.
Времето, през което Осия пророкува, е според следната хронология на царете: Озия (790-739), Иотам (750-731), Ахаз (735-715), и Езекия (729-686), царе на Юда, и Еровоам II (793-753), цар на Израел. Осия трябва да е започнал своето служене доста преди 753 г. пр. Хр. и да е продължил активно до известно време след 729 г. пр. Хр.
Той е живял в най-тъмния период от историята на царството на Израел, точно преди нацията да бъде пленена от Асирия. В книгата Осия не споменава това събитие и е вероятно тя да е написана преди окончателното разрушение на северното царство. Външно Израел при Еровоам II е проспериращ и успешен, повече от всякога от времето на Давид и Соломон (виж Осия 2:08). Северните му граници са почти толкова обширни, колкото по времето на тези ранни царе (виж 2 Царе 14:25, 28).
Въпреки това, тази външна слава само разкрива вътрешния морален и духовен упадък на хората. Политическата анархия и безпорядък са на дневен ред. Царете се възкачват на трона след убийството на своите предшественици, и на свой ред биват убивани. Салум уби Захария, Манаим уби Салум, Факей уби Факия, сина на Манаим, и Осия, последният цар на Израел, уби Факей. Вероятно поради този срамен период на анархия, който последва царуването на Еровоам II, при споменаването му от Осия, имената на неговите наследници са пропуснати (Осия 1:1; 7:5;. 8:4), и вероятно поради тази причина пророкът е отишъл на юг в Юда след царуването на Еровоам.
Осия многократно споменава поклонението на идолопоклонническото теле, практика създадена от Еровоам I (виж 1 Царе 12), като основна причина за нечестието на Израел. Това поклонение на телето вероятно отваря врати по-късно на грубото и нечовешко поклонение на Ваал и Астарта, шокиращо с жертването на деца и неописуема деградация на чувствителността.
Осия живее по време на жътвата на тази зла сеитба. Поклонението на творението е заменило поклонението на Твореца. Нито една от заповедите на истинския Бог не се спазва. Нечестност, недоверие, измама пред Бога и човеците, кръвопролития се ширят навсякъде. Лукса във всичките му форми е стимулиран в дните на Еровоам II. Извратеното правосъдие и потискането на бедните е нещо обичайно. Изневярата е осветена с религията. Покварата е на всички нива на обществото, богохулство и скептицизъм обитават в кралския двор. Свещеници, изцяло посветени на идолопоклонство, се присъединиха към народа в неговата греховност, и към корупцията, която покриваше земята.
В този поток на беззаконие в северното царство, Осия бил призован от Бог за издигане защитни стени на изобличение, осъждане, и жалеене – жалеене за несломимата любов на Бога за Неговите грешащи деца. Но жалбите на Осия са пренебрегнати от хората отстъпници. Непокаяната, непроменена и нечестива нация, държаща своя курс на непокорство попадна в жестокия плен на асирийското робство. Осия отправи последното послание на Бог към северното царство преди падането му през 723/722 г. пр. Хр.

4. Тема.
Доминираща тема на книгата на Осия е любовта на Бога към Неговите грешащи деца. Опитността на пророка, която преживя в собственото си семейство, животът и чувствата на собственото му сърце към невярващата си супруга, му даде възможност да погледне в необятните дълбини на любовта на Бог към Неговите деца.
В светлината на тази божествена любов ужасното нечестие на северното царство се появява дори още по-черно, и Осия по никакъв начин не извинява народа, за неговото поведение. Пророкът рисува в най-тъмни нюанси ужасното възмездие, което ще падне върху Израел, ако те продължават да вървят в злите си пътища. Тези предупреждения не са заплаха, но излагане на факти, показващи, че наказанието неизбежно следва греха. Въпреки това, през цялата си книга Осия изобразява копнежа и любовта на Бога към Неговите своенравни чада. Книгата е изпълнена с призиви за покаяние и послания на надежда за тези, които ще се обърнат отново към любящия Отец.

5.Съдържание
I. Авторство 1:1.
II. Отношението между Бог и Израел, символизирано от семейството на Осия 1:2-3:5.
А. Верността на Израел в образа на семейството на пророка, 1:2-9.
1. Бракът на Осия, 1:2, 3.
2. Раждането на Езраел, 1:4, 5.
3. Раждането на Ло-рухама, 1:6, 7.
4. Раждането на Ло-аммий, 1:8, 9.
Б. Обещание за бъдещо приемане на Израел от Бога, 1:10-2:1.
В. Идолопоклонство на Израел, сравнено с неверието на Гомер, 2:2-13.
Г. Любовта на Осия към Гомер и любовта на Бог към Израел, 2:14-23.
E. Връщането на Гомер при Осия и обръщането на Израел към Бога, 3:1-5.
III. Състоянието на непокорния Израел и сигурността на наказанията, 4:1-10:15.
А. Обвинение в нечестие, 4:1-7:16.
1. Нечестието на хората като цяло, 4:1-19.
2. Порочността на свещениците и лидерите, 5:1-15.
3. Призив към покаяние, 6:1-11.
4. Нечестието на царската къща, 7:1-16.
Б. Решението на нацията, 8:01-10:15.
1. Трагичната жътва на глупавата зависимост от Асирия, 8:1-14.
2. Отстраняване на Асирия и намаляване на населението, 9:1-17.
3. Мястото за поклонение опустошено и царството унищожено, 10:1-15.
IV. Резюме на отношенията на Бог с Израел, от 11:01 - 14:9.
А. Божията милост и любов към Израел, 11:1-11.
Б. Неблагодарността и нечестието на Ефрем контрастира с опита на Яков, 11:12 12:14.
В. Божият съд над Ефрем, 13:1-16.
Г. Настоятелна молба за връщено и обещание за пълно възстановяване, 14:1-9.

Nichol, Francis D., The Seventh-day Adventist Bible Commentary, (Washington, D.C.: Review and Herald Publishing Association) 1978.
"И ето името, с което ще се нарича: Господ е наша правда."
Еремия 33:16
Отговори

Върни се в “Статии и новини”