Свети Хосемария Ескрива де Балагуер - основател на Опус Деи

[dobrromir]

Хосемария Ескрива де Балагуер е роден на 9 януари 1902 г. в Барбастро, Северна Испания. Той е второто от шестте деца на съпрузите Хосе Ескрива и Мария Долорес Албас. Родителите му – набожни католици – го кръщават на 13 януари и полагат грижи да го въведат в християнския живот чрез собствения си пример: да цени изповедта и честото приемане на Светото Причастие, да се моли с доверие, да почита със сърцето си Божията Майка и да живее в духа на действена любов към нуждаещите се и страдащите хора.
През зимните месеци на 1917/1918 г. се случва нещо, което слага отпечатък върху бъдещия му живот: Логроньо е сполетян по Рождество от силни снеговалежи. Една сутрин Хосемария открива замръзнали следи от боси крака в снега, оставени от един бос кармелит. Това извиква у момчето следния въпрос: „Щом хората от любов към Бога и ближния са готови на такива жертви, дали не мога и аз да предложа нещо на Господ?” В сърцето му настъпва безпокойство, причинено от Бога: „Започнах да предчувствам какво е ЛЮБОВ и да проумявам, че сърцето ми се стреми към нещо голямо, което беше любов”, казва той по-късно. Без да знае точно за какво го моли Господ, той взема решение да стане свещеник, защото, така си мисли той, тогава ще бъда на разположение за каквото и да е намерение на Бог за мен.
На 2 октомври 1928 г. се ражда Опус Деи. Хосемария се оттегля за дни на вглъбяване в себе си. Докато наблюдава молитвено бележките от изминали години за дадените от Бога стимули, той вижда изведнъж – с този глагол той описва винаги импулса за създаването – мисията , която Бог иска да му повери. Хосемария трябва да проправи вътре в църквата нов път на призвание: стремежа към святост и разпространяване на апостолската грижа за другите чрез освещаване на обикновената работа вътре в света, без да се напуска обичайното място. Малко по-късно, на 14 февруари 1930 г., Господ му открива, че духът на Опус Деи е отправен по същия начин и към жените.

Оттук нататък Хосемария се посвещава тялом и духом на възложената му мисия. Той разпространява сред мъжете и жените от всички слоеве на обществото идеала, да се обвържеш изцяло със следването на Христос, да обичаш ближния и да се освещаваш в ежедневния живот. При това той не гледа на себе си като на новатор или реформатор, тъй като е дълбоко убеден, че Исус Христос е винаги най-новото и че Светият Дух, който подмладява църквата непрекъснато, е повикал за живот Опус Деи в служба на Бога. Със съзнанието, че се касае изцяло за свръхестествена инициатива, младият свещеник поставя мисията си върху основата на молитвата и покаянието, на радостния дух на Божието дете и на неуморната апостолска работа. Около него се събират хора с най-различен произход, особено студенти. Той разпалва в тях честното желание да се грижат за другите и да ги окуражават, „да донасят Христос във всички човешки дейности чрез една свята работа, която освещава както отделния човек, така и другите”. Апостолските инициативи на членовете на Опус Деи трябва по силата на Божията благодат да насочват всичко сторено към Бог, така че Христос да бъде всичко във всичко; „да се опознае Исус Христос, да се помага на другите да го опознаят, да го носят навсякъде”. Така се разбира неговия вик: „Пътищата на Бога в земното се отвориха!”

Папа Йоан – Павел ІІ:

„Със свръхестествен поглед блаженият Хосемария разгласяваше неуморно универсалното призвание за святост и за апостолат. Христос призовава всички да се осветят в реалността на ежедневния живот; за него и работата е средство за самоосвещаване и на апостолат, когато се живее в единение с Христос.; защото, когато Синът Божи стана човек, той се съедини по някакъв начин с цялата реалност на човека и на цялото творение (срвн. Dominum et vivificantem, 50). В едно общество, в което господства неконтролираният стремеж към материално притежание, което превръща нещата в идоли и в причина за отдалечаване от Бога, новият блажен ни напомни, че точно тези реалности, творения на Бога и на човешкия гений, могат да прославят Бога и да станат повод за срещата с Христос , когато се използват правилно за слава на Твореца и в служба на братята. (церемония за обявяване на блажен на Хосемария Ескрива, 17.5.1992 г.)

Папа Йоан – Павел І:

„Ескрива де Балагуер казваше често съобразно с Евангелието: `Христос изисква не само малко доброта, а много доброта. Но той не иска да я постигаме посредством изключителни действия, а с обикновени, дори и начинът на извършването им да е необикновен.` Там ‘nel bel mezzo della strada’ – в офиса, във фабриката – ние се освещаваме всеки път, когато изпълняваме задълженията си с компетентност, от любов към Бога и с радост в сърцето. Така ежедневната работа се превръща не в `ежедневна трагедия`, а в`ежедневна усмивка`.”(статия в Il Gazzettino, Венеция, 25.7.1978 г.)

Папа Павел VІ:

„В думите му открихме ентусиазма на горящата и великодушна духовност на цялата институция, която в наше време се роди като жив знак за вечната младост на църквата (…). Със задоволството на бащата наблюдаваме колко много направи и продължава да прави Опус Деи за Царството Божие; ръководи го желанието да прави добро; отличава се с огромна любов към църквата и към нейния видим глава; горещото усърдие за душите го поставя върху уморителните и трудни пътища на апостолата за присъствие и свидетелство във всички сектори на съвремието.” (ръкописно писмо до монсеньор Хосемария Ескрива де Балагуер, 1.10.1964 г.)