Причастие

[dobrromir]

Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него вярващите споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. Освен това се извършва по-важно и по-велико дело: чрез действието на Светия Дух евхаристийният хляб, който вярващите приемат по време на светата Литургия, се претворява (преобразува се, преобръща се) в истинско Тяло, а виното - в истинска Кръв на Христа Спасителя. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христа - изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот
Иоан 6:48-58

[Чими]

Хлябът и виното са символи и си остават хляб и вино. Хлябът не става действително месо нито виното действителна кръв. Нито тези които вземат причастие са човекоядци.

[iola]

По повод това защо на католическото паство в Италия при вземане на причастие се дава само хляба-тялото Христово,но не и вино-кръвта Христова ,докато клира приема и хляба и виното,след многото ми питания,както италиянски свещенници ,така и служещи в България католически такива,ето най-после отговора на един от тях,отец Валтер от русенската католическа църква"Свети Павел от кръста ",като отецът предварително ми се извинява за граматичните и стилистични грешки ,защото не е българин:

"Здравейте и благодаря за ващия въпрос, на който с удоволствие ще отговарям.
На кратко историята на Причастието:
в запад и изток от началото на Църквата даваше се под двата вида Светото
причастие (Тяло и Кръвта Христови). Има обаче информации, че вече през
петя век почва да има места където се приемаше Причастието само под вида
на Тялото Христово. Причините почнат да бъдат различни, особено
практически: по-големи брои хора участваха на Литургиите и става
по-сложно и по-трудно да се причестяват всички под двата вида;
хигиенически-медицински (епидемии, болести). Но още нямаше официялни
документи които посволиха това на свещениците, обаче на обратно имаше
документи които поканваха свещениците да причестяват хората под двата
вида. Само от началото на второто хилядоледие почват освен практически
причини да се разгледат и богословски причини за да се дава Причастието
само под вида на Тялото Христово.
Това е основно факта че, реалното присъствие на Исус в Евхаририята е
пълно и в Хляба и във Виното. Т.е. Исус не е половина в хляба и половина
във виното, но отделно във двата вида е вече Неговото Присъствие
тотално, изцяло. Така не е необходимо да се вземе двата вида за да имаме
в нас реалното присъствие на Исус но е достатъчно само един от двата
вида. Това не означава че, не е по-добре да се вземат двата вида, но че
за да стигнем до целта за която Исус ни остави Причастието е достатъчно
един от двата.
Заради тези причини, по-принцип се дава Причастието под вида на
Хляба-Тялото Христово-изцяло Исус, но още днес документите на Църквата
поканват свещениците да раздават, особено в специялни празници или
събития, под двата вида."

Няма да го коментирам,за да не стана вече досадна.
Отговорил ми е само този свещенник от многото, до които отнесох този мой въпрос.Останалите-особено клира в Италия ,високомерничат.Не постъпват само с мен така,постъпват и със собственото си паство така.Както беше писал Ивайло Г-не им се разправя...

[Александър]

Причастието е едно от двете тайнства ( наред с кръщението ), при което вярващите възпоменават Пасхалната вечеря на Господ Исус Христос и Неговите ученици. Хлябът и виното са символи, но по чудодеен начин се превръщат в тяло и кръв Христови и така християните стават част от Господа.
На мен лично ми е непонятно защо при католиците миряните се причестяват само с хляб, но не и вино.

[iola]

Еми,виж какво ти отговаря отец Валтер от русенската католическа църква.
Между другото,съм му благодарна ,че само той зачете въпросът ми и ми отговори.
Трябва да кажа ,че и една групичка католици ,чувайки че ние в евангелските църкви на всяка Господна вечеря вземаме и хляба и виното,първо питаха свещенника си дали това така го пише в тяхното италиянско евангелие.При отговор-да,попитаха -ами на нас защо не се дава?свещенника каза,че по-нататък ще отговори.....

[mariv]

Причастието е едно от двете тайнства ( наред с кръщението ), при което вярващите възпоменават Пасхалната вечеря на Господ Исус Христос и Неговите ученици. Хлябът и виното са символи, но по чудодеен начин се превръщат в тяло и кръв Христови и така християните стават част от Господа.
На мен лично ми е непонятно защо при католиците миряните се причестяват само с хляб, но не и вино.

За мен това е новост! Ако можеш да ми обясниш, по какъв точно чудодеен начин става това превръщане, в кой точно момент и....абе по- подробно всичко


Иначе причастието или по -точно евхаристията е едно от седемте тайнства /за някои/

Вчера писах, но ми го няма поста явно нещо не се е получило та сега наново.

Иначе казано няма начин да се разбере написаното от въпросния свещеник ако се изходи от позицията, която Чими споделя "Хлябът и виното са символи и си остават хляб и вино. Хлябът не става действително месо нито виното действителна кръв. Нито тези които вземат причастие са човекоядци." За да се вникне в нещата, трябва да се разглежда, като тайнство, при което хлябът и виното се преосъществяват в тялото и кръвта Господни. След това наистина се изяснява въпроса дали Христос присъства във всеки един от даровете в пълнота или частично. Според учението на католическата църква и на православната също Исус е в пълнота и във хляба и във виното, а не частично в едното или частично в другото. Това означава, че когато се приеме дори под единия вид, приемащият се единява с Христос в пълнота. Трябва да се има обаче предвид, че самото тайнство евхаристия или освещаването на даровете /моментът на "превръщането" им в тяло и кръв Христови/ се извършва и с хляба и с виното както е постановил Христос на учениците си. Това касае догматическата част. Другото е практиката. Практиката в древността е била под двата вида, но има сведения за изключения, в които се е приемало под единия вид.
В източната църква се взима причастие под двата вида. Остават и изключенията, в които се приема под един вид /при болни, възрастни, бебета и др/ причастието се смята за валидно поради гореописаното цялостно присъствие на Христотс, но се нарича "по икономия" тоест, възможно в редки случаи при невъзможност да бъде по друг начин.

Тези изключения в западната църква в един момент стават практика. Защо?

Аз от каквото съм прочела основни ми се видяха няколко причини.
- невъзможността да се осигури вино в количества достатъчни за причастяването на голям брой миряни. Сега е трудно да си го представим, но навремето не навсякъде по света е имало развито винарство. Освен че е липсвало, там където е било носено, виното е било трудно за съхранение и често се е вкисвало, а има строги правила и тайнство с оцет не се допуска Това в източната църква не е било проблем поради причина.. как да кажа.. липса на мисионерски стремеж те са евангелизирали основно "на място" не излизайки отвъд познатите територии.

-Епидемиите с които са се сблъскали. Определено при чумна епидемия е трудно споделянето на една обща чаша. Тогава са се мислили и прилагали други начини - ползване на сламка, лъжички, потапяне на хляба във виното и т.н

-Причастяването на голям брой миряни често е водели до разливане на виното. В това не би имало нищо притеснително ако на него се гледаше като на вино, но както уточних за вярващите това е кръвта Христова. По същата причина се гледа с недоверие на тези взимащи причастие в ръка, които не го слагат в устата си. В смисъл, че може да има опасност от оскверняване по някакъв начин /луди всякакви има/, а това не трябва да се допуска.

Та това мисля са основните причини довели до тази практика. При униатите например се запазва приемането под двата вида и от миряните, което показва, че липсва квази гностичния подход който се приписва на католическата църква 'ние клира сме избраните и затова се причастяваме под двата вида'.

Личното ми мнение е, че тази практика днес, в условията в които живеем е неправилна. Вижда се обаче, че и те я смятат за такава, тъй като все повече се връща и насърчава практиката под двата вида, нищо чудно скоро това да стане повсеместно, а под един вид да остане за случаите, в които се събира голямо мнозинство.

Така или иначе погрешната практика не води до невалидност на самото тайнство.


Иначе бях чела доста относно стиховете в НЗ упоменаващи само хляба примерно, както и за
27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
Не съм обаче много задълбавала, по отгоре попрочетох анализите.


Пак казвам всичко това няма как да бъде смислово ако се изхожда от символично присъствие.

Йола, аз това знам, като гледам и този свещеник, който ти отговаря същото казва. Според мен, това трябва да се знае от всеки католик. То не е и тайна, има всички документим има много материали, аз самата така съм се информирала. На сбъркано място си явном има и много сбъркани миряни /такива ги има на всякъде/а и клирици /и такива има навсякъде/ако е така както го казваш, а аз ти вярвам, че си искрена . Аз познавам католици и в БГ и в чужбина, и мога да споделя едно много добро ниво на катехизация, нищо общо със един редови православен, което го казвам със съжаление.

[iola]

Ако се намирам в ...да речем Африка,да кажеш ,че съм на сбъркано място ,пък аз съм в Италия,самата люлка на католицизма.Че даже и в доктрината му е писано ,че Римската католическа църква е глава на всички католичесски църкви по света,от нея се ръководят всички....Ама не насърчава миряните да си четат Библията или поне Евангелието,че да знаят.Катехизис изучават само като малки ,преди да вземат първото си причастие,оттам насетне...нищо.Иначе в църквите се намират и библии и само евангелия и ако поискаш ,дават ти .Ама никой не иска...Пък и не са насърчавани.Ако знаеха какво пише за причастието,че и за други неща ,не биха допуснали църквата да си прави интерпретации и да въвежда нейни правила.

[mariv]

Това е въпрос на гледна точка. Църквата смята, че и е дадено правото да си измисля правила доколкото тези правила са дисциплинарни и могат да бъдат променяни според нуждите, не може и няма претенциите да променя учението, може само да допълва или да изяснява.

Иначе да знам, че не си в Африка, но явно средата и нивото е такова. Без съмнения има и друг вид миряни, ти просто нямаш възможност да общуваш тях, както на мен не ми се дава да общувам с такива протестанти, каквито съм убедена че има понеже отказвам да приема, че нивото е това, което аз пък виждам. Ти всъщност не обуваш с вярващите хора, имаш досег с формалните кръстени, формалните каещи се, формалните причастяващи се, онези, за които да се ходи в неделя на служба е някаква инерция. Явно не са малко, но това не е никак учудващо "Защото мнозина са призвани, а малцина са избрани". В Италия съм влизала в книжарници, влизала съм и в религиозни книжарници, еми... има всичко /то на повечето цивилизовани места е тка де/, буквално всичко, стига човек да иска да попива. Има много хора, които могат да бъдат попитани, за неясните неща. Явно не искат, какво да се прави.

[Александър]

За мен това е новост! Ако можеш да ми обясниш, по какъв точно чудодеен начин става това превръщане, в кой точно момент и....абе по- подробно всичко

Тайнството за това е тайнство и не може да бъде обяснено от човек.

[mariv]

За мен това е новост! Ако можеш да ми обясниш, по какъв точно чудодеен начин става това превръщане, в кой точно момент и....абе по- подробно всичко

Тайнството за това е тайнство и не може да бъде обяснено от човек.

Не си ме разбрал правилно. За мен е интересно да споделиш условията, при които това се случва, по начина, по който ти го вярваш, че се случва. Иначе е като въплъщението, не го ли повярваш със сърцето си няма как да го разбереш

[Александър]

За мен е интересно да споделиш условията, при които това се случва, по начина, по който ти го вярваш, че се случва.

Вярвам, че се случва, но при какви точно условия, това не мога да обясня. Просто тайнството на причастието е онзи сакрален момент, който ни прави част от Твореца.