Благословеното място - р. Йордан

[Svetlin]

Изминала половин година, откакто св. Йоан Кръстител започнал своята проповед за Иисус Христос, Който още живеел в гр. Назаред в провинция Галилея, без да привлича вниманието на съгражданите Си. Кръстителят знаел за братовчед си, с Когото се срещал в Йерусалим на големите празници, но не подозирал, че Той е Богочовекът. До деня на кръщението той не познавал Божия Син, но бил убеден, че Светият Дух ще му посочи кой е.
Според св. отци и учители на Църквата, Спасителят се нуждаел от свидетелството на св. Йоан, който бил с безпорен авторитет на пророк. Това потвърждава и Сам Иисус Христос:” Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. Има, Друг, който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства за истината.” (Йоан 5:31-33). Съдържанието на този текст е категорично относно значението на Йоановата проповед за доверието на юдеите към Христовото благовестие. Христовите думи също потвърждават ценността на Йоановото дело и благословената промислителна връзка между делата на двамата.
Традиционно спокойното място около река Йордан се оживявало от проповедта на Йоан. Прииждането на хора от цяла Палестина съвпаднало с появяването на Спасителя и началото на общественото Му служение: „Аз не Го знаех, но затова дойдох да кръщавам с вода, за да стане известен на Израил.” (Йоан 1:31).
Иисус Христос живял като мнозина от жителите на гр. Назарет където се подготвял за Своята изкупителна мисия. Там бил научен да зачита традициите на юдеите и да се съобразява със законите в обществото, според които за учителство се допускал мъж, който е навършил трийсет години и е посветен за това от Синедриона ( върховното съдилище на юдеите). Във времето на Йоан, Иисус Христос навършил тази възраст и бил кръстен в река Йордан от него. На снимките се вижда предполагаемото днес място на границата между Йордания и Израел, където Йоан кръстил Иисус Христос. На брега на река Йордан има построена църква, която е собственост на Гръцката Православна Църква и носи името на това велико събитие - кръщение Господне (Богоявление), а на ответния бряг има построено място със стъпала за влизане в реката и за извършване на този благочестив ритуал и тайнство.
Когато Иисус Христос пристигнал на река Йордан, св. Йоан Предтеча преживял необикновено душевно вълнение. Божия Дух, Който осенявал пророка от майчината му утроба и го водил през живота му, го озарил свръхмерно. Тогава, както преди години, когато се срещнали Мария и Елисавета (майката на Йоан), той почувствал присъствието на Богочовека Иисус. Пред него стоял Бог, истинската Светлина, която просвещава света, Този, Който ще кръщава със Светия Дух и с огън, всемогъщия Съдия, Месия, за Когото той говорил на своите ученици. Йоан Кръстител изглеждал пред Него като обикновен юдеин, готов да се кръсти като всички грешни. В тези минути на вискоко духовно озарение Кръстителя запитал:” Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?” (Мат 3:14) обикновено св. Йоан въвеждал в реката желаещия да се кръсти и го държал там, докато изповяда греховете си. След това произнасял своята формула. Но понеже Иисус Христос бил безгрешен, той възложил ръката си върху Неговата глава, потопил Го във водата и Спасителя излязъл в същата минута. На брега с лице, обърнато към небето, Иисус Христос отправил молитва към Своя Отец, за да благослови месианското му служение и да утвърди Своята истина чрез Него. Може би в тези минути Спасителят е произнесъл молитвените думи, които някога били открити на старозаветния пророк Давид:” Ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене; желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и твоя закон е в сърцето Ми.” (Пс 39:8-9)
Смирението предшества славата на Иисус Христос, молитвата Му преминава през небесния простор – до Бога, и преди Той да изрече последните й думи, небесата се отварят и „Божия Дух се спуска като гълъб върху Него. И ето, чува се глас от небесата:” Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” (Мат 3:16-17).
Седем века по-рано пророк Исаия възвестил свидетелството на Бога за Иисус Христос:” Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд на народите.” (Ис 42:1). Блажени Йероним и блаж. Августин намират отражение на това събитие и в свидетелството на псалмиста: „Гласът Господен се носи над водите; Бог на славата, Господ загърмя над големите води.” (Пс 28:3)
Над молещия се Богочовек се отворило небето, но според блаж. Йероним отговорът на Бог Отец бил духовен, а не физически, поради, което разтварянето на небесата е било видимо само за силните духовно юдеи.