Книга на Съгласието

Отговори
Потребителски аватар
raszo
Вяра
Вяра
Мнения: 3
Регистриран: 01 дек 2009 06:12
пол: мъж
църква: Лутеранска църква

Книга на Съгласието

Мнение от raszo »

ТРАКТАТ ОТНОСНО ВЛАСТТА И ВЪРХОВЕНСТВОТО
НА ПАПАТА

Изготвен богословски събор в Шмалкалд през 1537 година


УВОД

Въпреки че представителите на Шмалкалдската коалиция, които се събрали в Шмалкалд в началото на февруари 1537 г., не приемали Постулатите, подготвени от Лутер, възникнала необходимостта да се излезе със становище по отношение на папата и неговата власт. Тази необходимост също се пораждала и от факта, че папа Павел III подготвял свикването на църковен събор в Мантуа по-късно същата година. Изтъквало се, че първоначалното намерение било да се изработи становище по този въпрос, което да бъде включено в Аугсбургското изповедание, но то не било включено в него с цел, да не се нанесе обида на императора и той да бъде принуден да сложи край на дискусиите за религиозните различия в Аугсбург. Тъй като обаче обстоятелствата в този момент изисквали да се вземе отношение по този отлаган дотогава въпрос, към духовниците, събрани в Шмалкалд била отправена молба да подготвят подобно становище. От своя страна те поверили задачата на Филип Меланхтон, който в рамките на няколко дни завършил „Трактата относно властта и върховенството на папата“.
За разлика от Шмалкалдските постулати Трактатът бил официално приет в Шмалкалд като символ на вярата. Предназначението му било да послужи като допълнение на Аугсбургското изповедание, а не както се предполагало на Шмалкалдските постулати. Всички присъстващи духовници подписали Трактата, липсвал единствено подписът на Лутер, който бил твърде болен, за да присъства на събранието.

ТРАКТАТ ВЪРХУ ВЛАСТТА И ВЪРХОВЕНСТВОТО
НА ПАПАТА

1. Римският епископ си присвоява божественото право да стои над всички епископи и пастори.
2. В допълнение на това той предявява, че според същото това право притежава и властта на меча, а именно властта да дава и прехвърля царска власт.
3. В заключение той заявява, че тези неща са нужни за спасението и поради тази причина епископът на Рим нарича себе си наместник на Христос на земята.
4. Ние заявяваме и поддържаме, че тези три схващания са лъжливи, нечестиви, тиранични и вредни за църквата. За да се разберат основанията за подобни твърдения, ние трябва от самото начало да изясним какво имат предвид поддръжниците на папата с думите, че римският епископ е над всички епископи по „божествено право”. Според тях папата е вселенски епископ или както те го наричат всецърковен епископ. Това ще рече, че епископите и пасторите по целия свят трябва да се обръщат към него за ръкополагане и одобрение, защото той има правото да избира, да посвещава в духовен сан, да овластява и да отстранява епископи.
6. Освен това той си приписва правото да създава закони, засягащи богослужението, промените в тайнствата и учението. Желанието му е неговите постулати, декрети и закони да се смятат за постулати на вярата или Божии заповеди, и да бъдат задължителни за хората, защото твърди, че властта му е по божествено право и дори има превъзходство пред Божиите заповеди. Но най-ужасяващо е допълнението, че човек трябва да вярва във всичко това, за да получи спасение.
I. ОТНОСНО ПЪРВИЯТ ПОСТУЛАТ
[А. СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ПИСАНИЯТА]

7. Преди всичко нека покажем от Евангелието, че римският епископ не стои по божествено право над всички епископи и пастори.

8. I. В Лука 22:24-27 Христос категорично забранява на апостолите да се стремят към власт. А именно това бил въпроса, който учениците обсъждат, когато Христос говорел за Своите страдания: Кой да бъде глава над всички и както се казва наместник на Христос след Неговата смърт? Христос порицава апостолите за тази грешка и ги учи, че никой сред тях не бива да властва и да се стреми към превъзходство, да работят като равни и заедно да изпълняват служението на евангелието. И така Той казва: „Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува.“ (25, 26) Съпоставянето тук показва, че стремежът към власт не се одобрява.
II. В Матей 18: 2 при подобен възникнал спор за царството Божие, Христос поставя едно дете сред учениците, като поучава чрез притча, като по този начин дава да се разбере, че не трябва да се търси върховенство при служителите.

9. III. В Йоан 20:21 Христос изпраща учениците като равни, без никаква разлика с думите: „Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ Той изпраща всеки един от тях поотделно, по същия начин, по който Самият Той е бил пратен (Йоан 12: 44-50). Ето защо Той не дава на никого преимущество или власт над останалите.

10. IV. В Галатяни 2: 2,6 Павел ясно подчертава, че не е бил нито ръкоположен, нито пък е получил властта за своето служение от Петър, а също и че не приема Петър да е този, от когото трябва да се получи такава власт. С този факт той категорично заявява, че неговото призоваване не зависи от властта на Петър. При всички случаи Павел щеше да признае Петър като по-висшестоящ, ако такава власт беше дадена на Петър по божествено право. Той също така казва, че е започнал да проповядва евангелието, без да се съветва с Петър. (Галатяни 1: 10- 12) „А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били,“ казва той „за мен е все едно“ и още „тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение“ (Галатяни 2: 6). Виждаме, че дори след срещата си с Петър, Павел ясно свидетелства, че не желае да получава власт от Петър и учи, че властта на служението зависи от Божието Слово, че Петър не е по-висшестоящ от другите апостоли, и че ръкополагането или одобрението не са единствено във властта на Петър.
11. V. 1 Коринтяни 3: 4-8 Павел казва, че всички служители са равни и учи, че църквата е над тях. Ето защо превъзходство на Петър или властта му над църквата или останалите служителите не му принадлежат. Затова той пише: „всичко е ваше: било Павел, или Аполос, или Кифа“ (1 Коринтяни 3: 21-22). Това ще рече, че нито Петър, нито останалите служители могат да си присвояват господство или власт над църквата. Това още означава и че те не могат да обременяват църквата с предания, нито да позволяват нечия власт да стои над Словото, нито пък да допускат Кифа да властва над останалите апостоли. По онова време обаче, те са смятали така: „Щом Кифа говори или върши това или онова, а той е апостол от по-висш ранг, следователно Павел и другите следва да се съобразяват с него.“ Павел лишава Петър от това право и отрича, че властта на Петър е по-голяма от тази на останалите и на църквата. 1 Петър 5:3 казва: „нито като че ли сте господари над онези, които са ви поверени, а като сте пример на стадото.“

[Б. СВИДЕТЕЛСТВА ОТ ИСТОРИЯТА]

12. VI. Никейският събор взема решението епископът на Александрия да управлява църквите на Изток, а епископът на Рим — околните епархии, т.е. тези, които били в римските провинции на Запад. Следователно първоначално властта на римския епископ произлиза от решение на събор и е по човешко право, защото ако римският епископ притежаваше властта си по божествено право, нямаше да е законно от страна на събора да отнеме каквото и да било право от него и да го прехвърли на епископа на Александрия. И освен това, ако римския епископ притежаваше властта си по божествено право, то всички източни епископи винаги би трябвало да бъдат ръкополагани и одобрявани от него.
13. VII. Никейският събор решава също така епископите да бъдат избирани от собствените си църкви в присъствието на един или повече епископи от съседните епархии.
14. Това също така се спазвало и на Запад и в латинските църкви според свидетелствата на Киприян и Августин. Киприян заявява следното в четвъртото си послание до Корнелий:
„Следователно усърдно съблюдавайте и изпълнявайте според божественото предание и апостолска практика, това което се съблюдава от нас и в почти всички провинции, а именно, за да се извърши правилно ръкополагане, всички епископи от една провинция трябва да се съберат с хората, за които ще се избира духовен водач, и епископът да бъде избран в присъствието на тези, които са напълно запознати с живота на всеки кандидат (както видяхме, че стана при ръкополагането на нашия съратник Сабинус /Sabinus/ ), за да може с гласовете на всички братя и преценката на всички епископи, събрани в тяхно присъствие, да се даде епископски сан и да се положат ръце над него.“
15. Киприян нарича този обичай божествено предание и апостолска практика и твърди, че се съблюдава в почти всички провинции. Ето защо, тъй като в по-голямата част от света- било то в гръцките или латинските църкви- от епископа на Рим не се търси нито ръкополагане, нито одобрение, е повече от явно, че църквите не приписват превъзходство и власт на епископа на Рим.
16. Подобно превъзходство е невъзможно, защото не е възможно един епископ да надзирава всички църкви по света, или по-отдалечените църкви да искат ръкополагане единствено от него. Очевидно е, че Христовото царство е разпръснато по цялата земя, и че много църкви на Изток днес не търсят ръкополагане или одобрение от римския епископ. Следователно, след като подобно превъзходство е невъзможно и църквите в по-голямата част на света никога не се го признавали или действали в съгласие с него, повече от очевидно е, че то никога не е било учредявано.
17. VIII. Много събори са се свиквали и провеждали в древността, които не са били ръководени от римския епископ, като например Никейския събор и много други. Това показва, че църквата тогава също не е признавала върховенството и превъзходството на римския епископ.
18. IX. Ероним казва: „Ако въпросът е относно властта знайте, че светът е по-голям от един град. Където и да има епископ — било в Рим или в Константинопол или Региум /или съвременния град Реджио Калабрия или Реджио Емилия/, или пък в Александрия — достойнството и призванието му са еднакви.“
19. X. В писмото си до патриарха на Александрия, папа Григорий Велики забранява да бъде наричан вселенски епископ. В документите той заявява, че на Халкедонския събор върховенството било предложено на Римския епископ, но той не го приел.
20. XI. И най-накрая, как е възможно папата да властва над цялата църква по божествено право, когато църквата е тази, която го избира, а и в последствие се наложил обичаят епископите на Рим да бъдат одобрявани от императорите?
21. Когато дълго време са се водили спорове между епископите на Рим и Константинопол за върховенството, император Фокас най-накрая решава, че върховенството трябва да се даде на Римския епископ. Но ако древната църква беше признала върховенството на Римския първосвещеник, този спор е нямало да се води, нито пък е щяло да има нужда от декрет на императора.

[В. ОТХВЪРЛЯНЕ ДОВОДИТЕ НА РИМОКАТОЛИЦИТЕ]

22. Тук се цитират определени текстове от Писанието с цел да, ни опровергаят: „...ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква“ (Матей 16:18). И още: „ще ти дам ключовете“ (Матей 16:19). Както и: „Храни овцете Ми.“ (Йоан 21:17), а и някои други цитати. Тъй като цялата дискусия е засегната пълно и подробно в книгите на нашите богослови и всички детайли не могат да бъдат разгледани отново тук, ние се позоваваме на тях и желаем да се възприемат като повторение. Независимо от това ще дадем кратък отговор посредством тълкувания.
23. В горепосочените цитати Петър е представител на всички апостоли, както става ясно и от самия текст, тъй като Христос не се обръща единствено към Петър, а пита: „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15). И единственото число тук („ще ти дам ключовете“ и „каквото вържеш“), на други места е множествено (Матей 18: 18). В евангелието Йоан също така пише: „На които простите /множествено число/ греховете“ и т.н. (Йоан 20:23). Тези думи показват, че ключовете са дадени еднакво на всички апостоли и всички апостоли са изпратени като равни.
24. В допълнение е нужно да подчертаем, че Ключовете не принадлежат на една определена личност, а на цялата църква, както се вижда от много ясни и силни доводи, защото след като говори за ключовете в Матей 18:19, Христос казва: „Ако двама от вас се съгласят на земята“ и т.н.. Следователно Той дарява ключовете определено и пряко на църквата и поради същата причина църквата е тази, която притежава правото да призовава. [Така както обещанието на Евангелието принадлежи на цялата Църква, така и Ключовете и принадлежат, защото те не са нищо повече освен служение посредством което даденото обещание се свързва със всеки, който го желае, точно така както очевидно е ясно, че Църквата има право да ръкополага служители на Църквата. С тези думи: „Каквото вържете на земята” и т.н. Христос казва ясно на кого дава тази власт, а именно на Църквата. - „Където двама или трима са събрани в Мое име”. По подобен начин Христос дава върховни правомощия и право на крайни решения на Църквата: „Кажи това на църквата”]
В тези цитати трябва да възприемаме Петър като представител на всички апостоли, от което е видно, че на него не му се дават никакви особени правомощия, превъзходство или власт.
25. Що се отнася до думите: „На тази канара ще съградя Моята църква“ (Матей 16:18), от тях става ясно, че църквата не се гради върху властта на човек, а върху служението на изповедта на Петър, че Исус е Христос, Божият Син. [Поради тази причина Христос се отнася към него като към служител- „На тази канара”- това е служението.] Следователно Христос възлага на Петър да изповядва тази вяра, която е камъкът върху който се гради църквата.
26. Освен това служението на Новия завет не е обвързано с места и личности, както е при левитското свещенство, а се простира по целия свят и съществува навсякъде където Бог дава Своите дарове, апостоли, пророци, пастори, учители. (Ефесяни 4:11) Това служение също така е в сила не поради властта, на която и да е личност, а поради словото, дадено от Христос.
27. Повечето от светите отци (Ориген, Амврозий, Киприян, Иларий и Беда) тълкуват точно по този начин думите: „на тази канара“, а не като отнасящо се към личността и превъзходството на Петър.
28. Йоан Златоуст заявява, че Христос казва:
„„на тази канара“, а не „на Петър“, защото той изгражда Своята църква не върху човека, а върху вярата изповядана от Петър. А каква друга би могла да бъде вярата освен: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“”
29. Иларий заявява:
„Бог Отец разкрива на Петър, че трябва да каже: „Ти си Синът на живия Бог”. Следователно на тази скала на изповедта е изградена църквата. Тази вяра е основа на църквата.“
30. Що се отнася до цитатите „Храни овцете Ми.“ (Йоан 21:17), и „Любиш ли Ме повече отколкото тези?“ (Йоан 21:15), от тях в никакъв случай не следва, че те дават специално превъзходство на Петър, тъй като Христос заповядва на Петър да храни овцете, а именно да проповядва словото или да управлява църквата със словото. Тази заповед Петър споделя с останалите апостоли.
Отговори

Върни се в “Евангелска Лутеранска църква”