ТАЙНСТВАТА
Библията и лутераните учат, че средствата на Божията благодат (опрощението на греховете и вечен живот) са:
А. Писаното или произнесеното Евангелие (благовестие) в Божието Слово (Библията)
Б. Тайнствата: Светото кръщение и Светото причастие (Господна вечеря)
Тайнството е свещен акт или ритуал, който има следните четири основни характеристики:
1. Е учреден (води началото си) от Христос, предназначен да бъде извършван от християните.
2. Е заповядан от Христос и е в съответствие с Божието Слово.
3. Е свещен акт, в който Христос ни казва да използваме видими елементи (вода, хляб и вино) заедно с Божието Слово.
4. Е свещен акт, в който Христос предлага, дава и запечатва у нас опрощение на греховете, а заедно с това живот и спасение.
При Новия Завет Христос въвежда в Своята Църква само две тайнства. Тайнствата отредени в Евангелието от Христос, нашия Господ са: водното Кръщение, и Господната вечеря. Всяко едно от тях може да се извършва единствено от служител на Словото, законно ръкоположен.
/Мт. 26:26-28; 28:19; 1Кор. 4:1; 11:20-23; Еф. 4:11,12/
Тайнствата се превръщат в ефективно средство за спасение не благодарение на някакви заслуги, произтичащи от благочестието, намеренията и добронамереността на този, който ги отслужва; а единствено чрез действието на Светия Дух и благословението на Христос, Който ги е въвел. Благодатта и ефективността се определят изцяло от действието на Духа, и от думите, с които те са установени – и тези думи, наред със заповедта, узаконяваща приложението им, съдържат обещание за спасение, благословение и вечен живот за приемащите ги по подобаващ начин.
/Мт. 26:26-28; 28:19,20; Лк. 22:19,20; Деян. 8:13,23; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29; 1Кор. 3:6,7; 11:26; 12:13/
Тайнствата са свят знак и печат на Завета на благодат, установени непосредствено от Бога, за да представят Христос и благословенията, идващи от Него, да затвърждават нашия интерес към Него, и да поставят видимо разграничение между онези, които принадлежат на Църквата, и останалия свят. Те също тържествено ангажират светиите в служение на Бога в Христос, в съгласие с Неговото Слово.
/Бит. 17:7,10,11; 34:14; Изх. 12:48; Мт. 28:19; 1Петр. 3:21; Римл. 4:11; 6:3,4; 1Кор. 5:7,8; 10:16,21; 11:23,25,26; Кол. 2:12; Гал. 3:27/
Тайнството се състои от два елемента: единият е външният и доловим за сетивата знак, използван според отреденото от самия Христос; другият е вътрешната и духовна благодат, която знакът изобразява и предлага.
/Мт. 3:11; 1Петр. 3:21; Римл. 2:28,29/
Освен двете установени от Бога свети тайнства: водно Кръщение и Причастие /Господна вечеря/, в някои църкви /Римокатолическа и Православна/ се въздигат до тайнства още пет ритуала: миропомазване, покаяние/изповед, свещенство, бракосъчетание и елеосвещение/маслосвет.
Описаните пет ритуала нямат природата на истинско тайнство, опиращо се на Божието слово. Те не са учредени и не водят началото си от Христа. Не са заповядани от Христос да се съблюдават от християните. Не предлагат, не дават и не запечатват у нас опрощение на греховете. Те са се родили отчасти от изкривеното подражание на апостолите, отчасти от житейските условия, или като обичаи родени от живота, появили се случайно и след апостолите, и не са дадени на светата Църква от Бога като Божествено установление. Макар и допускани от Св. Писание, те нямат същата природа както Кръщението и Причастието.
„Ние учим, че тайнствата не са учредени единствено като външни белези, по които хората да бъдат определяни като християни. Те са и външни белези, и свидетелство за Божията воля към нас, целящи да пробуждат и укрепват вярата на тези, които ги приемат. Ето защо трябва да се приемат с вяра в обещанията, давани в съответното тайнство.
Следователно осъждаме тези, които учат, че тайнствата имат оправдателна сила ex opere operato, т.е. само по силата на извършеното действие, и които пропускат да учат, че е необходимо тайнствата да се приемат с вяра в Божието обещание за опрощение на греховете.” /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/
Тайнствата
-
eichman
- Добродетел
- Мнения: 43
- Регистриран: 01 яну 2009 21:05
- пол: мъж
Re: Тайнствата
КРЪЩЕНИЕТО
Библията и лутераните учат, че Светото Кръщението, установено от Бога, е тайнство и свещенодействие, в което се използва вода и Божието Слово. Водното кръщение е отредено от Исус Христос не само за тържествено приемане на кръщавания във видимата църква, но също и с цел да му служи като знак и печат на завета на благодат, на присаждането му в Христос, на новорождението му и на отдаването му на Бога, чрез Исус Христос, за да води нов живот. Кръщението дава опрощение на греховете, духовен живот и вечно спасение. Предназначено е за млади и стари, включително и деца. Бебетата също са грешни и следователно е необходимо да бъдат родени отново, което се постига чрез кръщението.
/Пс. 51:5; Мт. 18:6; 28:19,20; Мк. 1:4; 10:13-16; 16:16; Ин. 3:5,6; Деян. 22:16; Римл. 4:11; 6:3-5; Кол. 2:11,12; Гал. 3:27; Тит 3:5/
Това тайнство, както постановява сам Христос, трябва да бъде продължавано в Църквата Му до края на света.
/Мт. 28:19,20; Мк. 16:15,16/
Потапянето на човек във вода не е единствено правилният начин на кръщение и не е необходимо, /Кръщаването е използване на вода по различни начини като напръскване, поливане или пълно потапяне/ но водното Кръщение е отслужено правилно когато човек се полее или поръси с вода.
/Мк. 7:2-4; Лк. 11:38; Деян. 2:17; Евр. 9:10,13,19,21/
Тайнството Кръщение трябва да бъде отслужвано само веднъж по отношение на всеки човек.
/Римл. 6:3-11; Еф. 4:5/
Не само действително изповядващите вяра в Христос и послушание към Него, но също и невръстните деца на един или двама вярващи родители, трябва да се кръщават.
/Бит. 17:7-14; Пс. 51:5; Мт. 18:6; 19:13; 28:19; Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17; Ин. 3:5,6; Деян. 2:38,39,41; 8:12,13; 16:14,15; Римл. 4:11,12; 1Кор. 7:14; Кол. 2:11,12; Гал. 3:9,14/
ЗАЩО НЯКОИ ЦЪРКВИ НЕ КРЪЩАВАТ НОВОРОДЕНИ? (например: Анабаптистката, Баптистката, Менонитската, Петдесятната и др. църкви)
1) Те твърдят, че новородените са или без грях, или Бог не ги държи отговорни за греховете им, докато не достигнат „възрастта, когато стават отговорни” (около 9-12 години).
2) Те твърдят, че новородените не могат да вярват в Христос, тъй като не могат да мислят рационално.
3) Те смятат, че кръщаването е акт на подчинение – добро дело в името на Бога, а не средство на Божията благодат, благословено деяние, което Бог върши за тях.
А. Съдбата на некръстените новородени не е известна.
Б. Вероятността да отидат на специално място във вечността, предназначено за тези деца не е библейско учение.
В. Бог е милостив и ние оставяме на Неговата милост всички тези деца.
Ако погледнем рационално на акта на кръщаване, той няма никакъв смисъл. Той дава резултат, само защото е по Божия заповед и Бог стои зад него. Накратко, Бог казва: „Ти върши своята работа (самото кръщаване на детето) и Аз ще свърша Своята (създаване на вяра в сърцето му, чрез тайнството)”. Следователно виждаме, че силата на кръщението не е в ръцете на човека, който кръщава (всеки християнин може да кръщава), или в мястото, където се прави това (не е нужно то да става единствено в църковна сграда). Тя е в Божието обещание, че чрез това тайнство Той ще създаде и укрепи вярата.
Когато децата на Израил, по пътя им от Египет към Ханаан, са ухапвани от отровни змии като наказание за непокорството си, те се обръщат за помощ към Бога. Чрез Моисей Той им казва да окачат на кол една медна змия. Всички, които погледнат към нея, ще бъдат излекувани. /Числа 21:5-9/ В подобна заповед няма никаква логика. Силата не е в медната змия, а в Божието обещание, свързано с нея. Така е и с кръщението. Божието обещание да създаде вяра и да даде опрощение чрез това тайнство правят кръщението такъв чудесен дар.
А. Децата първо се кръщават, след което се запознават със Светото Писание.
Б. Възрастните първо се въвеждат в основните учения на християнската вяра, след което се кръщават.
(Това е съгласно практиката на раннохристиянската църква)
Кръщението в Лутеранската църква прави ли те лутеран, т.е. протестант? Ако някой е кръстен в Православната църква и след това стане лутеран, трябва ли той или тя да се кръщава отново?
А. Не, има само едно кръщение – християнското.
Б. Ние се кръщаваме в името на Триединния Бог, не в името на вероизповеданието си.
ЗАПОВЕДТА ЗА КРЪЩАВАНЕ
Преди да се възнесе на небето, Исус заповядва на учениците Си:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал….” /Мт. 28:19,20а/
ПРИ КРЪЩЕНИЕТО БОГ ПОСТАВЯ ИМЕТО СИ ВЪРХУ НАС
„Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” /Гал. 3:26,27/
ЧРЕЗ КРЪЩЕНИЕТО БОГ НИ ДОВЕЖДА ДО ВЯРА В ИСУС И НИ ПРАВИ ЧЛЕНОВЕ НА СВОЕТО СЕМЕЙСТВО С УВЕРЕНИЕТО, ЧЕ СМЕ ЛИЧНО НЕГОВИ
„Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост.” /Ис. 54:10/
ИСУС ЗАПОВЯДВА КРЪЩЕНИЕТО ЗА ВСИЧКИ ХОРА
„Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.” /Мт. 28:19/
ИСУС НЕ ПРАВИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. ТЪЙ КАТО И ПЕЛЕНАЧЕТАТА СА РОДЕНИ ГРЕШНИ, ТЕ СЪЩО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПРЕРАЖДАНЕ, ЗА ДА СТАНАТ БОЖИИ ЧАДА
„Исус отговори: Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” /Ин. 3:5,6/
СПАСИТЕЛЯТ ПРИКАНВА ОСОБЕНО ДЕЦАТА ДА ДОЙДАТ ПРИ НЕГО
„Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.” /Мк. 10:14,15/
„В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето Си утаил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците.” /Мт. 11:25/
„А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.” /Мт. 18:2,3/
„Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмраха ги. Но Исус ги повика и рече:Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.” /Лк. 18:15,16/
„……пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение.” /1Петр. 2:2/
„А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене….” /Мт. 18:6/
В Светото Писание се говори за кръщението на „Стефаниновия дом” /1Кор. 1:16/, „домашните на Лидия” /Деян. 16:14,15/, „всички домашни” на тъмничния стражар /Деян. 30-33/
Да се отрече, че апостолите са кръщавали деца, трябва да предположим, че във всички тези случаи на указаните домове не е имало деца. Това е прекалено абстрахиране, особено като се има предвид, че бездетните семейства в онези времена са били голяма рядкост.
Ако кръщението на деца е било ново явление (след ІІІ в. от н.е.) то е могло да се утвърди само след големи спорове, в резултат на борби, а може би и разделения, но историята нищо не ни съобщава за спорове между християните относно кръщаването на деца. Напротив, Кръщението е било разпространено и утвърдено както на Изток, така и на Запад, не предизвиквайки никаква съпротива от страна на християните. Кръщението на деца е било известно навсякъде от апостолски времена. То не е подлагано никога на съмнение до Реформацията.
КАТЕХИЗИС НА МАРТИН ЛУТЕР
Какво е Кръщението?
Кръщението се извършва не с обикновена вода, а с вода, използвана по Божия заповед и свързана с Божието Слово.
„Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.” /Мт. 28:19/
Какво ни дава Кръщението?
Кръщението ни дава опрощение на греховете, спасява ни от смъртта и дявола и дарява вечно спасение на всички, които вярват в това, както ни уверяват Божиите думи и обещания.
„Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.” /Мк. 16:16/
Как може водата да върши такива велики неща?
Разбира се, не водата е тази, която извършва тези велики неща. Извършва ги Божието Слово, което е със и във водата, и вярата, която се уповава на Словото, когато то се използва едновременно с водата. Защото без Божието Слово, водата не е никакво кръщение, а си е обикновена вода. Но прилагана едновременно със Словото, тя е Кръщение, което ще рече, благодатна вода на живота и баня на възраждането от Светия Дух.
„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно измиване чрез Словото.” /Еф. 5:25,26/
„Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот. Вярно е това слово. /Тит 3:5-8/
Какво означава Кръщението с вода?
Кръщението с вода означава, че старият Адам в нас трябва да бъде разпнат на кръст чрез ежедневно разкаяние и покаяние, като всички негови зли дела и желания бъдат умъртвени. То също означава, че новият човек трябва ежедневно да се въздига за живот в праведност и чистота пред Бога сега и завинаги.
„Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.” /Римл. 6:4/
Иоан е кръщавал във вода /Мт. 3:5-12; Ин. 3:23; Деян. 13:24; 19:4/, Христос приема кръщение /Мт. 3:13-15; Лк. 3:21/, Христос кръщава във вода /Ин. 3:22/, Христос заповядва на учениците да кръщават /Мт. 28:19,20; Мк. 16:15,16/, извършва се в името на Отца, Сина и Святия Дух /Мт. 28:19/, кръщението е наречено: - раждане от вода /Ин. 3:3,5,6/, - участие в смъртта на Исус Христос /Римл. 6:3,4,11/, - кръщение за опрощение на греховете /Деян. 2:38; 22:16/, Кръщението трябва да бъде придружено с: - изповядване на греховете /Мт. 3:6/, - покаяние /Деян. 2:38/, - вяра /Деян. 8:37; 18:8/, има само едно Кръщение /Еф. 4:5/, кръщавани са били, както отделни лица, така и цели семейства /Деян. 8:38; 9:18; 16:15; 1Кор. 1:16/, преобрази на кръщението във вода /1Петр. 3:20,21; 1Кор. 10:2/.
„Ние учим, че кръщението е необходимо; чрез него се дава благодатта. Децата също трябва да приемат кръщение, защото чрез кръщението те биват посвещавани на Бога и биват приемани в Неговата благодат.
Ние осъждаме анабаптистите, които отхвърлят кръщаването на деца, като заявяват, че децата могат да се спасят и без да бъдат кръстени.” /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/
Библията и лутераните учат, че Светото Кръщението, установено от Бога, е тайнство и свещенодействие, в което се използва вода и Божието Слово. Водното кръщение е отредено от Исус Христос не само за тържествено приемане на кръщавания във видимата църква, но също и с цел да му служи като знак и печат на завета на благодат, на присаждането му в Христос, на новорождението му и на отдаването му на Бога, чрез Исус Христос, за да води нов живот. Кръщението дава опрощение на греховете, духовен живот и вечно спасение. Предназначено е за млади и стари, включително и деца. Бебетата също са грешни и следователно е необходимо да бъдат родени отново, което се постига чрез кръщението.
/Пс. 51:5; Мт. 18:6; 28:19,20; Мк. 1:4; 10:13-16; 16:16; Ин. 3:5,6; Деян. 22:16; Римл. 4:11; 6:3-5; Кол. 2:11,12; Гал. 3:27; Тит 3:5/
Това тайнство, както постановява сам Христос, трябва да бъде продължавано в Църквата Му до края на света.
/Мт. 28:19,20; Мк. 16:15,16/
Потапянето на човек във вода не е единствено правилният начин на кръщение и не е необходимо, /Кръщаването е използване на вода по различни начини като напръскване, поливане или пълно потапяне/ но водното Кръщение е отслужено правилно когато човек се полее или поръси с вода.
/Мк. 7:2-4; Лк. 11:38; Деян. 2:17; Евр. 9:10,13,19,21/
Тайнството Кръщение трябва да бъде отслужвано само веднъж по отношение на всеки човек.
/Римл. 6:3-11; Еф. 4:5/
Не само действително изповядващите вяра в Христос и послушание към Него, но също и невръстните деца на един или двама вярващи родители, трябва да се кръщават.
/Бит. 17:7-14; Пс. 51:5; Мт. 18:6; 19:13; 28:19; Мк. 10:13-16; Лк. 18:15-17; Ин. 3:5,6; Деян. 2:38,39,41; 8:12,13; 16:14,15; Римл. 4:11,12; 1Кор. 7:14; Кол. 2:11,12; Гал. 3:9,14/
ЗАЩО НЯКОИ ЦЪРКВИ НЕ КРЪЩАВАТ НОВОРОДЕНИ? (например: Анабаптистката, Баптистката, Менонитската, Петдесятната и др. църкви)
1) Те твърдят, че новородените са или без грях, или Бог не ги държи отговорни за греховете им, докато не достигнат „възрастта, когато стават отговорни” (около 9-12 години).
2) Те твърдят, че новородените не могат да вярват в Христос, тъй като не могат да мислят рационално.
3) Те смятат, че кръщаването е акт на подчинение – добро дело в името на Бога, а не средство на Божията благодат, благословено деяние, което Бог върши за тях.
А. Съдбата на некръстените новородени не е известна.
Б. Вероятността да отидат на специално място във вечността, предназначено за тези деца не е библейско учение.
В. Бог е милостив и ние оставяме на Неговата милост всички тези деца.
Ако погледнем рационално на акта на кръщаване, той няма никакъв смисъл. Той дава резултат, само защото е по Божия заповед и Бог стои зад него. Накратко, Бог казва: „Ти върши своята работа (самото кръщаване на детето) и Аз ще свърша Своята (създаване на вяра в сърцето му, чрез тайнството)”. Следователно виждаме, че силата на кръщението не е в ръцете на човека, който кръщава (всеки християнин може да кръщава), или в мястото, където се прави това (не е нужно то да става единствено в църковна сграда). Тя е в Божието обещание, че чрез това тайнство Той ще създаде и укрепи вярата.
Когато децата на Израил, по пътя им от Египет към Ханаан, са ухапвани от отровни змии като наказание за непокорството си, те се обръщат за помощ към Бога. Чрез Моисей Той им казва да окачат на кол една медна змия. Всички, които погледнат към нея, ще бъдат излекувани. /Числа 21:5-9/ В подобна заповед няма никаква логика. Силата не е в медната змия, а в Божието обещание, свързано с нея. Така е и с кръщението. Божието обещание да създаде вяра и да даде опрощение чрез това тайнство правят кръщението такъв чудесен дар.
А. Децата първо се кръщават, след което се запознават със Светото Писание.
Б. Възрастните първо се въвеждат в основните учения на християнската вяра, след което се кръщават.
(Това е съгласно практиката на раннохристиянската църква)
Кръщението в Лутеранската църква прави ли те лутеран, т.е. протестант? Ако някой е кръстен в Православната църква и след това стане лутеран, трябва ли той или тя да се кръщава отново?
А. Не, има само едно кръщение – християнското.
Б. Ние се кръщаваме в името на Триединния Бог, не в името на вероизповеданието си.
ЗАПОВЕДТА ЗА КРЪЩАВАНЕ
Преди да се възнесе на небето, Исус заповядва на учениците Си:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал….” /Мт. 28:19,20а/
ПРИ КРЪЩЕНИЕТО БОГ ПОСТАВЯ ИМЕТО СИ ВЪРХУ НАС
„Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.” /Гал. 3:26,27/
ЧРЕЗ КРЪЩЕНИЕТО БОГ НИ ДОВЕЖДА ДО ВЯРА В ИСУС И НИ ПРАВИ ЧЛЕНОВЕ НА СВОЕТО СЕМЕЙСТВО С УВЕРЕНИЕТО, ЧЕ СМЕ ЛИЧНО НЕГОВИ
„Защото, ако и да изчезнат планините и да се поместят хълмовете, пак Моята благост няма да се оттегли от тебе, и заветът Ми на мир няма да се помести, казва Господ, Който ти показва милост.” /Ис. 54:10/
ИСУС ЗАПОВЯДВА КРЪЩЕНИЕТО ЗА ВСИЧКИ ХОРА
„Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.” /Мт. 28:19/
ИСУС НЕ ПРАВИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ. ТЪЙ КАТО И ПЕЛЕНАЧЕТАТА СА РОДЕНИ ГРЕШНИ, ТЕ СЪЩО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПРЕРАЖДАНЕ, ЗА ДА СТАНАТ БОЖИИ ЧАДА
„Исус отговори: Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.” /Ин. 3:5,6/
СПАСИТЕЛЯТ ПРИКАНВА ОСОБЕНО ДЕЦАТА ДА ДОЙДАТ ПРИ НЕГО
„Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.” /Мк. 10:14,15/
„В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето Си утаил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците.” /Мт. 11:25/
„А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.” /Мт. 18:2,3/
„Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмраха ги. Но Исус ги повика и рече:Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.” /Лк. 18:15,16/
„……пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение.” /1Петр. 2:2/
„А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене….” /Мт. 18:6/
В Светото Писание се говори за кръщението на „Стефаниновия дом” /1Кор. 1:16/, „домашните на Лидия” /Деян. 16:14,15/, „всички домашни” на тъмничния стражар /Деян. 30-33/
Да се отрече, че апостолите са кръщавали деца, трябва да предположим, че във всички тези случаи на указаните домове не е имало деца. Това е прекалено абстрахиране, особено като се има предвид, че бездетните семейства в онези времена са били голяма рядкост.
Ако кръщението на деца е било ново явление (след ІІІ в. от н.е.) то е могло да се утвърди само след големи спорове, в резултат на борби, а може би и разделения, но историята нищо не ни съобщава за спорове между християните относно кръщаването на деца. Напротив, Кръщението е било разпространено и утвърдено както на Изток, така и на Запад, не предизвиквайки никаква съпротива от страна на християните. Кръщението на деца е било известно навсякъде от апостолски времена. То не е подлагано никога на съмнение до Реформацията.
КАТЕХИЗИС НА МАРТИН ЛУТЕР
Какво е Кръщението?
Кръщението се извършва не с обикновена вода, а с вода, използвана по Божия заповед и свързана с Божието Слово.
„Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.” /Мт. 28:19/
Какво ни дава Кръщението?
Кръщението ни дава опрощение на греховете, спасява ни от смъртта и дявола и дарява вечно спасение на всички, които вярват в това, както ни уверяват Божиите думи и обещания.
„Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.” /Мк. 16:16/
Как може водата да върши такива велики неща?
Разбира се, не водата е тази, която извършва тези велики неща. Извършва ги Божието Слово, което е със и във водата, и вярата, която се уповава на Словото, когато то се използва едновременно с водата. Защото без Божието Слово, водата не е никакво кръщение, а си е обикновена вода. Но прилагана едновременно със Словото, тя е Кръщение, което ще рече, благодатна вода на живота и баня на възраждането от Светия Дух.
„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно измиване чрез Словото.” /Еф. 5:25,26/
„Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, когото изля изобилно върху нас чрез Исуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани чрез Неговата благодат, да станем, според надеждата, наследници на вечния живот. Вярно е това слово. /Тит 3:5-8/
Какво означава Кръщението с вода?
Кръщението с вода означава, че старият Адам в нас трябва да бъде разпнат на кръст чрез ежедневно разкаяние и покаяние, като всички негови зли дела и желания бъдат умъртвени. То също означава, че новият човек трябва ежедневно да се въздига за живот в праведност и чистота пред Бога сега и завинаги.
„Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.” /Римл. 6:4/
Иоан е кръщавал във вода /Мт. 3:5-12; Ин. 3:23; Деян. 13:24; 19:4/, Христос приема кръщение /Мт. 3:13-15; Лк. 3:21/, Христос кръщава във вода /Ин. 3:22/, Христос заповядва на учениците да кръщават /Мт. 28:19,20; Мк. 16:15,16/, извършва се в името на Отца, Сина и Святия Дух /Мт. 28:19/, кръщението е наречено: - раждане от вода /Ин. 3:3,5,6/, - участие в смъртта на Исус Христос /Римл. 6:3,4,11/, - кръщение за опрощение на греховете /Деян. 2:38; 22:16/, Кръщението трябва да бъде придружено с: - изповядване на греховете /Мт. 3:6/, - покаяние /Деян. 2:38/, - вяра /Деян. 8:37; 18:8/, има само едно Кръщение /Еф. 4:5/, кръщавани са били, както отделни лица, така и цели семейства /Деян. 8:38; 9:18; 16:15; 1Кор. 1:16/, преобрази на кръщението във вода /1Петр. 3:20,21; 1Кор. 10:2/.
„Ние учим, че кръщението е необходимо; чрез него се дава благодатта. Децата също трябва да приемат кръщение, защото чрез кръщението те биват посвещавани на Бога и биват приемани в Неговата благодат.
Ние осъждаме анабаптистите, които отхвърлят кръщаването на деца, като заявяват, че децата могат да се спасят и без да бъдат кръстени.” /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/
-
eichman
- Добродетел
- Мнения: 43
- Регистриран: 01 яну 2009 21:05
- пол: мъж
Re: Тайнствата
ПРИЧАСТИЕТО
ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ
Библията и лутераните учат, че Светото Причастие е тайнство, установено от Христос. Във, със и под формата на хляб и вино ние получаваме истинското тяло и истинската кръв на Исус и чрез приемането им Той опрощава греховете ни, засилва нашата вяра и дава вечно спасение на всички вярващи. Само покаялите се грешници, които са получили надлежно опрощение и обучение в християнската вяра, трябва да бъдат допускани до това тайнство.
/Мт. 26:26-29; Мк. 14:22-25; Лк. 22:19,20; Ин. 6:51-58; 1Кор. 10:16,17; 11:23-34/
Наименования:
- Причастие
- Господна вечеря
- Тайнство на олтара
- Господната маса /трапеза/
- Разчупването на хляба
- Евхаристия – гр. („отдаване на благодарност”)
- Последната вечеря
- Тайната вечеря
Учредяване. Началото.
1. Време: Четвъртък, преди Разпети петък (известен като Велики четвъртък или Страстния четвъртък)
2. Повод: Исус и учениците празнуват Пасхата (с печено агне, безквасен хляб, вино, горчиви треви и други ястия), които евреите приготвят всяка година, за да отбележат излизането от Египет – вижте /Изход 12гл./
Нашият Господ Исус през нощта, когато беше предаден, установи тайнството на Своето тяло и кръв, наречено Господна вечеря, което да бъде съблюдавано в Църквата Му до края на света. В това тайнство Христос не е принасян на Своя Отец, нито се извършва някакво реално повторно /или поредно/ жертвоприношение за прощаване на греховете на живи или мъртви; тук става само възпоменаване на Неговото единствено себепредаване в жертва на кръста, извършена веднъж завинаги и духовно въздаване на цялата възможна прослава на Бога по същия повод, и приемане на Неговото истинско тяло и Неговата истинска кръв във, със и под хляба и виното. Така, че отслужваната от Папата и католическите свещеници жертвена меса, и от православните духовници жертвена литургия за живи и мъртви е накърняване, омаловажаване и обезличаване на Христовата неповторима жертва – единственото умилостивение за греховете на грешните човеци.
/Евр. 7:2323,24,27; 9:22,25-28; 10:10-14,18; 1Кор. 11:23-26; 10:16,17,21; 12:13; Мт. 26:26,27; Лк. 22:19,20/
В това тайнство Господ Исус е постановил служителите Му да изричат пред хората думите, с които Той го е въвел; да се молят, и да благославят хляба и виното, като по този начин ги освещават от ежедневната им употреба за употреба като святи елементи; също така да взимат и да разчупват хляба, да взимат и чашата, и като се включат и самите те, да дават и от двете на всички, които участват в тайнството; но да не дават на някой, който в момента не присъства на църковното богуслужение.
/Мт. 26:26-28; Мк. 14:22-24; Лк. 22:19,20; 1Кор. 10:16,17; 11:20,23-27; Деян. 20:7/
Доктрината отстояваща претворяването /преосъществяването/ на хляба и виното при освещаването им от свещеник или по някакъв друг начин в Христово тяло и кръв (обикновено наричана трансубстанция), така че елементите преставали да бъдат вече хляб и вино, противоречи не само на Писанието, но и на човешкия разум и логика. Тя изопачава същността на тайнството и е била, както и продължава да бъде източник на най – различни суеверия, дори на най – грубо идолопоклонство.
/Деян. 3:21; 1Кор. 11:24-26; Лк. 24:6,39/
КАКВО ПОЛУЧАВА ЧОВЕК ЧРЕЗ ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ?
Други протестантски църкви Лутерански църкви Католическа църква
Православна църква
Хляб
+
Вино Хляб и Тялото на Исус
+
Вино и Кръвта на Исус Тялото на Исус
+
Кръвта на Исус
Символично присъствие Действително присъствие
/Консубстанция/ Претворяване
Преосъществяване
/Трансубстанция/
1. Господната вечеря не е тайнство; тя е просто символичен акт, заповядан от Христос да се продължава в Църквата Му, докле се върне отново в слава.
1. Господната вечеря е тайнство, което е учредено и води началото си от Христос; използва видими елементи (хляба и виното); заповядана е от Христос, и е в съответствие с Божието Слово. Господната вечеря ни предлага същото опрощение на греховете, спасение и вечен живот, които Христос ни предоставя даром (чрез вярата), и е спечелил изцяло със смъртта и възкресението Си. 1. Господната вечеря е тайнство, при което тялото и кръвта на Христос по безкръвен начин се пожертват от свещеника отново като изкупление за греховете на живи и мъртви. Св. Дарове на олтара се преосъществяват от свещеника (променят същността си) след молитвено призоваване, чрез действието на Светия Дух
2. В Господната вечеря присъстват и получаваме само две неща: хляб и вино /или гроздов сок/. Христовото тяло и кръв присъстват символично и духовно. Действителното присъствие се отрича. 2. В Господната вечеря присъстват и получаваме четири неща: Неговото истинско тяло и кръв във, със и под хляба и виното. Действително присъствие.
2. В Господната вечеря присъстват и получаваме само две неща: тялото и кръвта на Христос.
Преосъществяване.
Претворяване.
КАКВО КАЗВА ПИСАНИЕТО?
„И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте, това Е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това Е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за опрощение на греховете.” /Мт. 26:26-28/
„И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече:Вземете, яжте; това Е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това Е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за мнозина.” /Мк. 14:22-24/
„И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това Е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата подир вечерятя, и рече: Тази чаша е новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива.” /Лк. 22:19,20/
„Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение В Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение В Христовото тяло?” /1Кор. 10:16/
„Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи, и рече: Това Е Моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият Завет В Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде хляба, или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:23-29/
Светото Писание твърди, че в тайнството на Господната вечеря християните получават: истинското тяло и кръв на Христа под формата на хляб и вино. 1.хляб; 2.вино; 3.тялото на Христа; 4.кръвта на Христа. Исус казва: „Това Е Моето тяло, Това Е Моята кръв”. Той никъде не споменава: Това представлява Моето тяло, това е символ на Моята кръв.
Веднъж един човек попитал: „Ако всичките ми грехове са вече опростени чрез смъртта и възкресението на Христос, защо тогава трябва да ходя на Господната вечеря?” Този въпрос показва, че човекът приема Господната вечеря като място, на което трябва да отиде, или нещо, което трябва да направи, за да се погрижи за греховете си, които още не са му опростени или отново трябва да бъдат опростени. Този човек едва ли би могъл да бъде по-далеч от истината. Първо, за вярващия няма непростени грехове. Когато Христос е умрял на кръста, Той е умрял за всички грехове на света, които са извършени или ще се извършат някога. Нещо повече, ние получаваме това опрощение не чрез добри дела или молитви, а единствено чрез вярата – същата тази вяра, която се засилва на Господната вечеря.
Това все още оставя въпроса открит. Щом целта на Господната вечеря не е да опрощава вече опростени грехове, защо тогава Христос я учредява? Прави го за наше успокоение. Той иска да сме сигурни, че греховете ни са опростени. И вместо да ни успокоява с многословие, в тайнството (не въз основа на логиката, а изпълнявайки обещанието Си) Той ни предлага тялото и кръвта Си – точно това, с което е спечелено опрощението ни. Когато осъзнаем това, разбираме какво силно доказателство е Господната вечеря за нас всеки път, когато участваме в нея. Чувстваме се така, сякаш стоим под кръста и разпнатият Христос поглежда надолу към нас, извиква ни лично и казва: „Аз умирам, за да отнеса греховете ти.”
Ето защо наричаме това тайнство – Причастие. Причастие означава съпричастност. Чрез него имаме възможността да бъдем съпричастни към смъртта на Христос и към опрощението на греховете, което тя спечелва.
ПОДГОТОВКА ЗА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
Нашият Господ Исус Христос учредява Тайнството на олтара за успокоение и укрепване на тези, които са достатъчно добре подготвени според инструкциите, които Той ни дава чрез апостол Павел: ”Затова, който яде хляба, или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:-29/
Затова предупреждаваме тези, които имат намерение да участват в тайнството, че първо трябва да преминат през самостоятелна проверка и изпитание. Писанията обясняват и целта на тази самопроверка: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си….” /2Кор. 13:5/. Ако сте искрени при самопроверката, ще можете да определите отношението си към греха, както и отношението си към Спасителя от греха.
Макар че самопроверката преди приемане на Господната вечеря може да включва много въпроси, само четири са наистина важни.
1. ВЯРВАМ ЛИ, ЧЕ СЪМ ГРЕШНИК?
Разсъждавайки над този въпрос, трябва да имаме предвид Десетте Божии заповеди и да оценим живота си, който водим, съобразно техните критерии. В Божието Слово се казва, че една от целите на заповедите е да ни посочат греховете ни: „Чрез закона става само познаването на греха.” /Римл. 3:20/
Също така трябва да имаме предвид какво изисква от нас Бог във връзка с тези заповеди: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” /Мт. 5:48/.
Имайки предвид живота, който водим, и всичко, което Божието Слово казва за нас, трябва да бъдем честни и да се съгласим с твърдението на Писанието: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.” /Екл. 7:20/. Греховете ни заслужават Божия гняв и наказание в този живот и във вечността.
2. ВЯРВАМ ЛИ, ЧЕ ИСУС Е УМРЯЛ ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ МИ?
Вторият въпрос е важен за човека, осъзнал греховете си. Обмисляйки отговора си на въпроса, нека се вслушаме отново в уверението, което нашият Спасител е направил за нас: „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните.” /1Тим. 1:15/. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” /1Ин. 1:9/. „Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” /1Ин. 2:2/. „Бог в Христа е простил на вас.” /Еф. 4:32/
3. РЕШЕН ЛИ СЪМ, С БОЖИЯТА ПОМОЩ, ДА ИЗПРАВЯ НЕРЕДНОСТИТЕ В ЖИВОТА СИ?
Опростените грешници не биха пожелали да съгрешат отново. Затова ап.Павел пита: „Тогава какво? Да речем ли: нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” /Римл. 6:1,2/
Разглеждайки този въпрос, нека потърсим подкрепа в Писанията:
„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” /2Кор. 5:17/
„Иди си, отсега не съгрешавай вече.” /Ин. 8:11/
„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” /Ин. 14:15/
4. ВЯРВАМ ЛИ В ОБЕЩАНИЯТА НА ИСУС ЗА ТАЙНСТВОТО НА ОЛТАРА?
Последният въпрос съдържа в себе си смисъла на самото тайнство. Христос е обещал, че в това тайнство Той ни дава тялото и кръвта Си, заедно с хляба и виното. „Това Е Моето тяло…..това Е Моята кръв”, казва Исус. Неговият апостол също потвърждава тази истина: „Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение В Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение В Христовото тяло?” /1Кор. 10:16/. От съдбоносно значение е всички, които се причастяват, да различават и приемат действителното присъствие на Христовото тяло и кръв в тайнството, защото Бог казва: „Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:29/.
Също така трябва да вярваме и в обещанията на Господа относно ползата от Господната вечеря. Христос обещава: „Това е Моето тяло, което за вас се дава…..това е Моята кръв, която за вас се пролива…..за опрощение на греховете.” Трябва твърдо да вярваме, че в това тайнство нашият Спасител ни дава тялото и кръвта Си за пълно опрощение на всичките ни грехове.
Първообраз на Господната вечеря /Изх. 12:21-28; 1Кор. 5:7,8/, Описанието й /Мт. 26:26; Мк. 14:17-26; Лк. 22:14-20; Ин. 13:2-30; 1Кор. 11:23-25/, Целта й /Лк. 22:19; 1Кор. 11:24-26/, Общение с тялото и кръвта Христови /1Кор. 10:16/, Участие в хляба и виното /Мт. 26:27; 1Кор. 11:26/, преди да приемем Причастието /1Кор. 11:28,31/, Да участваме в тайнството с искреност и истина /1Кор. 5:7,8/, Които участват……/1Кор. 10:21/, Първата църква често е практикувала тайнството /Деян. 2:42; 20:7/, Които участват недостойно /1Кор. 11:27-31/
КАТЕХИЗИС НА МАРТИН ЛУТЕР
Какво е тайнството на олтара?
Това е истинското тяло и кръв на нашия Господ Исус Христос, под формата на хляб и вино, за нас християните да ядем и пием, наредено от самия Христос.
Къде е написано това?
Евангелистите Матей, Марк, Лука и ап.Павел пишат следното: „Нашият Господ Исус Христос в нощта, в която бе предаден, взе хляб и като благослови, разчупи го и го даде на учениците Си с думите:
- Вземете, яжте: това е Моето тяло, дадено заради вас. Правете това и си спомняйте за Мене. По същия начин след вечеря взе чашата и след като благослови, даде им я и каза:
- Пийте от нея всички, защото тази чаша е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете. И когато пиете, спомняйте си за Мене.”
Каква е ползата от такова ядене и пиене?
Това се вижда от следните думи: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете, живот и спасение. Защото където има опрощение на греховете, там има живот и спасение.”
Как може яденето и пиенето да правят такива велики неща?
Не самото ядене и пиене правят това, а следните думи: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете.” Тези думи заедно с яденето и пиенето са основното нещо в тайнството; и този, който повярва на думите, ще получи това, което те казват, а именно опрощение на греховете.
Кой тогава е достоен и наистина подготвен за това тайнство?
Постенето и подготовката на тялото са наистина чудесна външна подготовка; но истински достоен и добре подготвен е онзи, който вярва в думите: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете.” А този, който не вярва, или се съмнява в тези думи, е недостоен и неподготвен, защото думите „заради вас” изискват всички сърца да вярват.
ХРИСТИЯНСКИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЪСТАВЕНИ ОТ Д-Р МАРТИН ЛУТЕР ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ВЪЗНАМЕРЯВАТ ДА СЕ ПРИЧАСТЯТ
1. Вярваш ли, че си грешник?
Да, вярвам; аз съм грешник.
2.От къде знаеш това?
От десетте Божии заповеди; не ги спазвам.
3.Съжаляваш ли за греховете си?
Да, съжалявам, че съгрешавам пред Бога.
4. Какво заслужаваш от Бог за греховете си?
Неговият гняв и недоволство, смърт и вечно проклятие /Римл. 6:21,23/
5. Надяваш ли се на спасение?
Да, уверен съм в това.
6. В кого вярваш?
В моя скъп Господ Исус Христос.
7. Кой е Христос?
Синът на Бог, истински Бог и Човек.
8. Колко богове има?
Само един; но Той има три Лица: Отец, Син и Светия Дух.
9. Какво е направил за теб Христос, за да Му вярваш?
Той умря за мен, и проля кръвта Си за мен на кръста, за опрощение на
греховете.
10.Отецът също ли умря за теб?
Не; защото Отец е само Бог, също и Светия Дух; а Синът е истински Бог
и истински Човек; Той умря заради мен и проля кръвта Си заради мен.
11.Откъде знаеш това?
От Светото Евангелие и от думите в тайнството на Светото Причастие и
от Неговото тяло и Неговата кръв, дадени ми като залог в тайнството.
12.Как тълкуваш тези думи?
Нашият Господ Исус Христос в нощта, в която бил предаден, взел хляб;
благословил го, разчупил го и го дал на учениците Си с думите:
„Вземете, яжте; това е Моето тяло, дадено заради вас. Правете това, за да
си спомняте за Мене”. По същия начин след вечеря Той взел чашата,
благословил и им дал с думите: „Пийте всички от нея; тази чаша е Моята
кръв на Новия Завет, която се пролива заради вас, за опрощение на
греховете. Правете това и колкото често пиете, спомняйте си за Мене.”
13.Вярвате ли тогава, че истинското тяло и кръв на Христа са в
тайнството?
Да, вярвам.
14.Какво ви кара да вярвате в това?
Думите на Христос: „Вземете, яжте, това е Моето тяло. Пийте всички от
нея. Тази чаша е Моята кръв на Новия Завет.”
15.Какво трябва да правим, когато ядем Неговото тяло и пием
Неговата кръв и така получаваме залога?
Трябва да помним и превъзнасяме Неговата смърт и пролятата Му кръв,
както ни е учил: „Правете това и колкото често пиете, спомняйте се за
Мене.”
16.Защо трябва да помним и превъзнасяме Неговата смърт?
За да се научим да вярваме, че никое същество не може да изкупи
греховете ни, освен Христос, истински Бог и Човек. Да се научим, също
така, да се отнасяме с ужас към греховете си и наистина да ги смятаме за
големи. Да откриваме радост и утешение единствено в Него и да бъдем
спасени чрез своята вяра.
17.Какво е накарало Христос да умре и да изкупи греховете ни?
Неговата голяма любов към Отца Му, към мен и към другите грешници,
както е написано с Ин. 14:31; Римл. 5:8, Гал. 2:20; Еф. 5:2.
18.Защо в крайна сметка искаш да се причастиш?
За да се науча да вярвам, че Христос е умрял за греховете ми от голяма
любов, както вече беше казано, и да се науча също така, да обичам Бог и
ближния си.
19.Какво трябва да убеди и накара един християнин да получава често
причастието?
Що се отнася до Бог, заповедите и обещанията на Христос, нашия
Господ, трябва да го накарат да се причастява често. Що се отнася до
самия християнин, греховете, които тежат на раменете му, заради тях са
дадени тези заповеди, този кураж и обещания.
20.Какво трябва да направи човек, ако не осъзнава тези грехове и не
чувства глад и жажда да се причасти?
На такъв човек не може да се даде по – добър съвет от този: на първо
място да сложи ръка на гърдите си и да почувства дали все още има
плът и кръв и по всякакъв начин да повярва какво се казва в Писанията:
в Гал. 5:17-21, Римл. 7:18 и Ис. 64:6. Второ, да се огледа наоколо и да
види дали все още е в света и да има едно наум, че греховете и
нещастията няма да свършат, както е казано в Писанията: в Ин. 15:18-25,
1Ин.2,5гл., Мт. 24:9-13; Деян. 14:22.
Трето, че със сигурност дяволът ще го навести и със своите лъжи и
тормоз денем и нощем няма да го остави на мира вътрешно и отвън
(духом и тялом), както е описано в Писанията: в Ин. 8:44; Петр. 5:8;
Еф. 6:10-12; 2Тим. 2:26.
21.Какво можеш да направиш, ако си болен и не можеш да отидеш на
Светото причастие?
Тогава ще извикам моя пастор да се помоли с мен и да ми даде отделно
Светото причастие.
22.Кога е най – подходящото време да се направи това?
Това трябва да се направи не само, когато смъртта е наближила, но и
по – рано, преди да те напуснат всички физически и умствени сили.
23.Защо искаш да направиш това?
Аз бих искал да направя това, за да получа увереност чрез Светото
причастие, че греховете ми са опростени и че спасението е мое.
„Ние също учим, че истинското тяло и кръв Христови действително присъстват в тайнството на Светото причастие, действително се раздават и действително се приемат. Следователно всички доктрини, които противоречат на това учение, се отхвърлят…….Сред нас и хлябът, и виното се дават на миряните в тайнството. Причината е в ясните учредителни думи на Христос: „Пийте от нея всички.” /Мт. 26:27/. По отношение на чашата Христос с ясни думи заповядва всички да пият от нея……В същото време осъждаме заблудата, според която нашият Господ Христос чрез смъртта Си е заплатил само за първородния грях и е учредил месата като жертва за останалите грехове. Това превръща литургията в жертва за живи и мъртви, жертва, чрез която се снема грехът и чрез която Бог ни примирява със Себе Си. Оттук възниква недоумението сред католическите богослови за това кога човек може да придобие повече благодат – когато присъстват на меса, извършена за много хора, или когато месата се отслужва лично за него. Така започват да се отслужват хиляди меси, от които хората очакват да получат всичко необходимо от Бога. Междувременно вярата в Христос и истинското служение на Бога отмирали в забвение.
Посочените обстоятелства несъмнено подчертават необходимостта хората да се образоват, за да знаят как правилно да подхождат към тайнството. На първо място е важно да се знае, че според Писанието единствено жертвата на Христос, Неговата смърт, може да изкупи първородния грях и всички останали грехове. В посланието до Евреи се казва, че Христос пренесъл Себе Си веднъж и така, чрез тази жертва, е изкупил всичките ни грехове. Безпрецедентна новост в църквата е учението, че смъртта на Христос носи изкупление само на първородния грях, но не и на останалите грехове. Съобразно с това, ние се надяваме всеки да разбере, че тази заблуда бива справедливо осъдена.
Второ, ап.Павел учи, че получаваме оправдание пред Бога само чрез вяра, а не чрез дела. Явно противоположно на това учение е злоупотребата с месата от тези, които мислят, че оправданието се придобива заради извършване на такова дело. Но ако греховете на живи и мъртви се опрощават само заради извършване на месата, то оправданието ще бъде последица от това извършване, а не чрез вяра. А в Писанието няма никакви основания за такова мнение.
В Лука 22:19 Христос казва: „това правете за Мой спомен”. Следователно месата е била учредена, за да могат участниците в тайнството да си спомнят с вяра благословенията, които получават в Христос и да утешат обезпокоената си съвест. Защото да си спомним за Христос, означава да си спомним за благословенията, които се изливат от Него, и да съзнаваме, че ние сме техни приемници. Не е достатъчно да си спомним само историческите факти и обстоятелства, защото това могат да сторят както евреи, така и невярващи. Следователно месата трябва да се извършва с цел тайнството да се дава на тези, които изпитват нужда от утеха, както и Амвросий Медиолански казва: „Тъй като постоянно съгрешавам, то трябва и постоянно да си взимам лекарството.” В тайнството трябва да се участва с вяра, защото в противен случай то би било безполезно. Тъй като литургията не е жертвоприношение за премахване на греховете на живи и мъртви от нечие име, а е причастие, в което и свещениците, и останалите хора получават тайнството за самите себе си, то ние извършваме тайнството по следния начин. На празнични дни и при други случаи, когато причастниците са в църквата, се отслужва меса и тези, които желаят, получават причастие. Така литургията сред нас запазва изначалното си предназначение – предназначение , което е имала и в ранната християнска църква и което може да се потвърди от думите на ап.Павел в 1Кор. 11:20 и от писанията на отците. Йоан Златоуст свидетелства как свещеникът ежедневно е приканвал за причастие, като едни е допускал, а на други е запретявал (Йоан Златоуст, проповед 3 в Послание към Ефесяните, глава 1). Древните канони също посочват, че един човек е извършвал литургията и е причастявал другите свещеници и дякони, защото в думите на Никейския канон се казва: „След свещениците дяконите получават тайнството по реда си от епископа или от свещеника.” (Канон 18 от Никейския събор) /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/
ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ
Библията и лутераните учат, че Светото Причастие е тайнство, установено от Христос. Във, със и под формата на хляб и вино ние получаваме истинското тяло и истинската кръв на Исус и чрез приемането им Той опрощава греховете ни, засилва нашата вяра и дава вечно спасение на всички вярващи. Само покаялите се грешници, които са получили надлежно опрощение и обучение в християнската вяра, трябва да бъдат допускани до това тайнство.
/Мт. 26:26-29; Мк. 14:22-25; Лк. 22:19,20; Ин. 6:51-58; 1Кор. 10:16,17; 11:23-34/
Наименования:
- Причастие
- Господна вечеря
- Тайнство на олтара
- Господната маса /трапеза/
- Разчупването на хляба
- Евхаристия – гр. („отдаване на благодарност”)
- Последната вечеря
- Тайната вечеря
Учредяване. Началото.
1. Време: Четвъртък, преди Разпети петък (известен като Велики четвъртък или Страстния четвъртък)
2. Повод: Исус и учениците празнуват Пасхата (с печено агне, безквасен хляб, вино, горчиви треви и други ястия), които евреите приготвят всяка година, за да отбележат излизането от Египет – вижте /Изход 12гл./
Нашият Господ Исус през нощта, когато беше предаден, установи тайнството на Своето тяло и кръв, наречено Господна вечеря, което да бъде съблюдавано в Църквата Му до края на света. В това тайнство Христос не е принасян на Своя Отец, нито се извършва някакво реално повторно /или поредно/ жертвоприношение за прощаване на греховете на живи или мъртви; тук става само възпоменаване на Неговото единствено себепредаване в жертва на кръста, извършена веднъж завинаги и духовно въздаване на цялата възможна прослава на Бога по същия повод, и приемане на Неговото истинско тяло и Неговата истинска кръв във, със и под хляба и виното. Така, че отслужваната от Папата и католическите свещеници жертвена меса, и от православните духовници жертвена литургия за живи и мъртви е накърняване, омаловажаване и обезличаване на Христовата неповторима жертва – единственото умилостивение за греховете на грешните човеци.
/Евр. 7:2323,24,27; 9:22,25-28; 10:10-14,18; 1Кор. 11:23-26; 10:16,17,21; 12:13; Мт. 26:26,27; Лк. 22:19,20/
В това тайнство Господ Исус е постановил служителите Му да изричат пред хората думите, с които Той го е въвел; да се молят, и да благославят хляба и виното, като по този начин ги освещават от ежедневната им употреба за употреба като святи елементи; също така да взимат и да разчупват хляба, да взимат и чашата, и като се включат и самите те, да дават и от двете на всички, които участват в тайнството; но да не дават на някой, който в момента не присъства на църковното богуслужение.
/Мт. 26:26-28; Мк. 14:22-24; Лк. 22:19,20; 1Кор. 10:16,17; 11:20,23-27; Деян. 20:7/
Доктрината отстояваща претворяването /преосъществяването/ на хляба и виното при освещаването им от свещеник или по някакъв друг начин в Христово тяло и кръв (обикновено наричана трансубстанция), така че елементите преставали да бъдат вече хляб и вино, противоречи не само на Писанието, но и на човешкия разум и логика. Тя изопачава същността на тайнството и е била, както и продължава да бъде източник на най – различни суеверия, дори на най – грубо идолопоклонство.
/Деян. 3:21; 1Кор. 11:24-26; Лк. 24:6,39/
КАКВО ПОЛУЧАВА ЧОВЕК ЧРЕЗ ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ?
Други протестантски църкви Лутерански църкви Католическа църква
Православна църква
Хляб
+
Вино Хляб и Тялото на Исус
+
Вино и Кръвта на Исус Тялото на Исус
+
Кръвта на Исус
Символично присъствие Действително присъствие
/Консубстанция/ Претворяване
Преосъществяване
/Трансубстанция/
1. Господната вечеря не е тайнство; тя е просто символичен акт, заповядан от Христос да се продължава в Църквата Му, докле се върне отново в слава.
1. Господната вечеря е тайнство, което е учредено и води началото си от Христос; използва видими елементи (хляба и виното); заповядана е от Христос, и е в съответствие с Божието Слово. Господната вечеря ни предлага същото опрощение на греховете, спасение и вечен живот, които Христос ни предоставя даром (чрез вярата), и е спечелил изцяло със смъртта и възкресението Си. 1. Господната вечеря е тайнство, при което тялото и кръвта на Христос по безкръвен начин се пожертват от свещеника отново като изкупление за греховете на живи и мъртви. Св. Дарове на олтара се преосъществяват от свещеника (променят същността си) след молитвено призоваване, чрез действието на Светия Дух
2. В Господната вечеря присъстват и получаваме само две неща: хляб и вино /или гроздов сок/. Христовото тяло и кръв присъстват символично и духовно. Действителното присъствие се отрича. 2. В Господната вечеря присъстват и получаваме четири неща: Неговото истинско тяло и кръв във, със и под хляба и виното. Действително присъствие.
2. В Господната вечеря присъстват и получаваме само две неща: тялото и кръвта на Христос.
Преосъществяване.
Претворяване.
КАКВО КАЗВА ПИСАНИЕТО?
„И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте, това Е Моето тяло. Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички! Защото това Е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за опрощение на греховете.” /Мт. 26:26-28/
„И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече:Вземете, яжте; това Е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това Е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за мнозина.” /Мк. 14:22-24/
„И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това Е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата подир вечерятя, и рече: Тази чаша е новият Завет в Моята кръв, която за вас се пролива.” /Лк. 22:19,20/
„Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение В Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение В Христовото тяло?” /1Кор. 10:16/
„Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи, и рече: Това Е Моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият Завет В Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде хляба, или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:23-29/
Светото Писание твърди, че в тайнството на Господната вечеря християните получават: истинското тяло и кръв на Христа под формата на хляб и вино. 1.хляб; 2.вино; 3.тялото на Христа; 4.кръвта на Христа. Исус казва: „Това Е Моето тяло, Това Е Моята кръв”. Той никъде не споменава: Това представлява Моето тяло, това е символ на Моята кръв.
Веднъж един човек попитал: „Ако всичките ми грехове са вече опростени чрез смъртта и възкресението на Христос, защо тогава трябва да ходя на Господната вечеря?” Този въпрос показва, че човекът приема Господната вечеря като място, на което трябва да отиде, или нещо, което трябва да направи, за да се погрижи за греховете си, които още не са му опростени или отново трябва да бъдат опростени. Този човек едва ли би могъл да бъде по-далеч от истината. Първо, за вярващия няма непростени грехове. Когато Христос е умрял на кръста, Той е умрял за всички грехове на света, които са извършени или ще се извършат някога. Нещо повече, ние получаваме това опрощение не чрез добри дела или молитви, а единствено чрез вярата – същата тази вяра, която се засилва на Господната вечеря.
Това все още оставя въпроса открит. Щом целта на Господната вечеря не е да опрощава вече опростени грехове, защо тогава Христос я учредява? Прави го за наше успокоение. Той иска да сме сигурни, че греховете ни са опростени. И вместо да ни успокоява с многословие, в тайнството (не въз основа на логиката, а изпълнявайки обещанието Си) Той ни предлага тялото и кръвта Си – точно това, с което е спечелено опрощението ни. Когато осъзнаем това, разбираме какво силно доказателство е Господната вечеря за нас всеки път, когато участваме в нея. Чувстваме се така, сякаш стоим под кръста и разпнатият Христос поглежда надолу към нас, извиква ни лично и казва: „Аз умирам, за да отнеса греховете ти.”
Ето защо наричаме това тайнство – Причастие. Причастие означава съпричастност. Чрез него имаме възможността да бъдем съпричастни към смъртта на Христос и към опрощението на греховете, което тя спечелва.
ПОДГОТОВКА ЗА ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
Нашият Господ Исус Христос учредява Тайнството на олтара за успокоение и укрепване на тези, които са достатъчно добре подготвени според инструкциите, които Той ни дава чрез апостол Павел: ”Затова, който яде хляба, или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:-29/
Затова предупреждаваме тези, които имат намерение да участват в тайнството, че първо трябва да преминат през самостоятелна проверка и изпитание. Писанията обясняват и целта на тази самопроверка: „Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си….” /2Кор. 13:5/. Ако сте искрени при самопроверката, ще можете да определите отношението си към греха, както и отношението си към Спасителя от греха.
Макар че самопроверката преди приемане на Господната вечеря може да включва много въпроси, само четири са наистина важни.
1. ВЯРВАМ ЛИ, ЧЕ СЪМ ГРЕШНИК?
Разсъждавайки над този въпрос, трябва да имаме предвид Десетте Божии заповеди и да оценим живота си, който водим, съобразно техните критерии. В Божието Слово се казва, че една от целите на заповедите е да ни посочат греховете ни: „Чрез закона става само познаването на греха.” /Римл. 3:20/
Също така трябва да имаме предвид какво изисква от нас Бог във връзка с тези заповеди: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” /Мт. 5:48/.
Имайки предвид живота, който водим, и всичко, което Божието Слово казва за нас, трябва да бъдем честни и да се съгласим с твърдението на Писанието: „Наистина няма праведен човек на земята, който да струва добро и да не греши.” /Екл. 7:20/. Греховете ни заслужават Божия гняв и наказание в този живот и във вечността.
2. ВЯРВАМ ЛИ, ЧЕ ИСУС Е УМРЯЛ ЗАРАДИ ГРЕХОВЕТЕ МИ?
Вторият въпрос е важен за човека, осъзнал греховете си. Обмисляйки отговора си на въпроса, нека се вслушаме отново в уверението, което нашият Спасител е направил за нас: „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните.” /1Тим. 1:15/. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” /1Ин. 1:9/. „Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.” /1Ин. 2:2/. „Бог в Христа е простил на вас.” /Еф. 4:32/
3. РЕШЕН ЛИ СЪМ, С БОЖИЯТА ПОМОЩ, ДА ИЗПРАВЯ НЕРЕДНОСТИТЕ В ЖИВОТА СИ?
Опростените грешници не биха пожелали да съгрешат отново. Затова ап.Павел пита: „Тогава какво? Да речем ли: нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” /Римл. 6:1,2/
Разглеждайки този въпрос, нека потърсим подкрепа в Писанията:
„За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново.” /2Кор. 5:17/
„Иди си, отсега не съгрешавай вече.” /Ин. 8:11/
„Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” /Ин. 14:15/
4. ВЯРВАМ ЛИ В ОБЕЩАНИЯТА НА ИСУС ЗА ТАЙНСТВОТО НА ОЛТАРА?
Последният въпрос съдържа в себе си смисъла на самото тайнство. Христос е обещал, че в това тайнство Той ни дава тялото и кръвта Си, заедно с хляба и виното. „Това Е Моето тяло…..това Е Моята кръв”, казва Исус. Неговият апостол също потвърждава тази истина: „Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение В Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение В Христовото тяло?” /1Кор. 10:16/. От съдбоносно значение е всички, които се причастяват, да различават и приемат действителното присъствие на Христовото тяло и кръв в тайнството, защото Бог казва: „Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” /1Кор. 11:29/.
Също така трябва да вярваме и в обещанията на Господа относно ползата от Господната вечеря. Христос обещава: „Това е Моето тяло, което за вас се дава…..това е Моята кръв, която за вас се пролива…..за опрощение на греховете.” Трябва твърдо да вярваме, че в това тайнство нашият Спасител ни дава тялото и кръвта Си за пълно опрощение на всичките ни грехове.
Първообраз на Господната вечеря /Изх. 12:21-28; 1Кор. 5:7,8/, Описанието й /Мт. 26:26; Мк. 14:17-26; Лк. 22:14-20; Ин. 13:2-30; 1Кор. 11:23-25/, Целта й /Лк. 22:19; 1Кор. 11:24-26/, Общение с тялото и кръвта Христови /1Кор. 10:16/, Участие в хляба и виното /Мт. 26:27; 1Кор. 11:26/, преди да приемем Причастието /1Кор. 11:28,31/, Да участваме в тайнството с искреност и истина /1Кор. 5:7,8/, Които участват……/1Кор. 10:21/, Първата църква често е практикувала тайнството /Деян. 2:42; 20:7/, Които участват недостойно /1Кор. 11:27-31/
КАТЕХИЗИС НА МАРТИН ЛУТЕР
Какво е тайнството на олтара?
Това е истинското тяло и кръв на нашия Господ Исус Христос, под формата на хляб и вино, за нас християните да ядем и пием, наредено от самия Христос.
Къде е написано това?
Евангелистите Матей, Марк, Лука и ап.Павел пишат следното: „Нашият Господ Исус Христос в нощта, в която бе предаден, взе хляб и като благослови, разчупи го и го даде на учениците Си с думите:
- Вземете, яжте: това е Моето тяло, дадено заради вас. Правете това и си спомняйте за Мене. По същия начин след вечеря взе чашата и след като благослови, даде им я и каза:
- Пийте от нея всички, защото тази чаша е Моята кръв на Новия Завет, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете. И когато пиете, спомняйте си за Мене.”
Каква е ползата от такова ядене и пиене?
Това се вижда от следните думи: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете, живот и спасение. Защото където има опрощение на греховете, там има живот и спасение.”
Как може яденето и пиенето да правят такива велики неща?
Не самото ядене и пиене правят това, а следните думи: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете.” Тези думи заедно с яденето и пиенето са основното нещо в тайнството; и този, който повярва на думите, ще получи това, което те казват, а именно опрощение на греховете.
Кой тогава е достоен и наистина подготвен за това тайнство?
Постенето и подготовката на тялото са наистина чудесна външна подготовка; но истински достоен и добре подготвен е онзи, който вярва в думите: „Дадена и пролята заради вас, за опрощение на греховете.” А този, който не вярва, или се съмнява в тези думи, е недостоен и неподготвен, защото думите „заради вас” изискват всички сърца да вярват.
ХРИСТИЯНСКИ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ СЪСТАВЕНИ ОТ Д-Р МАРТИН ЛУТЕР ЗА ОНЕЗИ, КОИТО ВЪЗНАМЕРЯВАТ ДА СЕ ПРИЧАСТЯТ
1. Вярваш ли, че си грешник?
Да, вярвам; аз съм грешник.
2.От къде знаеш това?
От десетте Божии заповеди; не ги спазвам.
3.Съжаляваш ли за греховете си?
Да, съжалявам, че съгрешавам пред Бога.
4. Какво заслужаваш от Бог за греховете си?
Неговият гняв и недоволство, смърт и вечно проклятие /Римл. 6:21,23/
5. Надяваш ли се на спасение?
Да, уверен съм в това.
6. В кого вярваш?
В моя скъп Господ Исус Христос.
7. Кой е Христос?
Синът на Бог, истински Бог и Човек.
8. Колко богове има?
Само един; но Той има три Лица: Отец, Син и Светия Дух.
9. Какво е направил за теб Христос, за да Му вярваш?
Той умря за мен, и проля кръвта Си за мен на кръста, за опрощение на
греховете.
10.Отецът също ли умря за теб?
Не; защото Отец е само Бог, също и Светия Дух; а Синът е истински Бог
и истински Човек; Той умря заради мен и проля кръвта Си заради мен.
11.Откъде знаеш това?
От Светото Евангелие и от думите в тайнството на Светото Причастие и
от Неговото тяло и Неговата кръв, дадени ми като залог в тайнството.
12.Как тълкуваш тези думи?
Нашият Господ Исус Христос в нощта, в която бил предаден, взел хляб;
благословил го, разчупил го и го дал на учениците Си с думите:
„Вземете, яжте; това е Моето тяло, дадено заради вас. Правете това, за да
си спомняте за Мене”. По същия начин след вечеря Той взел чашата,
благословил и им дал с думите: „Пийте всички от нея; тази чаша е Моята
кръв на Новия Завет, която се пролива заради вас, за опрощение на
греховете. Правете това и колкото често пиете, спомняйте си за Мене.”
13.Вярвате ли тогава, че истинското тяло и кръв на Христа са в
тайнството?
Да, вярвам.
14.Какво ви кара да вярвате в това?
Думите на Христос: „Вземете, яжте, това е Моето тяло. Пийте всички от
нея. Тази чаша е Моята кръв на Новия Завет.”
15.Какво трябва да правим, когато ядем Неговото тяло и пием
Неговата кръв и така получаваме залога?
Трябва да помним и превъзнасяме Неговата смърт и пролятата Му кръв,
както ни е учил: „Правете това и колкото често пиете, спомняйте се за
Мене.”
16.Защо трябва да помним и превъзнасяме Неговата смърт?
За да се научим да вярваме, че никое същество не може да изкупи
греховете ни, освен Христос, истински Бог и Човек. Да се научим, също
така, да се отнасяме с ужас към греховете си и наистина да ги смятаме за
големи. Да откриваме радост и утешение единствено в Него и да бъдем
спасени чрез своята вяра.
17.Какво е накарало Христос да умре и да изкупи греховете ни?
Неговата голяма любов към Отца Му, към мен и към другите грешници,
както е написано с Ин. 14:31; Римл. 5:8, Гал. 2:20; Еф. 5:2.
18.Защо в крайна сметка искаш да се причастиш?
За да се науча да вярвам, че Христос е умрял за греховете ми от голяма
любов, както вече беше казано, и да се науча също така, да обичам Бог и
ближния си.
19.Какво трябва да убеди и накара един християнин да получава често
причастието?
Що се отнася до Бог, заповедите и обещанията на Христос, нашия
Господ, трябва да го накарат да се причастява често. Що се отнася до
самия християнин, греховете, които тежат на раменете му, заради тях са
дадени тези заповеди, този кураж и обещания.
20.Какво трябва да направи човек, ако не осъзнава тези грехове и не
чувства глад и жажда да се причасти?
На такъв човек не може да се даде по – добър съвет от този: на първо
място да сложи ръка на гърдите си и да почувства дали все още има
плът и кръв и по всякакъв начин да повярва какво се казва в Писанията:
в Гал. 5:17-21, Римл. 7:18 и Ис. 64:6. Второ, да се огледа наоколо и да
види дали все още е в света и да има едно наум, че греховете и
нещастията няма да свършат, както е казано в Писанията: в Ин. 15:18-25,
1Ин.2,5гл., Мт. 24:9-13; Деян. 14:22.
Трето, че със сигурност дяволът ще го навести и със своите лъжи и
тормоз денем и нощем няма да го остави на мира вътрешно и отвън
(духом и тялом), както е описано в Писанията: в Ин. 8:44; Петр. 5:8;
Еф. 6:10-12; 2Тим. 2:26.
21.Какво можеш да направиш, ако си болен и не можеш да отидеш на
Светото причастие?
Тогава ще извикам моя пастор да се помоли с мен и да ми даде отделно
Светото причастие.
22.Кога е най – подходящото време да се направи това?
Това трябва да се направи не само, когато смъртта е наближила, но и
по – рано, преди да те напуснат всички физически и умствени сили.
23.Защо искаш да направиш това?
Аз бих искал да направя това, за да получа увереност чрез Светото
причастие, че греховете ми са опростени и че спасението е мое.
„Ние също учим, че истинското тяло и кръв Христови действително присъстват в тайнството на Светото причастие, действително се раздават и действително се приемат. Следователно всички доктрини, които противоречат на това учение, се отхвърлят…….Сред нас и хлябът, и виното се дават на миряните в тайнството. Причината е в ясните учредителни думи на Христос: „Пийте от нея всички.” /Мт. 26:27/. По отношение на чашата Христос с ясни думи заповядва всички да пият от нея……В същото време осъждаме заблудата, според която нашият Господ Христос чрез смъртта Си е заплатил само за първородния грях и е учредил месата като жертва за останалите грехове. Това превръща литургията в жертва за живи и мъртви, жертва, чрез която се снема грехът и чрез която Бог ни примирява със Себе Си. Оттук възниква недоумението сред католическите богослови за това кога човек може да придобие повече благодат – когато присъстват на меса, извършена за много хора, или когато месата се отслужва лично за него. Така започват да се отслужват хиляди меси, от които хората очакват да получат всичко необходимо от Бога. Междувременно вярата в Христос и истинското служение на Бога отмирали в забвение.
Посочените обстоятелства несъмнено подчертават необходимостта хората да се образоват, за да знаят как правилно да подхождат към тайнството. На първо място е важно да се знае, че според Писанието единствено жертвата на Христос, Неговата смърт, може да изкупи първородния грях и всички останали грехове. В посланието до Евреи се казва, че Христос пренесъл Себе Си веднъж и така, чрез тази жертва, е изкупил всичките ни грехове. Безпрецедентна новост в църквата е учението, че смъртта на Христос носи изкупление само на първородния грях, но не и на останалите грехове. Съобразно с това, ние се надяваме всеки да разбере, че тази заблуда бива справедливо осъдена.
Второ, ап.Павел учи, че получаваме оправдание пред Бога само чрез вяра, а не чрез дела. Явно противоположно на това учение е злоупотребата с месата от тези, които мислят, че оправданието се придобива заради извършване на такова дело. Но ако греховете на живи и мъртви се опрощават само заради извършване на месата, то оправданието ще бъде последица от това извършване, а не чрез вяра. А в Писанието няма никакви основания за такова мнение.
В Лука 22:19 Христос казва: „това правете за Мой спомен”. Следователно месата е била учредена, за да могат участниците в тайнството да си спомнят с вяра благословенията, които получават в Христос и да утешат обезпокоената си съвест. Защото да си спомним за Христос, означава да си спомним за благословенията, които се изливат от Него, и да съзнаваме, че ние сме техни приемници. Не е достатъчно да си спомним само историческите факти и обстоятелства, защото това могат да сторят както евреи, така и невярващи. Следователно месата трябва да се извършва с цел тайнството да се дава на тези, които изпитват нужда от утеха, както и Амвросий Медиолански казва: „Тъй като постоянно съгрешавам, то трябва и постоянно да си взимам лекарството.” В тайнството трябва да се участва с вяра, защото в противен случай то би било безполезно. Тъй като литургията не е жертвоприношение за премахване на греховете на живи и мъртви от нечие име, а е причастие, в което и свещениците, и останалите хора получават тайнството за самите себе си, то ние извършваме тайнството по следния начин. На празнични дни и при други случаи, когато причастниците са в църквата, се отслужва меса и тези, които желаят, получават причастие. Така литургията сред нас запазва изначалното си предназначение – предназначение , което е имала и в ранната християнска църква и което може да се потвърди от думите на ап.Павел в 1Кор. 11:20 и от писанията на отците. Йоан Златоуст свидетелства как свещеникът ежедневно е приканвал за причастие, като едни е допускал, а на други е запретявал (Йоан Златоуст, проповед 3 в Послание към Ефесяните, глава 1). Древните канони също посочват, че един човек е извършвал литургията и е причастявал другите свещеници и дякони, защото в думите на Никейския канон се казва: „След свещениците дяконите получават тайнството по реда си от епископа или от свещеника.” (Канон 18 от Никейския събор) /”Аугсбургско изповедание на вярата” 1530г. Лутеранска символическа книга/