Законът и Евангелието

[eichman]

Ако човек не е просветен относно различията между Закона и Евангелието, той може да остане с впечатлението, че в Свещеното Писание се съдържат редица противоречия. В действителност цялото Писание изглежда изтъкано от противоречия. Веднъж Писанието благославя човека, друг път го осъжда. Когато богатият юноша попитал Господа: ”Учителю, какво да сторя, за да имам вечен живот?”, Господ отговорил: „Ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.” /Мт. 19:16,17/. Когато тъмничарят стражар във Филипи се обърнал с подобен въпрос към Павел и Сила те му отвърнали: „Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти.” /Деян. 16:31/. От една страна, в /Авакум 2:4/ четем: „Праведният ще живее чрез вярата си.” От друга страна апостол Йоан в /1Ин. 3:7/ ни казва: „Който върши правда, праведен е.”. Обратно на това апостол Павел известява: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса…”. /Римл. 3:23,34/ От една страна Светото Писание ни разкрива, че Бог не обича грешниците, а от друга то ни казва: „Защото всеки, който призове Господното име ще се спаси.” /Римл. 10:13/. Пак в същото послание апостол Павел казва: „Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците.” /Римл. 1:18/, а в /Пс. 5:4/ четем: „ЗащотоТи не си Бог, Който се удоволстваш в беззаконие; нечестивият няма да живее при Тебе.” В първото послание на Петър виждаме думите: „…имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде..” /1Петр. 1:13/. От една страна целият свят е подвластен на Божия гняв, а от друга четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. /Иоан 3:16/ Друг забележителен цитат откриваме в /1Кор. 6:9-11/, където апостолът първо казва: „Неправедните няма да наследят Божието царство. ….Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите, няма да наследят Божието царство”, а после добавя: „И такива бяха някои от вас, но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.” Нима човек, който като не знае нищо за разграничаването на Закона и Евангелието, няма да бъде погълнат от мрак, когато чете всичко това? Нима няма да извика: „Какво? Това ли е Божието Слово? Книга, изпълнена с такива противоречия?”
Не може да се твърди, че Старият Завет разкрива един гневен Бог, а Новият – благодатен; или, че Старият Завет учи, че човек може да се спаси чрез делата си, а Новият – че спасението е чрез вяра. Не, ние откриваме и двете учения и в Стария, и в Новия Завет. Но момента, в който се научим да различаваме Закона от Евангелието, ще бъде като момент, в който сякаш слънце изгрява над Свещеното Писание, и ние ще видим цялото му съдържание в една прекрасна хармония. Разбираме, че Законът не ни е бил разкрит, за да мислим, че ставаме праведни чрез него, а за да ни научи, че не сме способни да го изпълняваме. Когато разберем това, ще открием какво благоуханно послание, какво славно учение е Евангелието и ще го приемем с огромна радост.
Проповедникът обаче трябва да внимава да не каже, че Законът вече не е в сила, защото това не е вярно. Законът остава в сила, той не е анулиран. Но има и друго, по – прекрасно послание освен това на Закона. Бог не ни казва: „Чрез Закона човек ще се оправдае”, а „Чрез Закона става само познаването на греха.” /Римл. 3:20/ След това апостол Павел продължава: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия , неговата вяра му се вменява за правда.” /Римл. 4:5/ Следователно ние поемаме правилния път към спасението в момента, когато признаем, че сме грешни и нечистиви.

/Римл. 10:2-4/: „Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога. Понеже Христос изпълнява целта на Закона, да се оправдае всеки, който вярва.”

а) По природа човек все още има известно познание за Закона, който бил написан първоначално в неговото сърце /Римл. 2:14,15/. За Евангелието обаче, той няма абсолютно никакво познание, което е явно и от факта, че за евангелие (блага вест) не се говори в нито една езическа религия. То се разкрива единствено в Божието откровение (1Кор. 2:6-12).
б) В Закона Бог казва какво трябва да вършим или да не вършим – „Закона на заповедите” /Еф. 2:15/, „Възлюби…” /Мт. 22:37/, „Да нямаш…” /Изх. 20:3/, изисква съвършено подчинение /Гал. 3:10; Мт. 5:48/. Евангелието пък разкрива какво Бог е извършил и все още върши за нашето спасение /Ин. 3:16; Лк. 4:18,19/. То не съдържа заповеди, а само обещания за благодат и опрощение /Римл. 1:16,17; 3:21; Мт. 3:23/, не е заповед от закона на Моисей, а благодатен призив, притежаващ вътрешна, жизнена сила, да се приемат даваните на човека благословения.
в) Законът обещава вечен живот, ако човек го изпълни съвършено – „Така постъпвай, и ще бъдеш жив” /Лев. 18:5; Лк. 10:28; Гал. 3:12/. Обещанието на Закона трябва да бъде придобито като се спазват всички заповеди, докато обещанието на Евангелието се дава даром, безрезервно и безусловно – „…оправдавайки се даром, с Божията благодат” /Римл. 3:24; 4:16; 11:6; Ис. 1:18; 43:25/. В Евангелското обещание няма поставени условия. Вярата не е условие за вменяване на плодовете на това обещание, т.е. в този смисъл, че чрез нея ние не придобиваме това, което обещанието представя.
г) Законът показва на човека неговата греховност – „Чрез Закона се познава грехът” /Римл. 3:20/ и прегрешенията срещу него предизвикват Божия гняв. Следователно той произнася Божието проклятие над грешника – „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.” /Втр. 27:26/. Така Законът ни изобличава за нашите грехове и ни осъжда. Евангелието разкрива на живеещия в тъмнина човек Божията любов и благодат /Ин. 3:16; Деян. 20:24/. То дава и вменява опрощение на греховете /Лк. 24:47/ и праведността, която Христос заслужи за хората /Римл. 1:17/. Следователно, Евангелието „оправдава нечестивия”. /Римл. 4:5; 2Кор. 5:19/ Чрез Закона Бог разкрива на човека каква е неговата участ по природа: „Ти ще умреш заради твоите грехове и ще бъдеш прокълнат”, а чрез Евангелието Бог го утешава с думите: „Ти си изкупен, ще живееш и ще бъдеш спасен”.
д) Тъй като Законът разкрива Божия гняв срещу цялото неверие и праведност на човека /Римл. 1:18/, той поражда страх от наказание, скръб и съжаление, отчаяние и омраза към Бога. Той изисква любов /Мт. 22:37/, но не може да я породи, тъкмо напротив, Законът убива любовта /Римл. 7:11; 2Кор. 3:6/. Той също така не може да ни направи християни /Гал. 3:2/ Евангелието от друга страна утешава тези, които са притеснени заради своите грехове /Ис. 40:1,2/. То създава жива вяра и упование в Бога /Римл. 10:17/, любов към Бога и ближния /1Ин. 4:19-21/, радост и надежда /1Петр. 1:3,6/. То така ни възражда /1Петр. 1:23/ като създава нов духовен живот и желание да изпълняваме Божията воля /Ин. 6:63; Пс.119:32/
Законът и Евангелието трябва да се прилагат, въпреки че са коренно различни, що се отнася до съдържанието, целта и въздействието им.
Чрез Закона човек разбира за своите грехове и бива довеждан до съжаление, скръб и отчаяние. Законът „бе прибавен поради престъпленията” /Гал. 3:19/ и показва истинската същност на нашите прегрешения. Той следователно има за цел да разруши разбирането, че човек сам може да се оправдае пред Бога, както и упованието в собствените си заслуги и добри дела и довежда човека до осъзнаване на неговото безпомощно и безнадеждно състояние. Законът трябва да се проповядва на всички хора и по – конкретно на непокаялите се.
Евангелието носи посланието за благодат, дава опрощение на греховете, създава в сърцето желание за приемане на това послание и така обръща човека във вярата. Евангелието на благодатта трябва да се проповядва на хора, обезпокоени поради греховете си.

[eichman]

Законът на делата и благодатта са два противоположни начина, по които Бог урежда отношенията Си с човешкия род. Можем да ги определим като два съвсем различни принципа, по които Той изпитва човека, и да смятаме, че това са два Завета, които Той е направил със своя народ: “понеже законът беше даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.” /Иоан 1:17/.
Според правилата на Закона и човешките дела, човек получава това, което е заслужил. Под благодатта той е пощаден от това, което заслужава, и е неизразимо обогатен като безплатен дар. Двата принципа са описани в /Римляни 4:4,5/:
“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.”
Благодатта и законът на делата взаимно се изключват. Те не могат да бъдат смесени. “Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат” /Римляни 11:6/
Законът на делата е един условен завет. Бог казва: “Ако се подчинявате, Аз ще ви възнаградя. Но ако не се подчинявате, Аз ще трябва да ви накажа.” Благодатта е безусловен завет. Бог казва: “Аз ще ви благословя даром.” /Римляни 3:19-28/
Законът казва: “Прави!”, докато благодатта казва: “Вярвай!” Но вярването не е условие; то е просто единственият логичен отговор на творението спрямо неговия Творец. И то не може да се смята за заслуга; никой не може да се гордее с това, че е повярвал в Господа. Би било безумно да не вярваме на единствената Личност във вселената, която наистина заслужава доверие.
Законът изисква святост и съвършенство – “Свети бъдете, защото Аз Господ вашия Бог съм свят” /Левит 19:2б/; “Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свят” /Левит 11:44а/; “да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог” /Числа 15:40/;“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” /Матей 5:48/, но той не дава способността да се живее свято. Благодатта ни учи на святост /Тит 2:11-14/ и ни дава необходимата сила. Казано по друг начин: Законът на делата изисква сила от този, който я няма, и го проклина, ако той не е в състояние да я покаже. Благодатта дава сила на онзи, който я няма, и го благославя при проявяването й.
Законът на делата носи проклятие: “Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.” /Галатяни 3:10/ „Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява.” /Второзаконие 27:26/. „Защото, който упази целия Закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.” /Яков 2:10/. Благодатта носи благословение: “…..но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус.” /Римляни 3:24/.
Под закона човек би могъл да се похвали, а под благодатта хвалбата е изключена: “Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.” /Римляни 3:27/.
Под закона не може да съществува увереност в спасението; човек никога не може да знае дали е извършил достатъчно добри дела, или точно необходимите добри дела. Под благодатта имаме пълна увереност, защото спасението се дава даром; а когато сте получили един подарък, вие знаете, че вече го имате. Под закона човек не може да има истинска сигурност, защото не може да гарантира, че ще продължи да изпълнява изискванията. Под благодатта вярващият се радва на вечна сигурност /Иоан 10:27-29/, защото спасението му зависи единствено от делото на Христос.
Няма никакво спасение чрез закона. Бог никога не е смятал, че някой някога ще бъде спасен на този принцип. Целта на закона е да покаже на човека, че той е грешник. “Чрез закона става само познаването на греха.” /Римляни 3:20/ – не и познаването на спасението. Законът ни служи като огледало, юзда и ръководство.
Спасението е по благодат, чрез вяра – “ Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали.” /Ефесяни 2:8,9/ То е безвъзмездният, незаслужен дар от Бога за тези, които приемат Господ Исус Христос като своя единствена надежда за небето. “Божията правда чрез вяра в Исуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика; всички съгрешиха и са лишени от славата Божия, оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Исуса….И тъй мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.” /Римляни 3:22-24,28/. „Не осуетявам Божията благодат; обаче ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.” / Галатяни 2:21/.
Под закона грехът оживява /Римляни 7:8-13/; под благодатта той е презрян. Когато грешният човек бъде поставен под закона, той веднага пожелава да върши това, което е забранено /Римляни 7:14-25/. Това не е по вина на закона, това е откликът на греха в човешката природа. Под благодатта грехът е презрян. Споменът за цената, платена от Спасителя на кръста за нашите грехове, ни кара да се отвърнем от тях.
Законът казва какво човекът трябва да прави. Благодатта разкрива какво Бог е направил за нас в Христос.
Законът е система на правила и робство /Галатяни 4:1-3/; благодатта е система на свобода /Галатяни 3:1-14,22-29; 4:4-11; 5:1/. Под закона хората са слуги; под благодатта – синове.
Законът казва: ”Ти трябва да обичаш…”; благодатта казва: “Бог толкова възлюби...”
Законът казва: “Направи това, и ще живееш”; благодатта казва: “Живей, и Бог ще ти помогне да направиш.”
Законът казва: “Опитай и се подчини”; благодатта казва: “Довери се на Бог и ще се подчиниш”.
Под закона непокорният син се извежда извън града и се убива с камъни. /Второзаконие 21:18-21/. Под благодатта блудният син може да признае греха си и да се завърне отново в уюта на бащиния си дом. /Лука 15:21-24/.
Под закона овцете умират заради пастира. Под благодатта пастирът умира заради овцете. /Иоан 10:11/
Благодатта не търси добри хора, които да може да похвали, защото не благодатта, а справедливостта прави това; благодатта търси осъдени, виновни, безмълвни и безпомощни хора, които да спаси, оправдае и прослави. Църквата не е музей за светци, тя е болница за грешници.
Законът е едно нравствено огледало. Той осъжда, но не преобразява, поставя изисквания, но не променя. Сочи с пръст, но не предлага милост. В закона няма живот, а смърт, защото присъдата му е: Грешнико, ти ще умреш!
Законът може само да осъжда; той не може да спасява. /Римляни 3:20/. Кръвта на юнци и козли не може да премахне дори един – единствен грях. /Евреи 10:4/. Не! Божият път за спасение е чрез вяра, и само чрез вяра в изкупителното дело на Господ Исус Христос. „И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него (Исус) се проповядва на вас опрощение на греховете, и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон” /Деяния 13:38,39/
“……кръвта на Исуса Христа, Неговият Син, ни очиства от всеки грях.” /1 Йоан 1:7/
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” /Деяния 4:12/
„…и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е., правдата, която е от Бога въз основа на вяра.” /Филипяни 3:9/
„Бог в Христа е простил на вас.” /Еф. 4:32/
„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. …Защото „всеки, който призове Господното име, ще се спаси”.” /Римляни 10:9,10,13/
“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос” /Римляни 5:1/
“Праведният чрез вярата си ще бъде жив” /Авакум 2:4/
“Праведният чрез вяра ще бъде жив” /Римляни 1:17б/
„А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;.......” /Евреи 10:38/
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.” /Иоан 3:16/
“ Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали.” /Ефесяни 2:8,9/
„И тъй мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.” /Римляни 3:28/

[goro]

Много добро изложение. Посочи, моля те, източника, от който си черпил.

[Чими]

Оставам с впечатлението, че противопоставяте Закона на Евангелието и виждам противоречие между първия и втория материал. Поправетете ме, ако не съм ви разбрал правилно.

Законът никога не е даван, като средство за спасение. Законът и благодатта не са два противоположни начина, чрез които Бог урежда отношенията си с човешкия род. Има само един начин за уреждане на отношенията ни с Бога. И той е спасение по благодат чрез вяра. Друг начин няма.

Можем да противопоставяме човешките опити да се направят делата и закона средство за спасение и спасението по Божия благодат, но не и Божият закон срещу Божията благодат. Библията не противопоставя Закона срещу Евангелието. Библията противопоставя човешкият опит за спасение чрез дела по Закона като погрешен и Божият начин на спасение по благодат чрез вяра като единствен.

[Александър]

Законът никога не е даван, като средство за спасение. Законът и благодатта не са два противоположни начина, чрез които Бог урежда отношенията си с човешкия род. Има само един начин за уреждане на отношенията ни с Бога. И той е спасение по благодат чрез вяра. Друг начин няма.

Напълно съгласен.
Виновни според Закона, ние сме спасени по благодат. Законът и Евангелието не си противоречат. Казано иначе - осъдени сме по закона, но помилвани от Неговата благодат. Това не премахва нашата вина. Опрощаването на наказанието не заличава престъпния състав на деянието.

[goro]

Законът никога не е даван, като средство за спасение. Законът и благодатта не са два противоположни начина, чрез които Бог урежда отношенията си с човешкия род. Има само един начин за уреждане на отношенията ни с Бога. И той е спасение по благодат чрез вяра. Друг начин няма.

Мисля, че грешиш. Бог не е несправедлив. Ако някой човек би могъл и беше изпълнил Божия закон, той щеше да живее, понеже нямаше да заслужава Божия гняв.
Точно такъв е случаят с Господ Исус. Той изпълни закона, заслужаваше живот, но се жертва по собствена воля, без да беше задължен или принуден да го направи.

Ето, къде се казва, че ако изпълниш закона ще живееш:
Левит 18: 5. Затова да пазите наредбите Ми и законите Ми, чрез които човекът, ако ги изпълнява, ще живее. Аз съм ГОСПОД.

Галатяни 3: 12. А законът не действа чрез вяра, а казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него."

Римл. 10: 5. Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: "ако човек прави това, ще живее чрез него."

Но човеците са неспособни да изпълнят закона, поради грехът, който живее в нас. Затова Господ даде благодат. Отделно от закона. Заслужавахме смърт, но Той изработи спасение.

Разбира се, законът не е отпаднал, чрез него се познава грехът. Но в Мойсеевото време, благодатта не беше добре позната, както това стана след Кръста.

Напълно съгласен.
Виновни според Закона, ние сме спасени по благодат. Законът и Евангелието не си противоречат. Казано иначе - осъдени сме по закона, но помилвани от Неговата благодат. Това не премахва нашата вина. Опрощаването на наказанието не заличава престъпния състав на деянието.

Не е точно така. Нашата вина се премахва!
Осъдени сме от закона, и за него ние сме мъртви, понеже присъдата му беше изпълнена преди 2000 години на Кръста. Законът е удовлетворен. Вината ни към него е премахната, ако сме родени от Христос. (Римл. 7)
Оправдани сме (1 Кор. 6 : 11), което означава, че всякакви обвинения отпадат.

Цитат от Библ. речник:

Оправдание

Оправдание, е да се счита някой за невинен, и да се отнасят с него като с такъв, или избавление от последствията на виновност пред Божия съд. "Оправдание чрез вяра", ще рече, че едно лице, поради живата и истинската си вяра в Христа, изявена от добрите му дела, ще бъде избавено от осъждане заради греховете си; с други думи, греховете му ще се простят, и с него ще се отнасят като с лице невинно и свято. И така, освен прощението на греховете им и избавлението от надлежните наказания, оправданите ще се наслаждават вечно на Божието благоволение.

Ние получаваме оправдание чрез вяра в Христа, но нито тази наша вяра, нито кое да е друго наше дело, само по себе си, е основата на оправданието ни. Като ни обявява за оправдани, Бог гледа не само на нашите дела, на всичките или на някои от тях, но на изкупителното дело и на заслугите на Христос. С него Бог се отнесе като с грешник, за да можем ние да бъдем приети като праведни. "Сега прочее няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса"; повярваме ли, на минутата оправданието ни е толкова съвършено, колкото безконечното достойнство на Спасителя. И действителността му не се мери с нашето уверение на надеждата, нито зависи от святостта на живота ни. Освещението, или постепенното израстване в святост, започва едновременно с оправданието, и трябва най-накрая да достигне същото съвършенство. Много важно е, обаче, да различаваме освещението от оправданието; първото само, колкото и да израсне, не може да ни отключи вратата на рая.

Истинското оправдание, оправданието чрез Спасителя, дава благодатно, най-силен подтик към свят живот. Последствията му са чиста съвест и плодовете на Духа през този живот; и накрая съвършено освещение, одобрение в съдния ден и Райските врата отворени - Рим. 3:20-31, 5гл., 8:1-4, 10:4-10; Гал. 2:16-21; Еф. 2:4-10.

[eichman]

Цитирал съл лутерански и реформаторски символически книги и Догматика на евангелската лутеранска църква.


1. Доктриналното съдържание на цялото Свещено Писание – и на Стария Завет, и на Новия Завет – е изградено върху две учения, различаващи се съществено едно от друго, а именно: Закона и Евангелието.
2. Ортодоксален учител е не само този, който представя всички въпроси на вярата в съответствие с Писанието, но и правилно разграничава Закона от Евангелието.
3. Да се разграничава правилно Закона и Евангелието е най – трудното и най – висше изкуство за християните като цяло и за богословите в частност. То може да се научи само от Светия Дух в училището на живота.
4. Истинското знание за разграничаването между Закона и Евангелието е божествена светлина, даваща правилното разбиране на цялото Свещено Писание. Без това знание то би останало една затворена книга.
5. Първият начин за смесване на Закона и Евангелието се вижда най – лесно, и е най – опасен. Например римокатолиците, православните, социнианите, рационалистите, адвентистите и др. приемат, че Христос е един нов Моисей или законодател, а Евангелието приемат като учение за спасение чрез дела. В същото време тези, които учат, че Евангелието е послание за Божията благодат, давана даром чрез вяра в Христа, са проклинани и анатемосвани.
6. На второ място, Божието слово не се представя правилно, когато Законът не се проповядва с цялата му тежест, а Евангелието в най – голямата му благост, т.е., когато елементите на Евангелието се смесват със Закона, а елементите на Закона – с тези на Евангелието.
7. На трето място, Божието слово не се представя правилно, когато Евангелието се проповядва преди Закона; освещението преди оправданието; вярата – преди покаянието; добрите дела - преди благодатта.
8. На четвърто място, Божието слово не се представя правилно, когато Законът се проповядва на тези, които вече са съкрушени заради своите грехове или се проповядва Евангелието на тези, които живеят спокойно в греховете си.
9. На пето място, Божието слово не се представя правилно, когато грешници, съкрушени и сломени от Закона, биват насочвани не към Словото и тайнствата, а към още по – задълбочено разкаяние и молитви, в желанието си да намерят пътя към придобиване на Божията благодат; с други думи, когато те се насочват към все по – усърдни молитви и душевни терзания, докато почувстват, че най – накрая Бог ги е приел в Своята благодат.
10. На шесто място, Божието слово не се представя правилно, когато проповедникът описва вярата по начин, по който едно безучастно приемане на истини оправдава човека пред Бога и го спасява, макар и той да живее в смъртни грехове; или по начин, по който вярата оправдава човека и го спасява, поради това, че поражда в него любов и променя начина му на живот.
11. На седмо място, Божието слово не се представя правилно, когато любовта към Бога се посочва като причина за разкаяние. Единствено страха от Божието проклятие и наказание може да породи истинско разкаяние и затова само на така разкаялия се човек може да се даде утехата на Евангелието.
12. На осмо място, Божието слово не се представя правилно, когато проповедникът учи, че разкаянието, заедно с вярата, също е причина за опрощаване на греховете.
13. На девето място, Божието слово не се представя правилно, когато човек бива призоваван да повярва, като че ли той може да обърне сам себе си във вярата или най – малкото да допринесе с нещо за това. Вярата е дар, и може да се съгради единствено от Светия Дух чрез възвестяване на обещанията на Евангелието. Човек не може да поиска да повярва, нито пък може да го стори сам.
14. На десето място, Божието слово не се представя правилно, когато вярата се изисква като условие за оправдание и спасение, сякаш човек се оправдава пред Бога и получава спасение не само чрез вяра, но също и по причина на своята вяра, в резултат на тази вяра и предвид на тази вяра.
15. На единадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато Евангелието се превръща само в проповядване на покаяние.
16. На дванадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато проповедникът се опитва да убеждава хората, че щом като са се отказали от определени пороци и са започнали да вършат различни благочестиви дела, то това са ясни признаци, че те наистина са се обърнали във вярата.
17. На тринадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато описанието на силата, плодотворността и доброто разбиране на вярата се дава като пример за всички вярващи през всички времена.
18. На четиринадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато всемирната поквара на човечеството се описва, сякаш да се даде впечатлението, че дори истинските вярващи все още са под властта на греха и съгрешават умишлено и целенасочено.
19. На петнадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато проповедникът говори за определени грехове като за простими заради самата им природа, а не като за такива, които могат да прокълнат човека за вечна смърт.
20. На шестнадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато се твърди, че спасението на човека зависи от принадлежността му към видимата църква, и че ако човек се заблуди относно някой предмет на вярата, той не може да бъде спасен.
21. На седемнадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато се учи, че тайнствата биват действени ex opera operato, т.е. по силата на извършеното действие или само чрез правилното външно изпълнение на тайнствения акт.
22. На осемнадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато се прави погрешно разграничаване между духовното пробуждане на човека и неговото обръщане във вярата; нещо повече, когато се обърква неспособността на човека сам да обърне себе си във вярата с недопускането му да повярва.
23. На деветнадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато посредством изискванията, заплахите или обещанията на Закона невъзродените биват увещавани да се отвърнат от греховете си, да се посветят на вършенето на добри дела и така да придобият благочестие. Или с други думи казано, когато посредством заповедите на Закона чрез насърченията на Евангелието, възродените биват подбуждани към вършене на добро.
24. На двадесето място, Божието слово не се представя правилно, когато хулата срещу Светия Дух се описва като непростим грях заради това, че е твърде тежък.
25. На двадесет и първо място, Божието слово не се представя правилно, когато това, което проповедникът учи, не е проникнато от духа на добрата вест в Евангелието.

[Чими]

goro,
Не разбрах от твоето изказване къде точно греша.

Както казах това, което е неправилно е следното изречение и цялата постройка около него. Противопоставянето на Божият закон срещу Божията благодат и Старият завет срещу Новия завет.

Законът на делата и благодатта са два противоположни начина, по които Бог урежда отношенията Си с човешкия род.

Цитираното изречение и вторият матерал противоречи на първия материал и следващото изречение от него:

Не може да се твърди, че Старият Завет разкрива един гневен Бог, а Новият – благодатен; или, че Старият Завет учи, че човек може да се спаси чрез делата си, а Новият – че спасението е чрез вяра.

Това, което казах е в съгласие с второто изречение и е в несъгласие с първото.

Законът никога не е даван, като средство за спасение. Законът и благодатта не са два противоположни начина, чрез които Бог урежда отношенията си с човешкия род.

Никой не може да изпълни закона съвършено. Ако Бог знае това и въпреки всичко е дал закона на евреите като средство за спасение, то тогава има нещо извратено в характера на този Бог. Бог знае, че е невъзможно, но въпреки това го изисква като условие за спасение на старозаветните хора!? Ако Бог има два различни начина на спасение за хората от Стария завет и хората от Новия завет, то Той е най-малкото несправедлив и не дава еднакви възможности на всички. Ако спасението чрез закона е невъзможно, то Бог е направил огромна грешка, когато го е дал като средство за спасение!? Ако хората от Стария завет се спасяват чрез спазване на закона, то никой човек живял преди смъртта на Христос няма да бъде спасен!? Такива твърдения са нелогични, абсурдни и най-важното небиблейски. На стотици места Библията казва, че човек се оправдава единствено по благодат без дела по закона. Тези изказвания са не само в Новия, но и в Стария завет:

"И Аврам повярва в Господа; и Той му го вмени за правда." Бит. 15:6
"Чрез Господа ще се оправдае
И с Него ще се хвали цялото Израилево потомство." Исая 45:25
"А праведният ще живее чрез вярата си." Авакум 2:4
"А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее"; Гал.3:11
"И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.}* човеците, чрез което трябва да се спасим." Деян. 4:12
Цялата 11 глава на Евреи говори точно за оправдание чрез вяра на старозаветните герои.

Оправданието в Стария завет е по същия начин както и в Новия, по благодат чрез вяра в Христос. Грешникът не получаваше прощение защото можеше да предложи най-доброто агне, а защото вярваше в идващия Месия, който беше символизиран с това агне. Не кръвта на агнето и жертването му спасяваше от грехове, а вярата в съвършеното Агне, Исус Христос и в съвършената жертва на Голгота. Не делата на старозаветните хора ги спасяваха, а вярата в бъдещия Месия и Божията благодат. Това Библията много ясно го казва. Между Стария и Новия завет има приемственост и продължение, а не противопоставяне и отричане на единия от другия. В Стария завет Божията благодат беше разкрита чрез символи и образи, докато в Новия се появи реално и в действителност.

Библията много ясно казва също, че законът не беше даден като средство за спасение, а с цел познаването и откриването на греха.
Извадил си три стиха от контекста им и в нито един не се казва, че закона е даден с цел спасение.

Ето за какво "живеене" говори пъвия стих. Това е животът ни тук на земята:
"И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята." Лев.25:18
"Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви." Втор. 4:1
"Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате." Втор. 5:33
"Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите,
днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени." Втор.4:25,26

В посланието към Галатяните 2 глава Павел доказва точно обратното на твоето твърдение и то се вижда от предния стих и целия контекст:
"А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведният чрез вяра ще живее"; Гал.2:11

В посланието към Римляните 10 глава отново Павел отрича оправдането чрез закона като обяснява, че всъщност целта на закона е Христос и правдата към която води закона е правдата чрез вяра, която само Христос дава.
Ако Павел цитира Лев. 18:5 като текст, в който се говори за праведност чрез дела, не би имал право да обвинява евреите, че са търсили праведност чрез дела. Те всъщност биха правили точно това, което закона иска от тях. Това обаче противоречи на Павловото обвинение, че евреите не са разбирали Писането и погрешно са се стремяли към праведност чрез дела.

Най-интересното обаче е, че от третия материал научих нещо ново, че адвентистите приемат Исус като нов Мойсей и нов законодател. Трябва братята адвентисти да са крили добре това свое вярване, защото за 40 години в тази църква едва сега го научих и то от тук. Поласкан съм също, че съм поставен на едно от предните места в точките.

[hard 2009]

Ето, къде се казва, че ако изпълниш закона ще живееш:.....Но човеците са неспособни да изпълнят закона, поради грехът, който живее в нас. Затова Господ даде благодат. Отделно от закона. Заслужавахме смърт, но Той изработи спасение.

Здравей,"goro"!
Съгласен съм с това! Не мисля,че ти искаше да кажеш, че човек се спасява чрез закона,но така излезна.

Моето мнение е ,че както в Стария Завет, Така и в Новия хората се спасяват по благодат, чрез вяра и с това не мога да не се съглася с Чими!
За мен обаче, всичко това (и за старозаветните и новозаветните)беше ИЗРАБОТЕНО на Голготския кръст!

Както и сам ти го казваш:

Заслужавахме смърт, но Той изработи спасение.

!

[eichman]

"Скъпи Боже, небесни Отче благодарим, че си ни дал възможност да споделим
това послание за безплатно опрощение и вечен живот с останалите. То е
изпълнено с такава любов, че е извън възможностите на нашия разум да повярва.
Ето защо, ние Те молим да ни дадеш вяра, за да могат сърцата ни да повярват
на онова, което умът не може да разбере. Нека да гледаме на Христос и
единствено на Него като на Този, Който опрощава нашите грехове. Молим се
в името на Исус, нашия Господ, Който живее и владее с Теб и Светия Дух, един Бог,
сега и завинаги. Амин." Lutherische Kirhe

[Autoscum]

Мисля, че грешиш. Бог не е несправедлив. Ако някой човек би могъл и беше изпълнил Божия закон, той щеше да живее, понеже нямаше да заслужава Божия гняв.

Абсолютно грешно. Хората сме родени грешници, това ни е в природата. Мъртви в греховете си.