Азия е най-големия и най-населения континент на Земята. Тя покрива 8,6 % от земната повърхност (или 29,4% от континенталната ѝ част) и има население, надхвърлящо 4 милиарда души. Това представлява около 60% от човешката популация. Площта ѝ е около 44,4 млн.кв.км.
Азия се помества предимно в източното полукълбо и северното полукълбо.
Границите не са строго определени, най-вече тези с Европа. За граница между Азия и Африка се смята Суецкият канал, а тази с Европа минава по планината Урал, река Емба, Каспийско море, на север от Кавказ, по Черно море, Босфора, Мраморно море,и по проток Дарданели и Егейско море. Континентът има пряк излаз на три океана: на север — Арктичният; на изток — Тихият, а на юг — Индийският океан.
Взимайки предвид размера и разнообразието ѝ, Азия е топоним датиращ още от древността — повече е като културна концепция, обединяваща различни региони и хора, отколкото еднородно цяло.
ИСТОРИЯ НА АЗИЯ
За египтяните Азия (Сет Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид. Влиянията на културите от Близкия Изток се чувстват осезаемо през Додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път чрез търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и, за да се защитят от съседите разрушители на изток, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.
Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали и сплави от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура – на Месопотамия. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на 2 континента държава – на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).
По време на Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците (при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло), на изток – асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история. От Асирия пристигат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя – едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство. С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтизирани династии – лагидите.
РЕЛИГИЯ
Религите в Азия са разнообразни. В азия се изповядват християнството. исляма, будизъм, индуизъм и юдаизъм. В китай се изповядва будизъм. В Арабския полуостров се изповядва юдаизъм. В останалите теритероии се изповядва исляма, христянството и индуизъм.
