Постмилениална есхатология

Отговори
Потребителски аватар
aktex
Себеобуздание
Себеобуздание
Мнения: 176
Регистриран: 06 яну 2008 02:15
пол: жена
характер: необуздан
Местоположение: Бургас / Ню Йорк

Постмилениална есхатология

Мнение от aktex »

Важността на Есхатологията.

Помнете предишните неща от древността; защото Аз съм Бог, и няма друг; Аз съм Бог, и няма подобен на Мене, Който от началото изявявам края, и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно;” ( Исая 46:9-10 )

Думата “есхатология” е появило се доста късно теологично понятие, очевидно неизползвано преди деветнадесети век. “Есхатология” е получена от свързването на две гръцки думи: есхатос, което означава “последен,” и логиа, което означава “слово, беседа.” Етимологически, есхатология е “наука за последните неща.” Понятието произлиза от определени текстове от Писанието, които говорят за “последните неща” (2 Тим. 3:1; Евр. 1:2 ), “последното време” (1 Пет. 1:20; Юда 18 ), “последния час” (1 Йоан 2:18 ) и други подобни изрази. Намираме подобни примери в Септуагинта, гръцкия превод на Стария завет от втори век пр. Хр.
Есхатологията се разделя най-общо на две категории. Има дял, който можем да наречем “космическа есхатология,” който се занимава с историята на свършека на световната система и на човешката раса. Космическата есхатология включва изучаването на библейските данни по отношение на провиденческо управлявания ход на историята, и как той се развива към предопределения си край. Космическата есхатология се съсредоточава особено върху развиващото се разпростиране на Божието царство в историята, Второто пришествие на Христос, възкресението от мъртвите, крайния съд и вечното състояние на нещата.

Има и друг дял, който можем да наречем “лична есхатология ”, която се занимава със съдбата на всеки човек след смъртта. Това неизбежно включва изучаване на физическата смърт, безсмъртието на душата и междинното състояние. Разбира се, понеже това изважда човека от временния свят във вечния, също включва разглеждане на рая и ада.
Настоящият труд ще се съсредоточи върху космическата есхатология. Есхатологията е жизнено важна за правилното разбиране на библейското откровение. Както Герхардъс Вос е отбелязъл по отношение на Павловото богословие, “Не само христологията, но също и сотирологията на ученията на Апостола е тясно свързана с есхатологията, така че ако се постави въпросът, кое учение е по-централно, и кое по-периферно, есхатологията би имала основателни претенции за централното място както и останалите. В същност, обаче, тук няма алтернатива; има движение напред и назад в реда на мисълта и в двете посоки.”

Въпреки че есхатологичните въпроси винаги са стояли пред църквата, всеобщо признато е, че есхатологията едва напоследък е придобила известност като област на систематично изследване. Беркхоф отбелязва в това отношение: “Когато Клифорт пише своята книга Eschatologie, той се оплаква от факта, че никога до сега не се е появявал изчерпателен и последователен труд върху есхатологията като цяло. . . . Като цяло може да се каже, че есхатологията дори и сега [1941] е най-малко развита от всички предмети на догматиката.” Тази загриженост се появява много късно в християнската история.
Въпреки че този недостатък по-късно е поправен до голяма степен, за нещастие сега положението е такова, че областта на есхатологията е доминирана предимно от писатели, които предлагат или рационалистически възгледи (напр. Рудолф Бултман, Юрген Молтман, Волфхард Раненберг), диспенсационалистически новости (напр. Чарлз С. Райри, Джон Ф. Уолвурд, Дж. Дуайт Пентекост), или сензационни предсказания (напр. Хол Линдзи и Дейв Хънт). Разбира се има изключения (напр. Антъни Хьокема и Джордж Елдън Лад). Независимо от това, внимателното и систематично представяне на оптимистичната есхатология на Писанията остава жизнена необходимост за Църквата.

Има хора, които се оплакват от въвеждането на нови идеи или от повторно систематизиране на стари възгледи в теологичния пазар на есхатологията. Един теолог пише, че “не се нуждаем от поредна защита на определен възглед за бъдещето, и със сигурност не и от нов възглед.” Друг коментира в критика на нов труд по есхатология, че той “сериозно поставя под въпрос . . . необходимостта от прибавянето на пета позиция към вече пренаселения дебат за грабването.” Въпреки това е жизнено важно да се правят непрекъснати изследвания, систематизиране и поправка на нашето разбиране за тази важна област от теологията.
Много зими лета съм те търсил,сега аз открих в един миг че си тук.С твойта кръв съм откупен,виждам мост над смъртта и по него към теб ще вървя!!!
Потребителски аватар
aktex
Себеобуздание
Себеобуздание
Мнения: 176
Регистриран: 06 яну 2008 02:15
пол: жена
характер: необуздан
Местоположение: Бургас / Ню Йорк

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от aktex »

Въведение в постмилениализма

Иеова рече на моя Господ: седи от дясно ми, докле положа враговете ти за твое подножие” (Псалм 110:1 )

Не споделяме философията на лингвистичния анализ, според която проблемите на дефинирането стоят в сърцето на всяка неяснота.[ Лудвиг Витгенщайн пише в предговора към своята книга Логическо-Философски трактат, че “това, което въобще може да се каже, може да се каже ясно.” ] И все пак доста често внимателното дефиниране на дадена теологична позиция ще помогне да се поправят много излишни недоразумения. Може би повече от всеки от трите други евангелски възгледа постмилениализмът страда от изопачаване поради неправилни дефиниции от своите противници. Ще се опитам да изложа кратко теологично обяснение на постмилениализма, както и кратко разглеждане на въпроса за историческите корени на постмилениализма.

Определение за постмилениализъм
Диспенсационалистичната грешка в определянето на не-премилениалните есхатологически системи се дължи на съсредоточаването върху Откровение 20, в презумпцията, че този текст е основен за тези системи. Постмилениалистът, обаче, не желае да започва определението на една система с една от последните и най-символичните книги в Библията. Следователно, толкова много обсъжданият текст от Откровение 20, откровено казано, просто не е определящ за постмилениализма.

Правилното, систематично определение на постмилениализма би включвало редица ключови елементи. Трябва да се разбере, естествено, че древните бащи на Църквата, които са имали оптимистични очаквания за развитието на християнството и които могат да бъдат наречени “постмилениални,” не се придържат към цялостния систематичен постмилениализъм, очертан по-долу. Това е вярно както за постмилениализма, така и за премилениализма. “Трябва да се признае, че развитата и подробна теология на пре-трибулационизма не може да се намери при Бащите на Църквата, но същото важи и за какво да е друго подробно и ‘установено’ изложение на премилениализма. Развиването на най-важните учения е отнело векове.” Имайки това предвид, нека да разгледаме естеството на постмилениализма.

Първо, постмилениализъм е тази есхатологична система, която смята, че Месианското царство е основано на земята по време на земното служение и чрез изкупителното дело на Господ Исус Христос. Това установяване на “небесното царство” е изпълнение на старозаветните пророчески очаквания. Царството, което Христос проповядва и представя, не е нещо друго, освен това, което е било очаквано от старозаветните светии. При постмилениализма Църквата става преобразения Израел, наречен “Божия Израел” (Гал. 6:16 ).

Второ, фундаменталното естество на това царство е по същество изкупително и духовно, а не политическо и плътско. Въпреки че то има приложения в политическата област, постмилениализмът не е същностно политически, съревновавайки се със съвременните народи за държавна власт. Христос управлява царството Си духовно и в и чрез Своите хора в света (представителност), както и чрез общото Си провидение.

Трето, поради вътрешната сила и намерение на Христовото изкупление, Неговото Царство ще упражнява преобразяващо обществено-културно влияние в историята. Това ще става, когато все повече хора се обръщат към Христос, не чрез бунт на малцинството и завземане на политическата власт. “Същностната отличителна черта на постмилениализма е извлеченото му от Писанията сигурно очакване за евангелски успех на църквата през настоящата епоха.”

Четвърто, постмилениализмът, следователно, очаква постепенно, развиващо се разширяване на царството на Христос във времето и на земята. Това разширяване ще става чрез пълното служение на Словото, пламенна и изпълнена с вяра молитва и посветения труд на Неговите изпълнени с Духа хора. Христовото лично присъствие на земята не е необходимо за разширението на Неговото царство. Цялото това разширение на царството ще се насочва и благославя от всеприсъстващия Христос, Който сега е издигнат като Цар от дясната страна на Бога, управляващ и царуващ над земята.

Пето, постмилениализмът уверено очаква време в земната история (продължение на настоящето), в което самото благовестие, вече действуващо в света, ще е спечелило победата по цялата земя в изпълнение на Великото поръчение. “Следователно това, което различава библейския постмилениалист от амилениалиста и премилениалиста, е неговата вяра, че Писанието поучава успеха на великото поръчение в тази епоха на църквата.”През това време преобладаващото мнозинство от хора и народи ще бъде християнизирано, правдата ще изобилства, войните ще престанат а благосъстоянието и сигурността ще процъфтяват. Дейвид Браун пише за постмилениалното царство в неговия пълен разцвет: “То бъде белязано от всеобщо приемане на истинската религия и неограничено покоряване под жезъла на Христос.” “Ще е време на световен мир.” “Ще се характеризира от голям времеви просперитет.”

Трябва да се отбележи на това място, че има някои важни разлики между двата вида постмилениализъм днес: пиетисткия и теономичния постмилениализъм. “Между съвременните постмилениалисти, със сигурност има някои, които не са реконструкционисти. . . . Нереконструкционистките постмилениалисти естествено биха отрекли някаква връзка” между теономичната етика и постмилениализма. Пиетисткият постмилениализъм (какъвто се намира в кръговете около Banner of Truth) отрича, че постмилениалният растеж на царството включва пълно преобразяване на обществото чрез прилагането на библейския закон. Теономичният постмилениализъм твърди именно това.

Седмо, можем “да очакваме велика ‘златна епоха’ на духовен успех, продължаващ с векове или дори хилядолетия, през което време християнството ще тържествува над цялата земя.”След този продължителен период на успех за благовестието ще се сложи край на земната история чрез личното, видимо, физическо завръщане на Исус Христос (придружено от буквално възкресение и общ съд), за да въведе изкупените с кръвта Си хора в окончателната и вечна форма на царството. И така ще сме винаги с Господа.
Много зими лета съм те търсил,сега аз открих в един миг че си тук.С твойта кръв съм откупен,виждам мост над смъртта и по него към теб ще вървя!!!
Потребителски аватар
Hristova
Благочестие
Благочестие
Мнения: 363
Регистриран: 18 апр 2008 14:15
име: Олга
пол: жена
църква: Евангелска Петдесятна църква
характер: ПРОМЕНЯНА ОТ БОГ
Местоположение: България

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от Hristova »

ами не можем ли да очакваме поява на човека антихрист и гонения на християни???
"защото Ти, Господи, си светилник мой, и Господ ще озари тъмнината ми"2царе22:29"На Тебе Господи се уповавам,да не се посрамя никога"Псалм71:1
Потребителски аватар
goro
Братолюбие
Братолюбие
Мнения: 698
Регистриран: 05 май 2008 18:31
пол: мъж

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от goro »

Утопия!
Потребителски аватар
aktex
Себеобуздание
Себеобуздание
Мнения: 176
Регистриран: 06 яну 2008 02:15
пол: жена
характер: необуздан
Местоположение: Бургас / Ню Йорк

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от aktex »

Объркване по отношение развитието на милениалните възгледи

За нещастие, сериозни грешки са довели до изопачаване в разбиранията за историческия възход на милениалните възгледи. Един наскорошен труд коментира: “Ранната църква е била силно хилиастична до времето на Августин.” Друг смело твърди, че “църквата от началото е имала премилениална вяра.” Още един твърди, че “премилениалната вяра е била всеобщата вяра на църквата в продължение на двеста и петдесет години след смъртта на Христос.”Това може често да се чуе днес. Често погрешните исторически сведения се дължат на пълните със сериозни недостатъци, отдавна опровергани твърдения на Джордж Н. Х. Питърс. Той коментира върху премилениализма в историята: “Нека сега студентът да отсъди: това са два века . . . в които не се издига никаква положителна опозиция срещу нашето учение.”Неговите твърдения, макар че все още биват отстоявани и зачитани от някои хора, бяха доказани, че са доста погрешни. Понеже главната ни грижа е да дадем сведения за проследяването подема на постмилениализма, само накратко ще разгледам общото историческо объркване по отношение на постмилениализма. Но това заслужава поне бегло разглеждане.

Грешките в анализа на Питърс и на други като него са били показани от редица учени. Тримата водещи, най-подробни и полезни са: Алън Патрик Бойд (диспенсационалист), Д. Х. Кроминга (премилениалист) и Нед Стоунхаус (амилениалист). Внимание заслужават също и трудовете на Луис Беркхоф, Филип Шаф, Албертус Питерс и У. Дж. Гриър.Кроминга внимателно проучва след- апостолските трудове, включително: 1 Климентово послание на Климент от Рим, 2 Климентово послание на псевдо-Климент, Дидахията, посланията на Игнатий, Поликарповите Послание, Писмо на църквата в Смирна за мъченичеството на Поликарп, Варнава, Ерма, Диогнет, Фрагменти от Папий и Реликви на старейшините. Той убедително показва, че само Папий между след-апостолските бащи е премилениален. Той стига до заключението, че “проучването за разпространението на древния хилиализъм ще помогне да се покаже несъстоятелността на твърдението, че това учение е било възприето с практическо единодушие от Църквата през първите няколко века.” Казано по най-добрия начин, Питърс най-много би могъл да твърди, че: “Изглежда, че много рано в след-апостолската ера милениализмът не се е считал като белег за ортодоксалност, нито като ерес, но като едно допустимо мнение сред другите в общата рамка на допустимите мнения.” Диспенсационалистът Лайтнър признава, че “нито една от големите изповеди на вярата в църквата не включва премилениализма в своите постулати.” Нито дори и Апостолската изповед на вярата от втори век.Всъщност, “ранният милениализъм се е срещал най-често сред юдейските вярващи. Някои от Апостолските бащи го подкрепят като лично мнение, но тези, които не споменават милениума, имат по-голяма тежест на влиянието и властта си: Климент, Игнатий, Поликарп.”Това се поражда поради неуспеха на премилениализма да получи статут на изповед. Дори Тертулиан и Иреней (които са били премилениални) написват кратки изповеди на вярата без споменаване за милениума. Какво стана с доказателствата за “общоприет” премилениализъм?

Тезите на Питърс са дълбоко анализирани и убедително отхвърлени през 1977 в магистърската дисертация на диспенсационалиста Алън Патрик Бойд от Даласката теологична семинария. Според Бойд той “първоначално е започнал дисертацията за да подсили (диспенсационалистическата) система с изследване на бащите на църквата, но доказателствата от оригиналните източници просто не позволяват това.” Той завършва с оплакването, че “този автор вярва, че Църквата бързо е отпаднала от новозаветната истина, и това е много видимо в областта на есхатологията. Едва в настоящето време новозаветната есхатологична истина е била възстановена.”Като следствие от своето проучване Бойд увещава своите диспенсационалистически другари да “избягват позоваването на хора като Дж. Питърс . . . чиито исторически изводи по отношение на премилениализма . . . в ранната църква са се оказали до голяма степен погрешни.” Бойд продължава като признава, че “ще е мъдро за съвременната [т.е. диспенсационалистическа] система да изостави претенциите си, че е историческата вяра на църквата.” За смелото твърдение на Райри, че “Премилениализмът е историческата вяра на църквата,” той казва: “Заключението на този труд е, че твърдението на д-р Райри е исторически невалидно в хронологичната рамка на настоящата дисертация.”Бойд дори заявява: “Това потвърждава тезата на Л. Беркхоф . . . ‘Не е правилно да се каже, както правят премилениалистите, че той (милениализмът) е бил общоприет през първите три века. Истината е, че привържениците на тази доктрина са по-скоро ограничен брой.’"

Ясно е от четенето на някои от древните защитници на премилениализма, че те са срещали опозиция от ортодоксалните не-милениалисти. Например, вижте отговора на Юстин Мъченик към Трифон относно на надеждата за “хилядата години в Ерусалим, който тогава ще бъде построен.” Юстин отговаря: “Преди ти признах, че аз и много други сме на това мнение, и [вярваме], че такова нещо ще стане, както ти сигурно знаеш; но от друга страна, ти казах, че много хора, които принадлежат на чистата и благочестива вяра, и са истински християни, мислят по друг начин.” Забележете наблягането на “много” и “мислят по друг начин.” Нямало е единодушие по отношение на милениума. Друг премилениалист, Иреней (ок. 180 от Хр.), отбелязва, че “някои, които са считани между ортодоксалните” не приемат неговите милениални възгледи. Евсевий (ок. 325 от Хр.) посочва премилениалиста Папий (60-130 от Хр.) обяснявайки разпространението на премилениализма: “Но благодарение на него, толкова много [не “всички!”] от църковните бащи след него приеха сходна позиция, привеждайки в своя подкрепа авторитета на този човек.” Фактът, че премилениализмът по никакъв начин не е станал “общоприет,” е ясен също и от това, че Дионисий (190-264 от Хр.) успешно се противопоставя на “това учение” в една област, където тя е преобладава и е разцепила “цели църкви.” Той печели битката в този египетски район и обръща мнозинството от премилениализма.По-късно Епифаний (315-403 от Хр.) пише: “Наистина има милениум, който се споменава от Св. Йоан; но повечето, и онези благочестиви човеци, наистина приемат тези думи за верни, но разбрани в духовен смисъл.”
Много зими лета съм те търсил,сега аз открих в един миг че си тук.С твойта кръв съм откупен,виждам мост над смъртта и по него към теб ще вървя!!!
Потребителски аватар
pavelgeorgiev
Вяра
Вяра
Мнения: 2
Регистриран: 27 окт 2009 13:35
пол: мъж

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от pavelgeorgiev »

aktex или който там си, няма ли да формираш една собствена мисъл по тази тема, за да ни предизвикаш и да завържем диалог, диспут, спор или каквото се получи. Щото ако работиш само с Ctrl+C и Ctrl+V, ще си помисля, че гледаш пренебрежително към тези, които искаш да убедиш в правотата си. Ако има капка коректност у теб, кажи на всички, че пасажите които ни предлагаш са от книгата на Кенет Джентри "Той ще владее" и дай линк, та който от нас иска да си прочете сам книжката. Така, очакваме aktex да стане малко по-оригинален и доста по-умен, ако иска да постигне нещо.
Потребителски аватар
chernobeleev
Вяра-Надежда-Любов
Вяра-Надежда-Любов
Мнения: 1648
Регистриран: 25 яну 2009 23:06
пол: мъж
църква: Неденоминационна църква

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от chernobeleev »

Тя посочва Л.Витгенщайн -философ ,който след като Ницше обяви Бог за мъртъв,той пък обяви философията за мъртва,имайки впредвид че философия която се занимава със себе си е мъртва,не дава истински плод иначе термини с християнско оцветяване колкото щете,Честно казано винаги съм избягвал есхатологичните теми,не ме интересуват ,историята показва колко много хора са пострадали осланяйки се на авторитети кога ще дойде Исус,в това отношение адвентизма има злощастен опит..Мисля че занимавайки се особено в църквите с тази тема лидерите бягат от текущите днешни проблеми,така както някой хора гледат сериали....
Потребителски аватар
Leon
Твърдост
Твърдост
Мнения: 215
Регистриран: 21 авг 2008 21:48
пол: мъж
Контакти:

Re: Постмилениална есхатология

Мнение от Leon »

Аз си мисля, че въпроса за есхатологията е важен от гледна точка на това, да може един човек да знае в какво вярва и какво очаква. Това не означава да легнем и да бездействаме докато Господ дойде, а точно обратното - да имаме надежда, да вярваме в Бога, да ловим човеци и да правим ученици.

Колкото до “Антихрист” той е еретичен дух в църквите през цялата история, но особено през първи век и Последните Дни на Стария Завет, който отрича царската и свещеническата власт на Христос, отрича идването на Христос в плът и отрича валидността на Божия Закон днес.
Пиша ви не защото не знаете истината, а защото я знаете и разбирате, че никаква лъжа не е от истината.

Kadosh, Kadosh, Kadosh Elohim, a'Donay, Tsevaot
Отговори

Върни се в “Презвитерианска Реформирана Църква”