Развитието в Адвентизма

[Чими]

Теологичен колеж "Стефан Константинов"

1 част: Организационни промени

Въведение
Възможно ли е истината да се променя? Според Библията истината не може да се променя, но нашето погрешно разбиране за истината трябва да търпи промяна. Може да използваме по-меката дума – развитие. Два библейски текста ни говорят за развитието.

Притчи 4:18. пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден.
Даниил 12:4. А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.

Нека си припомним и промяната в апостолската църква на погрешните разбирания за спазването на Моисеевия закон и за обрязването. Към тази промяна е имало голяма съпротива на християните от фарисейски произход. Но тя е била необходима и се е случила с Божието ръководство.

Два цитата от Елън Уайт описват нашия дълг пред Бога относно истината:

„Факт е, че имаме истината и ние трябва да държим с решителност позициите, които не могат да бъдат разклатени; но ние не трябва да гледаме с подозрение на която и да е нова светлина, която Бог може да изпраща и да казваме: Наистина ние не можем да видим, че имаме нужда от каквато и да е допълнителна светлина към старата истина, която ние досега сме получили и в която сме вкоренени" (RH, Aug. 7, 1894, 497).

„Няма извинение за който и да било, ако заема позицията, че няма повече истина, която трябва да бъде откривана и че всички наши обяснения на Писанието са без грешка. Фактът, че определени доктрини са били поддържани като истина в продължение на много години от нашия народ, не е доказателство, че нашите идеи са непогрешими. Времето няма да създаде грешка в истината и истината може да си позволи да бъде честна. Никоя истинска доктрина няма да загуби от по-задълбоченото й изследване." (CWE 35).

Ако сме поддържали някакво погрешно разбиране, нормално е да го изоставим, да го променим и заменим с правилното. Това е примерът, който са ни дали пионерите на Адвентизма.

Организацията = Вавилон
Адвентистите променят теологията си за нуждата от организация. В началото за тях изграждане на стройна организация означавало изграждане на Вавилон. Техните разбирания били наследство от движението на Уилям Милър. Един от проповедниците на това движение Джордж Сторс пише следното:

„Да бъдем част от едно организирано “тяло” (…) означава да останем във Вавилон... това, което превръща едно движение във Вавилон, е неговото организиране.” (Джордж Найт. „Да не би да забравим“, 13 май. Всички идеи в тази част са заети от там.)

В това са били убедени и двама от основателите на нашата църква – Джеймс Уайт и Джоузеф Бейтс. Те произлизат от движението „Християнска връзка“. Това движение също отхвърля стройната организация и е обединено само от печатните си издания и събиранията си. Уайт и Бейтс също мислели, че това е достатъчно за тяхното движение. Т.е. според тях ако се организират в по-голяма степен, то това ще ги превърне във Вавилон.

Нуждата от организация
Проблемите, с които се сблъскват нашите църкви ги кара да си променят разбиранията. Главен проблем било липсата на организирана защита срещу самозванците. В църквите можел да проповядва почти всеки, който пожелае. Църквите и групите на адвентните вярващи не разполагали с никаква система за проверка на теологията и морала на проповядващите. Настъпила сериозна криза именно поради тези самопровъзгласили се проповедници.

В доклада на Елън Уайт от обиколката им с Джеймс през есента на 1853 година е записано:

„Това бе едно много тежко и обезсърчително пътуване. Много хора с неосветени сърца и живот бяха приели истината; действаха конфликтни и бунтовни елементи. Необходимо е движението да предприеме стъпки за очистването на църквата.”

Джеймс Уайт допълва тази картина в една своя статия по следния начин:

„Въз основа на опита си от няколко години насам можем да кажем, че делото на настоящата истина е страдало повече вследствие действията на хора, наели се със задачата на проповядването и поучението, без изобщо никога да са били изпращани от Бога, отколкото вследствие на каквото и да е друго нещо (…) Братя, ще продължаваме ли да понасяме скърби заради пагубното влияние на самозвани проповедници, без да полагаме никакви усилия да се предпазим от тях? Да не бъде! В съгласие с ученията на Новия завет, църквата трябва да се погрижи да избере и ръкоположи служители.”

Първи стъпки към организацията
За да се реши проблемът със самозванците, които често източвали пари от църквите, били взети две мерки. Първо, утвърдените проповедници получават карта, която ги препоръчва на църквите. Двама признати водачи подписват и попълват тези карти. Картата на Джон Лафбъроу, например, издадена през януари 1853 година, носи подписите на Джеймс Уайт и Джоузеф Бейтс. Второ, адвентистите удостоверяват надеждността на своите ръководители с ръкополагането. В края на 1853-та започват редовно да ръкополагат одобрените служители. Това били две важни стъпки към организирането на църквата и реда в нея.

Отнема над 10 години борба и съпротива срещу организацията, докато накрая тази промяна в адвентизма се приема. Но това не става лесно, защото тази промяна се считала за отстъпление. Джеймс Уайт и жена му Елън се борят като лъвове срещу тази съпротива на промяната. На противниците си, които ги обвинявали, че техните идеи ги няма в Библията, те отговаряли:

Никъде в Библията не е казано, че християните трябва да издават списания и вестници, да ползват печатарски машини, задвижвани от пара, да строят молитвени домове или да пишат и издават книги. Джеймс Вайт пише:

„Не трябва да се боим от система, която не противоречи на Библията и в същото време се приема от здравия разум.” Не е необходимо Библията да посочва и обяснява всеки елемент от организацията.

Същата битка се води и при избора на име на църквата. Противниците питали: Къде в Библията пише, че църквите изобщо трябва да имат име? Това е напълно вярно – в Библията не пише. Но в държавните закони пише – ако една група иска да притежава собственост, трябва да се регистрира юридически.

Идеята за регистрация предизвиква мощна съпротива. Така например Розуел .Ф. Котрел пише: „Аз вярвам, че е погрешно да „си спечелим име”, защото то лежи в самата основа на Вавилон.”

Джеймс Уайт открито обявява война на неговото твърдение, че Бог ще се погрижи за собствеността на църквата: „Много е опасно да оставяме на Господа онова, което Той е оставил на нас”. После отново подчертава фундаменталната истина, че „Писанията не посочват изрично всеки християнски дълг”. Най-накрая след 15 години без име, промяната се случва през 1860 и приемаме името адвентисти от седмия ден.

Най-накрая организация
Последната битка е за създаването на църковната организация. Реакцията е толкова силна, че Джеймс Уайт пише:

„В Пенсилвания братята гласуваха срещу организацията, а в Охайо делото е сериозно разклатено (...) На много места не представляваме нищо повече от разпръснати отломки, които все повече се раздробяват и отслабват.”

Елън Уайт се съгласява с него и споделя видение, което има през същия месец:

„Беше ми показано как някои се боят, че ако бъдат организирани, нашите църкви ще се превърнат във Вавилон; само че точно църквите в централните части на щата Ню Йорк представляват съвършения Вавилон – напълно объркани. Ако сега не се организираме така, че да създадем и поддържаме някакъв ред, няма на какво да се надяваме в бъдеще; ще се разпаднем и раздробим.”

На 21 май 1863 е организирана ГК на ЦАСД. Какво е значението на тази голяма теологична и организационна промяна, която е постигната след повече от десетилетие на борба? Елън Уайт ни го представя доста поучително:

„Водихме голяма битка за създаването на организация. Независимо че Господ даваше свидетелство след свидетелство, съпротивата бе силна и трябваше да се борим с нея отново и отново. Но знаехме, че Господ, Израелевият Бог ни води и направлява чрез Своето провидение. Създадохме организацията и тази крачка напред донесе забележителен успех...

Организираната структура доведе до голям успех (...) Нека никой не подхранва идеята (...) че можем да се откажем от нея. Струваше ни много усилия и много молитви за мъдрост, за да разберем, че Божията воля е да изградим тази структура. Тя бе направена по Негово указание (...) Нека никой от братята да не се мами и да се опитва да я събори, защото това би ни довело до състояние, каквото не сме и сънували. В името на Господа заявявам, че тя трябва да бъде укрепвана, утвърждавана, държана здраво и вкоренена завинаги (...) Нека всеки бъде изключително внимателен да не си обърква ума по този въпрос, който е нареден от Бога за напредъка и успеха на Неговото дело.” (GC DB, January 29, 1893)

Заключение
Това са сериозни предупреждения, на които адвентистите с независим дух трябва да обърнат специално внимание. Бог е вложил в църквата си потребност от организация. Давал е насоки, избирал е служители, които е използвал да въведат тази промяна и организационно развитие. Това е довело до успех делото Му. Ако днес осъзнаем по-добре това, ще бъдем изключително внимателни към независимите организации, които не се съобразяват с църковната организация. Още по-внимателни ще бъдем към самообявилите се за пастори, които явно или тайно подриват авторитета и единството на организираната от Бог църква.

[Чими]

2 част: Промени в антикредо позицията

Въведение
През цялата си история, адвентистите от седмия ден са заявявали, че „Библията и само Библията“ трябва да бъде християнското им кредо и че те нямат друго кредо освен Библията. Все пак през годините те са съставяли и публикували различни изложения на вярата, предвижвайки се постепенно към 27 (по-късно 28) основни вярвания, публикувани в Годишника на деноминацията през 1981 и в Църковния наръчник (1980).

Можем да определим това развитие като нужда, която е назрявала и към която Господ е водил своята църква на земята. Появата на изложения на вярванията на адвентистите е необходимо да се разглежда неразривно свързано с историческото оформяне на църковната организация и ред.

С нарастването на броя на адвентистите, различни проблеми наложили изграждането на стабилна църковна организация. Част от тези проблеми били следните:

- прояви на фанатизъм;
- предпазване от фалшиви проповедници и учители;
- нуждата от църковна дисциплина;
- издръжката на служителите;
- прехвърляне на църковното членство;
- уреждане на въпросите със собствеността на църковното имущество;
- мисионското развитие и др.

Различни статии в Ривю енд Херълд и дискусии през 50-те години на 19 век оформили позицията, която дала началото на организираната църква в началото на 60-те години. Тези организационни промени били последвани от промени в оформянето на доктрините в едно изложение на вярата.

Така както съществувала съпротива за промяната в организацията на адвентистите, така съществувала съпротива към промяната, която да ни направи доктринално единни. Как можели адвентистите да бъдат доктринално единни? Като изложат убежденията си по определени библейски въпроси. Т.е. като изразят съгласието си по определени точки на библейската вяра.

Някои ранни адвентисти погрешно считали, че това съгласие на вярата е приемане на човешко църковно кредо (или Символ на вярата). И до днес ние отхвърляме и се противопоставяме на приемането на такова непроменимо църковно кредо. Но имало някои събития и процеси, които изисквали да изразим съгласието си по определени точки на вярата и да изложим убежденията си в документ.

Нуждата от доктринално единство назрявала с развитието на църквата ни. Господ водил Своя адвентен народ към тази важна промяна, която ни направила по-стабилни и здрави като църква. Как се случило това?

Първата необходимост от изложение на вярата
Първото неформално изложение на вярата на Адвентистите от Седмия ден било съставено от Джеймс Уайт през 1853. То било отговор на запитване от Централната асоциация на баптистите от седмия ден относно вярата на Адвентистите от Седмия ден. Краткият отговор бил следният:

„Като народ, ние сме събрани заедно от разделенията на Адвентното тяло [Милъристите] и от различните деноминации, поддържащи различни виждания върху някои въпроси; въпреки това, благодарение на Небето, съботата е една мощна платформа, на която всички ние можем да стоим обединени. И докато стоим тук, с помощта на никакво друго кредо освен Божието Слово и обединени от връзки на любов – любов за истината, любов един към друг и любов към един погиващ свят – „която е по-силна от смъртта,“ всички партизански настроения са изоставени. Ние сме обединени от тези велики теми: Христовото най-близко, лично второ Пришествие (Адвент – бел.прев.) и спазването на всичките Божии заповеди и вярата на Неговия син Исус Христос, като необходимост за готовност за Неговото Пришествие“ (Джеймс Уайт, в Review and Herald 4:52, Авг. 11, 1853).

Най-вероятно това запитване от баптистите от седмия ден довело до следващото кратко изложение, което се появило в нашето печатно издание.

Един списък с пет „водещи доктрини, преподавани от Ривю“ бил публикуван в заглавното каре на Ривю енд Херълд от 15 август до 19 декември 1854. Авторът не е посочен и не е дадена причина за неговото премахване от бъдещите броеве. Най-вероятната причина е именно съпротивата срещу приемането на каквото и да е църковно кредо, на което приличали така формулираните доктрини. Доктрините са изложени както следва:

„Библията и само Библията, правилото на вяра и дълг.
Законът на Бог, както е преподаван в Стария и Новия завет, непроменим.
Личното пришествие на Христос и възкресението на праведните, преди Милениумът.
Земята възстановена до нейното едемско съвършенство и слава, последното й заселване от светиите.
Безсмъртност само чрез Христос, ще бъде дадено на светиите при възкресението.“

„Декларацията на Основните принципи“
През 1872, печатницата в Батъл Крийк издала брошура без посочен автор (предполага се, че е от Юрая Смит), съдържаща 25 изложения. Встъпителното изявление гласи:

„В публичното представяне на това резюме на нашата вяра, ние искаме да има ясно разбиране, че нямаме точки на вяра, кредо или дисциплина [систематични инструкции за обучение], освен Библията. Ние не издаваме това като съдържащо какъвто и да е авторитет между нашия народ, нито то е предназначено да осигури еднообразие между тях като една система на вяра, но това е едно кратко изложение на какво е и какво е било поддържаното от тях с голямо единодушие,“ (“A Declaration of the Fundamental Principles Taught and Practiced by the Seventh-day Adventists,” стр. 3).

След това са изтъкнати няколко причини за това издание, които включват: „необходимостта да се отговори на запитвания по тази тема,“ „да се коригират фалшиви изявления, циркулиращи срещу нас и да се отстранят грешни впечатления… в онези, които не са имали възможност да се запознаят с нашата вяра и практика,“ „нашата позиция да бъде разбрана“ и заради това, че „има мнозина, които наричат себе си адвентисти,“ но „поддържат виждания, към които ние нямаме никаква симпатия.“

Тези изложения били препечатани няколко пъти през 1874, 1875, 1877, 1878, 1884 и 1888, в Знамения на времето, в Ревю енд Херълд, а също и като брошура. Заглавието било същото или малко по-различно, както и въведенията, които заявявали, че адвентистите от седмия ден „нямат кредо освен Библията, но те поддържат някои точно определени точки на вяра, за която те се считат готови да дадат основание“

В Годишника на църквата от 1889, съдържащ основна информация относно църквата и нейната дейност, тези „Основни принципи“ били включени в една леко ревизирана и разширена форма от 28 части (стр. 147–151). Това не продължило в следващите издания, но било включено отново в Годишника от 1905 и това продължило до 1914.

Поддържане на антикредо позиция
Въпреки тази Декларация на Основните принципи, адвентистите продължавали да отстояват своята антикредо позиция. Така например през 1874, Юрая Смит изброил онова, което смятал за източник на смут и разкол в Протестантизма. Според него това били три големи грешки. Първата e погрешен принцип на тълкуване. Втората е да бъде накарана Библията да подкрепя това, което сме предопределили да вярваме. Третата е частично реформиране и след това преграждане на пътя за бъдещ прогрес чрез едно човешко кредо. За Смит тази последната грешка е най-лоша от трите, защото тя е стъпка назад към духовната тирания на Рим. (Smith, Uriah, “Reformation Not Yet Complete.” Review and Herald 43 (3 февруари, 1874): 60.

Друго значително доказателство за отстояването от църквата на антикредо позицията се вижда от решението на сесията на Генералната конференция през 1883. Година по-рано, ГК препоръчала една комисия да подготви Църковен наръчник. Проектът му съдържал 30 000 думи и бил публикуван за дискусия и критика в серия от 18 статии в Ривю енд Херълд от 5 юни до 9 октомври 1883. Предлаганият наръчник декларирал, че „той никога не би трябвало да се възприема като едно непроменимо кредо, което да бъде налагано във всички свои маловажни детайли върху членовете на църквата на адвентистите от седмия ден.“ (“The SDA Church Manual,” Review and Herald 60 (5 юни, 1883): 361.

Въпреки това, идеята за наръчник била отхвърлена категорично на Сесията на ГК. Комисията обяснява защо църквата се отказва от предлагания наръчник:

„Единодушно решение на комисията е, че не е препоръчително да имаме Църковен наръчник. Ние го считаме за излишен, защото вече преодоляхме най-големите затруднения, свързани с църковната организация (с изключение на една) и между нас съществува съвършена хармония по тази тема. Той е изглеждал за мнозина като една стъпка към формирането а кредо или дисциплина [систематични инструкции за обучение], различна от Библията, нещо на което винаги сме се противопоставяли като деноминация. Ако имаме такъв, ние се страхуваме, че мнозина, особено онези започващи да проповядват, биха го изучавали, за да получат ръководство по религиозни въпроси, вместо да изследват това в Библията и в ръководствата на Божия Дух, което би довело до тяхното спъване в истинския религиозен опит и познание на ума на Духа. Предприемайки подобни стъпки, другите християнски организации започнали да губят своята простота и ставали формални и духовно безжизнени. Защо би трябвало да им подражаваме? Комисията чувства, накратко, че нашата тенденция би трябвало да бъде в посока на простота и близко съответствие с Библията, вместо в сложно дефиниране на всяка точка в църковното управление и църковните постановления. (”General Conference Proceedings,” Review and Herald 60 (20 ноември, 1883): 733).

Първи статии в подкрепа на кредото
През 1887 и 1888, адвентистите за първи път прочели статии в Ривю енд Херълд, които били умерено благосклонни към кредото. Leon Albert Smith, син на Юрая Смит, написал статията „Стойността на едно кредо,“ която не била толкова в подкрепа на едно официално кредо, колкото срещу идеята, че е без значение какво един човек вярва, щом той да е съгласен с няколко същински основи на Християнството.

„Ако има нещо, което Писанието ясно учи“ – заявява Смит – „то е важността на притежаването на една ясна и определена вяра или обобщение на религиозните вярвания; накратко казано ‘кредо’, което е в хармония с истините, които Божието Слово разкрива. (Smith, L.A., “The Value of a ‘Creed’.” Review and Herald 64 (10 Май, 1887): 298.) Но Смит не настоява, че това ще бъде нещо официално постановено от църквата – това не е аргумент в неговата статия.

Една година по-късно, младият Смит се връща на същата тема, посочвайки, че в действителност всяка личност има едно кредо: „Неговото кредо е просто неговото вярване.“ (Smith, L.A., “Creeds.” Review and Herald 65 (6 ноември, 1888): 699.) Можем да наречем това опит да се отстоява традиционната анти-официално кредо позиция на църквата и в същото време да се поддържа правото й да има свои библейски вярвания, които да може да изявява и проповядва и които да оформят нейната идентичност в този свят.

Дискусиите в Ривю енд Херълд относно кредото
През 1890, темата за кредото била дискутирана сред адвентистите, най-вероятно във връзка с ревизията на кредото на Презвитерианите. Дискусията започнала с препечатване на една статия от неадвентния пастор J. M. Manning. Той защитавал употребата на кредо. Според него, ако положителните изложения на Християнската доктрина са пренебрегвани, „спускането към религиозно безразличие“ е бързо. По-натам Manning продължава:

„Такова кредо е една защита срещу грешката. Научавайки ги в ранно детство и знаейки, че те съдържат същността на евангелието, ние не сме измамени от новите форми на грешки, постоянно разпространяващи се около нас… Както добрите бизнесмени имат свои собствени тестове, чрез които откриват фалшификации и подправяния, така ние имаме в едно Християнско кредо, грижливо изучено и вярно прилагано, един готов тест, чрез който ние можем да различим всички фалшиви евангелия от истинските. Ние знаем какви човешки учения да приемем и какви да отхвърлим. Ние можем да кажем кои тенденции в обществото за нас са против Христос и онези, които са едно развитие на Неговото царство. Необходимо е за нашето самоуважение да поддържаме някаква положителна религиозна вяра. Колебанието прави човека слаб, мнителен, несигурен… Нашата употреба на онзи разговорен израз „на оградата“ [т.е. нерешителен], показва как ние се лишаваме от цялото право на уважение като сме без ясни и решително изразени вярвания.“ (Manning, J. M., “The Use of Creeds.” Review and Herald 67 (7 януари, 1890): 5.)

След това изразява важността на кредото за целите на обучението и евангелизирането. То „стимулира ума да поддържа положителна вяра; да застане твърдо за нещо, което чувстваме, че сме обвързани да защитаваме, което ни задължава да изследваме Писанието, за чието световно разпространение ние се трудим и молим.“

Веднага следващата седмица Ривю енд Херълд публикува подчертано различно мнение за кредото, написано от W. A. Blakely, редактор на American State Papers и близък другар на адвентните дейци за религиозна свобода. Blakely започва статията си с дефиниция: „Кредо и изповеди на вяра са имена, дадени на одобрените и официалните декларации на църквата като цяло или на някои деноминации или секти на църквата.“ (Blakely, W.A., “Why Not Have a Creed?” Review and Herald 67 (14 януари, 1890): 19.)

Blakely посочва, че кредото естествено произвежда теологични аргументи и спорове в църквата, тъй като има една „естествена склонност на човека да желае да победи в един спор,“ особено където „една група счита, че техните виждания са най-важното нещо и в същото време, че вижданията на другата група са изключително опасни и трябва, с всички средства, да бъдат забранени.“

След това Blakely обсъжда различните възражения срещу кредото. Първо, той посочва, че само защото виждането, изразено чрез кредото е гласувано от болшинството в някой църковен събор, това не прави виждането правилно. „Трябва ли истината да бъде определяна чрез гласуване от едно мнозинство в едно събрание, събор или синод, особено, когато понякога голям, понякога малък процент не разбират напълно обсъждания въпрос…?“ След това Blakely наблюдава, че тенденцията на кредото „неизбежно е била към ожесточаване на спора, увеличаване броя на разделенията, към внушаване и поощряване на нетолерантност и към преобразяване на личности, които са по начало любезни, в язвителни и зле настроени гонители.“

Blakely признава, че това може да са силни изказвания, но настоява, че те са истинни. После заявява, че „толкова скоро, колкото свободата на мисълта е възпрепятствана, точно толкова скоро и точно в такава степен прогресът и развитието са задържани. Разумът на човека е най-великото и удивително творение на Бога. То е създадено, за да се използва… И винаги когато който и да е събор, синод, конференция, съвет или църковна власт диктува това, което една личност трябва да вярва, или какво не би трябва да вярва, тази организация приема на себе си прерогативи, които никоя земна сила не притежава.“

Изложението на църквата в Батъл Крийк през 1894
През 1894, църквата в Батъл Крийк, най-известната църква за времето си, публикувала едно изложение, озаглавено: „Някои неща, които адвентистите от седмия ден вярват.“ То съдържало 30 части, предшествани от това обяснение: „Народът на адвентистите от седмия ден няма кредо или дисциплина [систематични инструкции за обучение] освен Библията, но следващите са някои от точките на тяхната вяра, около които те имат напълно всеобщо съгласие.“ (Membership of the Seventh-day Adventist Church of Battle Creek, Michigan, As It Stood. April 16, 1894, 12)

„Основни вярвания“ от 1931
На 29 декември, 1930, в отговор на искане от Африканската дивизия, Комитетът на ГК гласувал да бъде подготвено едно изложение от комисия от четирима, включваща президента на ГК, C. H. Watson и редактора на Ривю енд Херълд, F. M. Wilcox. Вторият станал автор на изложението в консултация с 34 годишния помощник-редактор, F. D. Nichol. То било отпечатано първо в Годишника от 1931 и следващата година в новосъздадения Църковен наръчник. За това публикуване не е искано одобрението на някаква комисия или комитет. Причината за това била традиционната антикредо позиция, която би възприела одобряването или гласуването на този документ за официална църковна позиция като един опит да се установи и приеме църковно кредо. Така това изложение остава с един неофициален характер и би следвало да се възприема просто като обобщение на нашите основни вярвания, а не като кредо.

Двадесетина и дори десетина години по-рано такова изложение би било немислимо, без срещу него да се протестира. Но 1931 анти-тринитарните убеждения и настроения в резултат на множество публикации и книги, били вече преодолени. Освен това било крайно необходимо чрез едно ясно изложение на вярата да се коригират постоянно лансираните изопачени твърдения за адвентната вяра (като например чрез списанието Gathering Call на E. S. Ballenger).

През 1941, Годишното съвещание на ГК приело една форма на „Кръщелно обещание“ и „Кръщелен завет,“ основани на „Основни вярвания“ от 1931.

През 1946, на Сесията на ГК било гласувано „Основните вярвания“, както и други части на Църковния наръчник, да бъдат ревизирани само на Сесия на ГК. Така изложението, озаглавено „Основни вярвания на Адвентистите от Седмия ден“, съдържащо 22 части, продължило да се публикува с незначителни ревизии в тези две църковни издания чак до 1980. По такъв начин то придобило официален статут.

Заключение
Посочените предшественици на 28-те основни вярвания нямали за цел да бъдат предписания на теологично задължение, а просто описание на един съществуващ адвентен консенсус. Но така или иначе те изиграли своята роля в историята на църквата за доктриналното единство на адвентистите. А най-вече допринесли за промяната от една крайна към една умерена антикредо позиция, изразяваща се в поддържане на едно църковно изложение на 28 основни библейски вярвания. Благодарение на тази промяна, която Бог осъществил сред Своя народ, можем да поддържаме единството и да изпълняваме мисията, която Христос ни е възложил в този свят.

[Чими]

3 част: Промени във формулирането на доктрините

Въведение
Едно сравнително подробно представяне на историческите факти относно изграждането и приемането на Изложението на 27-те основни вярвания е необходимо, за да добием представа за процеса на формулиране на това, в което вярваме днес. От своето създаване през 1932, Църковният наръчник включва основните вярвания на адвентистите от седмия ден, подготвени от четиричленната комисия през 1931. Кои са събитията довели до промяната във формулирането на тези вярвания? Това е, което ще разгледаме в следващите редове.

Необходимост от ревизия на Църковния наръчник
След 1965 станало очевидно, че Църковният наръчник се нуждае от ревизия и редакция. От създаването му през годините постепенно били включвани допълнения, които изисквали редакторска намеса. Но гласуваното решение от 1946 – наръчникът да се ревизира само на Сесия на ГК – блокирало всяко усилие за това. Все пак, след 1970 Комисията за Църковния наръчник подготвила редакторски поправки на текста и те били гласувани на Сесията на ГК във Виена, през 1975. Но това не засегнало Основните вярвания, включени в наръчника през 1932, тъй като нарастването на техния авторитет им придавал в известна степен статут на „неприкосновеност.“

Специална комисия за ревизия на „Основни вярвания“ от 1931
След Сесията на ГК през 1975, Комисията за Църковния наръчник определила специална комисия за ревизия на Основните вярвания и за подготовката на документ, който чрез Комисията за Църковния наръчник да бъде представен на Сесията на ГК през 1980. Специалната комисия била упълномощена да работи в границите на минималната ревизия, поради чувствителността на църковното членство относно промени в доктриналните вярвания на църквата. Тази комисия включвала изцяло служители на ГК (W. Duncan Eva вицепрезидент на ГК, Bernard Seton помощник секретар на ГК, Willis Hackett, Richard Hammill и Alf Lohne – вицепрезиденти; Clyde Franz, секретар на ГК; Charles Bradford, помощник секретар на ГК; Gordon Hyde, секретар на световното поле; N. R. Dower, секретар на Пасторския отдел; и Arthur White, секретар на Ellen G. White Estate и внук на Елън Уайт).

Работата по документа била завършена през август, 1979. На 10 август проектът бил разпространен до ръководителите на ГК. С придружително писмо, W. Duncan Eva, председател на Специалната комисия отбелязал, че са извършени формални и съществени промени. Формално последователността на темите се е променила и са вмъкнати заглавия за параграфите. Съществено разделите за Триединството са разширени от два на четири и нови раздели са добавени за ангелите, сътворението и грехопадението, църквата, единството в тялото на Христос, Господната вечеря, християнския брак и християнският дом и образованието.

Било решено, преди да бъде предадено новото изложение на Комисията за Църковния наръчник, то да бъде представено на някои професори от Университета Ендрюс, с които да се проведе среща.

Комисията от теолози в Ендрюс
Две седмици след това решение, президентът на Университета Ендрюс Joseph G. Smoot информирал девет члена от факултета на Адвентната семинария и вицепрезидентът по академичната част, че приблизително след около месец, на 19 септември, W. Duncan Eva и служители на ГК ще проведат среща с тях.

Това, което направило впечатление на теолозите от Семинарията било, че изложението на Специалната комисия било опит за подобрение на изложението от 1931. На документа му липсвала еднородност в организацията и стила. Очевидно било, че той е „закърпена“ работа със смесена терминология, липса на баланс в дължината на отделните части и други сериозни недостатъци.

На 12 септември комисията на Ендрюс се събрала за предварително разглеждане. Виждането на членовете от комисията било свързано с три предложения: 1) да бъде разширена комисията с онези, които имат специален опит с църковните доктринални изложения; 2) изложението да бъде напълно пренаписано, за да се избегнат слабостите, проявени при опита да се използват думите и реда на изложението от 1931 и 3) резултатът от техните усилия, ако е приемлив, да бъде публикуван в Адвентист Ривю с покана за коментари и реакции от който и да е заинтересован.

Работният процес на теолозите и срещата с администраторите
Fritz Guy, професор по теология и Kenneth Strand, професор по църковна история, членове на факултета, били добавени към Университетската комисия. Общо броят на членовете й станал 12. Те си разделили параграфите от Изложението на Основните вярвания за лично преработване като най-тежките задачи приели Thomas Blincoe, декан на Семинарията, Ivan Blazen, професор по Нов завет (23 Христовата служба в Небесното светилище), Fritz Guy (2 Триединството и 3 Бог-Отец), William Johnsson, професор по Нов завет и помощник декан на Семинарията, Уилям Шеа, професор по Стар завет и Lawrence Geraty (дял 6 Сътворението). В групата участвали още Richard Schwarz, професор по история и вицепрезидент за академичната администрация, Raoul Dederen, професор по теология, Roy Graham, професор по теология и ректор на Университета, Hans LaRondelle, професор по теология; Gottfried Oosterwal, професор по мисиониране. Fritz Guy бил секретар на комисията.

След шест дни, отново се събрали заедно, за да изковат едно съгласие, параграф по параграф от документа като едно цяло. Работили до късно вечерта на 18 септември в опит да бъдат готови за срещата на другия ден с администраторите от ГК. До 16 часа на другия ден, основната структура на документа, каквато е днес, била готова. Тя следвала един много традиционен теологичен модел (виж например схемата на Karl Barth за неговия недовършен проект, Church Dogmatics, Edinburgh: T. & T. Clark, 1936-58: Божието Слово, Бог, Сътворение, Помирение, Завършек).

Числото 27 е принос на Fritz Guy, който като секретар на комисията имал задачата да записва и обобщава разискванията. Неговото предпочитание на 27 се основава на това, че 26 му се сторило безинтересно. 28 било по-добро, тъй като било 4 пъти по 7 – две важни числа в книгата Откровение. Но 27 изглеждало още по-интересно – 3 на степен 3-та – 3 по 3 по 3. Отдавало значение на Триединството (Матей. 28:19; 2Кор. 13:13 [14]) и на трикратното хваление на ангелите: "Свят, Свят, Свят" (Исая 6:3). Другите числа просто нямали шанс. По време на дискусията на ГК, броя на частите нараснал на 28, но впоследствие отново се върнал на 27.

Някои други маловажни детайли могат само да се споменат. Например групата изразходвала най-много време и усилия за учение 23, „Христовата служба в Небесното светилище.“ Решили да не включват християнското образование, тъй като тогава би трябвало да включат и други църковни отдели (Съботно училище, Здравното служене, Младежкото служене и т.н.). Част 15 „Господната вечеря,“ засегнал дебатът за участието на децата.

На срещата с Университетската комисия дошли Duncan Eva (председател), Richard Hammill и Willis Hackett, всички те вицепрезиденти на ГК. По-късно поканили Robert Brown и Harold Coffin от Geoscience Research Institute (Научния институт към ГК) да се присъединят. Те допринесли особено за параграфите относно Писанието, Сътворението и Великата борба (който споменава Потопа).

Администраторите били изправени пред дилема. Трябва ли да настояват за придържане към документа, който изпратили или да разглеждат напълно пренаписания документ, подготвен от Университетската комисия? Избрали все пак да разгледат новия документ и харесали прочетеното. В резултат на дискусията всеки параграф бил модифициран и подобрен. Литературната форма и стил били оформени от Fritz Guy, чиито лингвистични способности били признати от всички.

През следващата седмица документът с 27 параграфа, оформени в 6 основни дяла (Откровение, Бог, Сътворение и Изкупление, Общността на вярата, Християнският живот и Последните неща) бил изпратен до администраторите.

Одобрение, публикуване и реакции на предложението
На 16 октомври, 1979, Годишното съвещание на ГК приело без да прави някакви промени Изложението на Основните вярвания. Преди това то било преминало незначителна редакция в Комисията за Църковния наръчник. То било изпратено веднага на Дивизионните ръководства, съюзите и колежите в чужбина. Било дадено и на Адвентист Ривю за незабавна публикация, с очакване на множество реакции и предложения от световното поле до времето на Сесията на ГК в Далас. Необяснимо защо, публикуването му се забавило четири месеца и то било публикувано на 21 февруари, 1980.

Множество писма пристигнали до Duncan Eva с конструктивни предложения за промени. Той решил да събере предложенията и да дискутира всяко едно с Университетската комисия. В обсъжданията се включил и Richard Lesher, директор на библейския изследователски институт и през почти целия ден на 9 март с документа били извършени множество подобрения. Имало предложение за 28-ми параграф, но то не било прието.

На 11 март предложението било изпратено до всички делегати за бъдещата Сесия в Далас. В същото време, продължили да пристигат писма с реакции и предложения. Например, едно от тях било от Fred Veltman, председател на религиозният отдел на Pacific Union College. Той изпращал своето писмо след две срещи на преподавателите във факултета, на които разглеждали предложението. В писмото си, той изразявал следното притеснение:

„Вероятно, когато нашата църква е била малка е било възможно да получиш една представителност от световното поле, ако изпратиш препоръчаното изложение до делегатите най-малко шест седмици преди сесията да се събере. Но е съмнително, дали тези делегати имат време да получат впечатления от своите месни църкви преди сесията, имайки предвид мащабът на църквата днес и възприемането на реакциите и предаването на тези реакции в управлението навреме, за да се направят каквито и да са промени преди сесията да започне. За да може делегатите да функционират легитимно, те не трябва само да бъдат информирани от ръководството на ГК по проблемите, за които ще бъдат помолени да гласуват, но тези същите делегати имат нужда да бъдат информирани от хората, които представляват, за да знаят как да постъпят като делегати по такъв начин, че честно да представляват полето, от което идват.“

По-късно Veltman препратил на Eva една серия от препоръки за промени в Изложението, които били единодушно приети от преподавателите в неговия факултет. Много от тези предложения били отразени в Изложението, гласувано в Далас.

Заключение
Да бъдат формулирани доктрините, в които вярваме като църква, не е бил лесен процес. Той е изисквал добро познаване не само на Библията, свидетелствата на Духа на пророчеството, историята и теологичното развитие на адвентистите от седмия ден. Този процес е изисквал и добро познаване на онези общи теологични черти, които ни обединяват като адвентен народ в цялото световно поле. Освен това този процес на развитие и промяна е изисквал и един библейски, здравословен и разумен администраторски подход. Той предоставял възможност на адвентистите от целия свят да участват в процеса и да подкрепят усилията, които да ни обединят в теология и дух.

Над всичко това е истината, че Бог ръководил по ясен и категоричен начин Своя адвентен народ в изграждане на правилните разбирания и в пророческата мисия за този свят в края на времето. Този факт е основание за доверие в това ръководство и занапред, в онова, което ни предстои по пътя на развитието ни като народ, подготвящ се да посрещне своя Господ при Неговото пришествие.

[Чими]

Развитието в Адвентизма – 4 част: 27-те основни вярвания и промените

Въведение
Предложението за промени на Основните вярвания, което теолозите от Университета Ендрюс формулирали, претърпяло своите промени и редакции преди Сесията на ГК през 1980 (проведена 16-26 април). Различни идеи и редакции от световното поле били отразени в предложението от 27 части. Но това било само предложение, което имало нужда от разглеждане, дискусия, промени и приемане на най-висшия форум на адвентистите от седмия ден. Този форум на представителите на църквите от световното поле имал правомощията да приеме едно Изложение на основните вярвания. Това Изложение и до днес е значимо постижение, което спомага за единството и съгласието ни по определени точки на библейската вяра.

Началото на Сесията на ГК в Далас
Две групи били изненадани в началото на сесията в Далас. Първата била от онези, включени в процеса на изготвяне на предложението до неговото гласуване от Комисията за Църковен наръчник. Но множество промени били направени след това, въз основа на писмата с предложенията за промени. Втората група била тази на делегатите, които открили промени в предложението, което получили преди Сесията по пощата. Какво включвали тези промени?

Според поне един от членовете на Университетската комисия, неподходящо била променена формата като изчезнал балансът, красотата и чувствителността на използваните думи. Три от частите били напълно пренаписани, едното два пъти по-дълго от оригиналния му размер. Двадесет и един параграфи били забележимо променени, както в значението така и в стила. Въпреки това, изключително положително било, че адвентистите от цялото световно поле взели участие в процеса на формулиране на Изложението. Те не били просто един продукт на една малка група университетски теолози.

Когато предложението за Изложението на Основните вярвания било представено за дискусия на 21 април, новоизбраният президент на ГК Нийл Уилсън (баща на настоящия президент Тед Уилсън) започнал с дълъг въведителен коментар:
„От известно време, ние сме обсъждали едно усъвършенстване на нашето Изложение на Основни вярвания…

Чухме едно многообразие от интересни слухове. Говори се, че някои разбрали, че църковните лидери искат да унищожат напълно основните на църквата и да насочат църквата в посока, която ще бъде небиблейска, обратно на традицията на миналото и на историческия адвентизъм. Мои драги делегати, няма нищо по-далече от истината.

Ние също чухме, че винаги когато пипнем Изложението на Основните вярвания, ние сме щели да въведем Омегата, последното объркване на теологичните и доктринални позиции на ЦАСД. Подсказвам ви, че това е също едно много неуместно изявление.

Мога да разбера как личности доста отдалечени от там, където някои от тези неща са били изучавани и които не са били помолени да участват в новото проучване и изясняване на формулировката, могат да почувстват, че има нещо много застрашително, мистериозно и тайно случващо се, което изведнъж ще ни конфронтира и може да допринесе крайна вреда и унищожение на ЦАСД… Уверявам ви, че нито един, който се е борил с някои от тези предмети, не е имал някакво такова намерение.

Има други, които си мислят, че знаят защо това се извършва. Те вярват, че то е било подготвяно като една сопа да блъска някои по главата, да се опита да доведе хората до една ограничена идея за теология, не оставяща каквато и да е възможност за индивидуално тълкуване на пророчеството или на някакви лични виждания относно теологията или определени доктринални области. Това също е неуместно, защото това никога не е било и не е намерението на което и да е изучаване, което е допринесло за Изложението на Основните вярвания.

Някои учени, теолози и други изразиха страха, че това изложение е разработено, за да може църквата да се конфронтира с тях с един чеклист, който да определи дали те би трябвало да бъдат лишени от право да преподават в някоя от нашите висши институции. Много, много трагично е, когато такъв вид слухове започват да се разнасят.

Напълно разбирам и много искам да призная, че ние наистина имаме нужда да упражняваме извънредно внимание, включващо едно здравословно разнообразие от умове с подготовка и опит, за да дадат принос в този вид изложение. Обаче аз не мисля, че който и да е би трябвало да се бои, когато формулировката на такъв един документ е изучавана. Може би ще ида една стъпка по-напред и ще кажа, че ЦАСД няма кредо. Нищо бетонирано от гледна точка на човешки слова. Никога няма да дойде време, когато който и да е човешки документ няма да може да бъде подобряван. Ние чувстваме, че на всеки 20, 30 или 50 години е много добро нещо за нас да бъдем сигурни, че използваме правилната терминология и подход… Определени изрази, означаващи днес нещо добро, не са имали предвид това преди 50 години… Изключително важно е да можем да разбираме това, в което вярваме и да можем да го изразяваме просто, ясно и по възможно най-кратък начин.“ (“Seventh Business Meeting, Fifty-third General Conference session, April 21, 1980, 3:15 p.m.: Session Proceedings,” Adventist Review 157/20 (23 Apr. 1980): 8-9.)

Процедурата за дебатите и редакторската комисия на Сесията
Относно процедурата, президентът Нийл Уилсън помолил делегатите да говорят само по важното теологично съдържание. Детайлите да бъдат оставени на „компетентната редакторска комисия от учени и теолози.“ Дискусиите били водени параграф по параграф на предлагания документ под умелото ръководство на президента. Делегатите заставали да говорят на около десетина микрофона, разположени из цялата зала.

Членовете на редакторската комисия, назначена от президентът Уилсън, слушали внимателно всеки коментар в залата и след това във времето между работните сесии се събирали за много часове за изковаване на едно изложение, което да е теологично вярно, а също и балансирано по форма. Комисията включвала администратори и теолози: Richard Hammill (председател); Maurice Battle (секретар), помощник секретар на ГК; Thomas Blincoe; Duncan Eva; Richard Lesher, наскоро назначения директор на библейски изследователски институт; G. Ralph Thompson, секретар на ГК; Lawrence Geraty; James Londis, пастор на църквата Sligo във Вашингтон; Robert Olson, секретар на White Estate; Jan Paulsen, президент на колежа Нюболд в Англия; и Mario Veloso, ръководител на Въздържателен и младежки отдел в Южно американската дивизия. По предложение към комисията били добавени още Willis Hackett и Robert Brown от Гео научния изследователски институт (Geoscience Research Institute) на ГК.

Крайният резултат от редакторските усилия на комисията били представени пред делегатите последния ден, 25 април. Едно редактирано описание на заседанието може да се прочете в бюлетина на ГК (№9) в Адвентист ривю.

Предложеният и приет преамбюл на Изложението
Ronald Graybill, делегат на Сесията в Далас, предложил преамбюл на Изложението, за да бъде смекчен неговия характер, който наподобява едно църковно кредо. Той го написал една вечер и на другия ден го предложил на Сесията. Днес той гласи следното:

„Адвентистите от седмия ден приемат Библията като свое единствено кредо и приемат, че определени Основни вярвания са учения на Свещените Писания. Тези вярвания, както са изложени тук, съставляват църковното разбиране и изразяване на учението на Писанието. Ревизия на тези изложения могат да бъдат очаквани на една Сесия на Генералната конференция, когато църквата е водена от Светия Дух към едно по-пълно разбиране на библейската истина или когато намира по-добър език на който да изрази ученията на Божието Свято Слово.“

Авторът на този преамбюл написал, че тези изложения „могат и трябва да бъдат ревизирани,“ което впоследствие било променено на „ревизия на тези изложения могат да бъдат очаквани.“

За съжаление значението на преамбюла често пъти било пренебрегвано. Книгата „Адвентистите от Седмия ден вярват…,“ публикувана през 1988 от Пасторския отдел на Генералната конференция дори не споменава за него. По същия начин и серията от Съботно-училищни уроци – 3-то и 4-то тримесечие на 1988, посветени на Основните вярвания, не му отделят никакво внимание. Същото се случва и със серията от статии в Министри от август 1995.

Вероятно това повтарящо се пропускане е обяснимо: преамбюлът е различен по съдържание и намерение от Основните вярвания. Той не касае същността им, но техния статус и положение. Пренебрегването на преамбюлът обаче е неправилно, защото игнорира един от най-основните елементи на истинския адвентизъм – посвещението на „настоящата истина,“ на прогресивното разбиране на Писанието, на Бога и на нас самите във връзката ни с Бога.

В този смисъл адвентният историк Джордж Найт, в своята кратка история на Адвентистите от Седмия ден, говори за „преамбюла от изключително значение“ и коментира, че „това забележително изявление улавя същността на това, което Джеймс Уайт и другите адвентни пионери преподавали. Липсата на гъвкавост на кредото, както го виждали те, не само било едно сигурно зло, но също отричало фактът, че църквата има един жив Господ, който ще продължава да ги води в истината… Идеята за прогресивната промяна се намира в сърцето на адвентната теология.“ (Knight, George. A Search for Identity. стр. 14, 201, 202.)

28-то основно учение под №11 „Израстване в Христос“
Малко преди Сесията на ГК през 2005, в списание „Министри“ (Ministry, June 2004, 20 p.) се представят нуждата и процеса за предложение на 28-то основно вярване. Полагайки усилия за разпространение на евангелието по целия свят, през последните десетилетия на 20 век, служителите на църквата се сблъскват със сериозни проблеми в страните от така наречения прозорец 10/40. Освен различната религиозна култура на Анимизъм, Будизъм, Хиндуизъм, Мюсюлманство и Юдаизъм, две основни религиозни практики като трансцеденталната медитация и страх от властта на демоните привличат особеното внимание на църквата. Така възниква нуждата да бъде изразено в Изложението от основни вярвания, че всеки човек може свободно да дойде при Христос, за да се възползва от Неговата победа над злото.

В различните дивизии на църквата по света се чувства нуждата да се декларира ясно свободата от демоничните сили, която има един християнин, както и същността на духовния му живот на израстване в Христос. Така през юли 2003 се назначава тричленна комисия, която се заема с този въпрос. Тя се състои от Директора на Библейския изследователски институт, Анхел Мануел Родригес, Главния редактор на Адвентист Ривю, William G. Johnsson и Директора на Глобална мисия Michael Ryan. В своето проучване комисията достига до извода за нуждата от ново изявление, което да бъде включено към основните вярвания.

След като проектът за това изявление е написан, се провежда една широка дискусия между църковните лидери и теолози. Ревизираният проект се представя и обсъжда и на Пролетното съвещание през април 2004 и на съвещанието на Изпълнителния съвет на ГК на 28 юни, 2005, за последно одобрение. След това въпросът е представен на Сесията на ГК през 2005.

Целите на изявлението са да обясни християнския растеж, изключвайки небиблейските духовни практики като спиритуализма и източния мистицизъм и да отхвърли страха от демоничните сили и търсене на помощ от тях като несъвместими със свободата ни в Христос и израстването в Него.

На 4 юли, делегатите на Сесията на ГК през 2005 го гласуват като ново основно вярване, добавено към 27-те основни вярвания. Това става 25 години след тяхното официално приемане.

Протокол за бъдеща промяна на 28-те основни вярвания
На същата Сесия на ГК, на 3 юли, 2005 е приет протокол за всяка ревизия или добавки към основните вярвания на ЦАСД. Той представлява правилата за една процедура за извършване на промени в основните вярвания на църквата. Ясно е определено, че те трябва да бъдат основани на Библията и съгласувани с писанията на Елън Уайт. Изброяват се седем правила:

„1. ГК спомага за процеса на дискусия.
2. Пролетното събрание/Годишното съвещание приема един предварителен проект за дивизиите, които трябва да подсигурят, че предлаганото изложение от вярвания е дискутирано също от съюзите, конференциите/мисиите и местните църковни нива.
3. Изисква се сътрудничество от университетските теологични/религиозни отдели и семинарии.
4. Проектът на документа е дискутиран от комитета на Библейския изследователски институт
5. Проектът на документа се публикува в Адвентист Ривю, списание Министри и в интернет.
6. Специална комисия на ГК подготвя последния проект за Годишното съвещание.
7. Изложението се представя на делегатите на Сесията на ГК – единственото тяло, което може да приеме добавки или ревизии към църковните основни вярвания.“

Каквито и да са промените, те трябва да бъдат представени на ГК най-малко две години преди следващата Сесия, за да има време за всички нива на Световната църква да бъдат включени в процеса.

Заключение
Страхове от промените в изложението на основните вярвания съществуват и до днес. Всъщност страховете от миналото за промените в Адвентизма са същите сходни страхове и днес. Но необоснованият страх от промяната на познатото старо положение винаги е бил пречка за развитието и напредъка на делото. Негов източник е невежеството и липсата на правилни взаимоотношения с Бог и с ближните. Този страх е нещо различно от внимателната библейска преценка и съветът: „Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (1Сол.5:21).

Развитието и промяната, които не противоречат и са в хармония с Библията, не са нещо зло, сатанинско и опасно. Те са Божият начин да бъдем доведени по-близо в разбирането си за Бога и до по-пълното познание за Неговата воля. Историята на Адвентизма го показва категорично и многократно. От нас се очаква просто да не забравяме как Господ ни е водил и наставлявал в миналото и тогава няма да имаме причина да се страхуваме от бъдещето.

Елън Уайт изразява смисълът на всичко това по следния начин:
„В разглеждането на нашата минала история, преминавайки през всяка стъпка на напредък до нашето настоящо състояние, аз мога да кажа: „Слава на Бога!“ Като виждам това, което Бог е извършил, аз съм изпълнена с удивление и с доверие в Христос като водач. Ние няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим начина, по който Господ ни е водил и Неговото обучение в нашата минала история.“

[dejandodo7777777]

Справедливостта обаче изисква да бъде представена и другата гледна точка към адвентната история на доктрините. Текстът, който ще прочетете по долу е 2-ра глава от книгата на австралийката Маргарета Тиъри - "Премахването на стълба".

Глава 2
Свидетелството на Духа
Ние, присъединилите се към Църквата на Адвентистите от Седмия Ден се радвахме, че сме намерили истината. Мнозина, с молитва и копнеж да намерят истинската църква, са търсили години наред. И на финала имаше въздишка на облекчение –най-накрая у дома.

Повечето не знаеха, че в продължение на години се е водила борба върху учението за Триединството. Много църковни водачи знаеха, че фундаменталните ни вярвания са били променени, но присъединявайки се към църквата през 60-те и 70-те на миналото столетие, ние си нямахме представа за това. Този въпрос никога не се споменаваше, дори и по време на библейския курс. Просто приемахме, че целият християнски свят вярва в един и същ Бог.

Разбира се, към 80-те, забушува нова доктринална борба, когато д-р Дезмънд Форд представи своите дълго събирани погрешни открития. Но това падение не засегна борбата, която беше започнала години по-рано. Тя все още мъждукаше, нареждайки се за своето време, когато ще може да избухне като горещ и пояждащ огън.
Докато достигне пълния си разгар тя ще става все по-яростна, но дори в момента, ако споменете за вашата ненавист към Триединството в определени кръгове, това ще има много отрицателна реакция. Температурата може да се покачи и да стане чак отвратително.

Ако говорите по този въпрос на неадвентисти, реакцията е същата: – Ти не си християнин.

Защо това е така?

Защо всеки християнин трябва да вярва в Триединството?

Дали това е заради веруютата на християнството?

Пионерите ни отхвърляли всички веруюта, в това число и тези от Никея, Халкедон, Константинопол и други, тъй като те били католически съвети и не са източникът на истината.

Елън Уайт писала: “Библията и единствено Библията, трябва да бъде нашето верую, единствена връзка на единството; всички, които уважават това Свято Слово ще бъдат в хармония” Ривю енд Херълд, 15-ти декември 1885 г.

Много адвентисти от седмия ден си дават сметка, че нашите пионери са имали различно вярване във връзка с доктрината за Бог. Адвентният историк Джордж Найт казва: “По-голямата част от основателите на
Адвентизма от Седмия Ден не биха могли днес да се присъединят към църквата, ако трябва да се подпишат под основните вярвания на деноминацията. По-специално, повечето не биха могли да се съгласят с вярване No 2, което е доктрината за Триединството” Министри - октомври 1993 г., с. 10.

Това включва ли и пророка?

Уилям Г. Джонсън потвърждава промяната в „Адвентист Ривю“: “Адвентните вярвания са се променили през годините под влиянието на „настоящата истина“. Най-изненадваща е промяната в учението за Исус Христос, нашият Спасител и Господ. Много от пионерите, в това число Джеймс Уайт, Дж. Н. Ендрюс, Урия Смит и Дж. Х. Уагонър са поддържали ариански или полу-ариански възглед... а именно, че Синът в някаква точка във времето преди сътворението е бил роден от Отец... Тринитарното разбиране за Бога като цяло не е било поддържано от ранните адвентисти, което сега е част от нашите фундаментални вярвания. Дори днес, има неколцина, които не са ъгласни с това” Адвентист Ривю, 6-ти януари 1994 г., с. 10.

Истината е, че всичките ни пионери са отхвърляли доктрината за Триединството. Джеймс Уайт я нарекъл: “старият Тринитарен абсурд...” Ривю енд Херълд, 5-ти август 1852 г. (Урия Смит имал проблеми в началото, понеже вярвал, че Исус е сътворен, но осъзнал, че това е заблуда и променил вярването си в хармония с
неговите братя). Нашите пионери са отхвърляли всички версии на доктрината за Триединството, защото тя не била разкрита в Библията.

В едно специално издание на Адвентист Ривю през 1981 г. се открива следното твърдение: “Макар че няма пасаж от Писанието, който да говори формално за доктрината за Триединството, тя е приета като факт от писателите на Библията и е спомената няколко пъти” Адвентист Ривю 1981 г. - том 158, No 31.

И отново: “Концепцията за Триединството, а именно идеята, че три са едно, не е категорично посочена, но само се предполага.” Наръчник на Теологията на Адвентистите от Седмия Ден; Енциклопедия на Адвентистите от Седмия Ден - том 12, с. 138. Доктрина за Бог. Фернандо Л. Канел.

Това се приема като цяло и в християнството, както става ясно от следния цитат: “Нито думата Триединство, нито доктрината, се появяват ясно в Новия завет...” Енциклопедия Британика на Новия завет - том XI, с. 928, 2003 г.
“Християнството произхожда от Юдаизма, а Юдаизмът е бил строго Унитарен [вярва, че Бог е една личност]. Пътят, който водил от Ерусалим до Никея едва ли е прав” Енциклопедия Американа - том XXVII, с. 294 L, 1956 г.

“В Новия завет не откриваме доктрината за Триединството в подобие на развитата й форма, не я откриваме дори и в теологията на Павел и Йоан” Енциклопедия по религия и етика - том XII, с. 458, 1951 г., Дж. Хастингс.

“Понеже Триединството е такава важна част от късната християнска доктрина, поразително е, че това понятие не се среща в Новия Завет. Подобно и развитата концепция за три съравни партньори в Божеството, която се открива в по-късните формулировки на вярата, не може ясно да се забележи в ограниченията на канона...”
Метцгер Б. М. И Куугън. М. Д. Притурка към Библията на Оксфорд - с. 782, 1993 г.

Тези и други твърдения показват защо ранните ни пионери са отхвърляли Триединството – те не са намирали Триединство в Библията. След разочарованието на 22-ри октомври 1844 г. Бог повел да започнат да изучават заедно онези, които продължили да вярват, за да могат да разкрият истината. Сестра Уайт писала: “Много от нашите хора не осъзнаваха колко твърдо е положена основата на вярата ни. Моят съпруг, старейшината Джоузеф Бейтс, отец Пиърс, старейшината (Хайръм) Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха между онези, които след отминаването на времето на 1844 г. изследваха истината като скрити съкровища. Аз се срещах с тях и ние изследвахме и се молихме усърдно. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога през цялата нощ, молейки за светлина и изучавайки Словото...” Избрани вести, кн. 1 – с. 206.

Джеймс Уайт е бил назначен за служител в Църквата на Християнската Връзка, когато чува Уйлям Милър. Това била църква, която отхвърляла всички веруюта, решена да следва Библията, а не теологията. В резултат, те отхвърлили вечно горящия пъкъл, безсмъртието на душата и доктрината за Триединството. Джоузеф Бейтс, Джошуа В. Хаймс, Лоренцо Флеминг и Тимой Коул, също били членове на тази църква. Елън Уайт била методистка; други пионери били баптисти, баптисти на свободната воля, холандски реформатори, лутерани, епископални вярващи, баптисти от седмия ден, конгрешани и др. Пророческата вяра на нашите бащи – том
114, с. 954, 510, 633, 510.

Когато участниците в тази група за изучаване се срещнали за първи път, те имали много различия в доктриналните си разбирания, но желаели да оставят настрана собствените си мисли и разчитали на Господ да ги води в цялата истина. За своето собствено преживяване сестра Уайт казвала: “През цялото това време аз не
можех да разбирам разсъжденията на братята. Умът ми беше заключен... Бях с такова състояние на ума дотогава, докато всички принципни точки на вярата ни не се изясниха пред умовете ни в хармония със Словото на Бога” 1 Избрани вести – с. 206.

Бог е имал цел, когато е държал заключен ума й. “Когато стигнеха до точка в своето изучаване, където казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Духът на Госпд идваше върху мен, бях отнасяна във видение и ми се даваше едно ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, с инструкция как трябваше да работим и да учим ефективно. Така беше давана светлина, която ни помогна да разбираме Писанията по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещенство...” Пак там – с. 206.

Успяхте ли да уловите пълното въздействие на тези думи?

Святият Дух е обяснил на Елън истинското значение на Писанията относно Исус Христос. Дали Духът е разкрил истината? Ами Елън Уайт – приела ли е свидетелството на Божия Дух? В крайна сметка тя била тринитарна методистка. Можем безопасно да приемем, че Бог не би продължил да я ръководи като вестител на Господ в остатъка от нейния живот, ако тя отказва дадената светлина.

Някои от нашите учени казват, че Елън Уайт си е останала тринитаристка, „скрита тринитаристка“ ако щете, за останалите петдесет години, а през 1898 г. е дала своето първо тринитарно твърдение. Те вярват, че този момент бележи началото на зрелостта на нашите нетринитарни пионери по въпроса. Но не е имало публично заявление и никакво поправление на нейните братя за това, че са вярвали в заблуда толкова много години! Бил написан един единствен текст: “В Христос е живот, оригинален, незает, недобит”. Копнежа на вековете, с. 530. (Има и други изречения, които сега се вярва, че са тринитарни, но това е основното).

Дали тези думи са били публично въведение, разкриващо нейната вяра в Триединството?

Тези седем думи не са оригинал в ‘Копнежът на вековете’, но са цитирани от друг пасаж, където сестра Уайт говори за типа живот притежаван от Христос. “В Него беше живот; и животът беше светлина на хората; Тук не става въпрос за физическия живот, но за безсмъртието, животът, който е изключителна собственост на Бога.
Словото, което беше при Бога и което беше Бог, имаше този живот. Физическият живот е нещо, което всяка личност приема. Той не е вечен или безсмъртен; защото Бог, Животодателят, го взема отново. Човек няма власт над своя живот. Но животът на Христос беше незает. Никой не можеше да вземе от Него този живот. ‘Аз
го давам от Себе Си’ (Йоан 10:18 - каза Той). В Него беше живот оригинален, незает, недобит. Този живот не е вроден в човека. Човек може да го притежава само чрез Христос. Той не може да го спечели, дава му се като безплатен дар....” Избрани вести – кн. 1, с. 296, 297, 1897 г.

Дали този пасаж е за Триединството?

Тринитаристите вярват, че думите в „Копнежът на вековете“ доказват, че Христос е вечен и без начало, от където се показва, че Той е втората Личност на Божеството три в едно. Но вярно ли е това? Ако вие и аз приемаме този живот като дар, това доказва ли, че ние сме живели вечно? Разбира се, че не.

Казваше се, че нашите пионери не били „надарени учени” и ние не можем да очакваме от тях да имат зрелостта, която ние притежаваме днес. Не е ли това по-скоро арогантно? Няма съмнение, че те биха узрявали в своето разбиране, но в рамките на истините, които вече са приели. Същото е и с нас – ние продължаваме да узряваме, но новата светлина никога не противоречи на старата истина. “Въпреки че за разбирането на следващите поколения са били открити нови и важни истини, настоящите открития не противоречат на онези от миналото. Всяка разбрана,
нова истина само прави старата още по-значителна.” Ривю енд Херълд. 2-ри март 1886 г.

Отнело четири години, за да може истините на Божието Слово да бъдат изяснени на всички адвентни вярващи. Разпръснати из всички различни части на Източните Съединени Щати, те не биха могли да се срещат по едно и също време, така че срещите са се провеждали в малки групи, всяка от които е изучавала различни въпроси.

През 1848 г., били проведени пет срещи в големи хамбари на различни братя, наричани днес Съботни Конференции. От посетителите, “едва ли и двама са били съгласни”, и всички искали да имат възможността да проповядват. Вестител до остатъка – с. 38.

При това объркване Елън Уайт припаднала. Братята се помолили за нея и тя скоро загубила връзка със земното. В своето видение тя била инструктирана да каже на братята, че идеите им не са според Библията. Тези Съботни Конференции обединили братята върху великите истини, свързани с вестта на третия ангел. Пет месеца след последната Съботна Конференция пророкът писала: “Позицията ни изглежда доста ясна; ние знаем, че имаме истината.” Писмо от март 1849 г. Книга със записи – 1, с. 72.

Шест години по-късно тя казала: “Сега истината е така изяснена, че всички, ако желаят, могат да я видят и възприемат, но имаше нужда от много труд, за да се изясни до положението, което дойде с такъв тежък труд, който никога повече няма да се налага да се полага, за да се изяснява истината.” Ръкопис 2. 25-ти август 1855 г. Вестител до остатъка – с. 40.

Тъжно е, че Адвентната Църква се е отдалечила от даденото чрез Святия Дух откровение в онези ранни дни и днес ние отново трябва да минаваме през това тежко изучаване. Тъй като ние нямаме жив пророк между нас, трябва да сравняваме нашите заключения с вдъхновените писания на Духа на пророчеството за потвърждение.

Съветът е: “Когато силата на Бога свидетелства относно това, какво е истина, тази истина трябва да остане завинаги като истината. Никакви по-късни предположения, които са в противоречие със светлината, която Бог е дал, не трябва да се поддържат.” ЕГУ Писмо 329, 1905 г., Съвети до писатели и редактори -с. 31, 32.
Скъпи читатели, ако не трябва да се вярва нищо, което е в противоречие, какво прави това с доктрината за Триединството?

Пророкът продължава: “Един ще се издигне, а още и друг с нова светлина, която противоречи на светлината, дадена от Бог под демонстрацията на Неговия Свят Дух... ако такова приложение премахва един стълб от основата, която Бог е поддържал през тези петдесет години, това е голяма грешка. Този, който прави едно такова приложение, не познава чудните демонстрации на Святия Дух, които дадоха мощ и сила на вестите от миналото, дошли към Божия народ” ЕГУ Писмо 329. 1905 г. Съвети до писатели и редактори – с. 31, 32.....