„По Божий образ: Слово. Сексуалност. Общество”

[Чими]

От 17 до 20 март 2014 година в Кейптаун, Южна Африка се състоя конференция на лидерите на ЦАСД, посветена на човешката сексуалност и предизвикателствата, които отправя към нея съвременният свят.

„Днес никоя друга деноминация не е в по-изгодна позиция да говори за духовното съдържание на човешката сексуалност от ЦАСД” – това са думи на проф. Джон Никсън от Южния адвентен университет. „Извратените представи за секса сред християните са резултат от чужди влияния, които подкопават и разрушават ученията на Исус” – заяви още той.
„В нашите църкви, училища и домове липсва обучение по християнска сексуалност. И в това се корени сексуалната криза, с която се сблъскваме сега. Дори само произнасянето на думата „секс” от амвона ни притеснява. Обучението по въпросите на секса в църквата се изчерпва с крайностите – „любов без секс” (въздържание) и „секс без любов” (промискуитет). Библията отхвърля и двете.”

Мотото на конференцята беше „По Божий образ: Слово. Сексуалност. Общество.” Проведе се в Международния конгресен център в Кейптаун. Тя беше открита и закрита от президента на ГК на ЦАСД пастор Тед Уилсън, присъстваха вицепрезиденти на ГК, секретари на отдели (Здравен, Семейно служене, Пасторски), главният юрисконсулт на ГК, представители на всички Дивизии и Съюзи. Лектори бяха доктори по теология и медицина от университетите Лома Линда, Ендрюс, Южен Адвентен университет и други. Българският съюз бе представен от председателя на Съюза пастор Венцислав Панайотов и от секретаря на отдел „Семейно служене” Добромира Василева.

Повод за организирането на тази конференция е все по-голямото засилване на тенденциите в обществото, свързани с хомосексуалния начин на живот, хомосексуалните бракове и хомо-културата, които са в ярко противоречие с библейския модел за сексуални отношения между хората. От една страна стоят ясните библейски принципи и категоричното „така говори Господ”, а от друга – призивите за равноправие, премахване на дискриминацията, християнско отношение към всеки човек, грижа за падналите и отваряне вратите на небесното царство за „всеки, който вярва”.

Проф. Къртис Фокс от университета Лома Линда (професор по семейни науки и съветване) заяви следното: „Ние имаме склонност да разглеждаме нещата в черно-бели краски. Нюансите на сивото между тях ни изнервят. Реалността, обаче, е по-сложна. Простите обяснения не задоволяват и не помагат абсолютно с нищо на онези, които трябва да се справят с този проблем на практика”.
В същото време не бива да забравяме, че в контраст с постоянно променящия се свят Божието Слово остава непроменимо. Нашето становище относно еднополовите бракове като Църква също не се променя, тъй като е стъпило върху това непроменимо Божие Слово. В началото на Конференцията участниците си припомниха Официалното становище на ЦАСД по този въпрос. Ето част от него:

„Ние потвърждаваме без колебание своята дългогодишна позиция. Както е казано в "Основните учения на църквата”, "бракът е божествена институция от Едем и утвърдена от Исус, за да бъде доживотен съюз между мъж и жена в любящо общение.” Въпреки че "грехът изопачи Божия идеал за брака и семейството”, "семейната връзка е най-близката, най-нежната и свещената от всички възможни връзки”. Бог постанови "брака – един заветен съюз между двама души – физически, емоционален и духовен, описан в Словото като "една плът”. "Моногамният съюз в брака между мъж и жена е... единственото морално допустимо място за изразяване на полова и сексуална близост.” "Всяко снижаване на този висок стандарт води до снижаване на небесния идеал.”

Хомосексуализмът е демонстрация на безредието и разрухата; на човешкото падение в отношенията, причинено от греха, навлязъл в света. Въпреки че всички сме подвластни на падналата човешка природа, "ние, също така, вярваме, че чрез Божията благодат и подкрепапа на обществото от вярващи, човек може да живее в хармония с принципите на Божието слово.
Ние твърдим, че всички хора, независимо от сексуалната си ориентация, са Божии деца. Не подкрепяме нарочването на една група хора да бъде подлагана на опозоряване, присмехи, а камо ли малтретирана. В същото време, е напълно ясно, че Божието Слово не одобрява хомосексуалния начин на живот; нито християнската църква го е одобрявала през цялата си 2000-годишна история. Адвентистите от седмия ден вярват, че библейските учения все още са валидни и днес, тъй като са закотвени в самата същност на човешката природа и в Божия план за брака още от Сътворението.”

Това становище не може да претърпи промяна заради променящите се обществени условия. Наравно със съботата брачната институция е един от малкото едемски подаръци на Бог към човека, съхранени до наши дни. Отхвърлянето на съботата постепенно заличава идеята за Бог-Творец от съзнанието на човека. Сатанински план е напълно да се изтръгне всяка мисъл за Бог чрез отнемане на един от „най-божествените” атрибути – творческата сила. В своето първоначално безгрешно състояние човешката двойка е предназначена да представя идеята за „Божия образ” – както в Триединството трите Лица на Бог съществуват напълно самостоятелно, всеки от Тях е съвършен и самодостатъчен Бог, и в същото време трите Лица са един Бог, по същия начин мъжът жената са напълно завършени самостоятелни човешки същества, напълно способни да водят свой живот, но само двамата заедно представят „Божия образ” на земята. Разкъсването, унищожаването на тази връзка би заличило в умовете на хората и последната идея за Бог.

От грехопадението насам Сатана се е опитвал да осъществи този свой замисъл, атакувайки семейната институция по най-различни начини и в най-различни посоки. Невярност към брачната клетва, разводи, полигамия, семейно насилие, целибат са само част от неговите оръжия. Хомосексуализмът е едно от най-опасните и мощните сред тях. За нас той е последица от греха, тъжен резултат от него.

В своя доклад върху медицинското обяснение на хомосексуализма д-р Питър Ландлес, секретар на Здравния отдел към ГК, заяви следното: „Не съществува ясен модел за обяснение защо някои хора са хомосексуалисти; това е резултат от сложна плетеница от генетични фактори и фактори, свързани с околната среда”. Д-р Ландлес е секретар на Здравния отдел към ГК от миналата година. Родом той е от Южна Африка – клетъчен кардиолог с международна известност, преди е работил в болницата на Йоханесбург, бил е част от кардиологичния екип на покойния президент Нелсън Мандела. Освен това е ръкоположен пастор с дълъг пасторски опит.

Противно на популярното схващане сред адвентистите, че хомосексуалната ориентация е единствено въпрос на личен избор и може да бъде коригирана със силата на волята, д-р Ландлес каза: „Мозъкът на мъжете хомосексуалисти се отличава анатомично от този на хетеросексуалните мъже; не е ясно, обаче, дали тези различия са причина или следствие, тъй като мащабни изследвания не са правени. Доказано е, че при много хомосексуалисти са налични супер-хиазматични ядра, което е свързано с определянето на циркадния ритъм, както и по-големи предни връзки, отговорни за комуникацията между лявото и дясното полукълба. Някои изследователи са убедени, че хомосексуалността е свързана с генетичен компонент и търсят „гей-ген”, но нито сред медицинските автори, нито сред професионалните психолози съществува консенсус относно причините за хомосексуализма. Така че, случаят все още не е приключен.”

Ние като църква трябва да си отговорим ясно на въпроса „Кой е моят ближен”. Особено силен акцент беше поставен на правилното отношение към хомосексуалистите в обществото от гледна точка на Божието царство. Никой не е изключен от обсега на Божията благодат. И ако Спасителят не затвори вратата пред проститутките, прокажените, бирниците и разбойниците, ние – Неговите последователи – сме призовани да правим същото. Голяма част от хомосексуалистите са дълбоко нещастни в себе си хора, поразени от язвата на греха по особен начин. Те търсят спасение и избавление точно както милиони други човешки същества. Нашето отношение към тях би трябвало да бъде като това на милостивия самарянин – той не се поинтересува нито от националната принадлежност, нито от социалния статус, нито от сексуалната ориентация на пострадалия човек, но му послужи с милост и любов.

Голямото предизвикателство пред нас като църква се поставя от законодателните власти в много страни като Швеция, Дания, Холандия, Испания, Канада и отчасти Съединените щати, където не просто се защитават правата на хомосексуалистите, но обществото е принуждавано да приема това като „вариант на нормата”. В част от тези страни дори вече произнасянето на проповед срещу хомосексуализма се счита за изява на „езика на омразата” и е обект на наказателно преследване. В други страни сключването на еднополови бракове е постановено със закон и отказвайки да венчава гей-двойки, Църквата попада под ударите на закона. В България този проблем все още не стои така остро, но имайки предвид, че страната ни е член на Европейския съюз и той изисква от нас пълно хармонизиране на законодателството, рано или късно, ние също ще бъдем изправени пред същия проблем. Вероятно е дошло времето като апостол Петър да заявим просто и ясно: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците” (Деяния 5:29).

По време на конференцията участниците имаха възможност да чуят личната изповед на трима бивши хомосексуалисти, преживели обръщане и присъединили се към Църквата. Техните разкази бяха наистина разтърсващи – доказателство едновременно за дълбочината и ужаса на сатанинските капани, и за безкрайната мощ на Божията благодат. Ние сами избираме как да откликнем на раните на другите. Съвършеният пример за това е нашият Спасител Исус Христос. „Нито Аз те осъждам. Иди си и не съгрешавай повече”. Присъда за греха и прегръдка за грешника – ето какво сме призовани да дадем.


Добромира Василева
Секретар на отдел „Семейно служене”
към Съюза на ЦАСД