Кратка история на възникване на ЦАСД

[Чими]

Възникването и организирането на ЦАСД като църковна организация включва три етапа: Адвентната вест (засилване интереса към близкото Второ пришествие), Адвентното движение (появата на вярващи от различни страни и различни църкви, проповядващи близкото Второ пришествие) и Адвентната църква (организиране на вярващите в отделна църковна организация)

АДВЕНТНА ВЕСТ

Тя е възвестяване на славното пришествие на Господ Исус Христос, в когото е завършека на Божия спасителен план. Тя е основана на Неговите обещания - Йоан 14:3. Той ще дойде да съди (2Тимотей 4:1), да въздаде всекиму според делата (Откровение 22:12).

Как Бог подготви света и църквата за разнасянето на вестта?

1. Религиозни пробуждания в първата половина на 18 век. Бог предсказа това със посланието към Сардис (Откровение 3:1-4) във втората половина на 16 век и целия 17 век. Постепенно църквите се съединяват със света. В Англия глава на църквата е краля. Протестантските църкви “умираха духовно”.
Назряваше нуждата от пробуждане и реформа, от “запазване онова, което е близо до умиране” (Откр. 3:2). Бог подбуди верни мъже,чрез които създаде забележителни религиозни пробуждания в 18 век. Това са онези “малко имена” предсказани в Откр. 3:4.

а) Методизма в Англия
Основател на методисткото движение е Джон Уесли (1703 -1791). (Във фамилията са 17 деца. Имали са чудесна майка, която отделяла специално време за всяко от тях.) На 22 години е ръкоположен за пастир на Англиканската църква. На следващата година станал професор в Оксфордския университет. По същото време се записал в университета и неговия по-млад брат Чарлз. В едно късо време около Чарлз се събрала група приятели, която по-късно образувала “Дружество за взаимно сътрудничество” и за “взаимно духовно усъвършенстване.” Джон Уесли не само одобрил новооснованото дружество но сам поел ръководната работа /1729/. Това малобройно Оксфордско дружество, постепенно се ориентирало към обособяване и отделна църковна общност, чиито членове заедно се молили, заедно постили, заедно участвали в Господната вечеря. Всяка вечер те се събирали, четели Свещеното писание, разменяли свои опитности, подтиквали се един друг към любов и добри дела, а през свободното си време посещавали болни и затворници. Благочестивия живот към който се стремели, вършенето на всичко в един определен ред, систематично, методически, направило силно впечатление на техните приятели състуденти и те започнали да ги наричат методисти. Това име, родило се в Оксфорд, останало на Уеслиевите привърженици завинаги.
Групата около Чарлз и Джон Уесли разбрала, че истинската религия е религия на сърцето и че Божият закон обхваща не само думите и делата, но и мислите. Въпреки стремежа им за свят живот, те не се чувствали освободени от осъждението на греха, нито освободени от неговата сила. Бог им разкрива истината за оправдание чрез вяра чрез Моравските братя, с които ги срещнал на път за Америка, отивайки да проповядват на индианците в 1735г. Джон Уесли разбрал, че човек се спасява не чрез дела,а чрез вяра в Христа след като се върнал в Англия. Там на събранията на моравските братя, той преживял своето действително обръщане, слушайки проповедите на Бьолер върху Лютеровия предговор на посланието към Римляните.
През течение на своята проповедническа дейност Джон Уесли е пропътувал 300 000 км и държал 40 000 проповеди.
Един от неговите изтъкнати сътрудници бил Джордж Уайтфилд, починал през 1770 г. Той е най-славния проповедник в Англия през 18 век. Уайтфилд изнасял по 10 проповеди седмично. Той имал мощен и мелодичен глас и можел да говори пред 30 000 слушатели, така че всички да го чуват добре. Един от неговите биографи пише, че той изговарял думите по такъв начин, с такъв топъл, убедителен глас, че разплаквал слушателите. Последната седмица от своя живот говори пред голямо събрание. От присъстващите: “Смъртта е изписана на лицето му” - “Моята работа е уморителна, но аз не съм уморен”. Рано сутринта е починал.
Д-р Кок (1747-1814г.) може да бъде характеризиран като голям пионер на методисткото дело. Отличавал се с неизчерпаема енергия за Божието просветление в далечни страни. Преди да стане методист бил пастир на англиканската църква. В 1776г. Уесли му отправил поканата: “Братко, върви! Върви и разнасяй евангелската вест по целия свят!”. Д-р Кок проповядвал в Западна Африка и по-късно в Америка. На 65 години потеглил за Индия но по пътя починал.

б) Пиетизма в Германия
Състоянието на протестантската лютеранска църква в Германия през 17 век не било по-добро от това на англиканската. Любовта и ревността към Бога угаснали. Липсвала жива и сърдечна вяра. Налагали се пробуждане и реформи. Подтик за такива реформи, дало движението на пиетистите.
Филип Шпенер (1636 - 1705) се счита родоначалника на пиетизма в Германия. Роден в Елзас. Завършил богословие в Страсбург при професори лютерани. Заминава за Швейцария и там е на квартира при известния проповедник Лейер. Запознава се основно с живота и организацията на протестантската църква.
Завръща се в Германия и става проповедник на църквата във Франкфурт на Майн. През 1675 година написва прочутата книга “Копнеж на сърцето”. В този труд Шпенер развива истината, че Реформацията ще бъде завършена, ако отделната личност се реформира и преобрази. Това съчинение направило дълбоко впечатление на много искрени християни. Мнозина били подтикнати към възвишен духовен живот. В множество църкви се създали молитвени групи. Така се създало голямо движение за истинско лично благочестие. Така Шпенер бил наречен “реформатор на Реформацията” и “баща на пиетизма”. Официалните протестантски водачи се обявили против книгата и дейността на Шпенер.
Август Франк (1663 - 1727)
Един от първите сътрудници на Шпенер, следвал в Лайпцигския университет. Изучавал Библията и съзрял нейното величие. Отдал сърцето си на Христа и се посветил на проповядване. Известно време живее заедно със Шпенер в Дрезден. После се завръща в Лайпциг. Основал молитвени групи и клубове за изучаване на Библията. Клубовете били посещавани от много студенти и професори. И тук официалната Лютеранска църква се отнесла враждебно към дейността на Франк. Прикачили им с насмешка името “пиетисти”, хора, които се отдават на смирен, нравствен и благочестив живот.
В 1690 година на Франк забранили дейността в основаните от него клубове и той бил принуден да напусне Лайпциг. Заминал за Ерфурт, но и тук положението било същото. Отишъл в Хале. Там приятели му осигурили професорска катедра в университета. Тук Франк развил най-плодотворната си дейност. Основал Богословски факултет, сиропиталище, благотворително дружество. Тук известно време учил граф Цицендорф. Движението на пиетистите за чист, личен духовен живот се разпространило широко в град Хале.

в) Моравските братя
Граф Цицендорф (1700 - 1760) е основателя на “Братска общност - църква в църквата”. В своето голямо имение в Саксония той давал убежище на преследваните от католицизма членове на моравската църква. Тук била основана църква съставена предимно от прогонени от родината си чехи и моравци, стари наследници на Хус.
Цицендорф учи най-напред при Франк в Хале. Пътува много в Европа и Америка. В Новия Континент подпомага предимно моравската колония в Пенсилвания. Цицендорф проповядвал, че християните трябва да живеят в послушание на Божия закон включително и четвъртата заповед. Той пише: “Вече години наред аз посвещавам съботния ден за почивка, а неделята за проповядване. Празнувам съботата защото сам Бог си почина след сътворението и още защото Исус си почина в гроба след кръстната си смърт.” Съботния ден освещавала и Витлеемската колония на моравските братя в щата Пенсилвания. Това става след посещението на Цицендорф. Църковния съвет обстойно разгледал въпроса за съботата и през 1741 година взел решение да се празнува съботата според Божия закон.
Така тези религиозни пробуждания и движения съживили религиозния дух, угаснал след реформацията. Те подготвиха света за следващите Божествени действия за разнасянето на адвентната вест и създаването на адвентното движение в 19 век.

2. Умножаване на пророческото знание

Даниил 11:33-35 Тук става дума за дългата средновековна скръб, гоненията и страданията на които ще бъдат подложени верните. Но те ще траят до “последното време”.
Даниил 12:4,8,9 Думите ще останат затворени и запечатани до последното време. Но тогава мнозина ще изследват и знанието ще се умножава. Този стих трябва да се разбира първо за умножаване на знанието въобще и второ умножаване на знанието за пророчествата и специално книгата на Данаил.

а) Острата реакция на католицизма срещу реформацията и жестоките мерки да се смаже тя, дават отражение върху облика и развитието на протестантските църкви. Постепенно протестантизма се превръща във войнстваща сила, която брани с оръжие своята вяра и своите права. През целия 16 век Западна Европа е разтърсвана от непрекъснати битки между католици и протестанти.
Сключения през 1552 г. Аугсбургски мир поражда надежда за мирно съществуване между католици и протестанти. Но то е привидно. Напрежението непрекъснато расте. Неговата кулминация е в 30 годишната война 1618 - 1648г. Войната започва с въстание в Бохемия. Постепенно обхваща цяла западна Европа. Във войната участват Чехия, Австрия, Германия, Франция, Дания и накрая и Швеция. Европа е потопена в кръв.

б) Вътре в големите протестантски църкви главно лютерани и калвинисти не царува мир. Не могли да се споразумеят по много богословски въпроси и проблеми. Водят се непрекъснати спорове и нападки. Постепенно протестантизма се превръща в ново схоластично и догматично учение, основано на сложна и неясна теология. Реформацията започва да замира.
“Имаш име, че си жив…” Откр.3:2

в) Реакцията на интелектуалния свят от онова време
Мнозина започват да се отвръщат от религията изобщо. Реакцията на интелектуалния свят се изявява в нови философски учения. Зараждат се рационализма и деизма.
Баща на рационализма е Рене Декарт (1596 - 1650)
Направление в идеалистическата философия, според което разума е единствения източник на познание и основен негов критерий. “Мисля следователно съществувам” е крилата фраза на рационалистите. Постепенно рационализма става ръководен принцип на философията, науката, политиката и обществото. Стига се дори до поклонението на разума във времето на френската революция.(Христо Ботев силно повлиян: “Боже не ти който си на небесата, а в мен сърцето и душата”)
Деизма също се превръща в основно направление на много философи - идеалисти от 17 -19 век. Създател английския философ - Чербери. Деизма приема, че съществува Бог, но че след като е създал веднъж вселената и в частност земята, Той по-нататък не се меси в нейното развитие и съществувание. Той е създал строги закони по които всичко си се развива естествено и рационално. Всичко е подчинено на причина и следствие. (Лаплас - “Дайте ми координатите на една точка във вселената и аз ще определя нейното развитие”)
Следствието на всичките тези учения: Бог отсъства от живота на хората, следователно Библията не е Божествено откровение, а народно творение на евреите, заимствано от околните народи и следователно една измама. Църквата не е Божествено дело, а човешка организация използвана за нечисти цели. Всички чудеса в Библията са измислици, освен ако могат да бъдат обяснявани разумно. Исус не е Божий Син, а обикновен човек…

г) Съществен тласък в развитието на рационализма и деизма дават френските енциклопедисти: Волтер, Д’Аламбер, Русо, Монтескьо, Дидро. Те считат, че постиженията и разбиранията на рационализма не трябва да останат монопол само на философи и учени, а трябва да се популяризират всред народа, хората да бъдат просветени. Трябва да се воюва срещу суеверията на религията и хитрините на църквата.
Така голямата атака сега срещу Божественото откровение, срещу Библията, срещу истината, срещу вярата в Бога дошла от философията.

Как посрещна Бог тази атака ?
Отговорът: Даниил 12:4,8 “Мнозина ще изследват”
Бог подбуди мъже да изследват искрено и задълбочено Св. Писания. Божия Дух ги води по страниците на пророческото Слово, разкрива им Неговите тайни и посочва изпълнението на великите пророчества в историята. Повече от 2000 години бяха изминали от времето на Даниил. Много от пророчествата се бяха изпълнили. Тяхното изпълнение се виждаше ярко, точно и недвусмислено. Наближаваше времето за пълното разпечатване на Данииловата книга и Божия Дух подготвяше това.
Нека изброим някои от тях:

Йосиф Мейд (1586 - 1638г), английски учен, един от първите, който прокарва път за изучаване на пророчествата. Той получи известност чрез съчинението си: “Ключът на Откровението”. Мейд нарича пророчествата за четирите царства от Даниил 2 и 7 глави:
Азбука на пророчествата; Свят календар; Велик пророчески алманах.
Според него “Малкия рог” означава голямото отпадане на папството, отпадане от истинската вяра, което ще трае 1260 години.

Томас Годвин (1600 - 1680)
Той приема, че шестата тръба е Турция. Змея от Откровение 12 глава е Рим, а звяра от Откровение 13 глава е папския Рим. Франция е десетата част от папството и че някога ще отпадне от църквата. Откр.11 глава.

Адреас Хелвинг (1572 - 1643), професор в Берлин. В 1612 г. написва книгата “Римския антихрист”. В нея твърде много се занимава с Откровение 13 глава и особено с числото 666. Споменавайки еврейското име “Ромиит”(Римско царство) в което се съдържа цифрата 666 и гръцкото име “Латейнос”(латински човек или църква), което също дава тази цифра, Хелвинг в своите по нататъшни проучвания се спира на латинските имена:
а) Vikarius Filii Dei;
б) Дукс клери.
Всяко от тях съдържа - 666.
Хелвинг заключава, че тайнственото име трябва:
1/ Да даде търсената цифра 666;
2/ Трябва да отговаря на папското влияние и на неговия ранг(сан);
3/ Не бива да бъде неблагозвучно или неприлично име, каквото папските врагове евентуално биха му прикачили;
4/ Трябва да бъде име с което самия папа би се гордял.
Така стига до името: “VIKARIUS FILII DEI”(заместник на Божия Син), което най-правилно отговаря на посочените изисквания.
След тази констатация Хелвинг пише: “Папата се обявява за Христов наследник, макар че на Исус Христос не му е нужен наследник. Той иска да го наричат “отец на цялата църква”, макар че никой не бива да нарича себе си с името отец. Той се нарича Великия или Първосвещеника на християните, макар че Исус Христос е нашия Първосвещеник. Той счита себе си за глава на църквата, макар че само Христос е глава и основател на църквата.”

Матийо Котериус - Хугенотски проповедник. Написва книгите “Обяснение на Откровението” и “Мануел”. Според него Двамата свидетели в Откровение 11 глава са Стария и Новия Завет. Те ще проповядват във вретище 1260 години - времето на църквата в пустинята.
В книгата “Мануел” дава кратко описание на Римската църква.

Жак Капел (1570 - 1624) - изтъкнат френски протестантски теолог. Започва броенето на 490 години или 70 седмици от годината 457 година преди Христа.

Исак Нютон (1642 - 1727г.) - един от най-великите гении на човечеството. Полага основите и формулира 4 дисциплини в науката: физика (Нютонова механика), небесна механика, теория на светлината, висшата математика (откривател на закона за гравитацията). С каквато сериозност и задълбоченост изучавал природните закони и явления, така изучавал и Библията. Написва книгата “Наблюдения върху пророчествата на Даниил и Откровението”(публикува се 6 години след смъртта му - 1733г.). Даже Нютон пише в едно от своите съчинения, че главните трудове на живота му са върху Библията. Научните открития и постижения са на второ място. Нютон прилага същите методи при изучаване на пророчествата с които си служи във физиката и математиката. Систематизирал всички пророчества в които се говори за Второто пришествие на Христа и направил каталог от 243 пророчества, съставени от около 15000 думи. Мнозина са съгласни, че най-задълбочения труд върху Даниил и Откровението, вън от адвентните тълкуватели, е тази на Исак Нютон. Нютон считайки, че в пророчеството на Даниил се намира ключът на всички други пророчества, заключава с мисълта: “Отхвърлянето на неговите пророчества би означавало отхвърлянето на християнската религия”.
Първото пророчество от Даниил 2 глава, в което лежи основата е най-лесното. Всяко следващо видение придава по нещо ново на предишното. Материала от който е бил създаден великия образ, който Навуходоносор е видял на сън представлява 4 светски царства: Вавилонското царство, Персия, Гърция, Рим. Чрез нахлуването на много северни народи Римското царство е разделено на множество малки държави, които са представени чрез пръстите на стъпалата на образа - смес от желязо и кал.
Даниил 7 глава съдържа някои “нови податки” - лъвът има 2 крила, мечката…и в края Човешкия Син дохожда и това е Съдния Ден. Четирите звяра са споменатите вече четири царства…
Според Нютон единадесетия рог или така наречения “малък рог” има свои особени белези: “Това е царство по-различно от останалите 10 царства, то има своя отделна душа, има очи и уста, която говори големи работи, изменя времена и закони и следователно е пророк и владетел, а подобен владетел е именно Римската църква…”
Говорейки за Даниил 8:13,14, Нютон посочва, че потъпкването на светилището не се отнася за Антиох, а за Антихриста. 2300 денонощия са равни на 2300 години, а очистването на светилището е въпрос на бъдещето. Той не фиксира точна дата от която би трябвало да започне броенето на споменатите 2300 денонощия.
Седемдесетте седмици от Даниил 9 глава означават 490 години и Нютон започва да ги пресмята от 457 г.пр.Хр., като 7-ма година от царуването на Артаксеркс (Ездра 7:7,8). Артаксеровата 7-ма година от царуването му съвпада с 3-тата година на 80-тата Олимпиада - следователно Ездра е отишъл в Ерусалим в 4257 година от Юлианския календар или 457 г.пр.Хр.
Нютон изтъква, че в последното време знанието върху библейските въпроси ще се умножи много и по специално върху библейските пророчества - Даниил 12:4. Истините които дълго време са били забравени или занемарени, ще бъдат отново разкрити и възвестени на всички народи преди падането на Вавилон и преди да дойдат язвите и края на света.

Томас Нютон (1704 - 1783) - Бристолски епископ. В 1754 година написва “Дисертация върху пророчествата”. Трактата е преведен на немски и датски език. Той казва, че първото възкресение, Милениума и връзването на сатана още не е започнало. Четвъртото царство е Рим, а не Селевкидско царство. Цитирайки Еберхард(1240г), който взема Малкия Рог за символ на папството, Нютон отстоява същото гледище, че Малкия Рог е папството, а не Антиох Епифан Според него падналата звезда от Откровение 9:1 е Мохамед. Духовния Вавилон от Откровение 17 глава е папството. В края на Милениума ще последва общо възкресение и сатана ще бъде развързан за малко и след това унищожен. Тогава Бог ще създаде ново небе и нова земя.

Йохан Бенгел (1687 - 1752) ученик на немските пиетисти Шпенер и Франк. В 1713 година става професор в Дюселдорф. В1741(1740) издава книгата “Обяснение на Откровението на ап. Йоан”. Той набляга особено на личната подготовка на вярващите за среща с Христа при второто пришествие. Всред тогавашния свят влиянието на Бенгел е било твърде голямо.

Йохан Петри (1718 - 1803), проповедник от Ирландия. Пише особено върху книгата на пророк Даниил. И той поддържа тезата, че 2300 денонощия започват да текат в едно и също време с периода от 70 седмици. Първия и по-кратък период ни довежда до първото идване на Христа, а втория и по-дълъг период ни довежда до събитията свързани с второто му идване.

В заключение можем да кажем, че първите лъчи светлина са дадени от небето върху пророческото слово през 18 век. По-късно в началото на 19 век, сам Исус ще даде голямата светлина върху пророческото слово представено в Откровение 10 глава. Това ще роди последната вест до този свят.

3. Знамения в природата

а) Лисабонското земетресение.
Земни трусове винаги са разтърсвали земята. Статистиките говорят, че те непрекъснато се увеличават. Земята става все по-неспокойна и в това отношение.
Но в пророческото слово на две места има посочен голям трус, който трябва да стане в строго определено време. Четем Матей 24:29 “Веднага след скръбта на онези дни” - това е голямата средновековна скръб на църквата. Откровение 6:12 “Като се отвори шестия печат”. Голямата скръб причинена от неограничената власт на папството (Откровение 13:5-7, 12:6-14 и Даниил 7:25), която ще трае 1260 години. Този период изтича в 1798 година. Но имаме уверение от Христа, че времето на скръбта ще се съкрати - Матей 24:21,22. Това трябваше да се очаква малко преди 1798 година - изпълнението на пророчеството за големия трус.
Това става в Лисабон на 1.11.1755 г.
Едно от най-катастрофалните земетресения в историята на човечеството. Само в Лисабон са загинали над 60000 души. Това земетресение е било почувствано по целия свят.

Земетресението разтърсва и умовете на хората
Хората започват да мислят, че края на света е близо. Ето някои свидетелства от онова време:
Списанието “Джентълменс магазин”, Лондон февруари 1756 г : “Считам, - пише автора - че станалото в Европа не е нищо друго освен изпълнение на Лука 21:25,26. Бог протяга ръката си със желязна тояга за да я очисти, поправяйки пътя за великия Милениум и да накара хората да отправят погледа си нагоре.”
Гьоте пише: “…неописуем страх обзе свикналия на мир и спокойствие свят. Задълго време вниманието на света се насочваше към това събитие и възбудените от голямото нещастие духове се изпълваха все повече със страх и грижа. Да, сигурно демонът на ужаса никога не се е разпростирал така бързо и така могъщо своята трепет по земята.”
Волтер пише поема за Лисабонското унищожение. Той се предава на меланхолия и ужас. Представя големите мъчнотии по въпросите за произхода на злото и признава че е невъзможно човек да го разреши.
Кант дава подробно описание на труса и пораженията от него. Той го определя като най-страшното земетресение станало някога на нашата земя.
Мелхиор Гьоцен, пастир на църквата в Хамбург: “Наистина Господ е в това земетресение, от което и до сега е развълнувана по-голяма част от земното кълбо.”
Така това земетресение, предвидено от Господа преди 17 века трябваше да подбуди хората за наближаващото време на съда.

б) Необикновеното затъмнение - Откровение 6:12 “Слънцето ще потъмнее…”
Това е необикновено тъмния ден в Америка на 19 май 1780 г. Събитието се повтаря в Европа на 24 май 1783 г.
В “Мемоари на американската академия” стр. 234 проф.Билиам от Кеймбридж пише: “В къщите се запалиха свещи. Птичките запяха вечерните си песни и се скриха. Кокошките се прибраха и петлите пееха като на разсъмване. Към 11 часа настъпи пълна нощ.”
Причините са неизвестни
Д-р Самуил Щерн : “Че тази тъмнина не е предизвикана от слънчево затъмнение е явно от положението на планетите и луната през онези дни… Истинската причина трябва да се крие в Онзи, който владее небесата. Това затъмнение може да е знак на Неговото недоволство от неправдите и жестокостите на човечеството и едно предзнаменование за идващата погибел.”
Въздействие на събитието
Кореспондент на Бостънски вестник пише: “Какви ли иска да ни каже Божието провидение се мисли и говори различно. Някои мислят, че то възвестява последните дни. Моето желание е това събитие да упражни мощно влияние над сърцата на безбожниците, да бъдат покани да приготвят за среща с Господа”

4. Края на папското владичество

В края на 1797 година френската Директория отправя искане до папа Пий VI да отмени всички були и декрети издадени от него от началото на революцията. Папата отказва да стори това. В отговор на този отказ Директорията предлага на Наполеон да унищожи папството и да не допуска за в бъдеще избиране на нов папа. На 1 януари 1798 г. Директорията издава нареждане на ген.Бертие да превзема Рим и да провъзгласи Римска република. Бертие се отправя към Рим. Спира пред самия град и изчакал покана да влезе. Такава му била отправена от римските патриоти и на 10.02.1798 г. той влязъл в Рим. Бертие предложил на коменданта на папската резиденция да предаде крепостта “Сан Анжело”. Коменданта отказал и френските войски я превземат. Издава се заповед да се премахнат всички знаци в Рим, които напомнят за папската власт и провъзгласяват Рим за република. На 15.02 на Капитолийския хълм било посадено дървото на свободата. Същия ден, папата празнувал в резиденцията си годишнината си от своето избиране в Сикстинската капела. Войниците на ген.Халер влизат в капелата и генерала обявява папата за пленен. Откаран във Флоренция, после в Парма, от тук в Торино, накрая в крепостта Валенция. На 28 юли същата година починал. Тогава били произнесени надгробни слова не за папата, а за папството. В своята прокламация, издадена от генерал Бертие на 15.02.1798 г , между другото се казва: “Главнокомандващия войските признава предложеното от народа временно правителство за най-висша власт. Поради това всяка друга власт, която произхожда от бившето папско управление е отстранена и вече не може да изпълнява никакви функции…”
Така 1798 година представлява края на папското господство, което продължи 1260 години. Още едно удивително изпълнение на пророчествата на Даниил и Откровение.
Изследователи на Библията отбелязват:
Английския богослов Едуард Кинг (1736 - 1807) в книгата “Бележки относно белезите на времето” пише: “Дали не е настанал края на някогашната мощна римска власт? Не означава ли това края на онази сила, за който пророчествата предсказваха, че ще настъпи след 1260 години? Не предрече ли Данаил, че този край ще настъпи след “време, времена и половин време”, което се отнася до същия период? Тази е именно годината 1798 !”
Рихард Валпи, английски проповедник от онова време. През 1798 година държи проповед по този въпрос. В проповедта той се спира върху Данииловото пророчество за малкия рог, после се спира на 1260 години, посочва, че тяхното начало е в 538 година. После отбелязва: “Ако на основание на пророчеството сме съгласни да приемем този период, тогава идваме до извода, че края на папската хегемония е настъпил в годината, в която папата бе пленен в Рим”

5. Възвеличаване на двамата свидетели

Да се спрем на още едно събитие, което подготвя последното и най-мощно прогласяване на адвентната вест: убиването, възкресяването и възвеличаването на двамата свидетели. Откровение 11 глава.

а) Двамата свидетели, облечени във вретище - Откровение 11:3-6. Това са тежките времена на средновековието/1260 пророч.дни/. Двамата свидетели символ на Стария и Новия завет проповядват облечени във вретище - символ на скръб и страдания.

б) Звяра от бездната - Откровение 11:7,8
Звяра, който излиза от бездната от хаоса е Франция по времето на революцията. Този звяр влезе в бой с двамата свидетели. Светът наблюдава как една нация до скоро религиозна до суеверие, набожна до престъпност, сега отиде в другия край да отрече напълно Създателя и да влезе в бой с вярата в Него.
На 5 август 1793 г се издава нов календар, който скъсва с 1800 годишното християнство.
На 7 ноември с.г.се провъзгласява атеизма със закон. Франция е първата държава, която прави това.
На 10 ноември с.г. в Конвента и катедралата Нотр дам дьо Пари се провъзгласява култа към разума. Народа се покланя на богинята на разума - една преоблечена артистка от Операта.
На 20 ноември с.г Конвента издава закон с който се забранява всеки култ и богослужение. В заседателната зала на Конвента се разиграва пошла сцена - влизат мъже облечени със стари свещенически дрехи, носят на носилка празнични църковни потребности. Засвирват фанфари. Говорителя на групата някой си Дюбоа тържествено възвестява края на християнската религия. Той провъзгласил: “Разумът току що извоюва голяма победа над фанатизма. Една религия на ужаси и кръв е погребана. От 18 века насам тя е причинявала само ужаси и кръв по лицето на земята… Нека тя изчезне от лицето на земята… Тогава щастието ще се роди и хората ще станат един народ и братя. Ние се кълнем /вдига ръката си/, че няма да има вече друг култ освен на разума, свободата, равенството…”. Председателя на Конвента отговорил: “В една минута ние унищожихме заблудата от 18 век… Събранието приема клетвата ви в името на Републиката”. Всички извикали “ние ще удържим”.
Във Франция настъпват антирелигиозни изстъпления. По градове и села се горят Библии и други религиозни книги по площадите. Църквите се затварят. Хиляди служители на религията биват избивани. Терора владее с нова сила и изстъпления.

в) Краткотрайния триумф на бунта срещу Бога - Откровение 11:9. Този стих описва чувствата и реакцията на другите народи. Един учуден свят наблюдава мерзостите извършени над двамата свидетели. Вярващите от другите народи гледаха с тревога на Франция. Хиляди започнаха да се молят за този обезумял народ. Това доведе до ново религиозно пробуждане в Европа и Америка.
“О, Франция, безпримерна в постъпките си - пише Лаватер, проповедник от Цюрих - не ни ли служиш ти за предупреждение. Не ни ли показваш до какво долно ниво може да слез един народ.”
Точно този удар срещу Библията във Франция послужи за пробуждане на християнството на всякъде.
Откровение 11:11 - “три и половина” пророчески дни. На 20 ноември 1793 г. Франция прие закон за забрана на религията. Три години по-късно в началото на 1797 г. в Конвента се внася законопроект за анулиране на този закон и даване свобода на Библията и вярата. Това предложение остава да лежи в бюрото на председателя по необясними причини. Няма никакви сведения защо се е забавило гласуването му с цели 6 месеца.
През май 1797 година е гласуван единодушно от съвета на петстотинте. Много оратори говорили за страшната деморализация, която е настъпила в цяла Франция. Специална комисия изработва “Нов закон за верите”. На 17 юни председателя на народното събрание, Камий Жордан произнася прочувствена реч. Провъзгласява пред нацията и света реабилитирането на религията.
Откровение 11:12 - Библията ще се възвеличи.
С Божествените неща винаги е било така. Когато всичко е доведено до там, че да изглеждат ликвидирани, точно тогава е началото на техния триумф. Когато във Франция нанесоха смъртоносен удар на Божието Слово, точно тогава се постави началото на небивалия триумф на Библията.

Между 1795 и 1820 година се създават големите библейски и мисионерски дружества:

1795 - Лондонско мисионерско дружество;
1799 - Трактатно дружество;
1804 - Британско Библейско дружество (момичето Мери Джоунс);
1808 - Американско Библейско дружество;
1810 - Американски мисионерски съюз;
1812 - Витенбергски мисионерски съюз;
1813 - Веслейско мисионерско дружество;
1817 - Баптистко мисионерско дружество;
1818 - Протестантско библейско общество Париж.

Така се откри века на Библията - нейното небивало разпространение по света. Милиони хора, потресени от това което става във Франция, изучават с нов и небивал интерес Божието Слово.
Така през 18 век Бог подготви света чрез редица събития за последното разпространение на адвентната вест. Предстоеше окончателното разпечатване на Данииловите пророчества, разнасянето на тройната ангелска вест. Светът бе готов за това!

Мощното разнасяне на адвентната вест

Последното всесветско разнасяне на адвентната вест е представено чрез тържествената пророческа картина представена в Откровение 10 глава.
Духът на пророчеството казва, че този ангел стъпил на море и суша е Исус Христос. Той държи разпечатана книжка. Това е Данииловата книга - Даниил 12:4. Последното време настъпи в 1798 г. Дойде времето да се разпечати напълно Данииловата книга.
Между пророчествата на Даниил, за едно се споменава изрично, че е запечатано - Даниил 8:26.
До 1798 г. изследователите на Библията и пророчествата на Даниил са разбирали повечето от символите на неговите пророчества. Никой до тогава не е разбирал кога е началото и края на 2300 денонощия (връзката със 70-те седмици от Даниил 9:24-27).
Дойде времето и Господ Исус разпечата и последното запечатано пророчество. Човек остава смаян когато чете църковна история от онова време - десетки изследователи на Библията, които живеят в различни страни и не се познават, не поддържат никаква връзка по между си, достигат до едни и същи заключения - 2300 денонощия са тясно свързани с 70-те седмици от Даниил 9:24 и изтичат в 1844 година.
Списанието “Среднощен вик” (списание на адвентистите в Америка), в броя си от 15 юни 1842 г. дава списък на Библейски изследователи, които от различни страни на света, са стигнали до едни и същи заключения:

Уилям Милър - щата Ню Йорк;
А.И.Круп - Филаделфия;
Дейвид Грегор - щата Мейн;
Едуард Ървинг - Англия;
Архибалд Масон -Шотландия;
Йосиф Волф - от Германия;
Александър Кямбел - Англия;
Капитан Лахдрес - Ливърпул;
Леонард Келбер - Германия;
Мануел Лакунца - Испания;
Хенцепетер - Холандия;
Д-р Кападозе - Холандия;
Рау - Бавария;
Библейски ученици - от Йемен;
Руси - от бреговете на Каспийско море.

Като се съпоставят трудовете на тези и още мнозина, живели в едно и също време в различни страни без да се познават, стигаме до чудния извод - всички са ръководени от Божия Дух да достигнат до истината за края на 2300 денонощия.
Даниил 12:4,7,8 Последното време дойде и Божия Дух разпечата пророчествата пред умовете им. Повече от 60 автори от различни изповедания в онова време, са изучавали пророчеството за 2300 д.н. и са стигнали до аналогични резултати още преди Уилям Милър.

Заключение

Пастор Мартин пише: “Голямото пробуждане относно очакването на вярващите да се завърне Христос, което от Европа прескочи Атлантика, беше подкрепено от една вълна прочути и знаменити учени, вярващи в Библейските пророчества. Въпреки, че самия Милър не беше учен, имаше десетки и десетки учени от Европа и Америка, които поддържаха учението за 2300 денонощия още преди той да почне да го проповядва.”

Началото на 19 век е най-плодовития по отношение на тълкование пророчествата на Данаил. От всички географски и религиозни точки на хоризонта се появяват мъже, които със проповед и перо известяваха близкото идване на Христа. Повече от стотици трудове се появяват на тази тема, без да говорим за хилядите проповеди и събрания в църквите на тази тема.

И което е най-интересно за нас, адвентната вест е започнала да се разпространява първо в Европа и след това в Америка. Отново трябва да подчертаем, че европейските и американските изследователи на пророчествата на Даниил, на са се познавали помежду си. Времето дойде и книгата се разпечата.
Подобно на Павел можем да кажем:
“Прекланям коленете си пред Господа Исуса Христа.”

[Чими]

АДВЕНТНО ДВИЖЕНИЕ


Даниил 12:4,8,9
Тази знаменита книга трябваше да остане затворена и запечатана през дългите векове до последното време.
Периода “последно време” започва в 1798 година. Книгата трябваше да се разтвори и разпечата. Това дело на разпечатване е представено във величествената пророческа картина в Откровение 10 глава.
Този ангел е Исус. Той разпечатва книгата пред умовете на хората. Стотици мъже в Европа, Англия, Северна и Южна Америка са подбудени да изучават пророчествата. Написват се стотици книги и брошури върху Данииловите пророчества и по-специално върху 2300 денонощия. Вестта се разнася в повече от 20 страни по света. Адвентната вест се проповядва мощно. Това поражда религиозно пробуждане каквото не е отбелязано от апостолско време.
Това религиозно пробуждане роди Адвентното движение. Големия въпрос, който ангажира вниманието е близкото идване на Исуса в слава. Повече от 60 автори от различни страни и християнски изповедания изучаваха 2300 денонощия и още преди Милър бяха стигнали до аналогични резултати.

Как се разнася адвентната вест и се развива адвентното движение в различни страни по света?

1. Великобритания
През 20-те години на 19-ти век в Англия, около 40 проповедници на различни църкви стъпиха на основата на пророчествата на Даниил. В 1826 година се основава “Общество за изучаване на пророчествата”. Великобритания става център на адвентното движение. Историците го наричат Промилеризъм. Луиз Уей и Джоузеф Фрей започват да издават вестник. Известния банкер от онова време Хенри Дръмонд посвещава цялото си богатство и ентусиазъм на това движение. Малко по-късно към тях се присъединява и Йосиф Волф - евреин, който още в младините си приема християнството и става по-късно известен като най-великия мисионер след ап.Павел. Членовете на това общество работят не само в Англия, но и в Европа. Публикуват литература на много езици и в мисионските си старания достигат чак до Русия. Йосиф Волф (за него ще говорим допълнително) предприема 5 големи мисионски пътешествия и проповядва в повече от 24 страни на Европа, Азия, Африка и Америка. Америка изпитва влиянието на това движение.
“Обществото за изучаване на пророчествата” организирало между 1826 - 1830 година ежегодни конференции в Олдри Парк, южно от Лондон. Към тях вече се присъединява и най-известния проповедник на Англия - Едуард Ървинг.
Списанието “Милениум” по онова време пише: “Над 700 проповедници от англиканската църква проповядват вестта за идващия Спасител”. Това силно адвентно движение в Англия чрез своите мисионери и книги проникнало в езическите и мюсюлманските страни. То просъществувало до 1845 година.
Ето имената на други известни деятели на това движение:
Арчибал Месон - презвитериански пастир от Шотландия, доктор по теология.
Едуард Елиот (1793 - 1875) - учен, голям тълкувател на пророчествата. Автор на най-големите трудове писани върху пророчествата на книгата Откровение. Книгата му върху Откровението съдържа 2500 страници.
Уилям Консигам - пастир, конгрешанин, автор на 22 книги върху пророчествата на Библията.
Томас Маклай, известен член на английския парламент пише за онова време:
“Голям брой християни вярват, че Месия идва скоро. Ние няма да се запитаме тук дали това учение е правилни или не. Числото, които вярват това е по-голямо от евреите в Англия. Мнозина от тези които приемат тази вест се различават по ранг, богатство и таланти. Благородни личности и членове на парламента са в тяхна защита”
Йосиф Волф (Joseph Wolff) /1795 - 1862г/
Той бил син на еврейски равин. Още като юноша се интересувал за християнството - изучавал християнска литература и станал католик. Жаден за наука Волф заминал за Рим, където папа Пий 7-ми го приел много любезно и му отпуснал църковна стипендия за да продължи следването си. В Рим Волф скоро влязъл в конфликт със своите съученици и с някои от професорите. Между тях се породил спор по някои точки от католическото вероучение, които неговия здрав разум не бил склонен да приеме. Волф добре познавал Св.Писание и виждал, че католическото учение е в противоречие с Него. Един ден по време на закуската, между Волф и приятелите му започнал следния разговор:
- Волф, ти знаеш ли, че папата е Бог? - казал един от тях.
- Как се осмелявате да говорите подобно нещо? Папата е пръст, земна пръст, както всички други хора.” - отговорил младия Волф.
При един друг случай по време на класно занимание, Волф заявил, че църквата няма право да изгаря хора (езичници):
- Докажи това! - извикал преподавателят.
- Заповедта гласи: “Не убивай!” - бил отговора на Волф.
- Нима - възразил учителя - пастира не трябва да убие вълкът, когато грабне от кошарата овците му?
- Човекът не е животно - отговорил Волф.
Недоразуменията между него и католическите свещеници се изострили много и Волф решил да се завърне в Англия. Тук следвал 2 години в Кеймбридж, а после подпомогнат материално от Хенри Дръмонд, заминал за Близкия Изток, като мисионер между евреите. По това време още не бил запознат с адвентната вест. След 5 години пак се завърнал в Англия. Тук влязъл във връзка със Едуард Ървинг и с други изследователи на пророчествата. Въз основа на направените от тях проучвания и след своя собствена проверка, относно правилността на тълкуванието на книгата на Даниил и там 8:9-14, той дошъл до заключение, че Христос трябва скоро да дойде, вероятно към 1847 година.
В продължение на 24 години той пътува навсякъде. В Африка Волф посетил Египет и Абисиния. В Азия пропътувал Сирия, Персия, Бухара и Индия. Посетил САЩ, след като на отиване проповядва на о-в Света Елена.
През август 1837 г. Волф дошъл в Ню Йорк. След като говорил в този град, той проповядвал във Филаделфия и Балтимор. После заминава за Вашингтон. “Тук - казва той - по предложение на президента Адамс, в една от залите на конгреса ми бе предоставена на разположение за една проповед. Присъстваха всички духовници. Истинска почит ми бе оказана от управителите на щата Ню Джърси и Пенсилвания, в чието присъствие държах лекции върху моите изследвания в Азини и върху личното управление на Христа.”
Йосиф Волф пропътувал нецивилизованите страни без закрилата на някое правителство. Той преживял много трудности и бил заобиколен от безброй опасности. Получавал е удари с пръчки по ходилата, трябвало е да гладува, бил е продаван като роб и 3 пъти осъждан на смърт. Нападан от разбойници и по някога едва не е умирал от жажда и глад. При един случай му обрали всичко, което имал. Трябвало да върви пеша стотици километри през планина. Снегът го шибал право в лицето, а босите му крака били вдървени от студ.
При своите пътувания той срещнал учението за скорошното идване на Христа в Бухара в едно отдалечено племе. “Арабите на Йемен притежават една книга наречена Сеера, която дава осветление за Христовото пришествие и неговото царуване в слава. Те очакват, че в 1840 година ще станат големи събития”
“В Йемен аз прекарах 6 дни с Рихавовите потомци. Те не пият вино нито садят лозя. Живеят в шатри. Размишляват върху думите на Йонадав, синът на Рихав. При тях се намираха израилтяни от племето на Дан, които заедно с Рихавовците очакваха скорошното идване на Месия в небесните облаци.” /ЕГБ, “Великата борба”/
Когато го предупреждаваха да не отива невъоръжен между диви и враждебни племена, той обясняваше, че е въоръжен с “щит”, а именно - с “молитвата, ревността за Христос и доверието в Неговата помощ”. Той често казваше: “Аз имам също любовта към Бога и към моя ближен в сърцето си и Библията в ръката си” /ЕГВ, “Великата борба”/
Роберт Винтер англичанин живял в Америка и там приел адвентната вест. В 1842 година се завръща в Англия и започва да проповядва близкото идване на Господа. Хиляди се присъединяват към него и вестта за съда се разпространява в различни части на Англия. /ЕГВ - “В.Б.”/

2. Германия и Русия
Във Витенберг се създава колония от неколкостотин християни, които проповядват близкото идване на Христа.Един от най-даровитите богослови и проповедници на онова време Хенгстенберг разнася вестта в различни части на Германия.
Бр.Конради пише в “Ревю енд Хералд” от 1893 г.:
“Бенгел запали любовта за идването на Господа в много сърца. Хиляди бяха подбудени да изучават пророчествата. Огънят пламва из цяла Германия. Печатат се стотици книги върху пророчествата на Даниил и особено 2300 денонощия. Последвало гонение. Тогава стотици вярващи семейства се изселват в Русия. Там в Южна Русия се разпространява вестта. След като пастирите завършвали своите проповеди в църквите, много от вярващите отивали в домовете и продължавали разискванията върху пророчествата. От Южна Русия, вестта отишла в Кавказ и от там в Сибир.
В Дюселдорф проповедникът Гаснер проповядвал редовно пред 15000 души вестта за близкото идване на Христа.

3.Франция
Главната фигура в адвентното движение и проповядването на адвентната вест е Луи Госен. Като изследва старателно пророчествата той стига до убеждението, че идването на Господа е близо. Решава да разпространи тази велика истина сред хората. Но се натъква на голяма опозиция и предразсъдък, че Данииловите пророчества са запечатани. Тогава Госен започва да проповядва тази истина най-напред между децата. Постепенно започват да идват и родители. За широката си дейност неодобрена от официалната църква, Госен е уволнен от длъжност. Но това не спира неговата дейност.

4. Холандия
Тук вестта е разпространена от уредника на кралския музей в Хага Хенцепетер. Той разказва, че вниманието му върху пророчеството най-напред е било обърнато от един особен сън. След като изследвал пророчествата в 1830 година издава един трактат. Десет години по-късно издава втори. За Уилям Милър и неговите проповеди върху 2300 денонощия чува за първи път в 1842 година.

5. Северна Америка и Канада
Най-големи размери Адвентното движение достига в САЩ. Родоначалник на движението е:
а) Уилям Милър (William Miller)
Роден в 1789 г. в Питсфилд щата Масачузец. От начало попаднал под влияние на атеистичните идеи на Волтер. През 1810 година е назначен за капитан в армията. В 1812 г. напуска армията и се заселва в Лоу Хямптън, щата Ню Йорк. Там се отдава на земеделие и изучаване на Библията. Разбира великата истина за изкупление чрез вяра в Христа. Тогава се предава напълно на Бога. Започва времето на задълбочено изучаване на пророчествата. През това време достига до истината за 2300 денонощия и близкия край на света.
Един вътрешен глас му казва: “Иди кажи това на хората!”. Но той все отговарял: “Не мога Господи!”. Това става в 1815 г. Борбата между Божия зов и Милеровия отказ трае 15 години.
Борбата престанала, когато Милър обещал че ще отиде, където Господ го изпрати но ако стане така, че някой проповедник го повика да говори. “Аз се успокоих - пише той - защото знаех, че никой не ме познава като проповедник и едва ли ще бъда поканен някога.”
В този час Милър не знаел, че по улицата към неговия дом се приближавал внукът му Ървинг Гуидфолд изпратен от пастира на църквата в гр.Дрезден, на около 16 км от дома му. Неговия баща, пастир на църквата бил възпрепятстван да говори на другия ден в неделя и молил Милър да го замести. Изненадата на Милър била голяма. Той се борил с Бога близо час. Най-после се съгласил и обещал да отиде. Така в началото на август 1831 г. Милър за първи път се качва на амвона.
В 1833 г. той е назначен за проповедник на църквата на баптистите. Това е началото на първата ангелска вест. Тя според символа в Левит 23 глава трябваше да се разнесе 10 дни преди деня на умилостивението.
През януари 1844 г. Милър пише: “За 12 години аз устроих над 4500 събрания на които са присъствали около 500 000 души.”

б) Йосиф Хаймс (Joshua V. Himes)- втората голяма фигура в адвентното движение в Америка. Пастир на една от църквите в Бостън.
През 1839 г. той поканил Милър да изнесе серия проповеди за Второто Пришествие.
- Ти вярваш ли наистина в това учение? - попитал Хаймс.
- Разбира се! Иначе не бих го проповядвал - отговорил Милър.
- А какво правиш за да се разнесе то по света? - запитал Хаймс.
- Направих и правя всичко, което мога.
- Добре, но всичко е много малко и ограничено. Щом Христос идва, няма време за губене. На света и църквата трябва да се даде сериозно предупреждение.
- Зная това, бр.Хаймс, но какво може да стори един стар селянин? Много работих, много проповядвах, видях мнозина да се покайват, но нито един не навлезе в духа на моята работа така, че да ми стане помощник. Те обичат да им проповядвам, да им изграждам църквите и с това се свършва интереса. Аз гледам за помощ! Аз се нуждая за помощ!”
Тези думи докоснали сърцето на Хаймс. Той решил да се посвети на делото на Милър.
Хаймс е роден на 19 май 1810 г. Баща му известен гражданин и член на епископалната църква. Майка му притежава благ характер и дълбока религиозна опитност.
След приемането на адвентната вест в 1839 г. той става първия помощник на Милър. В 1840 г. започва издаването на сп.”Знамения на времето”(Това е първото списание на адвентното движение. Хаймс основава собствена печатница, в която работят над 50 души). В това влага всичкия си труд енергия и средства. В следващите 4 години той непрекъснато придружава Милър и проповядва заедно с него.

в) Карл Фич
При самоотвержената му работа за Господа, той дълго мисли върху Авакум 2:2,3. В отговор на Божия зов той пръв е създател на пророческите карти. Един от ревностните помощници на Милър в голямото адвентно движение.
На 14 октомври 1844 г. той кръщава една голяма група в едно езеро. Като се връща към дома срещнал друга група, която искала да се кръсти. Кръстил и нея. После нещата се повторили с трета група. Но другия ден легнал тежко болен и след няколко дни завършва живота си с думите: “Вярвам в обещанията на Господа.”


г) Йосия Лич (Josiah Litch)
Роден във Филаделфия. През 1838 г. се присъединява към движението на Милър. Издава брошурата: “Среднощния вик”. Там за първи път отпечатва вестта за второто идване на Христа. Един от големите идеолози на адвентното движение.

д) Джеймс Вайт е един от най-младите проповедници на адвентното движение. Роден в 1821 г. На 15 години бил кръстен. През 1841 г. за първи път чува за Милър и неговите проповеди. През 1843 г. бил ръкоположен за пастир. От този ден нататък обикалял много градове за да проповядва близкото идване на Христа.

Високия вик на първата ангелска вест (1840 - 1844 г.)

Откровение 10:1-7
Ангела, който разпечатва книжката е Исус.
Книжката - Данииловите пророчества и по-специално пророчеството за 2300 денонощия - Даниил 8:26.
Разпечатването на книжката поставя началото на адвентната вест и адвентното движение в света.
Създателите на това движение вярваха, че в изтичането на 2300 денонощия Исус ще дойде в слава и ще извърши съд на земята и ще очисти света от греховете му. Така се разнесе първата ангелска вест от Откровение 14:6.
Но според пророчеството от Откровение 10:3-7 вестта трябва да се проповядва между 6-та и 7-ма тръби и то с висок глас.
Кога и как е станало проповядването на Първата ангелска вест с висок вик?
Йосия Лич е човекът, на когото Господ дава светлина върху пророчествата за седемте тръби от Откровението.
Откровение 9:15 - Въз основа на това пророчество Йосия Лич публикува в 1838г. тълкуванието си, че на 11 август 1840г. Турция ще капитулира пред великите сили. Неговите възгледи били отбелязани и осмивани в списания и атеистични клубове на Америка. Но когато се разнесли новините за залеза на Турската империя, всички били потресени. Това чудно изпълнение на пророчеството публикувано 2 години преди това, прави огромно впечатление на света. За няколко месеца Лич получил повече от 1000 писма от изтъкнати атеисти, в които последните заявявали, че се отказват от борбата против Библията и я приемат като божествено откровение до човека.Някои от тях стават ревностни изследователи и проповедници на Библията.
Подробности за пророчеството:
Понеже в Откровение 9 гл. се говори за исляма изобщо (араби и турци), тези два периода ст.10,15 се разглеждат свързани за първи път от Уилям Милър.
В 1838г. Лич приема за начална дата на първия период 27 юли 1299г. – битката при Бафия, близо до Никодимия (съгласни историка Гибон – първото нападение на турците над Византия ). Към края на 1448г. новият византийски император Константин Палеолог поискал разрешение от турския султан Мурад II преди да се възкачи на трона и получил разрешението. Затова Йосия Лич счита, че 1449г. е залеза на Византия и края на 150 годишния период, през който османските турци щяха да “мъчат”(ст.5) Византия. След това непосредствено той прибавя втория период от 391 год. и 15 дни (съгласно Числа 14:34 и Езекил 4:6) и стига до август 1840г. Той проповядвал, че в този ден турската империя ще падне. Обаче в началото той не фиксирал точна дата през август. Кратко време преди изтичането на периода той декларирал, че Турция ще падне на 11 август 1840г (В този ден турския емисар Рифат Бей пристига в Александрия с условията от Лондонската конвенция. В този ден посланиците на четирите велики сили получават съобщение със запитване на султана какви мерки трябва да се вземат при евентуална опасност за империята му. Отговарят му, че са взети необходимите. Това е признаване от страна на Турция, че независимостта й е вече изгубена, че тя приема закрилата на великите сили.)

Резултатите

На проповядването на първата ангелска вест е даден мощен тласък.
През 1840 г. Е.Г.Уилямс приема вестта. Той поканва Милър и Хаймс да дойдат и проповядват в Рочестър на хилядите негови съграждани. Братята му отговорили, че нямат средства да наемат салони. Тогава той им предоставил огромна палатка 18/36. В продължение на много време през лятото Милър и Хаймс проповядват в тази палатка всекидневно на повече от 2000 души. През зимата се наемали най-големите градски салони, за да се проповядва. От тогава започва проповядването на палатки.
През 1842 г. повече от 600 души проповедници на различни църкви проповядват заедно с Милър близкото идване на Исуса.
Генерални конференции оформят принципите и работните методи на Милеровите сътрудници. Между 1840 и 1842 г. се провеждат 16 Генерални конференции. В 1843 г. Хаймс започва издаването на ежедневник “Среднощен вик”.
Лагерните събрания през 1842-44 изведоха адвентното движение на върха. На всяко лагерно събрание са се събирали между 4000 и 10000 души. Милър е притежавал най-голямата палатка за събрания - около 6000 души. В 1843 г. са построени и големи салони за техните проповеди. В Бостън сграда за 300 места.
В периода 1840 - 1844 г. само в САЩ са приели вестта в близкото второ идване на Исуса над 1 милион души при население 17 милиона.
“Беше средата на февруари 1844 г. - пише бр.Вайт - ясно, че до края оставаха още няколко седмици. Бяха набелязани 12 места където да проповядвам. Трябваше да държа по 20 проповеди на седмица…”
В този период 1840 - 1844 освен стотиците книги, отпечатани по въпросите за близкото идване на Исуса, бяха отпечатани хиляди и хиляди вестници и списания, разпръснати из цялата страна и отвъд океаните на изток и запад. Изчислява се, че през този период са отпечатани около 5 милиона страници.

Духа на пророчеството в Първата ангелска вест

Уилям Фой /William Ellis Foy/ (1818 - 1893г.)
Бил е проповедник в Милеристкото движение. Неговото име е свързано с две видения. Той е бил мулат. Живеел е в Нова Англия. Още в 1835 г. предал сърцето си на Бога. Междувременно станал член на свободната Баптистка църква.
През 1842 г. е бил подготвен за ръкополагане в Епископалната църква. По това време получил две видения и това го води към адвентното движение. Съдържанието на двете видения било оповестено през 1845 г. в една брошура издадена в Портланд, щата Мейн (родното място на ЕГВ). Първото видение получил на 18.01.1842г. докато провеждал религиозна служба в Бостънската църква на ул. “Саутхарк стриит”. Очевидците казват, че е бил във видение 2 часа и половина. Лекарите заявяват, че в него няма белези на живот с изключение на работещото сърце. В своите автобиографични бележки Фой заявява: “Диханието ме напусна”. В това първо откровение той видял славната награда на вярващите и заплатата на грешниците. Той почувствал дълг да разкаже видението на другите, но не бил изрично упътен за това и затова не го казал на никого. Нямал мир в мисълта си.
Във второто откровение(12,5h) на 4.021842г. видял множествата на земята (тези, които няма да умрат и тези които ще възкръснат от мъртвите), събрани всички заедно за да получат своята награда. Във връзка с това си откровение, той получил упътването: “Ти трябва да разкриеш тези неща които си видял, а също и да предупредиш своите съчовеци да избягат от злото, което идва”. Фой се поколебал, поради факта, че не бил белокож. Чудел се как и дали ще го приемат. Често се питал: “Защо тези неща ми бяха дадени, та точно аз да предупредя света?”. Няколко дни по-късно пастира на църквата на ул.”Блунфийлд” /Бостън/ помолил Фой да разкаже виденията в тази църква. Той се съгласил и следващата вечер намерил огромно множество народ събрано в църквата да го очаква, да разкаже своята вест. Когато започнал да говори неговия страх го напуснал и той бил изпълнен с голяма свобода, разказвайки това което бил видял. Събранието го слушало с голямо внимание. Това събрание сложило началото на 3 месечни постоянни пътувания при които той разказвал своята опитност на всички деноминации. Той имал добър стил. Когато описвал небесния свят и Новия Ерусалим и също несравнимата любов на Исус и апелирал към непокаяните да търсят Бога, мнозина отговаряли на неговите апели. За съжаление поради материални трудности, тъй като нямало кой да издържа неговото семейство, Фой напуснал публичната си дейност и започнал да работи. Бил ангажиран в това 3 месеца след което почувствал отново призив да застане пред хората и да им говори, че трябва да се подготвят за скорошната среща със своя Спасител. Когато говорел той бил облечен с облеклото на пастор от епископалната църква. Според брат Лоубъроу /Loughbourough/ близо до времето на 1844 г. той имал трето видение показващо му три платформи, което той не можел да разбере в светлината на своето вярване в съвсем скорошното идване на Исуса. Според Лоубъроу по тази причина Фой напуснал публичната работа. Знайно е, че в 1850 г. и след това той е застанал на позициите на свободната баптистка църква и е бил пастор към нея в щати Масачузец и Мейн. След това се установил в областта Съливан /Мейн/ като фермер. Няма нищо точно известно за по-късните му опитности. В интервю в 1912 г. ЕГВ казва, че се е видяла с него.

Първото разочарование - 21 март 1844 г.

Посочената дата 21 март отмина и Господ не дойде. Това е първото разочарование.
“Разгънатата книжка”, така сладка в устата на пророка, сега се вгорчи - Откровение 10:9,10.
Времето между 21 март и 22 октомври 1844 година съдържат важни моменти в развитието на Божието дело и проповядването на тройната ангелска вест. Ще ги разгледаме последователно:

Втората ангелска вест - Откровение 14:8

а) Поведението на”Злия раб” - Матей 24:48,49
Много от хората, които приеха адвентната вест и се бяха включили в адвентното движение от страх, а не със сърдечно покаяние и любов, сега отстъпиха и станаха най-злите врагове и противници.
Проповядвали фалшиви учения:
- че Исус няма да дойде буквално и видимо, а духовно.
- че целия свят преди това ще се покае.
- че евреите трябва да се върнат в Палестина да построят храм и възстановят службата в него.
Пирувания в църквите
През пролетта и лятото на 1844 г. в Америка се разиграват срамни и недостойни сцени в различните църкви. Вярващите бяха свикнали в църквите на пируване.
През май 1844 г. в Рочестър Милър проповядва пред неколкостотин адвентисти. Неговата проповед е времето на забавяне от притчата в Матей 25 глава.”Дръж здраво това, което имаш” е неговия апел. Скоро ще имаме повече светлина по този въпрос. Наблизо в подземието на една голяма църква други стотици бяха събрани на пируване като демонстрация на глупостта с която “лековерно приели”, че Исус ще дойде скоро. Един богослов ги занимава като осмива Милър. Друг им продава сладолед и сладкиши заедно с трактат: “Едно изложение на Милеризма”. Устройвали се други подобни пиршества. Църквите строени през онова време имали салон за закуски и пируване. Приписвали си имена: “Лудия крадец”, “Рибни блата”.
Милър пише за онова време: “Един от пастирите на Рочестър /не споменава нито името му, нито църквата/ написа един трактат против Милеризма и повика дамите и господата в църквата. Устрои им пиршество, продавал им сладкиши с чай и кафе подобно на Валтасаровия пир, заедно с трактати против второто пришествие. Вечерта на друго място в друга църква е устроено такова пиршество…Щастлив съм да узная, че някои от вярващите не са одобрили подобни вавилонски пиршества.”
Хиляди от адвентното движение изключени от църквите:
Опозицията на протестантските църкви в Америка след 21 март срещу адвентистите расте със всеки изминат ден. Започва всеобщо отстраняване от църквите на всички които продължават да вярват във второто идване на Христа.
На основание, че Исус не дойде на 21 март, те предлагали да се откажат от вярата си за близкото идване на Исуса, да спрат да говорят за това или да бъдат изключени. Хиляди били отстранени от църквите. Нещо повече, фанатизирани вярващи от тук нататък създавали трудности и пречели на всяко събрание на адвентистите. Само намесата на властите предотвратявала нещастни случаи.
Това обстоятелство принуждава водачите Фич, Сторс, Марш, Сноу да прокламират: “Излезте от нея люде мои”. Така се разнася Втората ангелска вест през лятото на 1844 г. Повечето от адвентистите се отзовават вън от църквите, без да имат своя организация, свързани само с общата вяра в Христа. Около 100 000 вярващи са били изключени от църквите след 21 март 1844 г.
Среднощния вик
Всички адвентисти след 21 март 1844 г. бяха в недоумение и разочарование, но не всички бяха в отчаяние.
Едни се заеха да изследват отново 2300 денонощия и по-специално въпроса за края на периода. Пръв Самуел Сноу пише още през февруари 1844 г. в списанието “Среднощен вик”, че 2300 денонощия не могат да приключат преди есента на 1844 г(Какви са основанията му ще видим след малко).
Други видяха светлина в пророчеството на Авакум 2:2,3 и притчата в Матей 25:1-10. И на двете места се говори за забавяне. Техните изследвания могат да се обобщят както следва:
1. На основани на Авакум 2:2,3 ние живеем в периода на забавянето на младоженеца - Матей 25:5.
2. 2300 денонощия трябва да се свършат не през пролетта на 21 март 1844 г., я на 22 октомври 1844 г. Определянето на тази дата има следните основания:
а) Началото на 2300 д.н. не трябва да се приема подписването на декрета на Актаксеркс. Израза излизането на заповедта не се разбира от момента на редактиране и подписване, а от нейното обнародване в Юдея. А това става през есента на 457 г.пр.Хр.
б) Исус бе пожертван като Агнец Божий точно в деня на пасхата - 14 ден на първия месец. По аналогия великата финална служба в небесното светилище трябва да стане в същото време когато на земята се извършваше очистването на светилището - седмия месец, десетия ден. Съгласно най-точния юдейски календар по онова време на Юдеите - Караити, десетия ден на седмия месец се падал в тази година на 22 октомври.
в) Считаха, че очистването на светилището означава очистването на земята чрез огън при пришествието на Христа.
Следователно очистването чрез пришествието ще стане на 22 октомври 1844 г.
3. Притчата за десетте девици според тях не беше само притча но и пророчество. Нейните подробности трябва да имат пророчески характер. Един пророчески ден е равен на една година. “по сред нощ” това означава по средата на втората половина на деня - вторите 6 месеца - трябва да се разнесе викът “ето младоженеца иде”. От 21 март до 22 октомври са точно 6 месеца.
Така в лятото на 1844 г. се ражда ново мощно пробуждане и движение сред адвентистите наречено среднощен вик или още движението на седмия месец.
Апогея на това движение е конференцията в Ню Хемпшир от 12 до 17 август. Един от главните говорители на събора бил Самуил Сноу. Той произнесъл дълга проповед за среднощния вик. Логично и последователно, той изложил своите доводи от Св.Писание.
Джеймс Вайт бил между слушателите. Той приема обясненията с голям ентусиазъм. На събора присъствува Йосиф Бейтс. Той също се съгласява с учението за среднощния вик.
Старите водачи Милър и Хаймс не присъствали. Те били на проповедническа обиколка в други щати. Хаймс приел колебливо новите идеи, а Милър не се съгласил. Едва няколко седмици преди 22 октомври бил склонен да приеме обясненията за “Среднощния вик”.
По този повод Елена Вайт пише:
“Към края на втората ангелска вест, аз видях една голяма светлина от небето да огрява Божия народ. Лъчите на тази светлина светеха като слънцето. Аз чух ангелски гласов да викат “Ето младоженеца иде…” Това беше среднощния вик, който даваше сила на втората ангелска вест. Изпратени бяха ангели от небето да разтърсят обезсърчените светии и да ги подготвят за голямото им дело. Не най-даровитите мъже приеха тази вест. Ангели бяха изпратени при смирените и предани души, които ги принуждаваха да издигнат гласа си “ето младоженеца иде”. Беше им поръчано да бързат с този вик и те проповядваха вестта със силата на Св.Дух и събуждаха обезсърчените си братя. Това дело устояваше не с човешка мъдрост, но с Божията сила. Най-напредналите духовно приемаха първи вестта, а такива, които по-рано са били в делото, бяха последните, които я приеха. /”Опитности и видения”, ЕГВ/
Ръководството на движението сега е в ръцете на Самуил Сноу и Сторс, а не на старите водачи Милър и Хаймс. Възрастта и болестта бяха дали вече своето отражение върху Милър.
В началото на месец октомври старите водачи се съгласяват с датата 22 октомври. Хаймс започва да печата статии в своята печатница по този въпрос. Две седмици преди определената дата се провеждат събрания всеки ден. Мнозина изоставили полската си работа, затворили магазините си за да участват в събранията. Реколтата остава неприбрана.

Голямото разочарование - 22 октомври 1844 г.

Дълго чакания ден дойде
Със сериозност и тържествено очакване Адвентистите се събраха по домовете си или в местата за събрания на определената дата за да посрещнат своя Господ. Те бяха уредили всичко в земния си живот за да бъдат готови.
Дали ще бъде сутринта? Сутрешната слана се стопила под лъчите на изгряващото слънце.
Може би на обяд? Слънцето преминало зенита и започнало да клони на запад.
Разбира се, ще дойде привечер! Но тъмнината ставала все по-гъста.
Все още има надежда! - Марко 13:35
Минало полунощ. Имало много молитви, надежди, тревоги…Петлите пропели и възвестили идването на новия ден. Господ не дойде.
Разочарованието бе голямо. През следващите седмици владеят смущения и объркване. Вярата на адвентистите беше тежко изпитана. Всички бяха като стадо без пастир. Водачи и народ бяха еднакво объркани.
Атаките и подигравките сега бяха много по-остри и тежки от тези отправени към адвентистите през март 1844 г. Във атаките сега се включва и официалната преса. Особено е атакуван бр.Хаймс.
Множеството адвентисти се пръсна. Броя на адвентистите, които очакваха близкото идване на Исуса през март бе около 1 млн. души. Около 50 000 приеха “Среднощния вик”. Сега останаха малцина. Множеството, което бе приело без дълбоко покаяние си отдъхна и се запиля по света. Това бяха хора подобни на “множеството другоземци”(Числа 11:4) по времето на движението в пустиня за Ханаан. Те винаги бяха първи, когато роптаеха.
Не всички загубиха вярата си. Те запазиха дълбокото си убеждение, че въпреки отминаването на 22 октомври 1844 г., Исус ще дойде скоро.
На 18 ноември 1844 г. Милър пише: “…Ние изпълнихме нашата задача като предупредихме грешните хора и се опитахме да събудим една формално вярваща църква. В своята промисъл Господ затвори вратата. Ние можем само да се окуражаваме взаимно и да бъдем внимателни за да затвърдим нашето призвание и избиране. /”Адвент Хералд” - 11.12.1844г./

Края на адвентното движение

Адвентното движение се роди в първата половина на 19 век в около 20 страни на Европа, Азия, Африка и Америка. Книгата на Даниил бе разпечатана пред умовете на хората и хиляди проповедници, писатели, мисионери печатаха и проповядваха обясненията на Данииловите пророчества и че на основание на 2300 д.н. Исус ще дойде скоро. Великия сеяч пръсна семето на всякъде.
Почвите бяха различни - Матей 13:1-…
В Европа, Азия и Африка:
- Религиозна нетолерантност и нетърпимост бяха отъпкали почвата и то не поникна.
- рационализъм, философия, деизъм бяха вкаменили сърцата и макар, че навсякъде бързо поникна, то и скоро припламна и изгоря.
- То попадна и в тлъстата почва на големите градове, но тръните и глоговете на търговия и предприемачество го заглушиха.
В Англия, където движението се зароди много преди това в Америка и беше най-силно и всеобхватно, също се загуби.
Едуард Ървинг почина в 1834 г. като остави една малка “Апостолска църква”. Вярващите от тази църква възприели възгледите за дарбите на Духа и говорене на езици.
Оформила се втора група, в която вярвали, че църквата ще се възнесе на небето преди голямата скръб, която предхожда пришествието. Това са така наречените “плимутски братя”.Но сложната и тежка икономическа обстановка в Европа, непрекъснатите войни и революции заглушили това движение. То заглъхнало.

Края на адвентното движение в Америка

Адвентното движение не беше отделна църква, а вътре във всички църкви.
По тази причина, след голямото разочарование то се разпада на различни групи с различни становища и мнения.
За да се постигне някакво единство, изтъкнатите водачи на адвентното движение организирали конференция в гр.Олбани на 29 април 1845 г. Присъствали Милър, Хаймс, Лич, Хъчисън, проф.Уайтинг и други.
Водещите създатели на адвентната църква Бейтс, Джеймс Вайт, Едсън, Елена Хармон не присъствали.
На тази конференция говорителите се обявили против две важни Библейски истини:
- Безсъзнателното състояние на мъртвите и надеждата за възкресение.
- Еврейски измислици и човешки заповеди за пазене за съботата.
Въпреки положените усилия конференцията в Олбани имала малък успех.

Оформянето на различни групировки

1. Групата около Милър и Хаймс
На конференцията в Олбани присъствали около 60 проповедника. Милър вече не играел никаква роля. Възрастен и болен той почива на 20.12.1849 г.
Групата, след много борби и разцепления в 1858 г. придобива името “Американска асоциация на хилядолетното царство”. Скоро се преименуват в “Евангелски адвентисти”. Приема учението за съзнателно състояние на мъртвите и вечно горящия ад. Групата намалява и отслабва. Хаймс ги напуска през 1864 г. В 1916 година вече не съществува нито един последовател.
2. Групата на Джон Сторз
През 1863 г. оформят “Съюза на адвента и живота”. Съществуват и до днес като най-малката група в САЩ от адвентното движение.
3. Джонатан Къминкз образувал в 1861 г. “Адвентна християнска църква” известни като адвентисти от първия ден. И днес това е най-голямата и единствена учредена църква отделно от ЦАСД.
4. Спиритуалисти
Малка екстремна група. Те издигат и проповядват учението за “Затворената врата”. Според тях благодатното време е отминало. Вратата на благодатта е затворена. Исус е дошъл духовно в сърцата на вярващите. 1000 годишното царство е настъпило. Главните водачи са Търнър и Самуил Сноу. Последния изпаднал в краен фанатизъм - обявил се за пророк Илия. Учили, че не трябва да се работи никакъв ръчен труд и че светиите вече не могат да грешат. Тази група не просъществува дълго. /Жалко особено за Самуил Сноу. Това беше човекът, който даде най-голям тласък на движението “Среднощен вик” в лятото на 1844 г./
5. Групата около Бейтс, Джеймс и Елена Вайт, Едсън
Тя прилежаваше в изучаването на Библията. Разкрита бе истината за светилището. Разбрана бе истината за съботата. Тази група образува по-късно “Църквата на адвентистите от седмия ден” (ЦАСД). За нея по-подробно в следващата глава.

Заключение

1. Голямото разочарование на адвентистите в 1844 г. е предмет на много подигравки и обвинения до днес. Това е един от аргументите против адвентистите и тяхната проповед за близкото идване на Исус. “Както Исус не дойде тогава, така няма да дойде и сега”.
Но разочарованието бе пророкувано преди 1800 години - Откровение 10:8-11.
То имаше място в Божия предвечен план. Дават се много правдиви обяснения, но пълния отговор ще получим във вечността.
2. С това приключи шестия, Филаделфийския период на църквата.
Седмия, Лаодикийския период започна след приключването на адвентното движение. Той е представен от Адвентната църква.
3. Милър не е основател на ЦАСД. Нито адвентното движение може да се прибави към адвентната църква. Това са две различни неща.
Адвентното движение можем да сравним с ракета - носител. Тя извежда в космическото пространство спътник, лаборатория или космическа станция. Когато се достигне определената цел, ракетата се откъсва, движи се самостоятелно, постепенно потъва в атмосферата и изчезва.
Така стана и с Адвентното движение. То постигна поставената от Бога цел. Църквата на адвентистите продължи Божието дело докато го завърши.
Някои от адвентното движение приеха пълната светлина и я последваха. Други се оказаха горди, невъзприемчиви и я отхвърлиха. Трети, подобно на Милър не бяха вече в състояние поради болест и старост да приемат новото. Те не са отговорни за това и Бог ще ги спаси.

[Чими]

АДВЕНТНА ЦЪРКВА

Въведение

а) Сложна и объркана обстановка в адвентното движение.
След “Голямото разочарование” на 22 октомври 1844 г. адвентното движение се разпръсна. Всеки реагира според степента на личното си посвещение, на вярата си, степента на покаянието и верността. Едни се запиляват в широкия свят. Други се ожесточават. Трети изпадат в крайности и фанатизъм.
Издават се различни вестници и списания от старите водачи на адвентното движение, но всеки работи независимо и излага своите идеи.
Във вестник “Адвентен вестител” Хаймс и Близ излагат своите идеи.
Вестник “Библейски изпитател” бил издаван от Сторз.
Вестник “Адвентен предвестник” издавал Джордж Марш.
Кук и Пикънд издавали “Гласът на четвъртия ангел”.
б) В тази сложна и объркана обстановка на разногласие и разделение, само Бог може да изведе бъдещата си църква и да я натовари със световната задача - да разнесе тройната ангелска вест по света: Откровение 14:6-12; Матей 24:14.
Той го направи! За кой ли път вече!
Псалом 32:8 Трябва да видим и тук Божията десница, която води безпогрешно и в най-обърканите и обезсърчителни обстоятелства.
Картината беше подобна на тази при залавянето, съденето и разпъването на Христа.
- Официалните власти Го мразеха. Успяха да го заловят и осъдят на смърт.
- Голямото множество, което ентусиазирано Го следваше, бързо се отказа и викаше “Разпни Го”.
- Учениците - объркани, обезсърчени се изпокриха.
Но след възкресението си, Господ Исус Ги събра, насърчи, обдари със сила и от тази малка обезсърчена група, създаде Църквата Си, която съществува и до днес.
в) Създаването на Адвентната църква не може да се препише на една личност. Тя е дело на хора от Адвентното движение.
В края на 1844 г. в североизточните щати САЩ се оформят независимо една от друга три групи адвентисти, които по-късно се обединяват в едно и дават началото на ЦАСД.
Бог и ангелите бяха на работа за оформянето на тези три отделни групи.
1. Групата на Хайръм Едсън, на която Бог откри истината за очистването на светилището и преминаването на Исуса от Светая в Светая Светих на Небесното светилище.
2. Групата, на която Бог откри истината за съботния ден - в Ню Хемпшир.
3. Групата около Елена Хармон (Вайт), на която Бог даде Духът на пророчеството /Портланд-Мейн/
Още тук трябва да се каже, че човекът когото Бог употреби да обедини тези три групи в едно е посветения, изключителния Йосиф Бейтс.
Ще проследим началото и развитието на всяка от тези три групи.
г) За начало на ЦАСД обикновено се посочва годината 1863 когато се провежда първата Г.К.
Но преди да се стигне до тази година, трябва да говорим за един дълъг, 20 годишен подготвителен период на усърдна, трогателно себеотрицателна работа на пионерите на ЦАСД: Йосиф Бейтс, Джеймс и Елена Вайт, Хайръм Едсън, Джон Андрюс, Урия и Ана Смит.
В този подготвителен период трябва да се отбележат два важни момента:
1. Във времето между 1844 - 1850 г. верните вярващи се посветиха на усърдно изследване на писанията за намиране отговор на неизяснените въпроси след голямото разочарование от 1844 г. В известните съботни конференции, проведени между 1848 и 1850 г. след много разисквания се стига до оформянето на основните Библейски истини.
2. В периода 1850 - 1863 се развива голяма мисионска дейност и се оформя постепенно църковната организация.
Но да се върнем на трите групи:

1. Групата на която Бог откри истината за светилището
Порт Джипсън е малък град на водния канал край езерото Ери, на средата между Сиракуза и Буфало.
По времето на голямото адвентно движение там се създала група адвентисти. Начело стоял Хайръм Едсън (Hiram Edson). Неговия дом е църквата им. Негов близък приятел и помощник бил д-р Франклин Хаан. Между тях бил и Оуен Кроузиър - младеж на около 20 години, сирак, с много буден ум. През 1844г. тримата издавали от време на време малък вестник “Утринна зора”. Младия Кроузиър се изявил като добър писател.
Групата адвентисти се събрали на 22 октомври 1844г. в дома на Едсън за да дочакат Пришествието. “Стояхме - разказва в автобиографията си Едсън, - докато часовника удари в полунощ. Денят отмина и разочарованието ни бе една реалност. Най-съкровените ни надежди бяха унищожени. Обзе ни такава мъка, каквато никога преди това не сме преживявали. Дори изгубването на всички земни приятели не можеше да се сравни с това. Плачехме и плачехме чак до зори”.
Когато се разсъмнало, повечето адвентисти си отишли по домовете. Но малкото останали, Хайръм Едсън казал: “Нека да отидем в хамбара и там да се помолим”.
“Молихме се искрено, защото чувствахме нужда от това. Продължихме да се молим, докато получихме свидетелството от Духа, че молитвата ни е приета - ще бъде дадена светлина и разочарованието ни ще бъде обяснено”.
След закуска, Едсън казал на един от тях: “Нека да отидем и да насърчим братята и сестрите.”
Тръгнали направо през нивите.
По едно време Едсън се спрял. Сякаш някой го докоснал по рамото. Когато повдигнал очите си към небето, в съзнанието му проблеснала истината за светилището. Припомнил си устройството на земното светилище, направено от Мойсей. А то беше подобие на небесното. Както първосвещеникът в определено време преминаваше да служи в Светая и Светая Светих, така и Христос трябва да премине в определено време да служи в Св.Светих на Небесното светилище.
По-късно той пише: “Като че ли небето се отвори и видях съвсем ясно, че вместо нашия Първосвещеник да излезе от Св.Светих и да дойде на земята в десетия ден от седмия месец в края на периода от 2300 д.н., Той влиза в Второто отделение на светилището и Му предстои да извърши едно велико дело преди пришествието.” (Хайръм Едсън, автобиографичен ръкопис съхраняващ се в библиотеката на университета “Андрюс”)
Приятелят му не забелязал, че Едсън се спрял. Извикал отдалече: “Бр.Едсън, за какво се спря?”- Едсън отговорил - “Бог отговори на нашата молитва”. После обяснил на дълго и нашироко на приятеля си своето прозрение на службата на Исуса в Небесното Светилище. Тези двама Едсън и приятеля му, приличаха на двамата които Исус настигна по пътя за Емаус.
Двамата Исусови ученици бяха потресени от страшните събития, които се разиграха в Ерусалим през последните дни. Те вървяха отчаяни, обезсърчени в пътя си. Към тях се приближи един човек. Той започна да им обяснява Писанията, които бяха чели. Колко много светлина нахлу в душите им когато им говореше. Страданията на Исуса бяха предсказани от всичките пророци и те бяха победа, а не поражение, както мислеха до сега.
Така Исус вървеше невидим до онези двама в ранното утро на 23 октомври 1844 г. и им разкри великата истина на писанието - Неговата служба в Св.Светих на небето. Когато привърши службата си, тогава ще дойде на земята в слава и величие.
Едсън разказва своето разбиране за небесното светилище. Братята и сестрите били окуражени. Тримата - Едсън, д-р Хаан и Кроузиър се заели с денонощно изследване на Библията и истината за светилището.
През пролетта на 1845 г. завършили своята работа. Истината за светилището и неговото очистване в края на 2300 денонощия заблестяла от писанията на Ст. и Н.Завет.
Решили да издадат отново един брой на вестника “Утринна зора”. Това станало през май 1845 г. Бързо изпратили вестника на адресите на адвентисти които познавали. Между получателите били Йосиф Бейтс, Джеймс Вайт и други. Те също вървели във вярна посока, но тук в истината за светилището видели ясен, Божествен път, който приветствали от сърце.
В град Цинцинати имало също група адвентисти. Между тях бил Джейкъпс. Той издавал преди това вестник “Дневна звезда”. Поканил да се напише по въпросите за светилището във неговия вестник. Едсън и Хаан възложили на Кроузиър да напише по-пълно изложение на истината за светилището. Той се заел с това. Обширния материал бил отпечатан в извънредно издание на вестника на 7 септември 1845 г.
Като поддържал кореспонденция с всички, които приели истината за светилището, Едсън изпратил покана за една конференция в Порт Джипсън. На поканата отговорили Дж.Вайт и Бейтс.
Конференцията се състояла през есента на 1845 г. Между мнозината бил и Бейтс. Въпросът за светилището бил разискван обстойно. След като приключили този въпрос, Бейтс изнесъл истината за съботния ден. Едсън разучавал този въпрос още преди разочарованието и сега веднага с радост приел истината за съботата. Към него се присъединил и Хаан. Кроузиър се колебаел: “Да не бързаме братя! Да не стъпваме върху дъската, преди да сме сигурни, че тя ще издържи.” “Аз съм я изпитал и знам, че ще издържи - отговорил Едсън и от следващата събота започнал да освещава Божия ден.
Така групата в Порт Джипсън са първите адвентисти, които стъпили на двата основни камъка: светилището и съботата.

2. Групата, на която Бог откри истината за съботния ден
В началото на 1844 г., още преди двете разочарования, християните се събрали на неделно утринно богослужение в Ню Хемпшир (New Hampshire), щата Вашингтон. Събранието се ръководело от проповедника Фредерик Уелър (Frederick Wheeler).
Проповедникът забелязал една жена, която внимателно следяла проповедта му. В проповедта си той заявил: “Всички, които изповядват Христа трябва да са готови да следват Бога и да пазят всичките Му заповеди”. Когато произнесъл тези думи, жената особено го наблюдавала.
Няколко дни по-късно той срещнал тази жена в дома на семейство Фарнсфорд. Жената се казвала Рахил Оукс.
- Пастир Уелър, помните ли, че по време на проповедта си вие казахте, че трябва да пазим всичките Божии заповеди?
- Да - отговорил Уелър.
- Тогава исках да стана и кажа нещо на всички.
- Забелязах това. Какво искахте да кажете?
- Исках да кажа, че е по-добре да се откажете да проповядвате и да покриете амвона с парче плат, докато започнете да пазите всички Божии заповеди.
Пастир Уелър седнал удивен на стола. Та нима той не пазил Божиите заповеди?
Тогава Рахил Оукс му дала обширни обяснения от Библията върху четвъртата заповед - съботния ден. Това било резултатна проповед.
Пастир Уелър си отишъл дълбоко развълнуван. Много седмици той изучавал въпроса от своята Библия. Малко по-късно отпразнувал своята първа събота. След това държал обстойна проповед по въпроса за съботния ден. Това било в началото на март 1844 г. Постепенно към него се присъединили и други адвентисти.
След голямото разочарование, в края на 1844 г. в Ню Хемпшир, Вашингтон, имало една група от около 20 души, които пазят съботния ден. Това бил резултата от работата на Рахил Оукс - баптистка от седмия ден.
Баптистите от седмия ден се появяват в Англия в средата на 16 век. В САЩ се появяват през 1664 г. в Род Исланд начело със Стефан Минфорд. Въпреки малкия си брой в 1671 г. се организират като църква. За съжаление участниците в адвентното движение на Милър застанаха против пазенето на съботата проповядвано от баптистите. За това пък малко от тях се включиха в Адвентното движение.
Първата статия върху съботния ден е написана от Томас Пребъл - един от най-ярките проповедници на адвентната вест. Той отпечатва статия за съботата в адвентното списание “Надеждата на Израил” през февруари 1845 г. в Портланд, щата Мейн. Първият плод от тази статия е образуването на друга групичка пазители на съботата в гр.Париж, щата Мейн. Между тях било и семейството на бъдещия първи мисионер Джон Андрюс. Но още по-важен е втория плод: заинтригуването на една изключително интересна и дейна личност - капитан Йосиф Бейтс.
Капитан Йосиф Бейтс (Joseph Bates) /1789-1872/ е човек с богата биография. Той е роден на 3 юли 1798г. в Рочестър, щата Масачузец(Massachusetts). На 15 годишна възраст става моряк. Участва във войната срещу Англия, по време на която попада в плен и прекарва 2 години в затвор. След освобождаването си отново тръгва на далечни пътешествия като моряк. През 1820 г. става капитан на кораб. Наблюденията му върху моряшкия живот го карат да обръща сериозно внимание на връзката, която съществува между здравословния начин на живот и човешкото поведение. През 1821 г. той спира да употребява силни спиртни напитки, след година спира употребата на виното, а след време се отказва и от тютюнопушенето. Виждайки добрите резултати, Бейтс забранява на неговия кораб да се употребяват алкохолни напитки и цигари. Така постепенно неговите моряци стават въздържатели. На кораба е въведено задължително освещаване на неделния ден и всяка сутрин и вечер има богослужение.
През 1827 г. Бейтс напуска кораба и навлиза във втория бурен период от живота си. В продължение на 12 години той се занимава с най-различни дейности: организирани на въздържателни движения (през 1834 г. Бейтс става вегетарианец), участва активно в протестните акции и кампании срещу робството, бори се за повишаване нивото на образованието, за издигане на морала особено сред моряците и подпомагането на вдовиците на загиналите моряци. През този период обръща внимание на Библията и се кръщава в християнска църква.
В 1839 г. Йосиф Бейтс възприема Милеровия възглед за Второто пришествие. От този момент всичката му енергия е насочена към една цел - укрепване на Адвентното движение. На следващата година той е вече в ръководния комитет на движението, а през 1842 г. става ръководител. В началото на 1844 г. Бейтс продава имота си и заедно с приятеля си, ковача Х. Гърни, обикаля надлъж и нашир щата Мериленд, за да проповядва на хората благата вест.
Голямото разочарование нанася тежък удар на неговата вяра, но не я прекършва. Той се отдава на усърдна молитва и търпеливо чака Божия отговор.
Първата книжка по въпроса за съботата е написана от Йосиф Бейтс. През март 1845 г. статията на Пребъл попада в ръцете на Бейтс. Убедителността на истината повлияла веднага върху него. Той познавал добре Библията и на се налагало основно да изследва въпроса.
Малко по-късно Бейтс научил, че в Ню Хемпшир има група, която пази съботния ден. Той веднага решава да ги посети. Взема влака и късно вечерта Фредерик Уелър посрещнал своя гост от далече. Прекарали заедно със семейство Фарнсфорд. След два дни Бейтс се връща у дома. По пътя за дома, на един дървен мост среща своя съсед и приятел Джеймс Хол.
- Какво ново, капитан Бейтс? - извикал той.
- Новото е, че съботата е ден на нашия Господ Исус Христос!
- Ще проверя това в моята Библия - отговорил съседа.
Рано през 1846 г. Бейтс решава да напише брошура за съботния въпрос. Но как да започне като всичките му пари били 1 Йоркски шилинг и 12 цента. Но Бейтс взема своето решение на колене, като решава, че финансовия проблем е Божий проблем. Той започва да пише.
Едва работил един час, когато вратата се отваря и неговата жена му съобщава:
- Йосиф, нямам брашно да си довърша готвенето.
- Колко брашно ти трябва?
- Около един килограм.
- Много добре - казал той, станал и излязъл. След малко се върнал с един килограм брашно. Жена му я нямало в кухнята. След малко тя влязла:
- Йосиф, ти ли донесе това брашно?
- Да, нали толкова ти трябва?
- Но ти, който си преплувал океаните, сега купи само един килограм брашно!?
- Жено, аз дадох за това последните си пари.
Това бил тежък удар. Жената заплакала.
- Какво ще правим сега?
- Господ ще промисли!
- Да, ти винаги така казваш - казала тя и с горчив плач напуснала стаята.
Бейтс продължил да пише. След около половин час получил внушение, че трябва да отиде до пощата, защото има писмо до него. Наистина имало писмо за него, но в бързината изпращача бил забравил да постави марка. Бейтс нямал нито цент.
- Не се безпокойте капитан Бейтс, вземете писмото. Друг път ще ми платите.
- Не, аз ще го платя и тогава ще го взема. Отворете писмото, мисля че в него има пари.
Чиновника го отворил и извадил 10 доларова банкнота. От тези пари си прибрал таксата.
Изпращача пишел, че получил внушение от Бога, че брат Бейтс се нуждае от пари и бързо изпратил сумата.
Бейтс отишъл на пазара, купил едно буре брашно и много други продукти, наел една кола и посочил на носача да ги остави на адреса въпреки, че жената може да се противи. След това отива в печатницата и дава капаро за 1000 броя от брошурата, която пишел.
В къщи го посрещнала една разтревожена съпруга.
Един човек ги докара. Аз му казах, че има грешка, но той не ме послуша и ги остави.
Е добре, Господ ги изпрати. Чети това - казал той и подал писмото. Тя прочела и отново по лицето и се стичат сълзи, но този път от радост.
Книжката: “Съботата - един вечен знак на Бога” излиза през август 1846 г.
През лятото на 1846 г на едно събрание в Ню Бетфорд, Бейтс говори подробно върху съботния проблем. На събранието присъствали Елена Хармон и Джеймс Вайт. Те женели високо голямата работа, която Бейтс извършва в адвентното движение и били обаяни от неговата бащинска любов и грижа. Но мислели, че той греши като поставя такова голямо ударение върху пазенето на съботата. Според тях тя била еврейски празник и не се отнасяла до християните. Все пак вестта на бр.Бейтс не излизала от умът им.
На 30 август 1846 г. те се оженили. Брат Бейтс им подарил една книжка върху съботния въпрос, която току що била излязла от печат. След сватбата те я изучавали с усърдие и преди края на годината Джеймс и Елена Вайт започнали да пазят съботата.
По отношение на съботата Е.Вайт пише: “Аз бях убедена в пазенето на съботата още преди да получа видение за това!” /АБК - Енциклопедия, стр.1251/
През април 1847 г. тя получава видение за значението на съботата. Тя вижда Небесното Светилище, двете плочи на закона. “Аз бях учудена като в центъра на Божествените предписания видях, четвъртата заповед обградена с една нежна светлина” /”Живот и дейност”/
През 1847 г. Йосиф Бейтс издава за втори път книжката за съботата, като този път я разширява. Той се спира специално върху Данаил 7:25 и други текстове от пророческото слово. Той обяснява, че споменатия белег на звяра в Откровение 13:16 е неделята.
Трябва да се отбележи, че нито една от особените истини на Библията на които ние адвентистите наблягаме: истините за съботата, закона, светилището, състоянието на мъртвите и други не са получени и приети чрез видения от Елена Вайт. До тях е достигнато чрез усърдно изучаване на Библията. Виденията след това само са потвърждавали правилността на формулираните истини.

3. Групата около Елена Хармон (Вайт)

Хейзън Фос /Hazen Foss/ - втория получил видения от Бога след Уилям Фой.
Живял е в Поланд (Poland) на 30 мили на север от Портланд (Portland). Чака с цялата си фамилия идването на Исуса на 22.10.1844г. През септември 1844 г. имал видение, в което му бил показан пътя на Божия народ към Божия град. Били му показани трудностите и разочарованията, които щели да бъдат преживяни. Получил наставление да разкаже това, което видял, но той бил така уверен във Второто пришествие и безпроблемното му осъществяване, щото не намерил сили да разкаже нещо, което не допускал, че ще стане и отказал да разкаже видението. Дошло голямото разочарование. След това Фос се чувствал като измамен човек, затова му било дадено второ видение и получил предупреждението, че ако не го разкаже ще бъде дадено на “най-слабия между слабите”. Някои близки разбрали, че има видение и пожелали да им разкаже, но той се забавил и тогава го обзело много странно чувство. Чул глас, който му казал “Ти пропъди Божия Дух”. Тогава той страшно уплашен казал на Бога, че ще разкаже видението. Обявил своята готовност, събрало се голямо събрание в уредена зала. На подиума с него били други служители. По външен вид бил представителен човек (висок, строен, млад, антипод на Фой). Представили го официално и той застанал пред слушателите да разкаже това, което бил видял. Всички очаквали да започне да разказва, но той необяснимо мълчал. След няколко минути, той с едно безкрайно отчаяние се обърнал към хората, които били с него и им казал: “Бог изпълни това което ми каза. Той отне видението от мен. Нищо не мога да си спомня. Божия Дух ме напусна”. Това според някои присъстващи било най-тъжното събрание на което са присъствали. Във втората половина на декември 1844 г. Елена Хармон има първото си видение, като тя не е знаела за опитността на Фос. Но през февруари 1845 г. тя отишла в Поланд, където нейната сестра Мария била омъжена за Самуел Фос (не е абсолютно сигурно, но е вероятно негов брат). Тя била известна вече с това, че имала видение. Там тя била поканена да го разкаже. Някои, които знаели опитността на Фос му настояли да дойде да слуша. Той категорично отказал. Някой му предложил да остане до вратата, вън от помещението. На това той се съгласил. Той слушал и след това във следващата февруарска сутрин Хейзън срещнал Елена. Той и разказал, че чул от вратата това, което тя е разказвала в църквата. Декларирал, че Господ е показал на нея това което преди това е дал на него и допълнил: “Аз бях горд. Аз не можех да приема разочарованието. Аз негодувах срещу Бога и аз исках за себе си смъртта. Тогава аз почувствах едно странно чувство да идва върху мене. Почувствах се като мъртвец към духовните неща. Аз вярвам, че видението е взето от мене и е дадено на тебе. Не се колебай да слушаш Бога, защото ако се колебаеш ще получиш голяма загуба за душата си. Аз съм загубен човек. Ти си избрана от Бога. Бъди вярна във вършенето на Неговата работа и короната, която аз можех да имам сега ти ще получиш.”
Тази необичайна опитност направила незабравимо впечатление върху Елена. Тя решила никога да не похули Светия Дух, а Хейзън Фос след това загубил всякакъв религиозен интерес.
Елена Гулд Хармон (Ellen Gould Harmon ) е родена на 26 ноември 1827г. в Горхам (Gorham), щата Мейн (Maine) заедно със своята сестра - близначка Елизабет (Elizabeth M. Harmon). Малко след това нейните родители се преместват в Портланд.
През 1837г. на връщане от училище, едно по-голямо момиче я удря с камък в лицето. Три седмици е в безсъзнание и никой не е очаквал, че Елена ще оздравее. Но тя оживява. Ударът се отразява зле върху понататъшното й физическо развитие и здраве.
През март 1840 г. Уилям Милър е в Портланд и изнася няколко беседи на ул. Каско (Casco). Цялото семейство слуша за Второто пришествие. Елена е на 12 години и се убеждава заедно с брат си Робърт, че това е истина. Цялото семейство стават адвентисти.
През лятото на 1842 г. сем. Хармон се намират в Бъкстон на едно методистко събрание. Елена и сестра й се убеждават, че трябва да се кръстят. Слушат една проповед: “Аз ще отида при царя и ако загина, нека загина”/Естир/. На 26 юни 1842г./неделя следобед/ на предложението за кръщение Елена се отзовава заедно с още 11 човека. Проповедника я пита: “С поръсване или с потапяне?”. Тя решава с потапяне. Елена е на 14 години и 7 месеца. По-късно същата година идва отново Милър. В това време Елена вижда два съня. Единия - Небесния храм, я в другия вижда Исус, който й казва: “Не бой се!”. Тя поучава мир в душата си, докато физическото й състояние е критично. По това време тя отива при един адвентен проповедник бр.Леви Стокмън (Levi F. Stockman) и му разказва своите опитности. Когато я изслушва, той й казва: “Елена ти си само едно дете. Твоята опитност е твърде голяма. Исус може би те подготвя за едно голямо и специално дело…”
Елена разказва същата вечер на събранието своята опитност, но била разочарована защото не била приета. Когато тя заявила, че търси освещение, един брат й казва: “Ти получаваш освещение чрез методизма…”. Двамата с брат си Робърт решават да не ходят на това събрание. Проповедника на методистката църква ги предупредил, че ако продължават да проповядват и живеят според Милеризма ще ги изключат. Така те биват изключени през есента на 1842г.
Елена се вълнува от въпроса за безсмъртието на душата и разговаря с майка си, която й обяснява, че няма такова, а има възкресение.
На 21 април 1844г. очакват Второто пришествие и преживяват Първото разочарование, но намират обяснение. През август 1844г. в Есхетер (Exeter) на едно лагерно събрание се уточнява датата 22 октомври 1844г.(вторник) - Йон Кипур - великия ден на умилостивението.
През лятото на 1844г. младия проповедник Джеймс Вайт посетил адвентистите в Портланд и проповядвал там. Още тогава Елена му направила впечатление с християнското си поведение, чистота и пламенност. Но в тези дни преди непосредствено преди идването на Спасителя, никой не е мислил за женитба.
Очаквания ден 22 октомври отминава и донася дълбоко разочарование и тревога на адвентистите.
В този критичен момент Хейзън Фос както вече отбелязахме бе натоварен с видение и вест от Бога до объркания народ, но той отказа да разкаже видението.
След разочарованието Елена е в много лошо физическо състояние (туберкулоза, не може да диша, нощем е стояла седнала). В това време г-жа Елизабет Хайнес (Elizabeth Haines) я поканва на гости в дома й (южната част на Портланд). Времето не било много-сурово, въпреки че било средата на декември и Елена се съгласила да отиде при приятелката си за няколко дни (заедно с още три жени).
Докато се молили тя изпада в състояние на видение, като загубва съзнание (за пръв път й се случва). Близките й се притеснили (не диша, а сърцето й бие).
Една година по-късно тя пише на Енох Джейкъбс (Enoch Jacobs), редактор на “Day stars” и му разказва първото си видение. Когато Елена се събужда пита “Къде съм?” и разказва за хубавото място, където е била в къщи когато се прибира.
На 24 януари 1846г. видението е публикувано във вестника.
Елена чува глас: “Направи познато това което ти се показа на другите!”. В нея започва една голяма борба (тя е само на 17 години и няма никакъв служебен авторитет). Две години по-късно тя пише на Бейтс: “Аз бях млада…”. Поради това, че хората знаели за нейната опитност, тя отива по-далече при една приятелка, но отново в нея имало едно вътрешно убеждение, че трябва да разкаже на хората това, което й е открито. От друга страна тя била изключена и се опасявала от предубежденията на хората.
Йосиф Търнър (Joseph Turner) - водач на милеристите в Портланд (издател на Милеровите съчинения в града) бил посетен от Елена. Той й предложил да отидат в нейния дом (където се провеждали молитвени събрания), но тя отказала. Елена отива в една от стаите и там Търнър я открива да се моли. Той я попитал дали не е добре да отидат в дома на баща й, но тя отговаря отрицателно. Елена прекарва тежък ден, като почувствала, че Бог я е оставил, а Търнър отишъл в дома на Хармон.
Независимо от това тя получила второ видение една седмица след първото, което й обяснявало състоянието й и това което й предстояло - трудностите които трябвало да премине и голямата съпротива която ще срещне, но получила уверение, че Божията милост е голяма за нея и Господ ще я укрепи. В резултат на молитвите й, Божият мир скоро се установил върху нея, след като тя преди това копнеела за смъртта (изтощена и болнава). Тя известно време участвала в събранията в техния дом. Една вечер била поканена по-специално а присъства. Джон Пирсън (John Pearson), един от служителите я окуражил да съобрази своята воля с волята Божия. След време тя споделя: “Докато се молех, почувствах сила и кураж да изнеса вестта на хората тук. Тъмнината която ме обгръщаше изчезна от тук и като, че ли светлина ме огря. Стори ми се, че нещо като огнена топка ме удари от дясната страна на сърцето. Моята сила се загуби и аз паднах на пода. Изглеждаше, че аз съм в присъствието на ангели. Едно от тези същества отново ми напомни думите: “Направи познато на другите това, което ти е открито!”
Старейшина Пирсън, който поради ревматизъм не можел да коленичи, сега се изправил и декларирал: “Аз видях нещо, което никога не съм виждал. Една огнена топка слезна от небето и удари сестра Елена Хармон отдясно на сърцето…Аз я видях! Аз я видях!…Това промени отношението ми и от тази вечер аз никога няма да се съмнявам.”
Елена се страхувала да не се възгордее и казала това на ангела. Той й отговорил: “Твоите молитви са чути…ако това зло те постигне някога, ръката на Господа ще бъде върху тебе, така че непременно да се смириш. Затова изнасяй вестта право…и ще ядеш от дървото на живот и пиеш от водата на живот.” С това Елена била готова да изпълни всичко, което Бог и заповяда.
Господ я призоваваше да потърси в околността разпръснатите адвентни групи и да им предаде всичко, което й е открито, да ги насърчи и укрепи. Въпреки телесната си слабост и боязливост, в началото на 1845г. тя започва своята дейност - да пътува и говори онова, което Бог й открива.
От начало Елена среща съпротива и неразбиране. Адвентистите бяха настроени скептично против всякакви манифестации на видения и откровения.
Най-напред съпротивата дошла от групата в Портланд, където живеели родителите й. Но Божия Дух дава уверение на водителите на вярващите в Портланд. “Сестра Елена, от днес нататък ти ще имаш нашата подкрепа” - казва един от старейшините. Около 60 души адвентисти се съединяват в подкрепа на Елена Хармон.
След това един по един водителите на адвентистите след голямото разочарование, приемат Духа на пророчеството чрез Елена Хармон.

Йосиф Бейтс приема Духа на пророчеството
Елена Хармон посети Ню Бедфорд (където живееше Бейтс) няколко пъти през 1846г., но той все отсъстваше.
През ноември 1846г. е свикана конференция на адвентистите в Топсхайм (Topsham), щата Мейн. На тази конференция е поканен да присъства Йосиф Бейтс като стар и опитен водач. Тук е и Елена Хармон, задомена през август същата година и приела вече името Вайт (White). На тази конференция Бейтс се убеждава, че Елена Вайт получава виденията си от Бога и приема Духа на пророчеството.
Ето как става това:
Йосиф Бейтс като стар морски капитан е познавал постиженията на астрономията в онова време и продължавал да се интересува от нея. Наскоро бе прочел един обширен доклад на английския астроном Уилям Росе за неговите открития в съзвездието Орион, направени с най-големия за онова време телескоп. Астрономът пишел за обширния коридор в съзвездието Орион. Още холандеца Хюгенс в 1655г. бе писал за този необикновен “коридор”. По-късно астрономът Хершел и неговия син също са правили наблюдения на този необикновен обект в небето.
Йосиф Бейтс чел този доклад наскоро преди конференцията в Топсхайм и бил все още под незабравимите впечатления.
По време на конференцията Бейтс по едно време заговорил Елена Вайт за астрономията. Разбира се остава много разочарован. Тя му отговорила, че никога не се е занимавала с астрономия и нищо не знае по този въпрос.
По време на едно от събранията Елена Вайт изпада във видение. Тя започва да говори за един обширен коридор в небесата, който се намира в съзвездието Орион и води към величествен рай на неописуема слава. Йосиф Бейтс се изправил и почнал да се разхожда из стаята. “Това описание далеч надхвърля всичко което съм чел за отворения коридор във Ориона. Как бих искал лорд Уилиам Росе да беше тук тази вечер.”
- Кой е този лорд Уилиам Росе? - запитал бр. Вайт
Велик английски астроном. Бих искал да бъде тук за да чуе описанието за “Отворените небеса”, което тази жена даде. То далече надхвърля всичко което зная по този въпрос.
От тази вечер брат Бейтс променя отношението си към виденията на Е.Г.Вайт и приема техния небесен произход. В една брошура, която била публикувана наскоро, озаглавена “Видения” /през 1847г./, в която се описва едно от виденията за съботата и за времето на скръбта, бр. Бейтс пише: “Аз благодаря на Бога за благоприятния случай, който имах заедно с други да бъда свидетел на тези неща…Аз вярвам, че това е Божие дело и е дадено за да укрепи и успокои Неговия пръснат и наскърбен народ” /Спалдинг 90/

Ето трите групи, които отначало се развиват самостоятелно ръководени от Божия Дух.
На първата Бог даде истината за съботата.
На втората - истината за светилището.
На третата - дарът на пророчеството.
После трите групи се обединяват в едно и след време дават началото на Адвентната църква.
Трябва да се отбележи, че човекът, когото Бог употреби да свърже трите групи в едно е този великолепен Йосиф Бейтс.
А) Някъде около април 1845г. той посещава групата пазители на съботата в Ню Хямпшир.
Б) През есента на 1845г. той посещава групата в Порт Джипсън, на която Бог откри истината за светилището. Той от своя страна им занася истината за съботата.
В) На групата около ЕГВ в Портланд той занася истината за съботата и светилището, а сам той се уверява в Дарът на пророчеството /ноември 1846г./.
Така през 1845, 1846г. трите групи се обединяват в едно.

[LED]

Аз лично мисля, че остават още около 900 години до тоталния край.

[Александър]

Колко още остава никой не може да каже, защото " Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. " ( Деяния 1 : 7 )
Включително и адвентистите с техните изчисления и пресмятания.

[Чими]

Църквата на адвентистите нито изчислява нито пресмята дата за Второто пришествие, нито е поддържала разбиране, че може да се определи някаква дата. Но за сметка на това съвсем сериозно и настоятелно предупреждава, че то е много близко. Съгласно пророчествата на книгите Данаил и Откровение се намираме в края на световната история и не остава никак много време до Пришествието.

Темата обаче не е за датата на Пришествието, ако искате прочетете написаното, ако искайте не, но не я оспамвайте отново.

[LED]

Цялата история на християнството от Исус насам е толкова оспамена, че прелива от спамове...то не са пророчества, видения, изцеления, адвентисти, методисти, баптисти, модернисти, калвинисти, петдесятни, лутерани, назаряни, конгрешани, първия ден, втория ден, петнайстия ден...

[Александър]

Църквата на адвентистите нито изчислява нито пресмята дата за Второто пришествие, нито е поддържала разбиране, че може да се определи някаква дата.

Ала годината 1844 все пак е получена въз основа на "изчисленията" от книгата на пророк Даниил.

Но може би наистина се намираме в края на историята, много други факти говорят за това.

[Чими]

Годината 1844 е посочена преварително от няколко изследователи на Библията, неадвентисти, защото се намира в пророчеството на Данаил. Тълкуванието, че 2300 денонощия (Даниил 8:14) изтичат в тази година е направено от тези хора преди да е съществувала Църквата на адвентистите, и годината, като край на 2300 денонощия е правилна. Не казвам преди да е имало адвентисти, защото адвентисти (хора очакващи близкото Второто пришествие) е имало от времето, когато Христос се възнесе. Всички апостоли са адвентисти, Павел е адвентист, първите християни са адвентисти, както и всички истински християни през всички векове са адвентисти. Но адвентисти (членове на ЦАСД) не е имало преди годината 1863, когато се основава "Църква на адвентистите от седмия ден" с около 3000 членове.

Хората, определили и приели годината 1844 като година на Пришествието са членове на други църкви. Уилям Милър, най-активният проповедник на тази дата е баптистки пастор. Всички останали хора, възприели тази дата, като дата на Пришествието са членове на всякакви други църкви, баптисти, методисти и други. Всички те са наречени адвентисти, защото очакват близкото Второ пришествие, а не защото са членове на ЦАСД (която по това време не съществува). По това време се заражда едно движение на вярващи от всички църкви, които вярват в съвсем скорошното Пришествие, някои от тези хора приемат и определената от Милър дата 1844 година. Едно от популярните разбирания по това време сред християнския свят е, че изразът "очистване на светилището" от Данаил 7:14 означава очистване на земята с огън при Второто пришествие.

Още през средните векове изтъкнати тълкуватели на библейските пророчества, като Йоаким де Флор (англ. Joachim of Fiore или "Flora", итал. Gioacchino da Fiore) (1130/1135-1202), Арнолд де Виланова, Пиер Жан де Олив и Николаус фон Кюс (лат. "Cusa") (1401-1464), прилагали по отношение на символичното пророческо време принципа “един ден (едно денонощие) е равен на една година”. Като използвали този принцип и за периода от 2300 денонощия (години), стигнали до заключението, че тези години се отнасят (символизират) за свършека на света. Според тези тълкуватели текстът “очистване на светилището” бил означавал “очистване на църквата или очистване на земята с огън”, което трябвало да стане при второто идване на Христос.

В навечерието на Великата френска революция (1789-1799) известният немски библейски тълкувател Йохан Петри (нем. Johann Petri) (1718 – 1792), а след него и ирландският тълкувател Ханс Вууд твърдели, че 2300 години започнали да текат едновременно със 70-те пророчески седмици, или от 453 и съответно от 457 г. пр. Хр., като трябвало да завършат (приключат) през 1844 или 1847 г. Понеже повечето от тълкувателите от онова време приемали годината 457 пр. Хр. като начална (през тази година била издадена заповедта за възстановяването на Ерусалим, което е исторически и фактически доказано), също и Милър приел 457 г. пр. Хр. като начало на периода от 2300 денонощия (години). След основно проучване на книгата на пророк Даниил писал следното: “След продължили две години пълни и подробни проучвания през 1818 г. стигнах до заключението, че към направените изчисления трябва да прибавя още 25 години. Следователно тогава ще настъпи краят на сегашното положение.” Ако към 1818 г. се прибавят цитираните 25 години, стига се до 1843 или 1844 г.

Надеждата за скорошното идване на Христос изпълнила с голяма радост Милъровото сърце. И той писал следното: “При мисълта за славното пришествие на Исус Христос трябва да говоря за онази радост, която изпълни сърцето ми, както и за горещото ми желание да бъда участник в радостта на спасените. От този момент Библията стана за мен неразделна и все по-нова книга. Понеже бях почти напълно сигурен в направените изчисления, започнах да очаквам идването на моя Спасител.”

Милър не споделил веднага с хората това свое заключение, а продължил да изследва още по-внимателно Библията. Искал да бъде сигурен, че с доказателства от Библията би могъл да се противопостави на всяко възражение на неговата хронология за края на света.

През 1833 г. Милър получил от Баптистката църква позволение да проповядва в качеството си на неин проповедник. През същата година станал свидетел на падането на звездния дъжд, което мнозина смятали за белег на скорошното идване на Христос.

През 1836 г. 16 проповеди на Милър били отпечатани в книгата “Доказателства от Свещеното писание и от историята относно второто идване на Христос през 1843 г.”

Уикипедия

Уилям Милър -Уикипедия