Взели петте пръста на ръката да дискутират кой е най-важният. Палецът казал: ”Аз съм най-важният, защото съм най-силният!” Показалецът: “Аз съм най-важният, защото някой като иска да посочи нещо значително, все мен използва!” Средният казал: ”Я вижте кой е най-високият!? Аз съм най-важният!” Безименният не останал по-назад: “А пък аз съм носителят на символа на семейните ценности, значи…аз съм най-важният!” Кутрето добавило: “ А вие човек като се моли забелязвате ли кой излиза най-напред? То е ясно, че аз съм най-важният пръст!” Спорили, спорили, никой не отстъпва, всеки иска да е по- от другите. Наложило се да си извикат съдия. Не помня кой беше съдията, ама казал: “Вижте, всеки от вас е различен, има си своите качества и функции, но силата ви се проявява най-добре в единството!” И апелът на пасторът към нас беше да сме единни, като за да си помогнем малко в тази насока, предложи през следващите 3 месеца в църквата да разиграем една игра. Казвала се “Игра на ангели”. Написахме си имената на листчета, разбъркахме ги сгънати в кошчето за дарения и всеки си изтегли по едно. Правила на играта: През следващите месеци приемам да се моля всекидневно за човекът, чието име съм изтеглил и отвреме-навреме да му правя малки (приятни!
) изненади. Ама така, че да не разбере веднага, че ти си му “ангелът”. Накрая на трите месеца той има право да се опита да отгатне кой е бил, но без да настоява. От теб зависи дали ще разбере.Аз разбира се изтеглих името на човекът, който най-малко харесвам. Честно казано предчувствах, че Бог ще ми спретне точно това, още преди да изтегля листчето!... Както и да е, с молитвите засега върви добре. Но като си мисля за “малките изненади” не мога да го измисля. Хрумнаха ми някои неща, не много практични, защото или изискват да включа и друг човек да ми помогне, или достъп до чантата и (да и пусна картичка или нещо друго малко), а то се оказва сложна работа - днес цяла събота я дебна като някоя джебчийка, без никакъв успех - не я оставя без надзор и за миг. И започвам да разбирам, че за да ангелстваш над някой с човешки средства, изисква не само степен на алтруизъм, но и изобретателност и хитрина. Дали обаче не мога да помоля и разчитам на вас за някоя друга свежа идея?! Как да зарадваш млада жена християнка по деликатен и напълно анонимен начин?
Не само мен ще зарадвате и улесните ако имате идеи, но и нея, а може би някой друг, който го прочете и се възползва.
А може би и самата игра на ангели ще ви допадне и може да я изпробвате и във вашата църква. Аз харесвам идеята, защото предполага да се погрижиш за брат или сестра, които не са ти били толкова близки досега и тази грижа със сигурност ще те приближи до него (нея). И без да обясняваш и да говориш, самата съзнателна промяна на мисленето ти към този човек, молитвите и малките прояви на внимание, ще допринесат за по-добрия дух в църквата и прославата на Бог, нали?
Хайде, креативни алтруисти, давайте идеи !!!!!!!!
:argue:
:1049: :2054: 
:2011: :1046: :1047: 
:1053: :1053: :1053: (Ако може да изключите само Интернет и всичко свързано с компютри- тя не ги ползва и засега няма и интерес.)
Много лесно-помоли пастора да има ден на "ангели", в който по време на почивката след съботното училище в определена стаичка да се слагат пакетите, кошниците, кашоните 
Тъй де, подаръците с една дума. Е, това ще свърши работа веднъж-дваж, пък после пак ми се обади - ще ти подаря още една идея 
си има любимо място за сядане в църквата. Там може да сложиш пликче с картичка надписана с нейното име. Така даже и да я види друг ще и я занесе.
Някои може да ти къса нервите постоянно, да те дразни, да ти вреди и реакцията на моето сърце е "Ами не го харесвам този човек! По-далече от мен!" Обаче вземи да се молиш за него, опитай се да направиш нещо в негова полза (нито ти идва естествено, нито особено приятно в началото)...и сякаш с това постепенно ядът ти изчезва и дава място на по-доброжелателни чувства и повечко търпение. 
