Подкрепям мнението на Diditi
,
защото този въпрос е изключително важен! Тъй като
отношението ни към него предопределя нашето действие или бездействие спрямо нас и другите, до които Бог ни е поставил.
Някъде в Библията съм срещал словото (перефразирам): "Как ще повярват ако не им проповядва (каже истината) някой?", "Вярата идва от слушане на словото".
Въпросът на Обич "От къде знаеш, че си спасен/а..?" е някак риторичен, но не само...
Интересен е и с това, че те кара да се замислиш дали си пълноценна част от Лозата, Господ Иисус Христос.
Това което вършим като вярващи, помага ли на хората да се освобождават от греховете си или не?
Дава ли им надежда и истинска упора в Бог и живота или не можем да стигнем до там?
Не искам да се оправдавам с другите. Не искам да ги нападам заради собствените си слабости.
Да, трудно е, но вярвам, че това е истинския път към Бога.
Нека си спомним и в книгата Откровение и какво казва Божия дух към
САРДИЙСКАТА ЦЪРКВА
"Зная твоите дела носиш име, че си жив, а си мъртъв.
Буден бъди и укрепвай останалото, което е на умиране;
защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай.
Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец,
и няма да узнаеш в кой час ще дойда върху тебе.
Но в Сарди имаш няколко души,
КОИТО НЕ СА ОСКВЕРНИЛИ ДРЕХИТЕ СИ,
ТЕ ЩЕ ХОДЯТ С МЕНЕ В БЕЛИ ДРЕХИ понеже са достойни"
"Който побеждава,
ТОЙ ЩЕ СЕ ОБЛЕЧЕ С БЕЛИ ДРЕХИ И НЯМА ДА ЗАЛИЧА
ИМЕТО МУ ОТ КНИГАТА НА ЖИВОТА,
а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред неговите ангели"
