Евангелизиране

[chernobeleev]

Чими, аз му давах приятелски съвет, защото както ти си ми приятел, така и той ми е приятел.

LIGHT, като за начало бъди смирен.

Преди да помагаш на другите, е важно да знаеш как Господ би постъпил. За пример, ти искаш да помогнеш на някой, да кажем в съвет, и ти го посъветваш той да постъпи по един начин, но начина ако бъде грешен, ти ще го подведеш в греха му.

Първо спазвай Божиите заповеди и пази учението на Господа, а след това тръгни и поучавай.

Те на Йов все хубави съвети му даваха и все приятели ,аз няма да ти давам съвети ,просто направи това което смяташ че е истинско и добро колкото и малко да е ..бъди сигурен че Господ няма да те остави сам...Ако приемеш всичко около тебе като готварска книга и почнеш първо, второ ...няма спор буламача е готов и то по книга..Бъдещите апостоли и стълбове на вярата грешаха ,но вървяха напред ,как ще се поучиш от грешките си ако нищо не правиш..Много е лесно .първо ,второ и за десерт,айде от начало първо второ докато свикнеш и ти хареса и ..тик -так ,тик -так Така е то..Ако имаш огън в сърцето и идея как да станат нещата направи го ,е може да не станат от първият път ,даже и от вторият,може изобщо да не станат днес ,но утре...!

[Mony]

Ужас!!!!
Едно не разбирам,защо се опитвате да промените мнението на другия,като сте на 100% наясно,че това е невъзможно! Всеки си има своите разбирания,но не мисля,че някой има право да налага мнението си.Затова CNX те моля наистина,ако нямаш какво да кажеш по темата(САМАТА ТЕМА),по-добре не си навличай гнева на останалите.Безсмислено е!
А на останалите,благодаря все пак

[Приятел]

Здравейте!
В днешни дни е трудно да застанеш на пътя, да отвориш Библията и да проповядваш. В моята църква младите хора са дефицит. Моля Ви за идеи за модерно евангелизиране. Нещо ново с което да се опитаме да събудим интереса на младите.

Мони нима живота ни не може да бъде една отворена Библия?

Светът се е наслушал на приказки и теории, иска да види как работят реално в живота на онези, които ги изповядват.
Предполагам си съгласна с това...?

В този ред на мисли нима има по-валиден и по-модерен принцип от това, да сме близо до Бог?
Ако ние сме до Него Той в пълнота ще ни води във всяко занимание, което е достатъчно конструктивно, жизнеутвърждаващо и вдъхновяващо. Божието благословение надминава всеки съвет и човешка теория по превъзходството си.

Аз също като теб бих се радвал да науча за хора, които са счели по-достойно да вървят по Неговия път, в който Бог ги води в благословения с бъдеще, живот и перспектива.
Има такива хора!!!
Ако някои от тях са между нас, четат и имат слово от Бог нека го споделят за насърчение и подкрепа.

Пишейки ви това, не се чувствам изпаднал в идеализъм а вдъхновено говоря това, което ме ръководи духовно в живота. Вярвам скоро и аз да споделя нещо за подкрепа, което в момента е в процес...
Бог дава ход на нещата, които са по Неговата воля и ги благославя.

Дали се стараем да Го чуваме?
Благата вест идва от Него, не толкова от нас...

[Александър]

Здравейте!
В днешни дни е трудно да застанеш на пътя,да отвориш Библията и да проповядваш. В моята църква младите хора са дефицит. Моля Ви за идеи за модерно евангелизиране. Нещо ново с което да се опитаме да събудим интереса на младите.

Никога не е било особено лесно. Светът е прекаленно материализиран, отвсякъде агресивна реклама ти набива ценностите на консуматорското общество, преходните удоволствия и разточителството. Колкото и да е парадоксално, като, че ли при социализма беше по-лесно. Хората тогава бяха жадни за нещо различно от официалната пропаганда. Наистина в много от църквите младите хора са дефицит. Не беше така преди петнадесет години, например. Но все пак имам усещането, че бумът от началото на 90-те се дължеше на очакването на хората, че вярата ще промени донякъде икономическото им положение. Това поне са моите наблюдения. Срещал съм хора, които преди ходеха на църква, но после казваха: " Нищо не получих, само пусках в дискуса."
Но повдигната тема е много интересна, нека всеки каже своето мнение.

[ezdra]

Здравей, Мони!
Ще ти разкажа неща от моя опит и наблюдения, които съм видял и изпитал през 10-те ми години на християнски живот. Виждам, че си адвентистка и за това ще започна с адвентен пример. Преди 7 години започнах да посещавам адвентна църква и в продължение на 2 години посещавах събранията сравнително редовно. Най-много обичах да посещавам младежкото събрание и да дискутираме с младежите младежки теми в светлината на Библията. Знаеш, че адвентните пастори ги въртят из страната на определен мандат от служба (мисля, че беше на 5 години служба ги преместват в друг град и друга църква). Та така по силата на това преместване в църквата дойде един страхотен човек със страхотното си семейство, който имаше енергичност и желание да работи активно с младежите. В църквата имаше около 15-20 младежи, които обаче не бяха организирани и нямаше сформирано младежко събрание, докато този пастор не дойде в църквата. След неговото идване започнахме младежко и бих казал, че редовно посещаващите младежките събрания бяха около 10 човека. Това обаче, което ни сплотяваше най-много като група бяха общите неща, които вършехме за Исус. Имахме общ молитвен час в който всеки един от младежката група трябваше вкъщи да се моли за всички останали младежи. Имахме общ младежки певчески хор в който участвахме всички (дори и аз въпреки, че ако ме чуеш как пея и... ). В този певчески хор разучавахме нови песни и подготвяхме сценки, а след това изнасяхме програма със сценки и песни пред църквата, а също и ходихме в други адвентни църкви из България да изнасяме подобни програми. Другото което беше интересно е, че всеки един от младежите трябваше да подготви тема за следващото младежко и да води дискусията. Темите бяха такива, каквито интересуват младите. Нахвърляхме около 10-тина теми и ръководителя питаше: "Кой иска да разработи за следващия път темата за стила на обличане на младите християни?" и някой изявяваше желание да вземе тази тема. След това се питаше за следващата тема и така горе-долу всеки имаше да разработи някаква тема и да води дискусията. Излизахме заедно и си правехме излети, пикници и игри сред природата (там където живея природата е почти райска Всичко това ни сплотяваше като младежка група. Другото което ни сплотяваше е общата работа, която извършвахме. Отидохме в едно градче и помагахме на възрастните хора с цепенето на дърва и прибирането им, обща работа, според нуждите на хората (тези хора не бяха само вярващи, а всякакви). Почиствахме центъра на града, плевяхме градинки и тротоари и т.н. Хората ни гледаха и ни се чудеха как така лятно време вместо да си играят някакви деца чистят града им? Питаха ни какви сме и ние им казвахме, че сме адвентисти. Това вярвам беше една добра реклама за адвентната църква пред невярващите хора.
Всичките тези неща, обаче имаха най-голяма полза за нас самите. Ние укрепнахме като младежка група, сплотихме се, научихме се да работим в екип, всеки един от нас преживя на практика какво е да служиш на хората и да бъдеш полезен в църквата, а и в обществото. Нови младежи не дойдоха, но това не означава, че сме се провалили. Нашата цел беше преди всичко да укрепнем духовно.
Тук не ти казвам да копираш буквално нещата, които ние сме правили. Всеки метод си е подходящ за определена ситуация и за определени хора. Може методите, които ние използвахме да се окажат неефективни за вас, но основната ми идея е, че преди да се насочи църквата да лови хора навън, то тя трябва да укрепне вътрешно. Дори и да предприемете нещо и то да се провали, то пак ще е по-добре да опитате отколкото да стоите и да не правите нищо. Така че според мен най-добре е първо да се сплоти младежката ви група, да укрепне духовно, да се изгради здраво единство между младежите и вярвам, че след това нещата ще започнат да се случват по естествен начин. Ако сте укрепнали вече и сте сплотени като младежка група ми кажи, за да ти кажа какво да правите тогава> (просто искам да знам малко повече информация за това с какъв младежки ресурс разполагате, то ест колко хора сте и какво е нивото ви на единство и на духовно посвещение, едва след това бих могъл да дам конкретен съвет според опита си)

[HELLEN]

Според мен най-успешния начин за евангелизиране е този, чиято основа е близостта.
Наскоро бях поканена от християнин на едно парти. Дори ми казаха, ако имам някакъв смешен костюм или някаква маска да ги взема със себе си. Имаше много игри, всеки сподели кое е най-интресното нещо, случило му се през изминалата година. Имаше и музика, много сладки, вицове. Същевременно имаше и разговор за Бог, а накрая и хваление със съпровод на китара. Ръководителката проявяваше близост с всеки един. Направи ми впечатление, че тя познаваше всеки един много добре, именно поради върпосите по които си говореха. За да познаваш всеки един добре, то трябва да отделяш време на всеки един, да го предразполагаш, да го изслушваш, да му давап съвети, да го подкрепяш. Самата домашна обстановка, а и нещата за хапване допълнително предразполага децата.
Ето това е според мен модерното евангелизиране. Просто за да се докоснеш до сърцето на даден човек, ти трябва да се пребориш с разлията по между ви, като разбира се ти направиш компромиси. Жената, която ръководеше това събиране, което беше като парти, беше направила според мен много компромиси. Може би тя не обича сладки, може би не обича да й е толкова шумно?! Сигурно не и харесва и как разхвърлят децата, а и може би заради почистването тя се прибира по-късно. Най-вероятно една 35 годишна жена отдавна е минала тинейджърската възраст и не я вълнуват неща, които вълнуват нас.

Офтопик:

е аз винаги ще си остана тийн и за това казвам "нас"

Единствено за да прояви близост, близост която същевременно би предразположила детското сърчице за Божиите истини, тя прави толкова много компромиси! И друго нещо ми направи впечатление-жената накрая закара по домовете им едни от най-малките деца.


Един евангелизатор от Америка, който благовества над рокаджийската общност, идва в нашата църква преди 4,5 години. Той сподели, че е много трудно да се достигне до тях по принцип, а и още по-трудно е ако външно се различаваш от тях. Прическата му беше много екставагантна, никога няма да я забравя. Ако реши да си правя нова прическа, ще избера неговата. Половината му глава беше обръсната, а на другата си имаше малко коса, която с гел беше направена на иглички. Имаше по носа, по веждите, по устните и на ушите обеци. За да прояви близст с хората от тази общност, той беше заложил на външата прилика с тях. Неговата дейност имаше резултат, тък като споделяше колко много хора от тази общност да повярвали благодарение на него и Бог.

За да бъде привлечен човек към църквата, то близостта с хората, които са част от дадената църква е най-важна. След като се преместих да живея в друг град, аз осъзнах много ясно, че близостта с хората влияе и върху посещаването на църквата. Тук трябва да благодаря на много хора, но тъй като само един човек от всички тях посещава форума, то ще спомена само неговото име.Изключително много съм благодарна на Diditi и на нейното семейство. Все още има хора, които осъзнават, че топлината и близостта са фактор номер едно за привличане на хора към църквата, но същевременно и за насърчаване продължаване посещаването й. Благодаря и Бог стократно да ви възнагради!


Досега се опитвах да защитя тезата, че любова е най-важна в евангелизирането! Ако евангелизаторът има любов, то той ще има и смелостта да прави компромиси със себе си с цената да привлече и утвърди колкото се може повече хора към Бог. Не е нужно само да привлечеш човек към Бог, но и да му помагаш в израстването.
Благословения!

[ezdra]

Много хубаво казано, Хелън
И аз съм на мнението, че любовта е основното нещо. Впрочем може хората да бъдат доведени на църква по един или друг метод, но след това да си тръгнат, понеже не са получили добро отношение от другите в църквата. За това смятам, че най-важно за оставането на хора в църквата са личните взаимоотношения между самите членове не църквата. А относно евангелизирането е доказано, че най-добрия метод е личното свидетелстване. След като е настъпила вътрешна промяна в даден човек в следствие на Святия Дух, то той става привлекателен за околните и по-лесно привлича нови хора. Срещата с невярващи, общуването (тук е много важно нормалното общуване, а не както някои църковни плъхове правят да цитират стихове на всяко изречение, такива хора просто не могат да водят нормален човешки разговор), ходенето дори на кафене или ресторант, ходене заедно на почивка, общуване на работа или в училище. Именно в тези житейски ситуации и места един християнин може да повлияе най-силно на невярващите. Ако само в църквата сме много надарени и устати, а на улицата не можем да водим нормален разговор, то каква полза?

[missioner]

БХТВ представя д-р Евалд Франк в Пророческо-апостолската ТВ поредица библейски поучения относно Второто идване на Исус Христос и изпълнението на Библейските пророчества в нашето съвремие.
линк на христианска телевизия - ще пратя на вашия email
Линк на Youtube - ще пратя на вашия email