17 май 2013
След „голямото разочарование" на надеждите им през 1844 г., „вярващите в идването на Исус", които принадлежали към движението на Милър се разделили на множество различни групи. Една от тези групи възприела съботата като седмичния ден за почивка и преоткрили множество други библейски учения. На 21.05.1863 г. – преди 150 години – представители на това малко, но растящо движение – около 125 църкви с 3500 членове общо – се срещнали в Батъл Крийк, Мичиган /САЩ/ и се организирали като Църква на адвентистите от Седмия ден.Тази на пръв поглед незначителна нова деноминация – една всред хиляди други общества от вярващи, които се развили на американска почва - прераснала за век и половина в бързоразвиваща се световна църква с около 18 милиона кръстени членове. Днес продължава да бъде една от най-бързо развиващите се християнски организации в света. Адвентисти в днешно време могат да се открият в 209 от 232 страни, признати от ООН.
Църква с мисия
Отнело няколко века преди адвентистите да разберат, че те имат мисия, която се простира далеч извън границите на САЩ. В началото те вярвали, че „целият свят" се ограничавал с имигрантите, които оставили „стария свят" в търсене на по-добро бъдеще. Но скоро това се променило. Джон Невил Андрюс, първият официален адвентен мисионер, заминал за Европа през 1874 г. Преди края на века адвентните мисионери били обиколили всички континенти. По това време заповедта на Христос за проповядване на евангелието „по целия свят" без колебание била прилагана като мисията на адвентната църква: прогласяване по целия свят на „тройната ангелска вест". С годините, мисионерското съзнание се променило поради вътрешни и външни обстоятелства, но все още останало силно. 20-те и началото на 30-те години на 20 век били вероятно ерата с най-интезивна мисионерска ревност. Нов мисионски тласък за достигане до „всички народи" бил създаден с инициативата „Глобална Мисия" през 90-те години.
Църква с теология
Адвентизмът се възприема като движение, което води корените си от Реформацията през 16-ти век, и по-специално от работата на Лутер и на „радикалните" реформатори. Но водейки началото си от 19-ти век в Северна Америка, той бил също силно повлиян от няколко протестантски движения през този период, като например Християнска Връзка и Методизъм. Милъровото движение, което предхождало развитието на адвентизма в по-късната му форма, било доста общоцърковно по природа и предало на адвентизма наследство от учения от различни протестантски традиции. На Църквата на адвентистите от Седмия ден й отнело по-голямата част от 19-ти век, за да дефинира своята теология. Това не се отнасяло само до специфичните адвентни доктрини, но също и до основите на християнската вяра. Чак в началото на 20-ти век адвентната църква приела напълно такива основни учения като Триединството, божествеността и вечното съществуване на Христос, и персонифицирането на Святия Дух. По този начин адвентизмът се превърнал от теология със сектантски тенденции в теология, която комбинира същността на Протестантизма с множество специфични гледни точки – като уникалната перспектива на светилището и на пророческата роля на Елън Г. Уайт, един от съоснователите на църквата.
Църква със социална отговорност
Почти от самото начало адвентизмът подкрепял холистичния мироглед. Човешката личност не трябва да се разделя на духовен и недуховен компонент, но е едно цяло същество, определено да има вяра и начин на живот, който комбинира „главата, сърцето и ръката". Това включва адвентното възприемане за естеството на човека и неговото състояние след смъртта. Но също така обяснява и акцентирането върху здравословния начин на живот и на настойничеството в други области на живота. Освен това то води до ранното установяване на новаторски здравни институции и хиляди образователни институции от различни нива. Също така вдъхновява и социални дейности, които в крайна сметка се развили в създаването на АДРА – световно известна мрежа за развитие и подпомагане при бедствия, с офиси в над стотици страни.
Църква, която прогресира с времето
Адвентистите винаги са били на преден план в използването на нови технологии, а напоследък и на новите масмедии и интернет. Първата институция на църквата била печатарския бизнес. Обикновената печатна работа, която започнала от Джеймс Уайт, поставила началото на успешна мрежа от деноминационни печатници.
Църквата доста рано осъзнала евангелизаторския потенциал на радиото и изградила студия по света като установявала свои собствени станции или купувала време в съществуващи станции за излъчване на евангелизаторски и здравни програми. За повече от 40 години Адвентното Световно Радио използвало радио на къси вълни, за да евангелизира „недостигнатата
Обединена църква
Повечето протестантски деноминации са преживели множество разцепления и разделения. Например: има над 200 различни баптитски деноминации в днешния свят и повече от 140 Лутерански деноминации. Ако ги сравним с адвентизма, той е останал забележително обединен. Начинът, по който адвентизмът е организиран определено има голяма роля за това. Продължава да бъде забележително единството в начина, по който църквата работи. Всички 70 000 църкви и 65 000 групи по света използват едни и същи материали и следват до голяма степен едни и същи програми и политика. Различните нива на църквата са в постоянна връзка помежду си. Честите посещения и консултации и международни публикации и срещи играят важна роля в поддържането на адвентните вярващи заедно в тяхната вяра и начин на живот и в поддържането им фокусирани върху църковната мисия.
Сесията на Генералната конференция в Минеаполис през 1888
Предизвикателства
Адвентистите имат много неща, за които да са благодарни. Но хубавите неща лесно могат да се вземат за даденост. Или може да има недостатъчно внимание към промените в света около нас и за начина, по който самата църква се е променила /или не е успяла да се промени/.
Независимо че църквата е станала наистина световно движение, може да се запитате дали не са останали твърде много американски характеристики в начина, по който работи. Днес, по-малко от 6 процента от всички църковни членове живеят в Северна Америка, но американските ценности и подходи продължават да доминират в църквата по много начини. И въпреки че църквата общо взето доста се е променила с времето, то понастоящем изглежда, че е изключително трудно да се намери връзката с постмодерния начин на мислене на западния свят, и по-специално сред младите.
Удоволетворяващо е да се види как църквата е запазила своите основни ценности в областта на ръководството и ученичеството. Обаче не е лесно да се осъвременят начините, по които тези традиционни адвенти ценности трябва да се трансформират като съотносими към ежедневието на 21 век. В миналото адвентистите били на предната линия по отношение на много здравни въпроси, но това вече не е така. Докато адвентистите трабва да водят кампаниите за по-чист свят и за по-продължителен начин на живот, за съжаление са пропуснали тази възможност.
Благодарни сме на Бог за начина, по който църквата е израстнала в своята теология и поради факта, че доктриналната промяна е станала възможна. За съжаление, обаче, много идеи сега се заравят и независимото мнение е не винаги оценено. Освен това е тъжен фактът, че много членове /лидери и миряните/ често отстъпват на изкушението на „по-важните
Тези и други аспекти продължават да поставят предизвикателства пред нашата обична църква. Единството е важен идеал, но възможно ли е концепцията за „единството" да се разбира от мнозина като непроменимо „еднообразие", което не успява адекватно да вземе под внимание богатството на културното минало на църквата по света? И би ли трябвало все още да се учим как да използваме съвременната медия по начини, които апелират към светските хора около нас? И дали нашите организационни модели имат нужда от ревизия, за да останат в унисон с днешното общество? Нищо, от което да се страхуваме?
Едно от най-цитираните изказвания на Елън Уайт ни казва: „Няма нищо, от което да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим начина, по който Господ ни е водил, и Неговото учение в миналото ни”. /Автобиография на Елън Уайт, стр. 196/. Това изказване е все още вярно след 150 години адвентна история, както е било преди един век. Но то не ни освобождава от отговорността да се учим от нашето вдъхновяващо минало и да комбинираме вяра, креативност и кураж в усилията ни да се учим от историята ни и да се изправяме пред бъдещето с убеждението, че Господ ще продължи да ни води докато ние желаем да държим очите си отворени да откриваме новите пътища, където Той може да ни заведе. Тъй като празнуваме 150 години от адвентизма нашата молитва трябва да бъде: Благодаря Ти, Господи, затова което си ни научил, но нека продължим да се учим... За да научите повече за годишнината на адвентизма, моля, посетете следната страница:
http://www.adventist.org/150
Сесията на Генералната конференция в Минеаполис през 2010
