Връщане на нашия Господ – целта му - ВЪЗСТАНОВЯНЕ НА ВСИЧК

[teo.bible]

„И да ви проводи предпроповядвания вам Исуса Христа, когото трябва да приеме небето до времето, в което ще възстанови всичко, що е говорил Бог от века чрез устата на всичките свои святи пророци."- Деяния на апостолите 3:20,21.
Нашият Господ искал учениците му да разберат, че за определена цел, по определен начин и в определено време той ще се върне пак, като това предполагаме, се признава и вярва от всички, които са запознати с писанията. Наистина Исус казал: "Ето аз съм с вас през всичките дни, до края на века“, (Матей 28:20) и чрез духа и словото си бил постоянно с Църквата, водейки, ръководейки, утешавайки и поддържайки светиите си, насърчавайки ги посред всичките им нещастия. Но въпреки че Църквата имала блаженото съзнание, че нашият Господ знае всичките й пътища и постоянно се грижел за нея, все пак тя копнее за обещаното му лично завръщане, защото когато казал: "И когато отида, ще се върна пак" (Йоан 14:З) сигурно имал предвид второто му лично идване.
Някои мислят, че той имал в предвид слизането на святия дух на Петдесятницата, други- разрушаването на Йерусалим и т.н., но те очевидно не поглеждат факта, че в последната книга на Библията, написана някакви си шестдесет години след Петдесятницата и двадесет и шест години след разрушаването на Йерусалим, той, който бил мъртав и оживял, говори за събитието в бъдеще време казвайки; "Ето ида скоро и моята заплата е с мене." А вдъхновеният Йоан отговаря: "Да, дойди Господи Исусе!“- Откровение 22:12,20.
Доста хора мислят, че когато грешници се обърнат, това съставлява част от идването на Христа и така той ще продължи да идва, докато света се обърне.
Те очевидно забравят свидетелството на писанията по въпроса, който обратно на очакванията им заявява, че по време на второто идване на нашия Господ, светът ще бъде далече от това да бъде обърнат към Бога, че "в последните дни ще настанат усилни времена, защото хората ще бъдат повече сластолюбиви, а не боголюбиви." (2-ро Тимотей 3:1-4), че "лукави и прелъстителни человеци ще преуспеят по-назле, да прелъстяват и да бъдат прелъщаеми." (13 стих) Те забравят специалното предупреждение на нашия Господ към малкото му стадо: "Но пазете себе си да ви не постигне напразно този ден, защото като примка ще дойде на всички (които не се пазят), които обитават по лицето на земята." (Лука 21:34,35) Отново можем да бъдем сигурни, че когато е казано: ” Ще възридаят за него всички племена земни", когато го видят да идва (Откровение 1:7), не е направен никакъв намек за обръщане на грешниците. Биха ли плакали всички хора, поради обръщането на грешниците? Напротив, ако тези текстове се отнасят, както всички допускат, за Христовото присъствие на земята, то това учи, че не всички на земята ще обикнат явлението му, което сигурно щяха да направят, ако всички бяха обърнати.
Някои очакват едно действително идване на нашия Господ, но поставят времето за това събитие далече напред, твърдейки, че с усилията на Църквата в сегашното й състояние, светът трябва да бъде обърнат и така да се въведе Хилядогодишния век. Те твърдят, че когато света бъде обърнат към Бога, Сатаната бъде вързан и знанието за Господа изпълни цялата земя и когато народите не се учат повече на война, тогава делото на църквата в сегашното й състояние, ще бъде завършено и когато се осъществи тази велика и трудна задача, нашият Господ ще дойде да ликвидира земните дела, да възнагради вярващите и осъди грешниците.
Взети по отделно някои Писания изглежда благоприятствуват този възглед, но когато Божието Слово и план са разгледани като цяло ще се открие, че всички те благоприятствуват противоположното гледище, а именно, че Христос идва преди обръщането на света и царува с цел да обърне света. Църквата сега се изпитва и обещаната на победителите награда е, че след като бъдат прославени, ще участвуват с Господ Исус в това царуване, което е определеното средство за благославяне на света. То ще направи знанието за Господа достъпно за всяко творение. Такива са специалните Божии обещания: "Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми." (Откровение 3:21) "И живяха и царуваха с Христа хиляда години." - Откровение 20:4.
Има два текста, на които главно разчитат онези, които твърдят, че нашият Господ не ще дойде преди Хилядолетието. На тях обръщаме внимание тук. Единият е: "Това Евангелие на Царството ще се проповядва по всичката Вселена за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде свършването."- (Матей 24:14) Те твърдят, че тук става въпрос за обръщане на света преди края на Евангелския век. Но свидетелствуването на света не означава обръщане на света. Текстът не казва нищо как ще се приеме свидетелството. Това свидетелство вече било дадено. През 1861 г. рапортите на Библейските общества сочели, че Евангелието е било издадено на всеки земен език, обаче не всички земни милиони го приели. Не, нито дори половината от един милиард и шестотин милиона живущи понастоящем, чули някога името на Исус. Все пак условието на текста е изпълнено: Евангелието било проповадвано по цялия свят за свидетелство на всеки народ.
Апостолът (Деяния на ап. 15:14) казва, че главна цел на Евангелието в днешния век е да вземе народ" за Христовото име-побеждаващата Църква, която при Второто му идване, ще се съедини с него и получи името му. Свидетелствуването на света през този век е второстепенна цел.
Другият текст е: "Седни отдясно ми, докато положа враговете ти подножие на нозете ти." (Псалом 110:1) Смътната неопределена идея на този текст е, че Христос седи на материален трон някъде в небето, докато работата по подчиняване на всичко се осъществява за него от Църквата и че след това той идва да царува. Това е неправилно разбиране. Божият престол ,за който се говори тук не е материален, но се отнася до върховната му власт и управление, а Господ Исус бил превъзвишен да участвува в това управление. Павел заявява: "Бог го превъзвиши (Исус) и му даде име над всяко друго име." Той му дал власт над всеки друг след Отца. Ако Христос седи на материален трон, докле враговете му бъдат направени негово подножие,(всичко подчинено) тогава разбира се той не може да дойде, докле всичко не му се подчини.
Но ако "дясната страна" в текста не се отнася до определено място или стол, но както твърдим ние, за власт, авторитет и управление, следва, че текстът, който разглеждаме в никакъв случай не влиза в конфликт с другия текст, който учи, че той идва да "подчини всичко на себе си" (Филипяни 3:21) чрез добродетелта на властта, утвърдена в него. Да илюстрираме: Казваме, че император Вилхелм е на трона на Германия и все пак ние нямаме превид кралския стол, тъй като фактически той рядко сяда на него. Когато казваме, че е на трона, имаме предвид, че управлява Германия. Дясната ръка означава главното местоположение на величие или благоразположение след главния управник. Така принц Бисмарк бил издигнат или седнал отдясно на властта покрай германския император; и Йосиф бил отдясно на Фараона в египетското царство-не буквално, но според обичайната фигуративна реч. Думите на Исус към Кайяфа се съгласуват с тази мисъл: "От сега ще видите Сина человеческаго, че седи отдясно на силата и че иде на облаците небесни." (Матей 26:64) Той "ще бъде отдясно", когато дойде и ще остане отдясно през Хилядогодишния век и завинаги.
Едно по-нататъшно разглеждане на откритите Божии планове ще даде по-широк обзор на въпроса за целта, както на Първото, така и на Второто идване. А ние трябва да си припомним, че и двете събития са в отношение едно към друго, като части на един план. Специфичното дело на първото идване било да изкупи човеците, а Второто- да възстанови, благослови и освободи изкупените. Отдавайки живота си Изкупление за всички, нашият Спасител се възнесъл да представи жертвата си на Отца и така да направи помирение за порочността на човека.
Той изчаква и позволява "Князът на този свят" да продължи да управлява със злото до избиране "невестата" - "жената на Агнето", която, за да бъде счетена достойна за такава почит , трябва да преодолее влиянието на настоящия зъл свят. Едва тогава ще може да започне делото по благославяне човечеството с великите благословения, които са осигурени от жертвата му и той ще дойде да блгослови всички племена на земята.

Наистина възстановяването и благословяването можело да започне веднага ,когато Изкупителната цена била платена от Изкупителя и тогава идването на Мессия щяло да бъде събитие, а царуването и благославянето му щяло да започне изведнъж, както апостолите очаквали първоначално. (Деяния на ап. 1:6) Но Бог предвидил "нещо по-добро за нас" - Християнската Църква. (Евреи 11:40) Ето защо в наш интерес е, че царуването на Христа е отделено от страданията на Главата с тези двадесет столетия.
Периодът между Първото и Второто идване, между Изкуплението на всички и благославянето на всички е за изпитание и избиране на Църквата, която е Христово тяло. В противен случай, би имало само едно идване, а делото, което ще се извърши през периода на Второто му присъствие, през Хилядата години, ще последва възкресението на Исус. Или вместо да казваме, че делото на Второто идване ще бъде веднага последвано от делото на Първото, нека по-скоро кажем, че ако Бог Йехова не беше установил избиране на „малкото стадо", "тялото на Христа" , Първото идване не би се случило, когато станало, но щяло да се случи по време на Второто му идване и щяло да бъде само едно. Бог очевидно замислил позволяването на злото в продължение на седем хиляди години, като очистването и възстановяването на всичко да се осъществи през седмата хилядна година.
И така, вижда се, че идването на Исус като жертва и изкупление за грешниците станало достатъчно дълго преди благославянето и възстановяването да позволи избиране на "малкото стадо" от "сънаследници" . Това ще се счете за очевидно забавяне от божия страна за даване обещаните благословения, предвидени в изкуплението. Благословенията ще дойдат в определеното време, както било първоначало планирано, макар че за славната цел цената била платена много преди очакването на човеците.
Апостолът ни информира, че Исус отсъствувал от земята през всичкото междинно време от възкресението си до началото на времето за възстановление или Хилядогодишния век и бил на небето, - "когото трябва да приеме небето до времето, в което ще се възстанови всичко" и т.н. (Деяния на ап. 3:21) Тъй като писанията учат, че цел на Второто идване на нашия Господ е възстановяване на всичко и че по време на явлението му народите ще бъдат до такава степен далече от обръщането, че ще бъдат разгневени (Откровение 11:18) и в опозиция, така че трябва да се допусне или че Църквата не ще успее да осъществи мисията си и така Божият план ще се осуети, или както твърдим и посочихме, обръщането на света в сегашния век не се очаква от Църквата, но че мисията й е да проповядва Евангелието по целия свят за свидетелство и под божествено ръководство да се приготви за великото й бъдещо дело. Бог по никакъв начин не е още изчерпал силата си за обръщане на света. Нещо повече, той все още дори не се е опитал да обърне света.
Това твърдение може да изглежда странно на някои, но нека те разсъдят, защото ако Бог е опитал такова дело, то той не е успял, защото както видяхме, само капка част от земните милиарди някога интелигентно са чули за единственото име, чрез което трябва да се спасят. Ние имаме само силно заявените гледища и учения, че Бог избира или подбира от света едно "малко стадо" - Църква. Те вярват, че Бог не ще направи нищо повече от това да избере Църквата, докато ние намираме в ученията на писанията едно по-нататъшно стъпало в Божествения план - ВЪЗСТАНОВЛЕНИЕ за света, което ще се осъществи чрез избраната Църква, когато последната бъде завършена и прославена. "Малкото стадо", победителите на Евангелския век са само тялото на "Семето", в което или чрез което всички племена на земята ще бъдат благословени. Онези, които твърдят, че Бог Йехова се опитвал в продължение на шест хиляди години да обърне света и не е успял през всичкото това време, ще се окажат в голямо затруднение да примирят гледището си с Библейското уверение, че всички божии намерения ще се осъществят и че Словото му не ще се върне при него празно, но ще успее в каквото го провеждам. (Исаия 55:11) Фактът, че света още не е обърнат и че знанието за Господа още не е изпълнило земята, е доказателство, че то още не е изпратено с тази мисия.
Това ни отвежда до два начина на мислене, които разделили християните в продължение на векове, а именно избиране и свободна благодат. Въпреки очевидното им противопоставяне, и двете учения имат подкрепата на писанията, което никой, който изучава Библията, не ще отрече. Този факт веднага ще ни отведе до предположението, че по някакъв начин и двете трябва да са истина. Те обаче по никакъв начин не могат да бъдат примирени, освен чрез съблюдаване небесния закон, ред и "правилно разподеляне Словото на Истината" по този въпрос. Ако се разгледа внимателно реда , преставен в Плана на вековете, той ще ни покаже ясно, че избирането продължило през настоящия и миналия век. Онова, което междувременно различавало свободната благодат , е милостивото Божие провидение за света, като цяло през Хилядогодишния век. Ако се вземат предвид отличителните черти на епохите и диспензациите и всички текстове , засягащи избора и свободната благодат се изследват и поставят на място, ще се открие, че всички, които третират избора, са приложими към сегашния и миналия век, докато онези, които учат свободната благодат, са приложими напълно към следващия век. Обаче избирането, така , както учи Библията, не е произволно насилие или фатализъм, вярван и поучаван обикновено от защитниците му, а избор според годността и приспособеността към края, който Бог има предвид през периода, определен за тази цел.
Учението за свободната благодат, застъпвано от Арминияните, е също много по-велика проява на изобилната Божия благодат, отколкото повечето от най-ревностните й застъпници някога са мислили. Божията милост или благодат в Христа е винаги свободна, в смисъл, че е незаслужена. Поради човешкото грехопадение обаче, дори до днес, някои от Божиите милости са ограничени за особени индивиди, народи и класи, докато в следващия век, ще бъде поканен целия свят да участвува в милостите, които ще се предложат тогава, при условия, които ще станат известни на всички и който пожелае, ще може да дойде и пие свободно от извора на живота- Откровение 22:17
Поглеждайки назад, забелязваме подбора или избора на Авраам и известни негови потомци, като канали , чрез които Обещаното Семе, благословителят на всички земни племена, ще дойде. (Галатяни 3:29) Забелязваме също избирането на Израел изсред всичките народи, като един, в когото Бог образно илюстрирал как ще се осъществи великото дело за света - освобождението им от Египет, техния Ханаан, заветите им, зако- ните им, жертвите им за грях, за заличаване на вината и поръсване на народа и свещен- ството им, за осъществяване на всичко, бидейки миниатюрно и образно представяне на действителното свещенство и жертви за очистване на човешкия свят. Говорейки на народа, Бог казал: "Вас само познах от всичките родове на земята." (Амос 3:2) До идването на Христа само този народ бил признат от Бога. Това продължило и след това, защото служението му било ограничено само до тях и той не позволявал на учениците си да отиват при ДРУГИ, казвайки когато ги изпращал; "На път езически да не идете и в град Самарянски да не влезете.“ Защо така Господи?- защото , обяснява той: "Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом." (Матей 10:5,6; 15:24) Всичкото му време, до самата му смърт, било посветено на тях и тогава било извършено първото му дело за света, първото проявление на свободната му и всеопрощаваща милост, която в "определеното време" наистина се ще бъде благословение за всички.
Този най-велик Божий дар не бил ограничен до народ или класа. Той не бил само за Израел, но и за цялия свят, защото Исус Христос по Божия милост вкусил смърт за всеки човек. - Евреи 2:9.
Сега в Евангелския век също се осъществява известен избор. Някои части на света са по-облагодетелствувани с Евангелието, (което е свободно за всички, които го чуят) от други. Хвърлете поглед на картата на света и вижте колко малка е просветлената или благословена до някаква приемлива степен негова част от Евагелието на Христа. Погледнете контраста между самите вас с вашите привилегии и знание с милионите, които се намират в езическа тъмнина днес, които никога не са чули повика и които междувременно не били призвани. Когато призованата класа (повикани да бъдат Божии Синове, наследници на Бога и сънаследница с нашия Господ Исус Христос, който осигурил званието и избранието си) бъде завършена, само тогава Божият план за спасение на света ще започне.
Семето не ще смаже главата на змията, преди да бъде избрано, развито и издигнато на власт. "Бог на мира скоро ще смаже Сатаната под вашите крака." (Римляни 16:20; Битие 3:15) Евангелският век приготвя целомъдрената дева, вярната Църква на идващия младоженец, а на края на века, когато тя се "приготви" (Откровение 19:7) младоженеца идва и онези, които са готови, отиват при него в сватбата – вторият Адам и втората Ева стават едно и започва славното дело на възстановлението. В следващата диспензация, в Новото небе и Новата земя Църквата не ще бъде повече обучена дева, но невеста и тогава "Духът и Невестата казват ела, и който чуе нека рече: Ела, и който е жаден нека вземе даром от водата на живота."- Откровение 22:17.
Евангелският век, който е толкова далече от приключване мисията на Църквата, е само необходимо приготовление за голямата бъдеща работа. За обещаното и идващо благословение, цялото творение стене и пътува в мъки заедно до сега, очаквайки откриването на Божиите Синове. (Римляни 8:22,19) Благословен факт е, че свободната благодат в най-пълна степен е предвидена в Плана на нашия Отец, като благословена възможност на идващия век, не само за живите, но и за умрелите.
Някои които могат да видят нещо от благословенията, които се дължат на Второто идване и които, до известна степен, приемат факта, че нашият Господ идва да дари великото благословение, купено чрез смъртта му, не виждат последното предложение, т.е. че онези, които се намират в гробовете, имат интерес от славното царуване на Мессия, както и онези, които по онова време ще бъдат по-малко попаднали под робството на разложението – смъртта. Но както е сигурно, че Исус умрял за всички, всички те трябва да имат благословенията и възможностите, които той купил със собствената си скъпоценна кръв. Оттук следва, че ще трябва да очакваме благословения в Хилядогодишния век за всички ,които са в гробовете, както и върху онези, които не са в тях, а за това ще намерим изобилни доказателства, като се огледаме по-нататък в Божието свидетелство по този въпрос. Поради Божият план за освобождението им, онези, които са в гробовете са наречени "затворници на надеждата".
Пресметнато е, че на земята, през шестте хиляди години от сътворението на Адам, на земята живяли около сто четиредесет и три милиарда човешки същества (143,000,000,000) От тях най-широко допустимо е, че по-малко от един милиард са Божии светии. Това твърде широко изчисление ще остави огромна съвокупност от сто четиредесет и два милиарда (142,000,000,000), които умрели без вяра и надежда в единственото име ,дадено под небето между хората, чрез което трябва да се спасим. Разбира се голямо мнозинство от тях никога не узнали и не чули за Исус и не могли да повярват в него, за когото не са чули.
Какво, питаме ние, станало с огромното множество, за което цифрите дават една изцяло неадекватна идея? Какво е и какво ще бъде състоянието им? Не предвижда ли Бог нещо за онези, чието състояние и условия би трябвало да е предвидил? Или е направил от основаването на света безмилостно предвиждане за безнадеждно вечно мъчение, както мнозина от чадата му твърдят? Или все още е съхранил за тях във височината, дължината, и ширината на Плана си, възможност да познаят единственото име и подчинявайки се на условията, да се радват на вечен живот?
На тези въпроси, които всеки мислещ Християнин си задава и копнее да му се отговори с Истина и в хармония с характера на Бог Йехова, идват различни отговори.
Атеизмът отговаря: Те са вечно мъртви. Отсега нататък тях ги няма. Те никога вече не ще живеят.
Калвинизъмът отговаря: Те не са били избрани за спасение. Бог предопредели да бъдат изгубени - да отидат в ада и сега агонизират там, където ще останат завинаги безнадежно.
Арминиянизмът отговаря: Ние вярваме, че Бог извинява мнозина от тях поради невежество. Онези, които са правили най- доброто, на което са способни, ще бъдат част от Църквата на Първородните, дори ако никога не са чули за Исус.
Към последния възглед се присъединяват повечето християни от ВСИЧКИ деноминации (въпреки че веруята на някои от тях твърдят противоположното), поради чувството им, че всеки друг възглед би бил непримирим с божията справеливост. Но подкрепят ли писанията последния възглед? Учат ли те, че невежеството е основа за спасение? Не. Единственната основа за спасение, спомената в писанията , е вярата в Христа като наш Изкупител и Господ. "По благодат сте спасени чрез вяра." (Ефесяни 2:8). Оправданието чрез вяра е основния принцип на титлата Християнска система. Когато били попитани :„Какво трябва да правя, за да се спася?”, Апостолите отговаряли: „Вярвай в Господ Исус Христос. "Няма друго име под небето, дадено между человеците, чрез което трябва да се спасим." (Деяния на ап. 4:12)
„Всеки, които призова името Господне, ще се спаси."- Римляни 10:13.
Но Павел разсъждава, че човек трябва първо да чуе Евангелието преди да може да повярва, казвайки: "Как прочее ще призоват този, в когото не са повярвали и как ще повярват в този, за когото не са чули."-Римляни 10:14.
Някои твърдят, че Павел учи , че невежеството ще спаси човеците, като казват, че:“Езичниците, които нямат закон, сами са закон за себе си."- (Рим. 2:14). От това те правят извода, че законът, който е в съвестта им е достатъчен да ги оправдае. Но такива хора не разбират правилно Павел. Неговият аргумент е ,че цялият свят е виновен пред Бога, (Рим. 3:19) че езичниците, които не са имали писан закон, били осъдени, а не оправдани от съвестта си, която макар да ги извинява или обвинява, доказва, че не са съвършени и че не са достойни за живот, също както юдеите, които имали писан закон били осъдени от него. "Чрез закона бива само познаване на греха." (Рим. 3:20)
Законът, даден на юдеина ,разкрил своята слабост и той бил предназначен да му покаже, че не бил в състояние да се оправдае пред Бога, защото "от делата на Закона не ще се оправдае пред него (Бог) ни една плът."
Писаният Закон осъдил юдеите, а езичниците имали достатъчно съвест, за да бъдат осъдени и те. Така всяка уста е затворена, за да не претендира за право на живот. Така целия свят застава виновен пред Бога.
Припомняйки си твърдението на Яков, че който упази цялия Закон, ако не успее в един единствен пункт, е виновен и не може да претендира за някакво благословление, обещано от Закона на завета, разбираме, че "няма праведен ,ни един." (Римляни 3:10) Така Писанията затварят всяка врата на надежда за спасение, показвайки, че никой от осъдените не е в състояние да си осигури вечен живот чрез заслужаващи похвала дела и е еднакво безполезно да се пледира невежеството, като основа за спасение. Невежеството не дава на никой право да получи наградата за вяра и покорство.
Много хюХристияни, които не искат да повярват, че толкова много милиони невежи деца и езичници ще бъдат загубени вечно (което те били учени, че означава да бъдат изпратени в място на вечно и безнадеждно мъчение) настояват независимо от Библейските свидетелства, че Бог не ще съди невежите. Ние възхваляваме доброто им сърце и разбирането им за Божията доброта, но ги подканяме да не бързат много при отхвърляне или пренебрегване Библейските свидетелства. Бог има благословение за всички, по много по-добър начин, отколкото чрез невежество.
Но действуват ли те според обявеното от тях верую? Не. Въпреки, че заявяват, че вярват, че невежите ще се спасят за сметка на невежеството си, продължават да изпращат мисионери при езичниците, с цената на хиляди ценни животи и милиони средства.
Ако всички те, или дори половината от тях, биха се спасили поради невежество, то изпращането на мисионери да ги учат за Христа положително им причинява вреда, защото само около един на хиляда повярват , когато мисионерите отидат при тях. Ако тази идея е правилна , би било много по-добре ако се оставят в невежество, защото тогава ще се спаси много по-голяма част. Продължавайки същата линия на аргументация, не можем ли да разсъдим, че ако Бог оставаше всички хора в невежство, всички биха се спасили? Ако е така, тогава идването и смъртта на Исус са били безполезни, проповедта на апостолите, страданията на светиите и апостолите - напразни, а така нареченото Евангелие вместо да е блага вест, в същност щеше да е лоша вест.
Изпращането на мисионери при езичниците от вярващите в Калвинисткото или фаталистичното гледище за избора, че вечното предназначение на всеки индивид е неизменно определено преди да се роди, е дори много по- неразумно и абсурдно.
Но Библията, която е изпълнена с мисионерски дух, не учи, че има няколко пътя за спасение - един чрез вяра, друг чрез дела и трети- чрез невежество. Нито учи непочитащото Бога учение за фатализъма.Но напротив сочи, че всяка друга врата на надежда е затворена за човешката раса, то има отворена само една единствена врата и заявява, че който пожелае, може да влезе в живота и посочва, че който не види сега или не възприеме благословената привилегия да влезе, в определеното време ще получи пълно познание и възприемане. Единственният път, чрез който всеки и всички от осъдената човешка раса могат да дойдат при Бога е не чрез похвални дела, нито чрез невежество, но чрез вяра в скъпоценната кръв на Христа, който отнел греха на света. (І-во Петрово 1:19; Йоан 1:29) Това е Евангелието-благите вести на голяма радост, "която ще бъде на ВСИЧКИ НАРОДИ.”
Да предположим сега, че гледаме на всички тези неща точно както Бог ни говори за тях и оставя изясняването на характера си за него. Нека се запитаме: Какво станало със сто четиридесет и двата милиарда?
Каквото и да е станало с тях, можем да бъдем сигурни, че те не се намират в състояние на страдание сега. Писанията не само учат, че пълната и завършена награда на Църквата не ще се даде преди идването на Христа, когато той ще възнагради всеки човек (Матей 16:27), но че тогава и неправедните ще получат наказанието си. Каквото и да е сегашното им състояние, то не може да бъде пълна тяхна награда, защото Петър казва: "Знае Господ да държи неправедните за съдния ден да се мъчат." (2-ро Петрово 2:9) и ще направи така. Но самата мисъл, че толкова много наши братя, човешки творения по някакво време ще бъдат загубени поради липса на знание, което е необходимо за спасение, ще бъде разбира се тъжно за всеки, който има искра любов или състрадание. Има също многобройни текстове, които изглежда е невъзможно да се съгласуват с всичко това. Нека видим. В светлината на миналото и сегашното, като единствени възможности, оставяйки настрана всяка надежда за възстановление през идващия век, как бихме разбрали свидетелствата, че "Бог е любов" и „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина своего единороднаго за да не погине всеки, който вярва в него." (І-во Йоан 4:8; Йоан 3:16) Не ви ли се струва, че ако Бог люби света толкова много, то би предвидил спасение не само за вярващите, но и за всички да могат да чуят и повярват?
Когато отново четем: "Той беше истинната виделина, която осветява всеки човек, що иде на света“ (Йоан 1:9) нашето наблюдение ни казва, че това не е така. Не всеки човек е просветлен. Не виждаме нашия Господ да е просветлил повече от няколко земни милиарда. Дори в това просветлено време, милиони езичници не дават доказателство за такова просветление; нито дали Содомците, нито множествата през изминалите векове. Четем, че Исус Христос по Божия милост вкусил смърт за "всеки човек." (Евреи 2:9) Но ако той е вкусил смърт за сто четиридесет и три милиарда и по някаква причина жертвата е ефикасна само за един милиард, не е ли Изкуплението в известна степен пропаднало? Не е ли в този случай твърде свободно Апостоловото свидетелство? Когато отново четем: "Ето благовествувам ви радост голяма, което ще бъде на ВСИЧКИТЕ ЛЮДЕ." (Лука 2:10) и оглеждайки се наоколо видим, че само "малкото стадо" е облагодетелствувано от Благовестието, а не всички човеци, ще бъдем принудени да се очудваме, дали ангелите не са преувеличили добротата и духът на вестта си и надценили важността на делото, което щяло да се осъществи от Мессия, когото те обявили за идващ.
Друго свидетелство гласи: "Защото един е Бог, един и ходатай между Бога и человеците, човека Христос Исус, който даде себе си изкупление за всички." 1-во Тимотей 2:5,6) Изкупление за всички? Защо тогава не всички изкупени имат полза от Христовата смърт? Защо тогава не всички получават познание на Истината за да повярват?
Колко тъмни, колко непоследователни изглеждат подобни твърдения. Но когато намерим ключа към Божия план, всички текстове заявяват в един глас: "Бог е любов!" Този текст е намерен в по-късната част на текста, последно цитиран - "Който даде себе си откуп за всички ДА БЪДАТ ОПИТАНИ В ОПРЕДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ." Бог има определено време за всичко. Той би могъл да ги изпита през времето на изминалия им живот, но понеже не направил това, ясно е , че определеното ни време ще бъде в бъдеще. За онези, които са от Църквата-Невестата на Христа, които ще участвуват в царските почести, сега е "определеното време" да чуят и който понастоящем има уши да чуе, нека чуе и обърне внимание и съответно ще бъде благословен. Въпреки че Исус платил за Изкуплението преди още да се родим, за нас още не било настъпило "подходящото време" да чуем за това в продължение на много години след това, а само приемането му носи отговорност и то само до степен на способност за възприемане. Същият принцип е приложим към всички. В определеното от Бога време, те ще бъдат изпитани и тогава всички ще имат възможност да повярват и бъдат благословени чрез него.
Преобладаващо мнение е, че смъртта прекратява всяко изпитание, но такъв текст не съществува. Всичко гореизложено и много повече текстове биха били без всякакво значение и дори още по-лошо, ако смъртта прекратява всяка надежда за невежите маси в света. Единственият текст, цитиран в доказателство на това обикновено таено гледище е: "На мястото, дето падне дървото, там си остава." (Еклесиастис 11:3) Ако това има някакво отношение към бъдещето на човека, то показва, че каквото и да е състоянието му, когато влезе в гроба, не настъпва никаква промяна, докато не бъде пробуден от него. Това е еднообразното учение на всички текстове по въпроса, както ще се посочи в следващите глави. Тъй като Бог не предлага да спаси човеците за сметка на невежеството, но "всички да дойдат до познание на истината" ( 1-во Тимотей 2:4) и тъй като човешките маси умирали в невежество и тъй като "няма ни деяние, ни помишление, ни знание, ни мъдрост в гроба, дето отиваш" (Еклесиастис 9:10), затова Бог приготвил пробуждане на мъртвите, с оглед да получат знание, вяра и спасение. Затова планът му е: „Както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят, но всеки по реда си" - първо Евангелската Църква, невестата, тялото на Христа", след това през Хилядогодишния век- всички, които ще станат негови през Хилядогодишното му п р и с ъ с т в и е , което е определеното от Бога време да го познаят всички- от най-малкия, до най-голямия.- 1-во Коринтяни 15:22.
Както смъртта дошла чрез първия Адам, така животът идва чрез Христа-втория Адам. Всичко, което човечеството изгубило в първия Адам, ще бъде възстановено за повярвалите във втория Адам. Когато бъдат съживени с възможностите на преживяното зло, което липсвало на Адам, онези, които приемат с благодарност Изкуплението като дар Божий, могат да продължат да живеят вечно при първоначалното състояние на покорство. Под справедливото царуване на Княза на Мира ще се изисква пълно покорство и ще бъде дадена пълна възможност за подчинение. Това е спасението, предложено на света.
Нека сега разгледамо друг текст, който обикновено се пренебрегва, с изключение на Универсалистите, но понеже ние не сме Универсалисти твърдим, че имаме право да използваме, вярваме и се радваме на всяко свидетелство на Божието Слово. Той гласи: „Защото имаме надежда на Бога живаго, който е Спасител на всички человеци и най-вече на верните“ (І-во Тимотей 4:10)
Бог ще спаси всички човеци, но не ще спаси специално („въпреки всичко") всеки, освен онези, които отиват при него чрез Христа. Божието посредническо спасение на всички човеци не е такова, че да влиза в конфликт със свободната им воля или свободата им на избор, че да им даде живот против волята им: „Този ден поставям пред вас живота и смъртта, изберете живота, за да живеете."
Симеон противопоставил двете спасения, казвайки: "Очите ми видяха спасението ти, светлина която осветява народите и славата на народа ми Израиля(действителния). " Това се съгласува с изявлението на Апостола, че фактът, че Исус Христос, посредникът се отдал в изкупление за всички, бил засвиделствуван на всички в ОПРЕДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ. Това е, което ще дойде на всички човеци, без оглед на вяра или воля от тяхна страна. Тези благи вести за Спасителя ще бъдат за всички народи. (Лука 2:10,11) Но специално спасение от грях и смърт ще дойде само на неговия народ (Матей 1:21), които вярват в него, защото четем, че Божият гняв продължава да пребъдва на невярващите. - Йоан 3:36.
Виждаме тогава, че общото спасение, което ще споходи всеки индивид, се състои от светлина, от истинската светлина и възможност за избиране на живот. Тъй като огромното болшинство от човешкия род е в гроба, ще бъде необходимо да се извадят от там и им се свидетелствуват благите вести за Спасителя. Така също и специалното спасение, на което сега се радват вярващите с надежда (Римляни 8:24) за реалността, която ще се открие в Хилядогодишния век, а също и онези, които "ще повярват в онзи ден."
Това е пълно освобождение от робството на греха и разложението на смъртта в славната свобода на чадата Божии. Но постигането на всички тези благословения ще зависи от сърдечното съгласие със законите на Христовото Царство-бързината, с която ще се постигне съвършенство, което сочи степента на любовта им към Царя и закона му на любовта. Ако някой, просветлен от Истината, запознат с Божията любов и възстановен (действително или счетен за такъв) в човешко съвършенство, се "уплаши" и се оттегли" (Евреи 10:38,39) то заедно с невярващите ще (Откровение 21:8) бъде изтребен из народа. (Деяния на ап. 3:23) Това е Втората смърт.
И така виждаме, че всички трудни до сега текстове, са обяснени от свидетелството „ще бъдеш изпитан в определеното време." В определеното време истинската светлина ще освети всеки човек, който идва на света. В определеното време ще има "благи вести на голяма радост на всички човеци." По никакъв друг начин тези текстове не могат да се обяснят без изопачаване. Павел продължава тази линия на аргументация с акцент в Римляни 5:18,19. Той разсъждава, че както всички хора са осъдени на смърт поради престъплението на Адам, така христовата праведност и покорство дори до смърт, станали основа за оправдание и че както всички, изгубили живот в първия Адам, така всички извън личните си недостатъци могат да получат живот, като приемат втория Адам.
Петър ни казва, че за възстановлението е говорено чрез устата на всички святи пророци. (Деяния на ап. 3:19-21) Всички те учат това. Йезекиил казва за долината на сухите кости: "Тези кости са всичкий израилев дом", а Бог казва на Израел: "Ето люде мои, аз отварям гробницата ви и ще ви заведа в израилевата земя и ще познаете, че аз съм Господ, когато туря духа си във вас и ще ви поставя в земята ви и ще познаете, че аз, Господ говорих и извърших, говори Господ."- Йезекиил 37:11-14.
С това се съгласуват думите на ап. Павел (Римляни 11:25,26) "Ослепяване частно стана в Израел, докат възлезе пълното число на езичниците (избраното общество, невестата на Христа) и така всичкий Израел ще се спаси" (или се върне от състоянието си на Отхвърляне), защото „ не е отхвърлил Бог народа си, когото е предузнал." (2 стих) Те били отсечени от неговата благодат до избиране невестата на Христа, но ще се възвърнат, когато се осъществи това дело. (стихове 28-33). Пророците са пълни със свидетелства как Бог ще ги насади отново и не ще бъдат вече изкоренявани. "Така говори Господ Израилев... Защото ще утвърдя върху тях очите си за добро и ще ги доведа пак в тази земя и ще ги съзидя и няма да ги разоря и ще ги насадя и няма да ги изкоренят и ще дам сърце, за да ме познаят, че Аз съм Господ и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог, защото ще се върнат при мене с всичкото си сърце." (Йеремия 24:5-7; 31:28; 32:40-42; 33:6-16). Тези текстове не могат просто да се отнасят до възстановяване от предишни пленничества във Вавилон, Сирия и др., защото последните след това били изкоренени.
По-нататък Бог казва; "В онези дни не ще говорят вече: Отците ядоха кисел и зъбите на чадата оскомняха, но всеки ще умира за беззаконието си" (Йеремия 31:29-30). Случаят сега не е такъв. Сега всеки не умира за собствения си грях, но за Адамовия: "В Адама всички умират." Той ял горчивото грозде на греха, бащите ни продължили да го ядат, завещавайки на децата си още болести и мизерия и така ускорили наказанието смърт. Денят, в който "всеки (който умира) ще умира за собствения си грях" е само Хилядогодишния или Денят на възстановлението.
Въпреки че много от пророчествата и обещанията за бъдещи благословения са изглежа приложими само към Израел, трябва да помним, че той бил образен народ, а от това следва, че обещанията, които им били направени, макар понякога да са специално приложими само към самите тях, обикновено имат също и по-широко приложение към цялото човечество, което този народ изобразявал. Докато Израел като народ бил образ на цялия свят, свещенниците му били образ на избраните - "малкото стадо“, Главата и тялото на Христа, - "Царското свещенство", а жертвите, очищенията и примирителните жертви, правени за Израел, изобравявали по-добрите жертви, по-добрите очищения и действителното примирение "за греховете на целия свят", от когото те са част.
И не само това, но Бог споменава по име и други народи и обещава възстановяването им. Като поразителна илюстрация споменаваме Содомците. Сигурно ако установим, че възстановяването на Содомците е изразено ясно, ще можем да се почувствуваме доволни от Истината на славното учение за възстановяване на цялото човечество, изговорено чрез устата на всички святи пророци. А защо Содомците да нямат възможност да достигнат съвършенство и вечен живот, както Израел или както всеки от нас? Наистина те не били праведни, но и Израел не бил такъв, нито ние, които сега слушаме Евангелието.
„Няма праведен, няма ни един, "освен чрез приписаната ни праведност на Христа, който умря за всички. Собствените думи на нашия Господ ни казват, че макар Бог да спуснал огън от небето и ги унищожил, поради злината им, все пак Содомците не били толкова големи грешници в очите му, както Юдеите, които имали повече знание. (Битие 19:24; Лука 17:29) За Юдеите от Капернаум той казал: "Защото чудесата, които станаха в тебе, ако станеха в Содом, той би до днес останал:- Матей 11:23.
Така нашият Господ ни учи, че Содомците не са имали пълна възможност и им гарантира такава, когато казва: (24 стих) "Но казвам ви, че на земята Содомска наказанието ще бъде по-леко, нежели на тебе." Характерът на Съдния ден и делото му ще бъдат показани в следващите страници. Тук ние просто обръщаме внимание на факта, че той ще бъде търпимо време за Капернаум и все пак по-търпимо за Содом, защото макар никой от тях все още нямал пълно знание за всички благословения, определени да дойдат чрез "Семето", все пак Капернаум съгрешил, въпреки повечето светлина.
Ако Капернаум и целия Израел бъдат споменати и благословени под "Новия Завет", подпечатан с кръвта на Исус, защо содомците да не бъдат също благословени сред "всички земни племена?" Те сигурно ще бъдат. И нека си припомним, че откакто Бог "спуснал огън от небето и унищожил всички", много векове преди Исус, когато се говори за възстановлението им, това включва пробуждането и излизането им от гроба.
Нека сега разгледаме пророчеството на Йезекиил 16:48-63.Четете го внимателно. Тук Бог говори за Израел и го сравнява със съседката му Самария, а така също със Содомците, за които казва; "Видя ми се добре и ги махнах." Нито Исус, нито пророците предлагат някакво обяснение на привидната нееднаквост на Божиите взаимоотношения в унищожаването на Содом и позволяването на други, по-виновни от Содом да останат ненаказани. Това ще стане ясно, когато в „определеното време" ще се проявят великите му намерения. Пророкът просто заявява, че на Бога "му се видяло добре" да стори това. А Исус добавя, че в Съдния ден за тях ще бъде по-леко от други по-виновни. Но върху предположението, че смъртта прекратява всяко изпитание и че след това никой не ще има възможност да познае Истината и да се покори, можем да запитаме, Защо на Бога се видяло добре да премахне тези хора, без да им даде възможност за спасение чрез познаване единственото име, чрез което могат да се спасят? Отговорът е: Защото още не било настъпило тяхното "определено време." "В определеното време“ те ще бъдат пробудени от смъртта, запознати с Истината и така благословени, заедно с всички земни племена чрез обещаното "Семе". Едва тогава те ще бъдат поставени на изпитание за вечен живот. С тази и никаква друга мисъл на ум не бихме могли да разберем взаимоотношеннията на Бога на любовта с Амаликитяните и други народи, които не само позволил, но и заповядал на Израел да унищожи казвайки: "Иди сега та порази Амалика и изтреби всичко що има и да го не пожалиш, но умъртви от мъж до жена, от дете до сучещо, от говедо до овца, от камила до осел." (1-ва кн. на Царете 15:3). Това очевидно безмислено унищожение на живот изглежда несъвместимо с характеристиката любов, приписвана на Бога и с учението на Исус: "Любете враговете си" и т.н., докато познаем систематичния ред на Божия план - "определеното време" за осъществяване на всяка негова черта и фактът, че всеки член на човешкия род има място в него.
Сега вече можем да видим, че Амаликитяни, Содомци и други, били дадени от Бога за примери на справедливото божие негодувание и решение да унищожи напълно злите, които примери ще послужат не само на други, но и на самите тях, когато настъпи съдният или изпитателният им ден. Онези народи биха могли да умрат също така и от болести и язви. За самите тях това имало малко значение, тъй като те само научили какво е зло, а когато в определеното време бъдат поставени на изпитание, ще могат да научат какво е правда и ще различат и изберат доброто и имат живот.
Но нека разгледаме пророчеството по-нататък. След сравняване Содом и Самария и обявяване Израел за заслужаващ упрек (Йезекиил 16:48-54). Бог казва: "И ще доведа назад пленниците на Содом и дъщерите й , пленниците на Самария и дъщерите й. Тогава ще върна и пленниците на пленението между тях." Пленът, за който става дума тук ,не може да бъде друг освен пленнчеството им в смъртта, защото споменатите тогава народи били вече мъртви. Всички са пленници на смъртта. Христос идва да отвори вратите на гроба и освободи пленниците. (Исаия 61:1; Захария 9:11 ) В 55-ти стих, (Йезекиил 16:55) това е наречено „връщане в предишното състояние" - възстановление.
Някои, които желаят да получат в достатъчна степен Божията милост чрез Христа за опрощаване на собствените им простъпки и слабости при по-голяма светлина и знание, не могат да си представят същата милост да се приложи при условията на Новия Завет и на други, въпреки че както изглежда допускат свидетелството на апостолите, че Исус Христос по Божия милост вкусни смърт за всеки човек. Някои от тях допускат, че в пророчеството си Бог говори иронично на Юдеите, подразбирайки, че той доброволно ще върне Содомците като тях, но че не възнамерявал да възстанови нито едните, нито другите. Но да видим как следващите текстове се съгласуват с тази идея. Бог казва: „Но ще спомена завета си, който стана с тебе в дните на младостта ти и ще ти поставя завет вечен, :тогава ще си спомниш за пътищата си и ще се засрамиш, когато приемеш сестрите си... а моя завет ще поставя с тебе и ще познаеш, че аз съм Господ, за да си спомниш и да се засрамиш и да не отвориш вече устата си от срама си, когато направя умилостивение за тебе, за всичко що си сторила ГОВОРИ ГОСПОД ИЕОВА“ Когато едно обещание е подписано така от Великия Бог Йехова, всички които ревностно подържат, че Бог е истинен, могат да се радват на увереността и сигурността си, особено онзи, който признава, че Новозаветните благословения са утвърдени от Бога в Христа, който запечатал завета със собствената си скъпоценна кръв.
Към това Павел добавя собственото си свидетелство, казвайки: "И така всичкий Израел (живи и мъртви) ще се спаси (възстанови от слепотата), както е писано: Днес дойде от Сион Избавител и ще отвърне нечестията от Якова и този е заветът от мене към тях, когато отнема греховете им... По избранието те са възлюблени Богу заради отците, защото дарованията и призванието Божие не приимат разкайване."- Римляни 11:26-29.
Няма защо да се очудваме, че Юдеи, Содомци, Самаряни и цялото човечество ще се посрамят и смутят, когато в "определеното време" Бог прояви цялото богатство на милостта си. Да, мнозина от Божиите чеда ще се посрамят и удивят, когато видят как Бог толкоз възлюби СВЕТА и колко много мислите и плановете му са били над техните.
Християните обикновено вярват, че всички Божии благословения са само за „избраната Църква", но сега започваме да виждаме, че Божият план е по-широк, отколкото сме предполагали и макар че дал на Църквата "изключително велики и скъпоценни обещания", той направил също така изобилни предвиждания и за света, който той толкова възлюбил, че го изкупил. Подобна грешка направили и юдеите допускайки, че всички Божии обещания са само за тях. Когато обаче настъпило "определеното време" и езичниците били също облагодетелствувани, остатъкът от Израел, чиито сърца били достатъчно широки, за да се радват на това широко доказателство за Божията благодат, взели участие в тази нарастнала благодат, докато останалите били заслепени от предразсъдъци и човешки традиции. Нека онези от Църквата, които понастоящем виждат зазоряващата се светлина на Хилядогодишния век с милостивите му предимства за целия свят внимават да не се окажат в опозиция спрямо напредването на светлината и така за известно време бъдат заслепени за славата и благословенията му.
Колко различен е този славен Божий план, за избиране на малцина сега, с оглед благославяне на мнозина след това, от изопачаването на тези истини, така както са представени от двата противоположни възгледа - Калвинизъм и Арминианизъм. Първият едновременно отхвърля Библейското учение за свободната благодат и мизерно изопачава славното учение за избора, а другият отрича учението за избора и не може да разбере блаженната пълнота на свободната благодат.
Калвинизъмът казва: Бог е всемъдър. Той от начало знае какъв ще е края и тъй като всичките му намерения ще се осъществят, никога не възнамерява да спаси някой, освен малцина - Църквата. Тях той избрал и предопределил да бъдат вечно спасени. Всички останали са в еднаква степен предопределени и избрани да отидат във вечно мъчение, защото от началото на света са познати на Бога всичките му пътища."
Този възглед има своите добри черти. Той признава, че Бог е всезнаещ. Това щеше да бъде нашият идеал за велик Бог, въпреки че две от основните му качества липсват, а именно :любов и справедливост. Нито едно от тях не е взето под внимание при довеждане на света на сто четиридесет и два милиарда творения, обречени на вечни мъчения, преди още да се родят и в подигравка с тържествено заявената му любов. След като Бог е любов и основание на престола му е справедливост, характерът му не може да бъде такъв.
Арминианизмът казва: Да, Бог е любов и с това е въвел човечеството в света. Той не искал да им причини вреда, а само добро, но Сатаната успял в изкушението на първата двойка и така грехът влезъл в света и смъртта- чрез греха. От тогава Бог правел всичко, което можел, за да освободи човека от греха, дори и с това, че дал Сина си, въпреки че сега шест хиляди години след това, Евангелието достигнало само до малка част от човечеството. Все пак се надяваме, че в рамките на повече от шест хиляди години, чрез енергията и свободата на църквата, Бог толкова ще поправи злото, въведено от Сатаната, че всички които ще живеят тогава, в последна сметка, ще узнаят за любовта му и ще имат възможност да повярват и се спасят.
Докато този възглед представя Бога като напълно любящ и щедър към творенията си, той също подразбира, че му липсва способност и предвиждане, адекватни за осъществяване на добрите му намерения - че не му стига мъдрост и сила. Според това гдедище изглежда, че докато Бог бил ангажиран с уреждане и обмисляне добруването на новосъздадените му чада, Сатаната се изплъзнал и с един майсторски удар разстроил всички Божии планове до такава степен, че дори чрез изчерпване на всичката си сила, Бог трябва да прахоса дванадесет хиляди години, за да възстанови справедливостта до такава степен, че останалата част от човешкия род, която още живее, да може да избира между доброто и злото. Но сто четиредесет и двата милиарда на изминалите шест хиляди години и много повече в следващите са, според този възглед, завинаги изгубени, въпреки Божията любов към тях, защото Сатаната попречил на плановете му. Така Сатаната ще въведе във вечното мъчение хиляда срещу един, който Бог спасява за слава.
Този възглед въздига човешките идеи за мъдростта и силата на Сатаната и понижава оценките им за атрибутите на Бога, за когото напротив псалмиста заявява, че "той говори и се извърши, той заповяда и стана." Но не, Бог не бил изненадан, нито победен от Противника, нито Сатаната в някаква степен объркал плановете му. Бог е и винаги е бил пълен Господар на положението и накрая ще се види, че всичко е работило заедно за осъществяване на намеренията му.
Докато ученията, касаещи избора и свободната благодат така, както се проповядват от Калвинизма и Арминианизма не биха могли никога да се съгласуват едно с друго, с разума и с Библията, все пак тези две славни Библейски учения са хармонични и прекрасни, когато се разглеждат от гледна точка на Плана на вековете. Виждайки че толкова много от великите и славни черти на Божия план за спасение на човека от греха и смъртта принадлежат на бъдещето и че Второто идване на нашия Господ Исус е първа стъпка в осъществяване дългообещаните и дългоочаквани благословения, няма ли да закопнеем още по-ревностно за времето на Второто му идване, отколкото по-неинформираните от нас юдеи очаквали и копняли Първото му идване? Виждайки, че времето на зло, несправедливост и смърт ще завърши чрез властта и силата, която тогава той ще упражнява, както и че справедливостта, Истината и мира ще бъдат универсални, кой не би се радвал да види деня му? А кой, който страда сега с Христа, вдъхновен от скъпоценното обещание, че "ако страдаме с него, ще и да царуваме с него," не ще вдигне главата си и се зарадва на всяко доказателство за приближаването на Господаря, знаейки, че освобождението и прославата ни с него са се приближили? Сигурно всички, които симпатизират на мисията му за благославяне и духа му на любов, ще приветствуват всяко доказателство за идването му, като приближаване "великата радост, която ще бъде на всички хора."

[Чими]

Ралица ?

Тео, кажи откъде са тези статии за да ти направя раздел, в който да си ги пускаш. По принцип в общите раздели не преписваме проповеди или статии, а дискутираме по библейски стихове или теми като излагаме мненията си със свои думи. Има раздели на отделни християнски църкви, където може да се пускат техни основни учения, статии, проповеди.

[Ralica]

Ралица ?

Свидетели на Йехова.

[Чими]

Май не си далеч от истината

Чарлз Ръсел и Dawn Bible Students Association

Тео, не може да публикуваш материали на Свидетели на Йехова във форума. Те си имат сайт, там публикувай.

[teo.bible]

Нямам и не искам да имам нищо общо със Свидетели на Йехова! Моля, посочете ми друго място

[Чими]

Това е разделът за материали, публикувай тук. Въпреки това, има статии, които си публикувала и които са от сайт на Свидетелите на Йехова. И онова за естествата на Исус също звучи като тяхно.

[teo.bible]

Уверявам те най-отговорно като Християнка, която не може да лъже, че не ползвам никаква литература на свидетелите, нито имам някакво общение с тях!
По-скоро искам да чуя мнението на други Християни върху стиховете, които посочвам. Това е целта на форума, нали? Библията е една и имаме призива от нея и ние да бъдем единни, а не да се обособяваме с етикети кой какъв е !- 1 Коринтяни 1:10-13

[Чими]

Вярвам ти, просто казвам, че без да разбереш си публикувала нещо от техен сайт.