Духовно и Човешко Естество - отделни и различни

[teo.bible]

Неспособни да видят, че Божият план за човечеството въобще предвижда възстановление в предишното му състояние- човешко съвършенство, изгубено в Едем и че Христовата Църква, като изключение от този общ план, ще претърпи промяна на естеството- от човешко на духовно, Християните обикновено допускали, че не ще се спаси никой, освен достигащите духовно естество. Писанията обаче, давайки обещания за Живот, благословение и възстановление на всички земни племена, предлагат и обещават промяна в духовно естество само за Църквата, избрана през Евангелския век и не може да се намери нито един единствен текст, който поддържа подобни надежди за някой друг.
Ако човешките маси са спасени от деградация, слабости, болки, мизерия и смърт, които са резултат от греха и са възстановени до състояние на човешкото съвършенство, на което се радвали преди падението, те в същност са напълно спасени от това падение, както и онези, които поради специалното "вишно звание" на Евангелския век стават "участници на Божественото естество."
Неспособността да се разбере правилно какво в същност представлява съвършения човек, както и неправилното разбиране на термините смъртно и безсмъртно и погрешните идеи за справедливост, заедно довели до тази грешка и объркали много текстове от Писанията, които иначе биха били лесно разбираеми. Всеобщо гледище, макар и неподкрепено от нито един единствен текст от Писанията е, че на земята никога не е имало съвършен човек, че всичко което се вижда от човека на земята е само отчасти развит човек и че за да достигне съвършенство, той трябва да стане духовен. Този възглед обърква текстовете на писанията, вместо да развие онази хармония и хубост "която е резултат от правилно разподеленото Слово на Истината."
Писанията учат, че имало двама и само двама съвършени човека - Адам и Исус. Адам бил сътворен по Божий образ, т.е. с подобни умствени сили на разум, памет, разсъждение и воля, както и моралните качесгва, справедливост, милост, любов и т.н. „От земята взет" той бил земен образ на духовно същество, притежаващо качества от съшия вид, обаче широко различаващи се по степен, ред и обсег. Човек до такава степен е Божий образ, че Бог може да каже дори на пропадналия човек: "Елате та да разискаме, говори Господ."
Както Бог Йехова е Управител на всичко, така човека бил направен управител на всичко. "По наше подобие ...да владее над зверове, птици, риби и т.н. (Битие 1:26,31)
Мойсей казва, че Бог признал човека, когото направил, не просто започнал, но завършил- и Бог счел творението си "твърде добро", т.е. съвършено, защото от Божествена гледна точка, нищо което не е съвършено, не е твърде добро в разумните му творения.
Съвършенството на човека, така както е сътворен е изразено в Псалм 8:5-8: "А ти си го направил малко нещо по-долен от ангелите и със слава и чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си, всичко си покорил под нозете му, всичките овци и говеда, а още и животните на полето, птиците въздушни и морските риби." Някои, искайки да приспособят Библията към Еволюционната теория допускали, че казаното "малко" в Евреи 2:7 може да се разбира, да означава малко по-низш, а не в малка степен по-долу от ангелите. Няма обаче нито достоверен източник, нито причина аа такава интерпретация. Това е цитат от Псалм 8:5 и едно критично сравнение на Еврейския и Гръцкия текстове не оставя съмнение за важността му. Идеята, която е изразена тук е, че е малко по-долен в степен от ангелите.
В Псалма Давид има предвид човека в първоначалното му състояние и пророчески заявява, че Бог не забравил първоначалния си план да има земен цар по свой собствен образ и че ще го помни, ще го изкупи и възстанови отново в същото състояние. Апостолът (Евреи 2:7) обръща внимание на същия факт, че първоначалната Божия Цел не била забравена. Първоначално велик и съвършен земен цар, човекът ще бъде споменат, посетен и възстановен. След това той добавя, че ние все още не виждаме обещаното възстановление, но виждаме първата стъпка, която Бог прави към осъществяването му. Ние виждаме Исус със слава и почит на съвършена човечност, като подходящ откуп или заместник, с Божия милост вкусващ смърт за всеки човек и така приготвящ пътя за възстановяване на всичко, което било изгубено. Един от най-педантичните преводачи - Ротерхам превежда текста така: Какво е човек та да го помниш или човешкия син, та да го посещаваш? Направил си го малко по-малък от вестителите, със слава и почит си го венчал и си го поставил над делата на ръцете си."
Не трябва да правим погрешния извод, че малко по-низш в степен означава по-малко съвършен. Едно творение може да бъде съвършено и все пак в по-низко равнище от същество от друго равнище. Така един съвършен кон ще бъде по-низш от един съвършен човек и т.н. Има различни естества- одушевени и неодушевени. За да илюстрираме, сме направили следната таблица.

Степени на небесно духовно същество:
БОЖЕСТВЕНА
-----------------
-----------------
ангелска

Степени на земно или животинско същество:
човешка
скот
птица
риба

Степени в областта на растенията:
дървета
храсти
треви
мъхове

Степени в областта на минералите:
злато
сребро
мед
желязо

Всеки от споменатите минерали може да бъде чист и все пак златото се нарежда на първо място. Макар че всеки от разрядите на растенията ще бъде доведен до съвършенство, те все още ще се различават по естество и разряд. Подобен е случаят и с животните. Ако всеки вид бъде доведен до съвършенство, все още ще има различия, защото усъвър-шенствуваното естество не променя естеството*. Степените на духовното същество, макар и съвършено, също имат различия едно към друго - по-висше и по-нисше по природа или вид. Божественото естество е най-висшето от всички духовни естества. При възкресението си Христос бил направен толкова по-добър от съвършените ангели, колкото Божественото е по-превъзходно от ангелското естество. Евреи 1:3-5.
Отбележете внимателно, че докато класите, обявени в горната таблица са различни и отделни, все пак могат да се сравнят по следния начин: Най-висшият по степенуване минерал е по-низш от най- низшата растителна степен, защото в растенията има живот. Така най-високата степен при растенията е малко по-низша от най-висшата степен от животинския живот, защото животинският живот, дори в най-низшите му форми има достатъчна интелигентност да осъзнава съществуването си. Подобно и човека, макар и най-висш от животинските-
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Понякога думата природа се употребява в преносен смисъл. Например, когато се казва, че едно куче има свирепа природа, или че конят има благородна природа или е със зла природа. Но при подобна употреба на думата, това означава само разположението на описаното в сравнение с другите и не се отнася до природата.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
или земните същества е "малко по-долен от ангелите," защото ангелите са духовни, или небесни същества.
Съществува прекрасен контраст между човека, такъв какъвто го виждаме сега, деградирал, поради греха и съвършения човек, който Бог направил по свой образ. Грехът постепенно променил както чертите, така и характера му. Поради невежество, разпуснатост и обща поквара, умножилите се поколения опетнили и така развалили човечността, че у по-голямата част от човешката раса, Божието подобие е почти заличено. Моралните и интелектуални качества на човека са намалени, а животинските инстинкти са прекалено развити и не са повече балансирани по посока на по-висшето.
Човекът изгубил физическите си сили до такава степен, че при всичката помощ на медицинската наука, средната продължължителност ба живота му сега е около тридесет години, докато първоначално живял деветстотин и тридесет години при условията на същото наказание. Но макар и опетнен и деградирал чрез греха и наказанието му смърт, което действува в него, човекът ще бъде възстановен в първоначалното си съвършенство на ум и тяло и към слава, почит и власт по време и през Хилядогодишното царуване на Христа. Онова, което ще бъде възстановено от и чрез Христа са онези неща, които били изгубени, поради простъпката на Адам. (Римляни 5:18,19) При условията на смъртното наказание, той изгубил не духовното, но човешкото си съществувание. Всичко изгубено е откупено от Изкупителя му, който заявил, че дошъл да потърси и спаси изгубеното.- Лука 19:10.
В добавка към горното имаме доказателство, че съвършеният човек не е духовно същество. Казано ни е, че нашият Господ, преди да остави славата си и стане човек, бил "в Божествена форма" - духовна форма- духовно същество, но за да бъде Изкупление за човечеството, той трябвало да бъде човек от същото естество, както грешника, когото щял да замести в смъртта. По тази причина естество му трябвало да се промени. Но ап. Павел ни казва, че той не приел ангелско естество, едно стъпало по-долу от собственото му, но слязъл две стъпала по-долу и приел човешко естество - станал човек, направен бил плът. Евреи 2:16; Филипяни 2:7,8; Йоан 1:14.
Забележете обаче, това не само ни учи, че ангелското естество е не само степен- разряд на духовно същество, но че е от по-низшо естество от това, което нашият Господ бил преди да стане човек, а тогава той не бил толкова високопоставен, колкото е сега, защото "Бог го превъзвиши", поради покорството му с това, че станал доброволно Изкупление за човека. (Филипяни 2:8,9) Сега той е духовно същество от най-висша степен, участник в Божественото естество на Бог Йехова.
Така ние не само намираме доказателство, че Божественото, ангелското и човешките естества са отделни и различни, но това доказва, че за да бъде човек съвършен, съвсем не означава, че трябва да бъде ангел, още по-малко, че съвършеното ангелско естество означава, че ангелите са Божествени и равни с Бог Йехова, защото Исус приел не ангелско естество, но различно от ангелското, естеството на човек. Това не е несъвършеното човешко естество, което имаме понастоящем, но съвършено човешко естество. Той станал човек, не покварено и почти мъртво същество, каквито са сега човеците, но човек в пълната сила на съвършенството.
Отново Исус би трябвало да бъде съвършен човек, защото не би могъл да упази съвършения Закон, което в пълна мяра е във възможностите само на съвършения човек. Той би трябвало да бъде съвършен човек, иначе не би могъл да даде откуп (съотвествуваща цена, 1-во Тимотей 2:6) за изгубения живот на съвършения човек Адам. "Както чрез човека дойде смърта, така чрез човека дойде и възкресението на мъртвите." (1-во Коринтяни 15:21) Ако би бил и в най-малка степен несъвършен, това би доказало, че е под осъждане и затова не би могъл да бъде приемлива жертва, нито би могъл да пази съвършено Божия Закон. Опитан бил един съвършен човек и той пропаднал, а само съвършен човек би могъл да плати съответствуващата цена, като Изкупител.
Сега пред себе си имаме същия въпрос, но под друга форма, а именно: Ако Исус в плът е бил съвършен човек, както Писанията сочат, не доказва ли това, че съвършеният човек е човек, същество от плът -не ангел, но малко по-долу от ангелите? Логическото заключение е непогрешино в допълнение на вдъхновението твърдение на псалмиста. (Псалм 8:5-8) и намекът на Павел в Евреи 2:7-9).
Нито пък Исус бил комбинация от две естества, човешко и духовно. Смесването на две естества не произвежда нито едното, нито другото, но нещо несъвършено, хибрдно, което е противно на Божественото устройство. Когато Исус бил в плът, той бил съвършено човешко същество. Преди това той бил съвършено духовно същество, а след възкресението си е съвършено духовно същество от най-висша степен. Не преди посвещението си дори до смърт, изобразено в кръщеннето му - на тридесет годишна възраст (възмъжал според Закона и затова- правилно време за посвещаване себе си, като човек)- той получил предплатата на наследството си- Божественото естество. (Матей 3:16,17) Човешкото му естество е трябвало да бъде посветено до смърт, преди той да може да получи залога - Божественото естество. След като станал човек, той бил покорен до смърт, поради което Бог го превъзвишил до Божествено естество. (Филипини 2:8,9) Ако това писание е истинно, следва, че не е бил възвишен до Божествено естество, преди човешкото му естество да бъде пожертвувано в смъртта.
И така, виждаме, че Исус не бил със смесено естество, но че два пъти преживял промяна на естеството си. Първоначално –от духовно на човешко, след това от човешко към най-висшия разряд духовно естество, Божественото и във всеки отделен случай едното било давано за другото.
В този велик пример на съвършена човечност, който стоял непорочен пред света, докато бил пожертвуван за Изкупление на света, виждаме съвършенството, от което нашата раса отпаднала в Адам и в което щяла да бъде възстановена. Ставайки Изкупление на човека, нашият Господ Исус дал еквивалента на това, което човекът изгубил. Ето защо онова, което цялото човечество може да получи отново чрез вяра в Христа и покорство в изискванията му, не е духовно, но славно, съвършенно човешко естество-„онова, което било изгубено."
Съвършените способности и сили на съвършеното човешко естество могат да се упражняват безкрайно върху нови и различни интересни въпроси, а знанията и уменията могат съвършено да нарастват, но никакво нарастване на знание или сила не ще повлияе за промяна на естеството или го направи по-съвършено. То ще бъде разширение и развитие на съвършените човешки сили. Нарастването на знанията и уменията, без съмнение ще бъдат благословена привилегия за цяла вечност, но все пак той все още ще бъде човек и просто ще се научи да използва по-пълно силите на човешката природа, която вече притежавал. Той не може да се надява, нито ще пожелае да напредне извън широките си граници, но желанията му ще бъдат ограничени само до обсега на действие на собствените му сили.
Докато Исус, като човек бил илюстрация на съвършено човешко естество, в което човешките маси ще бъдат възстановени, все пак след възкресението си той е илюстрация на славното Божествено естество , в което ще участвува заедно с него победилата Църква при възкресението си.
Понеже сегашният век е подчинен главно на развитието на тази класа, на която е предложена промяна естеството и понеже апостолските послания са подчинени на инструктиране на това "малко стадо," не трябва да мислим, че Божиите планове за- вършват с избирането на това общество. От друга страна не трябва да отиваме до противоположната крайност и предположим, че специалните обещания за божествено естество, духовни тела и т.н. направени на тях, са определени от Бога аа цялото чо-вечество. За тях са и "изключително великите и скъпоценни обещания, " отгоре над другите скъпоценни обещания, дадени за цялото човечество. За да „разподелим правилно Словото на Истината“, ще трябва да видим, че писанията признават съвършенството на Божественото естество в "малкото стадо" и съвършенството на човешкото естество- въе възстановения свят, както две отделни неща.
Нека по-специално сега се запитаме: Какво нещо са духовните същества? Каква е властта им? От какви закони се управляват? Мнозина изглежда мислят, че това е мит и затова по този въпрос преобладават много предразсъдъци. Но изглежда ап. Павел не е имал такава идея. Макар да внушава, че човешко същество не може да разбере по-висшето духовно естество (1-во Коринтяни 2:14), все пак ясно заявява, като че ли за да ни предпази от някакви митични или предубедени представи, че има духовно тяло, както и естествено (човешко тяло), небесно и земно, както и земна и небесна слава. Както вече видяхме, земната слава беше изгубена, поради грехът на първия Адам и ще бъде възстановена за човешката раса от Господ Исус и невестата му (Христос, Глава и тело) през Хилядогодишното им царуване. Небесната слава е все още невидима, освен за очите на вярата, чрез духа на Словото. Тези слави са отделни и се различават. (1-во Коринтяни 15:38-49) До известна степен ние знаем какво е естественото земно тяло, защото самите ние имаме такова, макар че можем само приблизително да оценим славата на съвършеното. То е плът, кръв и кости, "защото роденото от плът е плът." След като съществуват два отделни вида тела, знаем, че духовното, каквото и да е то, не е съставено от плът, кръв и кости. То е небесно, духовно: "Роденото от дух е дух." Но какво е духовно тяло? Ние не знаем, защото “Още не се явило какво ще бъдем .. ще бъдем подобни нему“, подобни на нашия Господ Исус. - Йоан 3:6; 1-во Йоан 3:2.
Не разполагаме с документ за някакво същество, било то духовно или човешко, което някога да е било променено от едно естество в друго с изключение на Божия Син и това е един изключителен случай за една изключителна цел. Когато Бог създал ангелите, той без съмнение имал намерение последните да останат завинаги ангели. Същото било и с хората. Всеки бил съвършен на своето собствено равнище. Най-сетне Писанията не дават да се разбере, че става дума за някаква друга цел. Както в неодушевеното творение има приятно и почти безкрайно многообразие, така с живото и интелигентно творение е възможно същото многообразие в съвършенството. В съвършенството си всяко творение е постоянно, но както казва ап. Павел, небесната слава е един вид слава, а земната е друга, напълно различна слава.

[Ralica]

" той получил предплатата на наследството си- Божественото естество. (Матей 3:16, Матей 3:17) Човешкото му естество е трябвало да бъде посветено до смърт, преди той да може да получи залога - Божественото естество. След като станал човек, той бил покорен до смърт, поради което Бог го превъзвишил до Божествено естество. (Филипини 2:8,9) Ако това писание е истинно, следва, че не е бил възвишен до Божествено естество, преди човешкото му естество да бъде пожертвувано в смъртта.
И така, виждаме, че Исус не бил със смесено естество, но че два пъти преживял промяна на естеството си. Първоначално –от духовно на човешко, след това от човешко към най-висшия разряд духовно естество, Божественото и във всеки отделен случай едното било давано за другото."


От къде са тези статии?

[Чими]

Я кой чел внимателно

[Ralica]

Дай пет!