"ЗА" или "ПРОТИВ" алкохола?!

[Чими]

Има документи, които потвърждават, че в древността хората са познавали много начини за запазване на свежи плодове до следващата реколта. Когато Йосиф Флавий описва превземането на град Масада от римляните, той споменава, че те открили в града съхранени провизии от различни храни, включително и напълно свежи плодове, въпреки, че са престояли дълго време.
Други класически автори дори описват методите за запазване и съхранение на свежи плодове за дълго време. Един от тях е Колумела, известен агроном от първи век. В трактата си по земеделие и дървета, той описва подробно различни методи за запазване на марули, лук, сливи, круши, ябълки, смокини, маслини, грозде, неферментирал гроздов сок и ферментирало вино.
Колумела описва няколко начина, които хората са ползвали за съхранение на прясно грозде до следващата реколта според различните географски области и сортове.
Плиний, римски учен и естествоизпитател, съвременник на Колумела, също описва начини за съхраняване на грозде и споменава, че така то може да се запази през цялата зима.

Фактът, че древните хора са познавали и ползвали методи за запазване на свежо грозде до следващата реколта предполага, че те са могли да получат гроздов сок по всяко време на годината.
Тази практика се потвърждава както от равинската, така и от християнската литература. Например "Халакат Гедалад", най-ранният сборник на Талмуда, казва: "Човек може да изстиска една чепка грозде в чаша и да изрече Кидиш (благословение, произнасяно при освещаване на съботата или на друг празник) над гроздовия сок, тъй като гроздовият сок се счита за вино във връзка със закона на назорея."
Апокрифният документ "Деяния и мъченичество на Матей", разпространен през втори и трети век на християнската ера, свидетелства за използване на прясно изцеден сок за Господна вечеря: "Донесете като дар свещен хляб и след като изтискате три чепки грозде в чаша, общувайте с мен, както Господ Исус ни показа да се предлагат, когато възкръсна от мъртвите на третия ден."

Има доказателства, които показват, че практиката да се използва изстискан гроздов сок по време на Господната вечеря, е продължила векове. Например третият консул на Брада (675 г.пр.Хр.) пише как Киприян обвинявал онези, които разреждат с вода гроздовия сок на Господната вечеря, а не го изтискват чист от чепките грозде.
Практиката, да се смесва виното с вода явно произтича от желанието да се намали гъстотата и сладостта на гроздовия сок, изстискан от съхранените чепки грозде.
Папа Юлий (337 г.сл.Хр.) дава подобни наставления: "Но ако е необходимо, нека чепките да се изстискват в чашите и да се смесват с вода."

Погрешно е предположението, че ферментиралото, алкохолно вино, не изисква почти никакви грижи, за да се запази. Това не е така, и с много по-голяма сила важи за древния свят. Ферментиралото вино също може много лесно да се превърне в кисел оцет, както и неферментиралия гроздов сок. Точно това казва и вече споменатия древен специалист Колумела. Затова той дава различни съвети и за запазване на ферментирало вино, като един от тях използва гъсто сварен до една трета от обема гроздов сок, който както казва той, е много по устойчив за съхранение.
Винопроизводителите и производителите на бира по времето на Луи Пастьор, края на 19 век, са имали все още същите проблеми със съхранението и това става причина за неговите открития - пастьоризацията, микробите и ваксинирането.

Както съхранението на неферментирало, така и на ферментирало вино е изисквало доста грижи.
Древните хора са познавали четири метода за запазване на неферментиралия гроздов сок.

Първият е чрез сваряване на сока до достигане на гъст сироп. Най-известият римски поет Виргилий споменава това в своите поеми, същото споменаване има и при Плиний. Колумела описва съвсем подробно целия процес.
Този обичай е все още запазен в много народи от Близкия изток. Това вино изисква разреждане с вода при употреба.
Варене на гроздов сок е използван и при евреите. Талмуда споменава за подобно вино. Еврейската дума за мед, употребена в Библията, има общ корен с арабската дума за гъст сироп, направен от варене на грозде или фурми. Някои еврейски учени смятат, че има библейски текстове, където тази дума е преведена с мед, но може да бъде отнесена със значение на гъст сироп.

Вторият начин е запазване на сока чрез филтриране. Този метод отстранява белтъчните дрожди, които участват в образуване на ферментацията. Тези дрожди се намират в лигавицата на кожата на гроздето и отделянето им може да стане по два начина, чрез леко пресоване и чрез специална филтрация. Полученият гроздов сок е много богат на захари и беден на белтъчини, поради което може да бъде запазен дълго време на хладно място.
Плиний, Вергилий, Колумела, Плутарх споменават за такъв тип вино и начините на получаване. Плутарх казва, че това филтрирано сладко вино е много по-приятно за пиене и много по хубаво от алкохолното.
Исая 25:6 споменава за подобен обичай на пречистване на реколтата. Оригиналната дума е " празник на произведената реколта" или "празник на гроздобера", която е преведена с "угощение с вино", като в преводите също са добавени и думите "дълго стояли", които липсват в оригиналния език.

Третият метод е запазване чрез охлаждане. Ферментацията на гроздето спира под 4 градуса по Целзий, а над 27 градуса тя се превръща в оцетна ферментация. Внимателно изстискания гроздов сок се слага в делва пълна догоре, запечатва се с катран и се поставя в басеин със студена вода в продължение на шест до осем седмици.
Колумела обяснява, че сока ще се запази толкова дълго, колкото повече е държан при правилната температура.
Този метод споменава и Катон (234-149 г.пр.Хр.), дълго преди Колумела и Плиний.

Четвъртият метод за запазване на гроздовия сок е чрез опушване със сяра. Ферментацията на гроздовия сок може да бъде възпрепятствана от изпаренията на серен диоксид. След наливане на сока в съдове, останалото пространство се запълва със серни пари като се изгаря серен диоксид. Целите съдове също могат да бъдат третирани със серен диоксид и преди да се налее сока. Серните пари абсорбират кислорода и възпрепятстват процеса на ферментация. (лично наблюдаван от мен метод на село, също и ползвал неферментиралото вино през цялата зима)
Древните автори споменават и този метод. В еврейската Мишна също е споменат този метод, като там се говори за "пушено вино".

Повече подробности на английски:
http://www.biblicalperspectives.com/boo ... ble/3.html