Back to Top

"Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора, като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 285 Ден 286Ден 287

Еремия глава 3

1
Казва се: Ако отпрати някой жена си и тя си отиде от него, и се омъжи за друг, ще се върне ли той пак при нея? Не би ли се осквернила напълно такава земя? И ти си блудствала с много любовници, но се върни при Мен, заявява ГОСПОД.
2
Вдигни очите си към голите височини и виж! Къде не са блудствали с теб? По пътищата си седяла за тях като арабин в пустинята и си осквернила земята с блудството си и със злото си.
3
И дъждовете бяха задържани и нямаше късен дъжд. Но ти имаше чело на блудна жена, отказа да се засрамиш.
4
Няма ли да викаш отсега към Мен: Отче мой, Ти си другар на младостта ми?
5
Ще държи ли Той гняв до века? Ще го пази ли вечно? Ето, така си говорила, но си вършила злодеяния и си се наложила.
6
И в дните на цар Йосия ГОСПОД ми каза: Видя ли какво направи отстъпницата Израил? Отиде на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво и блудства там.
7
И казах: След като извърши всичко това, ще се върне при Мен; но тя не са върна. И сестра й, невярната Юда видя.
8
И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата Израил Аз я отпратих и й дадох разводно писмо, сестра й, невярната Юда, не се уплаши, а отиде и блудства и тя.
9
И с лекомислието на блудството си тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата.
10
И пак, при всичко това, невярната й сестра Юда не се върна при Мен с цялото си сърце, а само с лъжа, заявява ГОСПОД.
11
И ГОСПОД ми каза: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда.
12
Иди и викай тези думи на север, и кажи: Върни се, отстъпнице Израил, заявява ГОСПОД! Няма да изсипя върху вас гнева Си, защото съм милостив, заявява ГОСПОД, няма да пазя гняв до века.
13
Само признай беззаконието си, че си отстъпила от ГОСПОДА, своя Бог, и си разпръснала пътищата си при чужденците под всяко зелено дърво, а Моя глас не сте послушали, заявява ГОСПОД.
14
Върнете се, синове отстъпници, заявява ГОСПОД, защото Аз съм ви Господар; и ще ви взема, един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион!
15
И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум.
16
И когато се умножите и наплодите в земята в онези дни, заявява ГОСПОД, няма вече да казвате: Ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет! И няма да им дойде на ум и няма да си спомнят за него, и няма да го посетят, и няма вече да се направи.
17
В онова време ще нарекат Ерусалим престол ГОСПОДЕН и всичките народи ще се съберат при него за Името на ГОСПОДА в Ерусалим; и няма вече да следват упорството на злото си сърце.
18
В онези дни юдовият дом ще ходи с израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследството на бащите ви.
19
И Аз казах: Как да те поставя между синовете и да ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на народите? И казах: Ще Ме наречеш Отче мой и няма да се отвърнеш отслед Мен.
20
Наистина, както жена изневерява на другаря си, така и вие изневерихте на Мен, доме израилев, заявява ГОСПОД.
21
По голите височини се чува глас, плач, молби на израилевите синове; защото изкривиха пътя си, забравиха ГОСПОДА, своя Бог.
22
Върнете се, синове отстъпници, и Аз ще изцеля отстъпничествата ви! Ето ни, идваме при Теб, защото Ти си ГОСПОД, нашият Бог.
23
Наистина празна е надеждата от хълмовете и от множеството планини; наистина в ГОСПОДА, нашия Бог, е спасението на Израил.
24
Защото срамният идол е поглъщал труда на бащите ни още от младостта ни, стадата им от дребен и едър добитък, синовете им и дъщерите им.
25
В срама си лежим, позорът ни ни покрива, защото съгрешихме против ГОСПОДА, своя Бог, ние и бащите ни, от младостта си и до този ден, и не послушахме гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

Еремия глава 4

1
Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.
2
И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! — в истина, в справедливост, и в правда — и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.
3
Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.
4
Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не се излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.
5
Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!
6
Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.
7
Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.
8
Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.
9
И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.
10
Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. — а мечът стига до душата!
11
В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми — не за да отвее, нито да очисти.
12
Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.
13
Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка — колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!
14
Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?
15
Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:
16
Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!
17
Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.
18
Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.
19
Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
20
Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг — завесите ми.
21
Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?
22
Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.
23
Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.
24
Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.
25
Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.
26
Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките й градове — разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.
27
Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош, но няма да я довърша съвсем.
28
Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.
29
От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.
30
А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш — любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.
31
Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!

Деяния глава 24

1
След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.
2
И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,
3
то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.
4
Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;
5
понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,
6
който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,
7
но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).
8
А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9
И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
10
А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11
защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.
12
И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.
13
И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.
14
Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,
15
и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.
16
Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.
17
И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.
18
При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие,
19
но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
20
Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,
21
освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22
А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
23
И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.
24
А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.
25
И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.
26
При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.
27
Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.