Back to Top

"Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора, като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 258 Ден 259Ден 260

Песен на песните глава 1

1
Песен на песните, на Соломон.
2
Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.
3
Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.
4
Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!
5
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6
Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.
7
Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?
8
Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.
9
На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.
10
Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.
11
Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.
12
Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.
13
Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.
14
Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.
15
Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.
16
Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.
17
Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.

Песен на песните глава 2

1
Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.
2
Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.
3
Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.
4
Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.
5
Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.
6
Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.
7
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.
8
Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.
9
Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.
10
Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
11
Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.
12
Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.
13
На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!
14
Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.
15
Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.
16
Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.
17
Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

Песен на песните глава 3

1
Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.
2
Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.
3
Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4
Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.
5
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.
6
Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?
7
Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.
8
Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.
9
Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;
10
стълбовете й направи от сребро, подложката й — от злато, постелката й — от пурпур; вътрешността й е украсена с любов от ерусалимските дъщери.
11
Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!

Песен на песните глава 4

1
Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.
2
Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.
3
Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.
4
Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея — всички щитове на силни мъже.
5
Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.
6
Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.
7
Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.
8
Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.
10
Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла — от всички аромати!
11
От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.
12
Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.
13
Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,
14
нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.
15
Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.
16
Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните й плодове.

Йоан глава 16

1
Това ви казах, за да не се препънете.
2
Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.
3
И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен.
4
Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас.
5
Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6
Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7
Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.
8
А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9
за грях, защото не вярват в Мен;
10
за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате;
11
и за съд, защото князът на този свят е осъден.
12
Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.
13
А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14
Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15
Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява.
16
Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите.
17
Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца?
18
Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.
19
Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите?
20
Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21
Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.
22
Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23
И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде.
24
Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25
Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.
26
В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас,
27
защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
28
Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
29
Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш.
30
Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога.
31
Иисус им отговори: Сега ли вярвате?
32
Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.
33
Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.