Back to Top

"До века, ГОСПОДИ, е утвърдено словото Ти в небесата."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 223 Ден 224Ден 225

Псалми глава 38

1
(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!
2
Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.
3
Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.
4
Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.
5
Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.
6
Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.
7
Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.
8
Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.
9
Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.
10
Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.
11
Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.
12
И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.
13
Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.
14
Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.
15
Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.
16
Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.
17
Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.
18
Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.
19
Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.
20
И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.
21
Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!
22
Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Псалми глава 39

1
(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.
2
Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.
3
Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:
4
Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.
5
Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)
6
Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.
7
И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!
8
Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.
9
Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.
10
Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.
11
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)
12
Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.
13
Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Псалми глава 40

1
(По слав. 39) За първия певец. Псалм на Давид. Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми.
2
Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди.
3
И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.
4
Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи.
5
ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря — те са твърде много, за да бъдат изброени.
6
Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал.
7
Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка на книгата е писано за мен.
8
Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре във вътрешностите ми.
9
Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си — ГОСПОДИ, Ти знаеш!
10
Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание.
11
ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги!
12
Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.
13
Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш!
14
Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.
15
Нека се ужасят от срама си онези, които ми казват: Охо-хо!
16
Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае ГОСПОД!
17
А аз съм сиромах и беден, но Господ мисли за мен. Помощ моя и мой спасител си Ти; Боже мой, не се бави!

Псалми глава 41

1
(По слав. 40) За първия певец. Псалм на Давид. Блажен онзи, който обръща внимание на сиромаха; в зъл ден ще го избави ГОСПОД.
2
ГОСПОД ще го пази и ще съхрани живота му; той ще бъде блажен на земята и Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
3
ГОСПОД ще го подкрепя на болничното легло; в болестта му Ти ще преобърнеш за добро цялото му състояние.
4
Аз казах: ГОСПОДИ, бъди милостив към мен, изцели душата ми, защото съгреших против Теб!
5
Враговете ми говорят зло за мен: Кога той ще умре и името му ще загине?
6
И ако дойде някой да ме види, говори лъжа, сърцето му събира в себе си зло, и когато излезе навън, го разказва.
7
Срещу мен шепнат заедно всички, които ме мразят; зло замислят против мен:
8
Казват: Нещо лошо го е сполетяло и както е легнал, няма вече да стане.
9
Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен.
10
Но Ти, ГОСПОДИ, бъди милостив към мен и ме изправи, за да им отплатя.
11
По това познавам, че съм Ти угоден — понеже врагът ми не тържествува над мен.
12
А мен Ти поддържаш в непорочността ми и си ме утвърдил пред Своето лице до века.
13
Благословен да е ГОСПОД, Бог на Израил, до века! Амин и амин.

Псалми глава 42

1
(По слав. 41) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже!
2
Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?
3
Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог?
4
Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си — как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше.
5
Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му.
6
Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар.
7
Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен.
8
ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта — молитва към Бога на моя живот.
9
Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?
10
Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог?
11
Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Псалми глава 43

1
(По слав. 42) Съди ме, Боже, и отстоявай делото ми против неблагочестив народ; избави ме от човека на измамата и беззаконието!
2
Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя опечален от притеснението от врага?
3
Изпрати светлината Си и истината Си — нека те ме водят, нека те ме заведат на святата Ти планина и в Твоите обиталища.
4
Тогава ще отида при Божия олтар, при Бога на веселието и на радостта ми; и с арфа ще Те славя, Боже, Боже мой!
5
Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог.

Лука глава 3

1
В петнадесетата година на царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод – четверовластник на Галилея, и брат му Филип – четверовластник на Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний – четверовластник на Авилиния,
2
при първосвещенството на Анна и Каяфа, Божието слово беше към Йоан, сина на Захария, в пустинята.
3
И той ходеше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,
4
както е писано в книгата с думите на пророк Исая: ?Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави правете Неговите пътеки.
5
Всяка долина ще се напълни и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите пътеки ще станат прави и неравните места – гладки пътища;
6
и всяко създание ще види Божието спасение.“
7
И казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
8
Затова, принасяйте плодове достойни за покаяние и не започвайте да си казвате: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне деца на Авраам.
9
А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
10
И множествата го питаха, като казваха: Тогава какво да правим?
11
А той в отговор им каза: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
12
Дойдоха да се кръстят и бирници и му казаха: Учителю, ние какво да правим?
13
А той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено.
14
Питаха го и военнослужещи, като казаха: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого и не наклеветявайте; и се задоволявайте със заплатите си.
15
И понеже народът беше в очакване и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос,
16
Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, който е по-силен от мен, на когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и огън.
17
Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.
18
И с много други увещания той благовестяваше на народа.
19
А четверовластникът Ирод, който беше изобличаван от него заради Иродиада, жената на брат си, и заради всичките други злини, които Ирод беше сторил,
20
прибави над всичко и това, че затвори Йоан в тъмницата.
21
И когато се кръсти целият народ и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори
22
и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и един глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб благоволих.
23
А Самият Иисус беше на около тридесет години, когато започна да поучава, и както мислеха, беше Син на Йосиф, на Илий,
24
на Матат, на Леви, на Мелхий, на Яанай, на Йосиф,
25
на Мататия, на Амос, на Наум, на Еслий, на Нагей,
26
на Маат, на Мататия, на Семеин, на Йосех, на Йода,
27
на Йоанан, на Риса, на Зоровавел, на Салатиил, на Нирий,
28
на Мелхий, на Адий, на Косам, на Елмадам, на Ир,
29
на Иисус, на Елиезер, на Йорим, на Матат, на Леви,
30
на Симеон, на Юда, на Йосиф, на Йоанам, на Елиаким,
31
на Мелеа, на Мена, на Матата, на Натан, на Давид,
32
на Есей1, на Овид, на Вооз, на Салмон, на Наасон,
33
на Аминадав, на Арний, на Есрон, на Фарес, на Юда,
34
на Яков, на Исаак, на Авраам, на Тара, на Нахор,
35
на Серух, на Рагав, на Фалек, на Евер, на Сала,
36
на Каинан, на Арфаксад, на Сим, на Ной, на Ламех,
37
на Матусал, на Енох, на Яред, на Малелеил, на Каинан,
38
на Енос, на Сит, на Адам, на Бога.