Back to Top

"А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 194 Ден 195Ден 196

Неемия глава 1

1
Думи на Неемия, сина на Ахалия. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в крепостта Суса,
2
дойде един от братята ми, Ананий, той и някои други от Юда. И аз ги попитах за юдеите, остатъка, оцелял от плена, и за Ерусалим.
3
И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.
4
И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах:
5
Моля Те, ГОСПОДИ, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта за тези, които Те любят и спазват Твоите заповеди,
6
моля Те, нека бъде ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Своя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилевите синове, и с която изповядвам греховете на израилевите синове, с които сме съгрешили против теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили.
7
Много покварено постъпвахме против Теб и не опазихме заповедите и наредбите, и правилата, които Ти даде на слугата Си Мойсей.
8
Моля Те, спомни си словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си казал: Ако сте неверни, Аз ще ви разпръсна между народите,
9
но ако се обърнете към Мен и спазвате заповедите Ми и ги вършите, дори ако има от вас прогонени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там Името Си.
10
А те са Твои слуги и Твой народ, който си изкупил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.
11
Моля Ти се, Господи, нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвата на слугите Ти, които се радват да се боят от Името Ти, и моля Те, дай днес успех на слугата Си и му дай да намери милост пред този човек — защото аз бях виночерпец на царя.

Неемия глава 2

1
И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,
2
и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.
3
И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му — изгорени с огън?
4
Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,
5
и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.
6
А царят ми каза — и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.
7
И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,
8
и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.
9
И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.
10
А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.
11
И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12
И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.
13
Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им — изгорени с огън.
14
И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.
15
И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.
16
А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делото.
17
И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!
18
И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.
19
А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?
20
А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

Матей глава 15

1
Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?
3
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4
Защото Бог заповяда: ?Почитай баща си и майка си“; и: ?Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
5
Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –
6
той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.
7
Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
8
?Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.
9
Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“
10
И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!
11
Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12
Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?
13
А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.
14
Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.
15
Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!
16
А Той каза: И вие ли още не проумявате?
17
Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?
18
А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.
19
Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20
Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.
21
И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.
22
И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.
23
Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.
24
А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.
25
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!
26
Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.
27
А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!
28
Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.
29
И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.
30
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.
31
А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32
А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33
Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34
Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.
35
Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.
36
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.
37
И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.
38
А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39
И като разпусна множествата, влезе в кораба и дойде в областта на Магадан.