Back to Top

"И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца. Аз и Отец сме едно."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 14 Ден 15Ден 16

Битие глава 32

1
Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.
2
И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.
3
И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,
4
и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.
5
Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.
6
А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7
А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:
8
Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.
9
Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!
10
Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.
11
Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.
12
А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13
И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:
14
двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15
тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,
16
и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.
17
На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —
18
тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.
19
Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.
20
И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21
И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.
22
И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23
Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24
А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
25
И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
26
Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
27
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28
А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29
А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
30
И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.
31
Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.
32
Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

Битие глава 33

1
След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.
2
Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата й след тях, а Рахил и Йосиф — най-отзад.
3
А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.
4
И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.
5
И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.
6
Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7
И Лия и децата й пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8
Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.
9
А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.
10
Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.
11
Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.
12
Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.
13
Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14
Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15
А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?
16
И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17
А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот.
18
И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.
19
И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.
20
Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил.

Матей глава 17

1
И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе на една висока планина.
2
И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3
И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.
4
И Петър заговори и каза на Иисус: Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.
5
А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте!
6
И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха.
7
А Иисус се приближи до тях, допря се до тях и каза: Станете, не се бойте.
8
И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Иисус сам.
9
И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!
10
Учениците Му Го попитаха, като казаха: Защо тогава казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?
11
А Той в отговор каза: Наистина Илия идва и ще възстанови всичко.
12
Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, а постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.
13
Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител.
14
И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза:
15
Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата.
16
И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17
Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен!
18
И Иисус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19
Тогава учениците дойдоха при Иисус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20
Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! -- и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.
21
(А този род не излиза освен с молитва и пост.)
22
И когато седяха в Галилея, Иисус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце;
23
и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те много се наскърбиха.
24
А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25
Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците?
26
А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни.
27
Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.

Матей глава 18

1
В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?
2
А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:
3
Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4
И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.
5
И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.
6
А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.
7
Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
8
Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9
И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
10
Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.
11
(Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.)
12
Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?
13
И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.
14
Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките.
15
И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.
16
Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо.
17
И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18
Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19
Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата.
20
Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
21
Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
22
Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.
23
Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24
И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25
Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.
26
Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко!
27
И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема.
28
Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш!
29
Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя!
30
Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга.
31
А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.
32
Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.
33
Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?
34
И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.
35
Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.