Back to Top

"Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 13 Ден 14Ден 15

Битие глава 31

1
А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство!
2
И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.
3
А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!
4
Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му
5
и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6
Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви,
7
но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло.
8
Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше шарени.
9
Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен.
10
И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви.
11
И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме.
12
И той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13
Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си!
14
И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15
Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16
Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.
17
Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.
18
И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.
19
А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20
И така, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.
21
Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.
22
А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.
23
И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.
24
Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!
25
И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.
26
И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?
27
Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28
нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.
29
Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.
30
И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?
31
А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.
32
У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.
33
И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34
А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери.
35
А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите.
36
Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено?
37
Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.
38
Двадесет години вече съм бил при теб — овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох.
39
Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.
40
Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем — мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41
Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми.
42
Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.
43
А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?
44
И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.
45
Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46
И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.
47
Лаван я нарече Йегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад,
48
И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад
49
и Масфа, защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг.
50
Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми — няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.
51
Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб —
52
тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло.
53
Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.
54
Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.
55
И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.

Матей глава 16

1
Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Иисус и за да Го изпитат, поискаха от Него да им покаже знамение от небето.
2
А Той в отговор им каза: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;
3
а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да прецените лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4
Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде.
5
А учениците, като минаха на другата страна, забравиха да вземат хляб.
6
И Иисус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите!
7
А те разискваха помежду си, като говореха: Това е, защото не сме взели хляб.
8
Иисус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, че нямате хляб?
9
Още ли не разбирате и не си ли спомняте петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте;
10
нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте?
11
Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12
Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебния квас, а от учението на фарисеите и садукеите.
13
А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син?
14
А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците.
15
А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?
16
Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог.
17
Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.
18
А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19
Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20
Тогава заръча на учениците да не казват на никого, че Той е Христос.
21
Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22
Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб!
23
А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24
Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва.
25
Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
26
Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27
Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му.
28
Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идещ в царството Си.