Back to Top

"Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“ Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 12 Ден 13Ден 14

Битие глава 29

1
И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2
И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3
И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4
И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.
5
И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.
6
И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7
А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.
8
А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.
9
Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.
10
А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.
11
И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12
И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.
13
А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.
14
И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15
След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16
А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.
17
На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.
18
И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19
И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.
20
И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21
След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.
22
И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.
23
А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.
24
И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25
И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26
А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.
27
Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28
И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29
И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30
И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.
31
А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.
32
И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.
33
И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.
34
И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.
35
И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.

Битие глава 30

1
А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!
2
А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?
3
А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!
4
И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5
И Вала забременя и роди син на Яков.
6
Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан.
7
И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.
8
Тогава Рахил каза: Силни борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим.
9
Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10
И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11
И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад.
12
И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13
Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир.
14
И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.
15
А тя й каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16
И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.
17
И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.
18
И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар.
19
И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.
20
И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон.
21
И после роди дъщеря, която наименува Дина.
22
След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.
23
И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.
24
И го нарече Йосиф, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.
25
А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!
26
Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27
А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.
28
Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29
А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.
30
Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?
31
А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:
32
Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.
33
И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен — всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.
34
И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.
35
И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.
36
И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.
37
Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38
Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.
39
И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.
40
И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.
41
И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.
42
А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43
Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.

Матей глава 15

1
Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2
Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?
3
А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4
Защото Бог заповяда: ?Почитай баща си и майка си“; и: ?Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
5
Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –
6
той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.
7
Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
8
?Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.
9
Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“
10
И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!
11
Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12
Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?
13
А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.
14
Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.
15
Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!
16
А Той каза: И вие ли още не проумявате?
17
Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?
18
А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.
19
Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20
Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.
21
И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.
22
И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.
23
Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.
24
А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.
25
А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!
26
Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.
27
А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!
28
Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.
29
И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.
30
И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.
31
А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32
А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33
Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34
Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.
35
Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.
36
И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.
37
И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.
38
А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39
И като разпусна множествата, влезе в кораба и дойде в областта на Магадан.