Back to Top

"А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 137 Ден 138Ден 139

3 Царе глава 8

1
Тогава Соломон събра старейшините на Израил и всичките глави на племената, първенците на бащините домове на израилевите синове при цар Соломон в Ерусалим, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.
2
И всичките израилеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
3
Дойдоха всичките старейшини на Израил и свещениците вдигнаха ковчега,
4
и пренесоха ГОСПОДНИЯ ковчег и шатъра за срещане, и всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.
5
И цар Соломон и цялото израилево общество, което се беше събрало при него и беше с него пред ковчега, жертваха овце и говеда, които поради множеството си не можеха да се пресметнат или изброят.
6
И свещениците донесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, във вътрешната зала на дома, в Пресвятото място, под крилете на херувимите;
7
защото херувимите простираха криле над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и прътовете му.
8
А прътовете бяха толкова дълги, че краищата на прътовете се виждаха от святото място пред вътрешната зала, а навън не се виждаха. И те са там и до днес.
9
В ковчега нямаше нищо друго освен двете каменни плочи, които Мойсей сложи там на Хорив, където ГОСПОД направи завет с израилевите синове, когато те излязоха от египетската земя.
10
И когато свещениците излязоха от святото място, облакът изпълни ГОСПОДНИЯ дом;
11
и свещениците не можеха да пристъпят да служат заради облака, понеже ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом.
12
Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.
13
Построих Ти извисен дом, място, в което да обитаваш до века.
14
И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.
15
И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид и го изпълни с ръката Си, като каза:
16
От деня, когато изведох народа Си Израил от Египет, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми, но избрах Давид да бъде над народа Ми Израил.
17
И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
18
Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Това, че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.
19
Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти; той ще построи дома за Името Ми.
20
И ГОСПОД изпълни думата Си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
21
И приготвих там място за ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с бащите ни, когато ги изведе от египетската земя.
22
Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си към небето,
23
и каза: ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето горе, нито на земята долу има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,
24
който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес.
25
И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен, както ти си ходил пред Мен.
26
И сега, Боже Израилев, моля Те, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид, баща ми!
27
Но наистина ли Бог ще обитава на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат — колко по-малко този дом, който аз построих!
28
Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Теб,
29
за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал: Там ще бъде Името Ми! — за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място.
30
И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй на мястото, където обитаваш, в небето; чуй и прости!
31
Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,
32
тогава Ти чуй в небето и подействай, и отсъди за слугите Си, като осъдиш злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!
33
Когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат към Теб и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом,
34
тогава Ти чуй в небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на бащите им!
35
Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб; и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,
36
тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа си за наследство!
37
Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато врагът им ги обсади в земята на градовете им — каквато и язва, каквато и болест да има —
38
каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната на сърцето си и простре ръцете си към този дом,
39
тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и прости, и подействай, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му — защото Ти, само Ти познаваш сърцата на всички човешки синове —
40
за да Ти се боят през всичките дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!
41
Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Името Ти —
42
защото ще чуят за Твоето велико Име и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца — когато дойде и се помоли към този дом,
43
тогава Ти чуй в небето, в мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти, за да Ти се боят както Твоят народ Израил и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!
44
Когато народът Ти излезе на бой срещу врага си по пътя, по който го изпратиш, и се помолят на ГОСПОДА към града, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,
45
тогава чуй в небето молитвата им и молбата им и защити правото им!
46
Когато съгрешат против Теб — защото няма човек, който да не греши — и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в земята на врага, далечна или близка;
47
и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на онези, които са ги пленили, и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! —
48
и ако се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на враговете си, които са ги отвели в плен, и Ти се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и дома, който построих за Името Ти,
49
тогава чуй в небето, в мястото, където обитаваш, молитвата им и молбата им и защити правото им;
50
и прости на народа Си, каквото са съгрешили против Теб, и всичките им престъпления, с които са престъпили против Теб, и им дай да намерят милост пред онези, които са ги пленили, за да се смилят над тях,
51
защото са Твой народ и Твое наследство, което си извел от Египет, отсред желязната пещ!
52
И нека очите Ти бъдат отворени за молбата на слугата Ти и за молбата на народа Ти Израил, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват,
53
защото Ти си ги отделил от всичките народи на земята за Свое наследство, както си говорил чрез слугата Си Мойсей, когато си извел бащите ни от Египет, Господи БОЖЕ!
54
И когато Соломон свърши да принася цялата тази молитва и молба към ГОСПОДА, той стана отпред ГОСПОДНИЯ олтар, където беше коленичил с ръцете си разтворени към небето.
55
И той застана и благослови с висок глас цялото израилево събрание, и каза:
56
Благословен да бъде ГОСПОД, който даде спокойствие на народа Си Израил, според всичко, което беше обещал. Нито една дума не пропадна от всичките Му добри думи, които говори чрез слугата Си Мойсей.
57
ГОСПОД, нашият Бог, да бъде с нас, както е бил с бащите ни, да не ни остави и да не ни отхвърли,
58
за да наклони сърцата ни към Себе Си, за да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите Му и наредбите Му, и правилата Му, които е заповядал на бащите ни!
59
И тези мои думи, с които отправих молба пред ГОСПОДА, нека бъдат близо до ГОСПОДА, нашия Бог, ден и нощ, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израил според нуждата за всеки ден,
60
за да познаят всичките народи на земята, че ГОСПОД е Бог и няма друг!
61
Затова нека сърцата ви бъдат неразделени към ГОСПОДА, нашия Бог, да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както е днес.
62
Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред ГОСПОДА.
63
И Соломон принесе за примирителна жертва, която пожертва на ГОСПОДА, двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всичките израилеви синове посветиха ГОСПОДНИЯ дом.
64
В същия ден царят освети средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом, защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който беше пред ГОСПОДА, беше прекалено малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината на примирителните жертви.
65
И в онова време Соломон и целият Израил с него, голямо събрание, от прохода на Емат до Египетския поток, направиха празника на колибите пред ГОСПОДА, нашия Бог, за седем дни и още седем дни, общо четиринадесет дни.
66
На осмия ден разпусна народа и те благословиха царя и си отидоха в шатрите си радостни и с весело сърце заради цялото добро, което ГОСПОД беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израил.

Галатяни глава 5

1
И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
2
Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва.
3
Да! Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.
4
Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.
5
Защото ние чрез Духа очакваме изпълнението на надеждата за правдата чрез вяра.
6
Понеже в Христос Иисус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любовта.
7
Вие вървяхте добре; кой ви попречи, че да не бъдете послушни на истината?
8
Това убеждение не е от Онзи, който ви призовава.
9
Малко квас заквасва цялото тесто.
10
Аз ви имам доверие в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своята присъда, който и да бил той.
11
И аз, братя, ако продължавах да проповядвам обрязване, защо да бъда гонен? Защото тогава спънката на кръста би се махнала.
12
Дано се отсечеха онези, които ви разколебават!
13
Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.
14
Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: ?Да любиш ближния си както себе си.“
15
Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изядете.
16
И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.
17
Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате.
18
Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19
А делата на плътта са явни. Те са: блудство, нечистота, разпътство,
20
идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21
зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
22
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност,
23
кротост, себеобуздание; против такива няма закон.
24
А които са Иисус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й.
25
Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
26
Да не ставаме тщеславни, да не се дразним един друг и да не си завиждаме един на друг.

Галатяни глава 6

1
Братя, и ако човек падне в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух. Но казвам: пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.
2
Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.
3
Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си.
4
Но нека всеки изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5
защото всеки ще носи своя си товар.
6
А този, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага онзи, който го учи.
7
Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.
8
Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9
Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
10
И така, като имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече – на своите по вяра.
11
Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!
12
Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за Христовия кръст.
13
Защото и самите тези, които са обрязани, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашата плът.
14
А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.
15
Защото в Христос Иисус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
16
И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
17
Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на (Господ) Иисус.
18
Братя, благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.